Р Е Ш Е Н И Е

№ 294, 16.10.2013 г., град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

На двадесети септември две хиляди и тринадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

секратер В.Д.

Прокурор

като разгледа докладваното от председателя

гр.дело № 219 по описа за 2013г.

Предявен е иск с правно основание чл.45 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от Е.К.З. в която се твърди, че на 09.10.12г., като пешеходец пресичащ ул.“Странджа“ на пешеходна пътека е била блъсната от велосипедист. Твърди, че е била блъсната внезапно докато е вървяла по пешеходната пътека. От удара паднала на пътното платно и получила редица наранявания, като се наложило да престои за лечение в Хирургично отделение два дни. Изпитвала силно главоболие и силни и болки в дясната темпорална област. Чувствала се замаяна и й се виело свят. За причинените й от ответника на 09.10.12г. болки и страдания претендира сумата от 4000лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането.

Ответникът М.И.М. оспорва иска, като твърди, че не той а ищцата е връхлетяла на пешеходната пътека и се е блъснала в него. Двамата са се ударили по главите и паднали- тя на дясно, а той наляво. Той също получел наранявания но не е ходил на лекар.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: На 09.10.12г. между 17.30ч-18ч. ищцата се прибирала от работа, като се движела по улица „Странджа“, посока към м-н Била. Вървяла по десния тротоар. Била с пълни пазарски чанти и с обувки на много висок ток. Ищцата твърди, че се огледала и тогава тръгнала да пресича на пешеходната пътека. Направила няколко крачки и била блъсната от ответника. Велосипедът я ударил във вътрешната страна на десния й крак. След този удар двамата си ударили главите, като ищцата паднала надясно, ответника наляво, а колелото върху краката й.Чантите й се разпилели. Преди сблъсъка между двамата ответникът също се движел по ул.“Странджа“ в посока към м-н Била. Карал плътно до бордюра, на около 0.5-1м. Поради уширението на пътя в началото на моста и стеснението му в края на моста той леко завъртял глава на ляво и на дясно, за да се огледа за автомобили и за пешеходци. Ответникът твърди, че видял ищцата, която идвала от м-г Била към ОМВ. Движела се бавно, без да показва че ще завива. В неговата посока твърди, че не е имало пешеходка. Твърди, че пред него не е имало автомобили, а пешеходната пътека била свободна. Зад него се движели автомобили. Твърди, че изведнъж е усетил удар в главата и паднал наляво върху колелото, а ищцата надясно. Колелото не е падало върху нея. Според обясненията си, ответника е бил плътно до бордюра и ищцата е скочила върху него.

По делото освен обясненията на страните са изслушани и редица свидетели, като никой от тях не е очевидец. Св.Ф. и Х., се били патрул и се движели по ул.“Странджа“. Били 3-4 кола. В момента, в който спрели видели пострадалата да лежи на пътното платно, на самата пешеходна пътека, а чантите й разпилени около нея. Върху краката й бил паднал велосипеда. Била на около два метра от пътното платно. Св.Ф. твърди, че ответника му е казал, че блъснал ищцата, казал му: “Защо тя не ме изчака като ме вижда, че идвам.“ Твърди, че ответника също се оплаквал от наранявания. Съставили му АУАН, по който той писал възражения. Св.Х. твърди, че лично помогнал на ищцата да се изправи. Била в неадекватно състояние,с болки в главата. Извикали линейка. Ответника също бил с болки в главата, но отказал да отиде с линейката.

Съпругата и сина на ответника пресъздават разказа на ответника за станалото, а именно че като се движел с колелото по ул.“Странджа“, на пешеходната пътека бил връхлетян от ищцата. И двамата твърдят, че той молил полицаите да направят измервания, понеже не той, а ищцата била виновна за сблъсъка.

На ответника е бил съставен АУАН и издадено НП, което е отменено на формално основание /анд 997/12г. на РРС/

По делото са назначени съдебно медицинска и автотехническа експертизи. По първата експертиза вещото лице установява, че ищцата е получила две групи увреждания:1.контузия на главата: хематом в дясната челна област и над горния полюс на лявата ушна мида; мозъчно сътресение леко изразено по тежест- без изпадане в безсъзнателно състояние/с краткотрайно замъгление на съзнанието/, 2.разпръснати хематоми и кръвонасядания в областта на дясното рамо, десния лакът, горната част на дясното бедро, под и над дясната колянна област, над горновътрешната дъга на капачката на дясното коляно, хематом с оток на меките тъкани по вътрешния глезен на десния крак, долната половина на лявото бедро по горната му повърхност и множество овални и с неправилна форма кръвонасядания по вътрешностраничната част на същото бедро; оток и зачервяване, с болезненост при опипване в лявата странична част на шията. Описаните увреждания могат да бъдат получени при блъскане от велосипед с последващо падане на пострадалата върху пътната настилка. Средния срок на оздравителния процес е около 20 дни за видимите травматични увреждания и около 1 месец за мозъчното сътресение. Поради своя характер и брой уврежданията са били придружени с болки, главоболие, виене на свят, отпадналост, лесна уморяемост.

Според заключението по назначената автотехническа експертиза опасността от сблъсък между ответника и ищцата е възникнала в момента, в който тя е навлязла върху пътното платно. Времето от започване на пресичането до сблъсъка е било около 0.96 секунди, за което време велосипедиста е изминал средно около 2м. Около 1.15 секунди е и времето за реакция на велосипедиста, което според вещото лице не е имало възможност да предприеме каквато и да е било маневра, вкл. да завие и ли спре. Вещото лице твърди, че е работило главно по средностатистически данни /за 40-50 годишна пешеходка и 60 годишен велосипедист/, тъй като обективни няма. Според него опасната зона за спиране е 2.9м. За това разстояние той би могъл да я възприеме като опасност. Според вещото лице, ответникът е забелязал по-рано ищцата, но не я е възприел като опасност.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът

намира следното: Искът за причинени неимуществени вреди е частично основателен.

Безспорно по делото е, че в резултат на сблъсъка между ищцата и ответника същата е получила редица травматични увреждания, които са и причинили болки и страдания. Спорно между страните е дали ответникът е действал противоправно и виновно. За да отговори на този въпръс съдът съобрази разпоредбите на ЗДвП, а именно чл.5 ал.2 т.1, чл.20 ал.2 и чл.119 ал.1, които указват най.общо задълженията на водача на ППС спрямо уязвимите участници в пътното движение, каквито са пешеходците. Докато първите две са бланкетни и касаят вниманието на водача на ППС и съобразяването на скоростта на движение с пътната обстановка, то третата разпоредба предписва точно поведението на водачите на ППС при приближаване на пешеходна пътека, а именно: да пропуснат стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци.

Според заключението по назначената съдебна автотехническа експертиза пешеходката е стъпила на пешеходната пътека и е направила две-три крачки преди да бъде блъсната от ответника на пешеходната пътека. Експертизата твърди, че необходимото време за спиране на велосипедиста е 1.15сек., а на ищцата за да направи тези крачки е 0.96сек., т.е. ищцата е попаднала в опасната зона на велосипедиста, която е 2.9м.. Ако ответника бе видял ищцата и я бе възприел като пешеходец, при пресичането тя нямаше да попадне в опасната зона за спиране и сблъсъка нямаше да се осъществи. Според отв.М. ищцата се е движела в посока от м-н Била, към бензиностанция ОМВ. Фактите по делото са в обратния смисъл. Ищцата се е движела в посока към м-н Била, тъй като се е прибирала от работа. Това невнимание на ответника може да се обясни с факта, че поради натовареността на движението ответника е бил ангажиран да се оглажда за преминаващите покрай него автомобили. Ответникът твърди, че заради следващото стеснение на пътното платно в края на моста и преди пешеходната пътека се е огледал първо наляво за автомобили и после надясно за пешеходци. Обстоятелствата, че ищцата е била с обувки на висок ток и с пазарски чанти, обосновава извода че същата не се е движела бързо и промяната на посоката и на движение към пътното платно би следвала да бъде забелязана от велосипедиста. Поради тази причина съдът намира, че действията на ответника са го поставили в невъзможност да реагира своевременно спрямо стоящата вече на пътното платно пешеходка. Не отговарят на събраните по делото доказателства и твърденията на ответника, че първият сблъсък между тях е бил с главите им, и че велосипеда не е падал върху ищцата. От заключението по назначената СМЕ, показанията на св. Ф.. Първото съприкосновение на страните е било не както твърди ответника с удар по главите, а с удар на велосипеда във вътрешната част на десния крак на ищцата, след което е последвал удар на главите на двамата, а велосипеда е паднал върху краката на ищцата. Всичко това води на извода, че като не е видял ищцата, която е вървяла по тротоара успоредно с него, ответникът не е изпълнил задължението си да се огледа за евентуални пешеходци, не е бил внимателен и не е съобразил поведението си на пътя с пътната обстановка, което е довело до ПТП.

Съдът като съобрази изявленията на ищцата, че не е видяла ответника и заключението на вещото лице, че е изминала около 1.2м.-1.5м. /два-три крачки/ преди да бъде ударена от велосипедиста, то тя също не е съобразила поведението си на пътя с разпоредбата на чл.113 ЗДвП и конкретната пътна обстановка. Не е възприела велосипедиста и не е преценила правилно поведението си като пешеходец. Тъй като и двете страни реално не са се възприели като участници в пътното движение, то същите не са били внимателни и с поведението си са станали причина за сблъсъка. Поради това съдът намира, че е налице съпричиняване от страна на ищцата от 50%.

Досежно паричния еквивалент на претърпените болки и страдания съдът съобрази изцяло заключението на вещото лице за броя и вида на травматичните увреждания на ищцата по тялото и по главата, времето необходимо за пълното й възстановяване и болките и страданията, които е изпитвала през това време. Съдът намира за справедлива сумата от 2000лв., която поради съпричиняването от нейна страна следва да бъде намалена на 1000лв.

Ищцата е направила разноски за 1380лв., които следва да бъдат уважени съобразно уважената част от иска по формулата: уважената част от иска /1000лв./ по направените разноски /1380лв./, разделени на цената на иска /4000лв./ = 345лв..

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА М.И. ***, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Е.К.З. от с.гр., ЕГН ********** сумата от 1000лв./хиляда лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от 09.10.2012г. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска по чл.45 ЗЗД за размера над 1000лв. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА М.И.М. да заплати на Е.К.З. сумата от 345лв. за разноски.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: