Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                         №279, 07.10.2013 г., град Разград

 

                                    В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                                  състав

 На тринадесети септември                                 две хиляди и тринадесета година

 В публично заседание в следния състав:

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

                                                                            

 Секретар Д.Д.

 Прокурор    

 като разгледа докладваното от председателя

 гр.дело № 190 по описа за 2013г.

 

            Предявен е иск с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД.

           Постъпила е искова молба от З. A. И., който твърди, че ***-Л. с действията на нейни органи са и нанесли неимуществени вреди в размер на 10000лв.- болки и страдания, поради прекъснато лечение, в резултат на непочистени улици в селото. Претендира присъждането на тази сума, ведно със законната лихва от *** г. и направените по делото разноски. В хода на процеса ищецът е починал, а като ищци са конституирани неговите наследници по закон- Ф.Р. И, Б.З.А. и А.З.А.. Същите поддържат иска. 

           Ответникът O.-Л. счита исковата молба за неоснователна, тъй като липсва каквото и да е виновно поведение на служители на общината. През посочения период е имало обилни снеговалежи, като пътищата от Републиканската пътна мрежа са били затворени и ищецът не е могъл да отиде до гр. Ш., дори и улиците в селото да са били разчистени.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: З.А.И. е претърпял оперативно лечение на *** г. по повод на открито новообразувание на ларинкса, с окончателна диагноза: карцинома ларингохипофарингис кум инфилтрацио гландуле тиреоидеа /туморна формация, ангажираща и трите етажа на ларинкса, хипофаринкса с инфилтрация на тириоидната жлеза/. По ТMN системата на класифициране З.И. е имал 4 стадий на заболяването, без близки и далечни метастази-  T4 N0 М0. Насочен е за следоперативно лъчелечение. И. е минал на Онкологичен комитет № *** г. и му е определено лъчелечение. Този протокол не е представен по делото и не се установява броя на определените му процедури. Видно от епикризата от Отделение по лъчелечение към КОЦ-Ш. З.И. е приет на *** г. и изписан на *** г.  В епикризата е записано, че е проведено планираното следоперативно лъчелечение на ларинкс на два етапа. Реализирана ООД /обща огнищна доза/ 54 Грей, ДОД /дневна огнищна доза/ 2 Грей. Видно от приложената служебна бележка /л.31/ той е провеждал лечението амбулаторно, в условията на дневен стационар, пет дни в седмицата /понеделник-петък/. Към делото е приложено медицинско удостоверение /л.7/, че З.И. не се е явил за периода *** г. От АПИ“Областно пътно управление“- Р. е представена справка за времето от 05ч. на 21-12.12г. до 23.12.12г. В периода 05ч.-15.30ч. път I-2“Р..-Ш.“ не е бил затворен, но е било забранено движението на всички МПС на територията на Област Р., като е било разрешено движението на МПС с вериги по път I-2“Р..-Ш.“ в участъка от Р. до Р. За периода от 15.40 ч. на 21.12.12г. до 14ч. на 22.12.12г. е било разрешено движението само на тежкотоварни автомобили с вериги по път I-2“Р..-Ш.“. От 14.10ч. на 22.12.12г. ограниченията са били отменени. 

         Следващия представен документ е епикриза от ОАИЕ при МБАЛ-Р. от 19.04.13г. З.И. е бил приет с диагноза:патологична реакция на лекарствено средство- диклофенак, по повод на болки в областта на шията и задната част на главата. На третия ден от приема е получил прогресиращ задух, а от вечерта и оток на лицето и шията.  Изписан е с подобрение, без обриви и оток на лицето. На 13.05.13г. З.И. е приет повторно в Болница Токуда за оперативно лечение, поради наличие на язвена инфилтративна туморна формация  с размер 5см. в дясно от трахеостомията. Пациентът е насочен за химиотерапия.  На 02.07.13г. З.И. е починал, за което е съставен акт за смърт № 0316. След смъртта си ищецът е оставил наследници по закон-преживяла съпруга Ф. и две деца-Б. и А., които са конституирани.

          По делото са назначени единична съдебно-медицинска експертиза изготвена от онколог и тройна съдебно-медицинска експертиза, с участието на онколог, хирург и лъчетерапевт. По единичната експертиза  вещото лице е посочило, че за осигуряване на качеството на лъчетерапията са необходими 25-30 лъчесеанса, като З.И. е провел 27сеанса. Вещото лице е приело, че прекъсването за кратко време на лъчелечението не е индикация за влошаването на общото състояние на пациента. В с.з. пояснява, че при лъчелечението са възможни странични ефекти като изгаряне, повръщане, прилошаване, като при всеки пациент е различно. На ищеца е била поставена постоянна трахеостомия /канюла/, която следва да се почиства ежедневно. На него му е обяснено за събирането на секрети в канюлата, как става нейното почистване и колко е важно, за да не се получи възпаление, което да засегне белия дроб. 

          По назначената тройна съдебно-медицинска експертиза вещите лица не могат да дадат категоричен отговор за здраволсловното състояние на З.И. и дали то се е влошило към един по-късен етап. Вещите лица твърдят, че не могат да заявят категорично, че настъпилия при ищеца локален рецидив на заболяването, се дължи единствено и само на факта, че не е завършило планираното лъчелечение, поради липсата на необходимите медицински изследвания. Прекратяването на лъчелечението преди достигането на планираната обща огнищна доза /ООД/, принципно води до по-малка вероятност за постигане на локорегионален туморен контрол и по-висока вероятност за поява на локорегионален рецидив на заболяването.    

          По делото са разпитани четирима свидетели: А. A.-Ш., К. О., Шенол Х. и Ф. А.

          Първата свидетелка е дъщеря на З. A. и твърди, че на 22.12.12г. към обяд всички улици в селото били разчистени, с изключение на тяхната /ул.“А. К./ и на още една /ул.“П.“/. Това мотивирало брат й да се обади на селския кмет. След него се обадила и свидетелката, като настояла да разчистят улицата им, понеже баща й е болен и трябва да пътува за Ш. Тъй като не получила съдействие от него се обадила на кмета на Община-Л. и на Областния управител. Не се е обаждала на тел.112. Твърди, че кметът на с. К. е знаел, че баща й е болен и трябва до отиде на лъчетерапия, но въпреки това не е осигурил почистването на улицата им, за да може да излезе колата. На баща й били определени 30 процедури, като били направени реално 27. Бил на дневен стационар, поради лошите условия в отделението. Тъй като баща й не можел да пътува се обадила на старшата сестра, която й казала, че и при тях положението е критично. Обяснила й, че след като се видят с доцента, той ще им обясни положението, като терапията трябва да се довърши. След като отишли в Ш. оттам им казали, че няма смисъл да продължават, защото ще се влоши състоянието на баща й, процедурите трябвало да се правят непрекъснато. Свидетелката твърди, че баща й трябвало да ходи всеки ден на превръзки. Състоянието му се влошило. През м.април се наложило да лежи в ОАРИЛ. Към края на м.април твърди, че е бил силно обезпокоен,нервен, не можел да спи и да се храни, губел килограми, оплаквал се от глава и болки в тила. От Ш. няма изписани лекарства, само лъчетерапията.  

         Св. К. О., племенник на З. A. твърди, че след наваления сняг всички улици в селото били разчистени без тяхната. А. се обаждала на кмета и той обещал да разчистят. След 20.12. се наложило 4 човека сами с лопати да разчистят пътя /около 100м./, за да могат да изкарат колата и З. да продължи да ходи на „нагревки“ в Ш.. Когато била прясна операцията З. бил много зле, виело му се свят. Сега бил по-добре, понеже си пиел лекарствата.

         Св.Ш. Х. е Директор на ОП„Л.“, което отговаряло за почистването на улиците. Твърди, че на 19.12. от 10ч. са тръгнали машини да чистят, вкл. в района на с.К.. Работили са 14 часа и същия ден са били изтеглени, понеже отново е заваляло. При почистването основен приоритет са входно-изходните артерии на населеното място, достъпа до магазини, детски градини. След  спирането на снеговалежа машината е чистила непрекъснато. Задължение на кмета било да ги уведоми дали има родилки и болни. 

          Св.Ф. А. работи като специалист Граждански защита в Община-Л., твърди че отговаря за снегопочистването. Стараели се до всяко населено място да има достъп, не са изолирани селата. От 19 до 21 декември била усложнена зимна обстановка в областта. В селото е имало две машини. Първата закъсана на един канал в селото, като се наложило да дойде втора машина. Кмета бил в кабината на машината.

           Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: Искът за причинени вреди е неоснователен.

           За да обоснове основателността на иска си освен претърпените болки и страдания, действията на служители на ответника, ищецът следваше да докаже и наличието на причинна връзка между действията/бездействието/ на ищеца и настъпилите за него болки и страдания, при условията на пълно главно доказване. Това ищецът не постигна с ангажираните доказателства.

            Явлението, което по вътрешна необходимост предизвиква, определя и обуславя друго, се нарича причина. Явлението, което се поражда, което се определя от друго, се нарича следствие. За да породи явлението следствие, явлението причина трябва да възникне по-рано. С установяването на последователността на явленията започва процесът на определяне на причинната връзка. Трябва да се има предвид и разликата, която съществува между причината и условията за настъпването на дадено явление. Причината е това, което по необходимост, закономерно предизвиква и поражда следствието. Условието е това обстоятелство, от което нещо зависи. Причината винаги е в едно и също време и условие за настъпването на определеното следствие, обаче не всяко, даже и необходимо, условие може да служи за причина на едно или друго следствие. При търсене на причинна връзка е необходимо да се установи, че 1). фактът, приеман за причина, се явява необходимо условие за настъпването на последиците; и 2). това необходимо условие, вследствие на вътрешна необходимост, предизвиква настъпването на следствието.

           Според св.К.О. ищецът се е чувствал зле след операцията, имал е световъртеж. Това състояние следователно е резултат от операцията. От друга страна лъчелечението също дава странични ефекти като отпадналост, прилошаване, дори и болки. На този етап не е възможно прекъснатите процедури да доведат до влошаване на здравословното състояние.

          Другите гласни доказателства са на неговата дъщеря, която описва по-късното му състояние- неспокоен, не спи, изнервен, губи килограми, оплаква се от глава и болки в тила. Следа да се установи, дали тези оплаквания на З. A. са следствие от твърдяната прекъсната лъчетерапия или принципно проявяващи се при лъчетерапия и дали изобщо би могло да се говори за прекъсване на лъчетерапията. Принципно лъчелечението се провежда по специален план, като се определя точно мястото на облъчването, положението на тялото при сеанс и най-добрият начин да се облъчи болното място, при което максимално да се щадят здравите тъкани. Математическата обработка на данните се извършва от специалист по дозиметрия (физик), като лекарят и физикът решават как точно да се проведе лечението, каква обща доза да се приложи и на колко облъчвания тя да бъде разпределена. Оплакванията по време на облъчване се наричат лъчеви реакции. Те зависят от разположението и големината на облъчваната област и в голяма степен са индивидуални. В някои случаи може да причини общи оплаквания: нарушение на съня, подтискане или загуба на апетита, неспокойствие, гняв, апатия, чувство за вина и дори мисъл за отказ от лечение. Повечето реакции са временни като се развиват по време на облъчването и понякога могат да продължат 1 -3 месеца след лъчелечението.

           От гореизложеното може да се заключи, че описаните от свидетелката оплаквания на нейния баща могат да са лъчева реакция.

           На следващо място ищецът не ангажира писмени доказателства /протокол-решение от Онкокомитет/, каквито следва да са му предоставени, каква обща огнищна доза му е определена, на колко дневни огнищни дози. В епикризата от Отделението по лъчелечение е посочено, че е проведено планираното следоперативно лъчелечение в два етапа и е реализирана ООД 54 Грей. Т.е. лекуващия лъчетерапевт е приел, че към 28.12.12г. проведеното лъчелечение е достатъчно за да осигури адекватно лечение на ищеца. Лъчелечението се провеждало на дневен стационар, т.е. З. A. е ходел всеки работен ден, без събота и неделя. Между двата етапа на лъчелечението е имало пауза, като не ангажира доказателства, кога е била тя и от колко дни. Липсват каквито и да е доказателства от КОЦ-Ш. да са отказали на З. A. да продължи лечението, още повече че причините за неявяването му са обективни. Самата свидетелка, поясни че като се е обаждала старшата сестра й е обяснила, че и при тях обстановката е критична, но като дойде ще си продължи лечението. Издадената служебна бележка, доказва че З. A. не се е явил за периода 19/21.12.12г., но не доказва, че като цяло не е провел определеното му лечение.   

           Предвид на това съдът приема, че не се доказа наличие на причинно-следствена връзка между неявяването на ищеца за три процедури и последващите му болки и страдания. Тази връзка не се установява и от назначените съдебно-медицински ескпертизи /единична и тройна/. Вещите лица твърдят, че не могат да заявят категорично, че рецидивът на заболяването се дължи на незавършено планирано лечение, но вероятността за локорегионален рецидив е по-висока.     

           Досежно пътната обстановка: За периода 19-20 декември ответникът не ангажира доказателства за състоянието на пътищата и снеговалежите. Косвени доказателства се съдържат в показанията на св.Х., че на 19.12. е имало период, в който машините не са работели поради обилен снеговалеж. За периода 21-23 декември се установява, че път I-2“Р..-Ш.“ не е затворен, но е било забранено движението на МПС в участъка Р.-Ш..  

           Ето защо съдът приема за доказано, че поради действия на служители на ответника пътят от централната улица до дома на ищеца не е бил почистен, което е препятствало ищеца да излезе на главния път на селото, който е бил разчистен, да се добере до път I-2 “Р.-Р.-Ш.“, който не е бил затворен и на свой риск да се добере до град Ш..

          Тези действия на ответника обаче не са причина/условие/ за претърпените болки и страдания от З. A.

           Предвид липсата на противоправно виновно поведение, отговорността на ответника по чл.49 ЗЗД не може да бъде ангажирана.

          По изложените съображения и на основание чл.235 ГПК съдът

 

                                                         Р    Е    Ш    И    :

 

             ОТХВЪРЛЯ предявеният от З. A. И. и поддържан от наследниците му Ф.Р.И., Б.З.А. и А.З.А. иск по чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД против Община-Л. за причинени му неимуществени вреди в размер на 10000лв. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

           Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: