Р Е Ш Е Н И Е

№ 306

23.10.2013г., град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито съдебно заседание от 26.09.2013 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Атанас Христов

при секретаря Г.А., като разгледа докладваното от съдия Христов гражданско дело № 538 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК вр. чл. 537, ал. 2 ГПК.

Депозирана е искова молба от Н. Р.М., ЕГН **********,***, против :

- Н.Р.М., ЕГН **********,

- С.Х.М., ЕГН **********,

- Л.Н.Р., ЕГН **********,

Р.Н.Р., ЕГН **********,***.

Ищецът иска да бъде установено по отношение на ответниците, че е собственик на по наследство на 1/3 идеална част от следния недвижим имот, находящ се в село Яс., улица „*****, община Р., област Р.: с площ от 1325кв.м., с планоснимачен №180, за който е отреден парцел ІІ-180,181, от квартал 26 по плана на село Яс., община Р., област Р., при граници на имота: улица, парцел III-180, парцел І-186, парцел Х-185,186, парцел IV-181.

Иска се и да се отмени Нотариален акт за собственост върху поземлен недвижим имот придобит по наследство и давностно владение №**, том *, рег. №***, дело №****г. на Нотариус Р. К., с район на действие Районен съд – Разград, с рег. № *** на НК, вписан в Агенция по вписванията при Районен съд – Разград, с вх. рег. № ****г., акт № ***, том **, дело ******г., партидна книга стр. *****, в частта му за 1/3 идеална част от процесния имот.

Ищецът сочи, че е собственик на процесните ид.ч. по наследство. Сочи, че брат му Н.Р.М. и наследниците на другия му брат – Р. Р. Ад., са съсобственици по силата на наследствено правоприемство от починалите им родители на следния недвижим имот, находящ се в село Яс., улица******, община Р., област Р.: с площ от 1325кв.м., с планоснимачен №180, за който е отреден парцел ІІ-180,181, от квартал 26 по плана на село Яс., община Р., област Р., при граници на имота: улица, парцел ІІІ-180, парцел І-186, парцел Х-185,186, парцел IV-181 и са бивши съсобственици на съседния имот, за който е отреден парцел ІІІ-180. Съсобствеността по отношение на последния е била прекратена с Решение № ІІ - 146/31.05.2011 г. по гр.дело №917 по описа на РРС за 2008г. /съдебна делба/. С Постановление за възлагане на недвижим имот от 12.10.2011г. на ДСИ при РРС този имот е възложен на Н.Р.М., който в последствие се е снабдил с констативен Нотариален акт за собственост на имота - №**, том *, рег. №**, дело №****г. на Нотариус Р. К., с район на действие РРС, с рег. №380 на НК, вписан в Агенция по вписвания РРС с вх. рег. №******г., акт №**, том **, дело ****г., парт.кн. стр. ****.

На 02.07.2012г. първият ответник се е снабдил и с констативен нотариален акт за собственост по наследство и давностно владение по отношение на първия имот, който е съсобствен. В последствие заедно със съпругата си С.Х.М., Н. М. е дарил по 1/2 идеална част от цялото дворно място на своите синове — третия и четвъртия ответник.

Ищецът сочи още, че парцел ІІ-180, 181 е придобит от бащата на ищеца - Р. Ад. М. с Постановление на РРС от 1972г. по изп, дело № 277 по описа на РНС за 1972г. След неговата смърт, както и след смъртта на майка та на ищеца, негови собственици са ищецът, първият ответник и наследниците на другия му брат — Н. С. Ад., Р. Р. С. и Ад. Р. С. И двата парцела /II-180, 181 и ІІІ-180/ винаги са се ползвали общо, като не е имало никога ограда между тях. До смъртта на майката на ищеца през 2003г., ищецът живеел в имота, който бил предмет на делба, като продължил да живее там до 2006г. През това време са сели люцерна и зеленчуци в съседното място, процесния имот. То било използвано и обработвано само от родителите му и от ищеца. През 2005г. ищецът се преместил да живее в с. Р. при по-малкия си брат. От тогава никой от наследниците на родителите му, не е ползвал процесното празното място - парцел ІІ -180, 181.

Претендира разноски. В с.з., чрез пълномощника си адвокат М. П. от АК – Разград, ищецът поддържа ИМ. Депозира и писмена защита.

Ответникът Н.Р.М., с редовно връчени книжа по см. на чл. 44, ал.1 ГПК /л. 33/ не депозира отговор на ИМ. В с.з. при редовност в призоваването не се явява и не изпраща представител.

Ответникът С.Х.М., чрез особения си представител адвокат И.Ц.Ц. ***, оспорва основателността на иска и моли за неговото отхвърляне. В с.з. особения представител поддържа Отговора и излага подробни съображения.

Ответникът Л.Н.Р., чрез назначения му особен представител – адвокат Н.В.С. ***, депозира отговор на ИМ. В същия намира иска за допустим. По основателността – намира същия за неоснователен и моли за отхвърлянето му. Сочи, че е собственик на ½ ид.ч. от процесния имот по силата на прехвърлителна сделка – дарение от родителите му, които са придобили собствеността въз основа на наследствено правоприемство и давностно владение. Особения представител депозира и допълнителна молба, с която поддържа Отговора на ИМ. В с.з., ответникът се яви лично /л.142-155/.

Ответникът Р.Н.Р., чрез пълномощника си адвокат Е.С. *** депозира отговор на ИМ. Сочи, че искът е недопустим предвид липсата на правен интерес, тъй като ищецът е следвало да предяви осъдителен иск по чл. 108 ЗС, а не процесния установителен иск по чл. 124 ГПК. Сочи, че ИМ е нередовна. По същество оспорва иска и моли за неговото отхвърляне. Сочи, че действително ищцата и първия ответник били съсобственици на парцел III-180, но този имот бил предмет на гр.д. 917/2008г., а впоследствие след публична продан бил придобит от ответника по изп.д. 112/12г.

Имота предмет на Нотариален акт *, том *, рег.*** дело ***г. никога не е бил съсобствен и никога общите им наследодатели - Р. и Х. М. не са притежавали документ за собственост за него. В приложената от ищцата скица 1087/25.06.2008 г. макар и да не е актуална е отбелязано, че имота е собствен на Х. И. С. - нот. акт ****г., а не на наследодателите. Не е представен сочения от ищцата документ за собственост Постановление на РРС от 1972 г. по изп. д. 277/72г. Що се отнася до Извлечението от описната книга за 1972 г. при анализ на стр. 75 се установява, че на ******г. е свършило или е изпратено за изпълнение дело със страни Р. Ад. М. и Х. Ад. М., но не доказва, че процесния имот е съсобствен и то по наследство. Законодателят изрично е посочил кои са документите за собственост, но сред тях не е извлечение от описната книга. Ако действително съществува Постановление на съд. изпълнител и то за този имот би следвало ищцата да го представи.

Сочи също, че от друга страна ищцата, а и другия брат – Р. Ад.и неговите наследници никога не са ползвали процесния имот. Същия от деветдесетте години досега се владее единствено и само от първия ответник и неговото семейство като собствен. Никой досега не е оспорвал тяхната собственост. Владяли са имота спокойно, явно и необезпокоявани от трети лица, вкл. и от ищцата. Освен това първия ответник е във влошени отношения с ищцата, с другия брат и неговите наследници от преди смъртта на баща им. Поради тези отношения всички те напуснали парцел ІІІ-180 и не били допускани от него в имота. По тези съображения счита за неоснователни и голословни твърденията, че ищцата живяла и ползвала имота до 2006г. Същата още преди смъртта на майка им напуснала имота и заживя в град Разград и от тогава не се е завръщала там. Имотите винаги са били и са два самостоятелни, като първия е бил наследствен, а процесния бил собствен само на първия ответник, а понастоящем е на третия и четвъртия ответника. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и на основание чл. 235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:

По възражението, че липсва правен интерес от вадене на иск по чл. 124 ГПК, тъй като ищецът е следвало да предяви иск по чл. 108 ЗС.

В настоящия случай правният интерес за ищеца произтича от обстоятелството, че твърдяното от него право на собственост се оспорва от ответниците. Първите двама от тях са се снабдила с констативен нотариален акт за същия имот, който впоследствие дарили на вторите двама ответника. Налице е спор за принадлежността на правото на собственост върху този имот, което обуславя правния интерес от предявяване на установителния иск по чл. 124, ал. 1 ГПК срещу ответниците, поради което същият е допустим и следва да се разгледа по същество. В този смисъл е и решение № 362 от 28.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 8/2011 г., I г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК, поради което е задължително за съдилищата по смисъла на Тълкувателно решение № 2/28.09.2011 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2010 г., ОСГК и ОСТК.

Съгласно по - новата практика на ВКС установителният иск за собственост е допустим и когато за ищеца съществува интерес от предявяване на осъдителния иск по чл. 108 ЗС, тъй като чрез защитата по чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът би могъл да прекъсне придобивна давност; при съсобственост би могъл да упражнява владение чрез ответника - съсобственик или би могъл да претендира обезщетение за ползването на своята част от имота. Нещо повече - установителният иск за собственост е допустим дори и имотът да се владее от трето лице, щом ответниците оспорват собствеността му /решение № 25 от 13.04.2010 г. по гр. д. № 3 987/08 г. на IV г. о., решение № 665 от 12.11.2010 г. по гр. д. № 1 921/09 г. на I г. о./. Макар и решението по осъдителния иск да осигурява на ищеца по - пълна по обем защита, той има интерес и от установителен иск, чрез който да получи по - малка по обем, но ефикасна защита, а именно разрешаване със сила на пресъдено нещо на възникналия правен спор относно принадлежността на спорното право. В тази по - нова практика на ВКС се изостави разбирането, че в разглежданата хипотеза средството за защита е само осъдителният, а не установителният иск за собственост, като се възприе едно по-широко схващане за допустимостта на установителния иск и правния интерес от него. Както е посочено в решение № 983/29.12.2009 г. по гр. д. № 4 305/2008 г. на ВКС, I г. о., ищец по установителен иск може да бъде всеки, който има интерес от установяване на действителното правно положение, а съгласно решение № 665/12.11.2010 г. по гр. д. № 1 921/2009 г. на ВКС, I г. о., правният интерес за всеки отделен случай е винаги конкретен и следва да се прецени от съда с оглед на доказателствата по делото. В обобщение следва да се обоснове и крайният извод, че право на ищеца е да избере по какъв път ще защити правата си след изясняване кой е действителният собственик на имот.

Така и Определение от 19.07.2013 г. на Софийски окръжен съд, гражданско отделение, първи въззивен състав, по ч. гр. д. 73/2013 г.

По същество.

Основният спор по делото, е кой е бил първоначално собственик на процесния имот – дали общия наследодател Р. Ад. М. или ответниците Н. и С.М..

Действително, цитираното от ищеца Постановление на РНС от 1972г. по изп. Дело № 277 по описа на РНС за 1972г., за въз основа на което сочи, че общия им наследодател Р. Ад. М., е станал собственик на имота, не може да бъде открито, в това число и след служебно извършена от съда проверка, на осн. чл. 186 ГПК.

По делото обаче, се събраха категорични писмени и гласни доказателства, за това, че именно общия наследодател Р. Ад.М. е бил собственик на процесния имот.

Водения от страна на ответника Р.Р. свидетел С. Хр. /л. 150/, сочи за процесния имот /празното място/, че „Празното място е на Н.. Зная, че баща му го е дал навремето..........Зная, че това място е на Н. от баща му. Бащата на Н. каза, че е дал това място на сина си.”

Другият воден от страна на ответника Р.Р. свидетел - Р. Г. /л. 152/, сочи : „Зная че баща му /на Н./ е купил това място за къща. ..................Ясакът предполагам, че е купен от родителите на Н. за него.”

Съдът няма основание да не кредитира с доверие показанията на тези свидетели, водени от ответника Р.Р., в които сочат, че процесния имот е бил купен от бащата на Н.Р.М. – общия наследодател Р. Ад. М..

Техните показания – че имотът е бил закупен от общия наследодател Р. Ад. М., се подкрепя и от факта, че в Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № **, том *, рег. № ***, дело № ***г. на Нотариус Р. К., ответникът Н.Р.М. изрично се е позовал на Постановление от 1972 г. на районен съд – Разград. Житейски логично е с въпросното Постановление за възлагане на общия наследодател да е било възложен процесния имот, а не на ответника Н.М., който тогава е бил едва на 13 години.

Видно от скица № 1087/25.06.2008г. /л.6/ на процесния имот - /преди издаването НА за собственост на Н.М. от 2012г./ , че в същата като собственици на имота са записани – наследници на Р. Ад. М., като са посочени и документите за собственост – Протокол от 1969г. и Постановление от 1972г.

По идентичен начин имота е отразен и в представената от Н.М. Скица № 672 от 22.11.2012г. /л.128/, при изготвянето на НА за собственост върху имота по наследство и давност. А също и в Скица № 256/18.05.2012г. /л.134/.

Т.е. безспорно се установява, че общият наследодател Р. Ад.М., е бил собственик на въпросния имот. Безспорно същият е владял повече от 10 г. имот, като е манифестирал това пред околните. В този смисъл съдът приема за напълно доказано твърдението на ищеца, че общия им наследодател Р. Ад. М. е придобил правото на собственост върху процесния имот.

По възражението, че първите двама ответника – Н.Р.М. и негова съпруга С.Х.М., са придобили правото на собственост върху процесния имот, въз основа на придобивна давност.

В отговора на ИМ от Р.Р. се сочи, че Н.М. и семейството му от деветдесетте години владеят имота, като собствен.

След като се установи, че собственик на имота и бил наследодателя Р. Ад. М., то съдът следва да провери възражението, че първите двама ответника, че са придобили имота по давност.

Видно от удостоверение за наследници на общия наследодател – Р. Ад. М. /л.4/, е че същият е починал на 08.11.1999г. В отговора на ИМ подаден от ответника Р.Р., е че имота „от деветдесетте години досега се владее единствено и само от първия ответник /Н.М./ и неговото семейство като собствен”. Т.е. дори и да се приеме, че владението е започнало още от първата възможна дата от този твърдян период – 01.01.1990г., то към датата на смъртта на общия наследодател - ****г. не е изминал 10 г. срок по чл. 79 ЗС. Ето защо, дори и да се приеме, че до смъртта му някой от ответниците е осъществявал непрекъснато владение върху имота, то след смъртта на Р. Ад. М. на ****г., имота е станал съсобствен при равни права по наследство между наследниците му – съпругата Х. Х. М. /поч. на ****г./, и децата му Н.Р.М., Н.Р.М. и Р. Р. М. След като на 28.04.2003г. Х. Х. М. починала, то нейния дял от имота се разпределя по равно между горепосочените три деца.

Съгласно чл. 79 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, т. е. чрез упражняване на фактическа власт върху имота с намерение да се държи само за себе си (чл. 68, ал. 1 ЗС). Съгласно чл. 69 ЗС предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г., тази презумпция не намира приложение в случаите, в които съсобствеността е възникнала по наследяване. В тези случаи се счита, че сънаследникът, който ползва целия имот, го държи освен за себе си, и за другите сънаследници - има качеството на владелец на своите ид. части и на държател на ид. части на другите сънаследници. За да се превърне владението в самостоятелно, е необходимо този сънаследник да отблъсне владението на сънаследниците, чиито идеални части претендира да владее, като манифестира пред тях по явен и несъмнен начин своето намерение да счита имота за изцяло своя собственост.

В конкретния случай не се установява ответниците да са упражнявали владение по смисъла на чл. 68 ЗС в твърдяния от тях период след смъртта на общия наследодател върху принадлежащата на другия сънаследник - Н.М. ид.ч. от имота. Дори и да се приеме, че процесният имот е бил ползван от ответника Н.М., т.е. налице е безспорно упражняване на фактическа власт върху имота от същия, извод за явно манифестирано от ответника пред сънаследника Н.Р.М. (а не пред съседи или пред държавни институции) намерение за своене на имота обаче не може да се направи. Не представляват достатъчно доказателства за това обстоятелство показанията на разпитаните свидетели, тъй като нито един от тях не установява, че ответникът е довел до знанието на сестра си Н.м. субективно намерение да счита ид.ч. на последната от процесния имот за своя. Обстоятелството, че ищецът Н.М. и брат й ответника Н.М. са скарани и не си говорят, не водят до обратния извод.

Ето защо, възражението за придобиване на ид.ч. на ищеца по давност е неоснователно. Процесната 1/3 ид.ч. от имота е останала в патримониума на ищеца.

Ето защо, издаденият Нотариален акт за собственост върху поземлен недвижим имот придобит по наследство и давностно владение №*, том *, рег. №***, дело №****г. на Нотариус Р. К., с район на действие РРС, с рег. №380 на НК, вписан в РРС с вх. рег. №****г., акт №**, том **, дело ***г., парт.кн. стр. ***, следва да се отмени до размера на 1/3 /една трета/ идеална част, на основание чл.537, ал.2 ГПК. Отмяната на констативния нотариален акт на това основание винаги е последица от постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на третото лице. Така и Тълкувателно решение №3/2012 г. от 29.11.2012 г. по тълкувателно дело № 3 по описа за 2012 г. на ОСГК на ВКС.

По разноските.

При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, ответниците следва да заплатят на ищеца направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, заплатени държавни такси и банкови преводи за същите в общ размер на 597.71 лв. Наред с горното, ответниците С.Х.М. и Л.Н.Р., освен горната сума следва да заплатят на ищеца и сумата от 392.30 лв., представляваща заплатено от ищеца възнаграждение за особените им представители такса за банков превод.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

Признава за установено по отношение на :

- Н.Р.М., ЕГН **********,

- С.Х.М., ЕГН **********,

- Л.Н.Р., ЕГН **********,

Р.Н.Р., ЕГН **********,***, че Н. Р.М., ЕГН **********,*** е собственик по наследство на 1/3 /една трета/ идеална части от следния недвижим имот, находящ се в село Яс., улица******, община Р., област Р.: с площ от 1325кв.м., с планоснимачен №180, за който е отреден парцел ІІ-180,181, от квартал 26 по плана на село Яс., община Р., област Р., при граници на имота: улица, парцел III-180, парцел І-186, парцел Х-185,186, парцел IV-181.

ОТМЕНЯ Нотариален акт за собственост върху поземлен недвижим имот придобит по наследство и давностно владение №**, том *, рег. №***, дело №****г. на Нотариус Р. К., с район на действие Районен съд – Разград, с рег. № 380 на НК, вписан в Агенция по вписванията при Районен съд – Разград, с вх. рег. № ****г., акт № **, том **, дело ****г., партидна книга стр. ****, САМО ДО РАЗМЕРА НА 1/3 /една трета/ идеална част.

На осн. чл.115, ал.2 от ЗС, ДАВА НА ИЩЕЦА, 6-месечен срок, считано от влизане на настоящото решение в сила, за отбелязването му в Службата по вписванията при районен съд Разград. След изтичането на този срок вписването на исковата молба губи действието си.

ОСЪЖДА:

- Н.Р.М., ЕГН **********,

- С.Х.М., ЕГН **********,

- Л.Н.Р., ЕГН **********,

Р.Н.Р., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Н. Р.М., ЕГН **********,***, сумата от 597.71 лв /петстотин деветдесет и седем лева и седемдесет и една стотинки/, за разноски на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА:

- С.Х.М., ЕГН **********,

Л.Н.Р., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Н. Р.М., ЕГН **********,***, сумата от 392.30 лв /триста деветдесет и два лева и тридесет стотинки/, за разноски на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: