Р Е Ш Е Н И Е

Номер 291 10.10.2013 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На осемнадесети септември две хиляди и тринадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар Г.А.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д. 322/2013 г.

Производството е с правно основание чл. 422 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “ Мото-пфое”ЕООД, с която са предявени обективно съединени искове срещу ЕТ “Д. – М. Г.” за установяване, че същият дължи на ищеца сумите 1,08 лв. за заплатен пътен данък, 947,29 лв. неустойка по чл.60 от договора и сумата 3 159,85 лв. мораторна неустойка за предсрочно прекратяване на договора по чл.66 от същия и законната лихва от датата на подаване на заявлението, за които е издадена заповед за изпълнение по гр.д.№1/2013 г. Сочи ,че между страните е сключен договор за финансов лизинг от 15.05.2007 г., че вещта, предмет на договора е била предадена от ищеца на ответника с приемо-предавателен протокол, лизингополучателя е преустановил плащането на сумите по договора и лизингодателя – ищец развалил договора поради неизпълнение след като дал срок. Според ищеца договорът е прекратен на 01.02.2010 г. и ответникът дължи плащания, възникнали с развалянето на договора.

Ответникът в писмения отговор оспорва исковете. Сочи, че не е сключвал договор с ищеца на 15.07.2007 г., както е посочено в заповедта за изпълнеие, че същата е за по-голяма сума от процесната.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното: Със заявление, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№1/2013 г. ищецът “Мото – Пфое”ЕООД е поискало издаване на заповед за изпълнение за сумата 1,08 лв. остатък от заплатения от ищеца за сметка на ответника пътен данък, сумата 5 571,74 лв.неустойка за забава по чл.60 от договор и сумата 3 159,85 лв. мораторна неустойка. Като обстоятелства, от които произтича вземането ищеца – заявител е посочил договор за отдаване на автомобили при условията на финансово обвързан лизинг с опция за прехвърляне на право на собственост от 15.05.2007 г. Към заявлението е бил приложен и договора от 15.05.2007 г.

По ч.гр.д.№1/2013 г. е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като в нея е посочен сбора от трите суми – 8 732,67 лв. и са описани обстоятелствата, от които произтича вземането: договор за отдаване на автомобили при условията на финансово обвързан лизинг с опция за прехвърляне на право на собственост от 15.07.2007 г. След получаване на препис от заповедта ответникът е депозирал бланкетно възражение срещу нея.

Според представения по делото договор от 15.05.2007 г. ищецът в качеството си на лизингодател и ответникът като лизингополучател са се договорили първият да предоставя, респ. вторият да получава при условията на финансовообвързан лизинг фабрично нови автомобили, като конкретните автомобили се определят чрез подписани от страните поръчки за доставка на всеки отделен автомобил. В тази Поръчка се уговарят и размерът и броят на месечните лизингови вноски и сроковете за плащане / чл.8 и 9/. В чл.9 е уговорена и последователността на погасяване на отделните задължения по договора, респ. поръчките. В чл.14 е уговорено застраховане на автомобила за сметка на лизингополучателя. В чл.30 от договора е уговорено задължение за лизингополучателя да заплати на лизингодателя преди получаване на автомобила платения пътен данък върху МПС. В чл.60 от договора е посочена неустойка, която се дължи при забава в плащането на лизинговите вноски, а в чл.66 – правото на лизингодателят да получи неустойка в размер на 5 лизингови вноски при прекратяване на договора по вина или по искане на лизингодателя. С поръчка от 15.05.2007 г. ищецът е поръчал доставката на автомобил Форд Транзит, за който лизинговата вноска е 323,13 евро без ДДС до 5-то число на текущия месец като има и конкретен погасителен план /л.24/. С приемо-предавателен протокол от 23.05.2007 г. ищецът е предал на ответника конкретно описан лек автомобил. С уведомление от 15.10.2010 г. ищецът е съобщил на ответника, че следва да заплати всички дължими по договора суми в срок от 2 дни, както и че при неизпълнение на просрочените задължения и в този срок ищецът прекратява договора по вина на лизингополучателя. Писмото е връчено на ответника с обратна разписка. С приемо-предавателен протокол от 19.02.2010 г. представител на ищцовото дружество е приело процесния лек автомобил.

Според заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза ищецът е заплатил за сметка на ответника пътен данък за м.януари 2010 г. в размер на 1,08 лв. Тази сума не е била възстановена от ответника. Към 21.01.2010 г. и 01.02.2010 г. ответникът е просрочил 9 бр. лизингови вноски, отнасящи се за периода м.мй 2009 г. – м.януари 2010 г. По отношение на тези вноски неустойката за забава, изчислена по реда на чл.60 от договора е 947,29 лв. Сборът на пет лизингови вноски е 3 159,94 лв.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Така предявеният иск за заплащане на сумата 1,08 лв. е основателен и доказан. В договора е уговорено, че пътния данък се заплаща от ищеца, но подлежи на възстановяване от ответника.

Основателен и доказан е и иска за заплащане на сумата 947,29 лв. неустойка за забава. По отношение на част от лизинговите вноски ответникът е бил в забава, следователно по силата на договора за него е възникнало задължение за заплащане на неустойки в размер на 0,5% на ден върху стойността на дължимата и неизплатена вноска за времето на просрочието.

И третият от обективно съединените искове е основателен и доказан. Действието на договора е прекратено от ищеца поради неизправното поведение на ответника. Ето защо за последния е възникнало задължение за заплащане на уговорената в чл.66 от договора неустойка в размер на 3 159,94 лв.

Възражението на ответника, че исковете са неоснователни, тъй като в заповедта за изпълнение е бил посочен договор от 15.07.2007 г. е неоснователно В случая се касае за очевидна фактическа грешка. За ответникът не е имало проблем да установи тази грешка, още повече, че заверен препис от договора е бил приложен по делото. Обстоятелството, че установителния иск е предявен само за част от сумата също не води до неоснователност на същия. В случая ще бъде установена дължимостта само на тази част от сумата, която е предмет на исковото производство, респ. само за нея би могъл да бъде издаден изпълнителен лист в хипотезата на чл.416 от ГПК.

Основателно е и искането за заплащане на направените от ищцата разноски по настоящото производство в размер на 224,23 лв. д.т. и 200 лв. разноски.

По гореизложените съображения, Съдът:

Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЕТ “Д. – М. Г.”, ЕИК ***** със седалище с.С. в., общ.Л., обл.Р., адрес на управление ул.”*******, че същият дължи на “Мото-Пфое”ЕООД, ЕИК **** със седалище гр.София и адрес на управление бул.”Сливница”, №444 по Договор за отдаване на автомобили при условията на финансовообвързан лизинг от 15.05.2007 г. сумата 4 108, 22 лв. /четири хиляди сто и осем лева и двадесет и две стотинки/, представляваща сбор от сумата 1,08 лв. невъзстановен пътен данък, сумата 947,29 лв. неустойка за забава за периода 02.01.2010 г. – 31.01.2010 г. и сумата 3 159,85 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на длъжника, за която сума е издадена заповед за изпълнение №34/02.01.2013 г. по ч.гр.д.№1/2013 г. по описа на Районен съд Разград.

ОСЪЖДА ЕТ “Д. – М. Г.”, ЕИК **** със седалище с.С. в., общ.Л., обл.Р., адрес на управление ул.”****”, №* ДА ЗАПЛАТИ на “Мото-Пфое”ЕООД, ЕИК 000646811 със седалище гр.София и адрес на управление бул.”Сливница”, №444 сумата 424,23 лв. /четиристотин двадесет и четири лева и двадесет и три стотинки/ за направените по делото разноски в това производство.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Разградския окръжен съд.

След влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията-докладчик по ч.гр.д.№1/2013 г. на РРС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: