Р Е Ш Е Н И Е

№309, 16.10.2013 г.,гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесет и седми септември две хиляди и тринадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

секретар Г.М.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гр.д.№731 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.124 от ГПК.

Депозирана е искова молба от П.Н.Й. срещу “Енерго-Про Продажби”АД, с която е предявен отрицателен установителен иск, че ищецът като абонат на ответника не дължи сумата 4637.38лв. за ел. енергия, изчислена като корекция за периода 21.09.2012 г. – 07.03.2013г. Сочи, че е ползвател на имота в гр.Разград, Лозя, че този имот е електроснабден и в тази връзка има облигационно отношение между него и ответника, че е била извършена проверка на 07.03.2013 г. и че получил писмо и справка за начислени суми за минал период. Твърди, че не е манипулирал електромера, не е разхлабвал винта при клема №1 свързващ моста с клема №2. Иска присъждане на направените по делото разноски. Представя уведомителни писма, разписка, справка.

Ответникът “Енерго-Про Продажби” в писмения си отговор оспорва иска. Сочи, че при проверка на СТИ, отчитащо ел. енергията в обекта на ищеца на 07.03.2013 г. е установено, че процесният СТИ е извън класа си на точност и работи с грешка -98%. Неизправността се дължи на разхлабване на винта при клема №1 свързващ моста с клема №2.Твърди, че при изчисляването е приложена методология по корекционна процедура за фикционно изчисление на доставени количества електроенергия. Твърди, че тази практика е регламентирана от чл.83, т.6, чл.98А, ал.2 и чл.104А от закона за енергетиката.Прилага писмо до ищеца, констативен протокол, справка за за корекция при неточно измерване на ел. енергия, справка за консумирана електроенергия, дебитно известие, общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия, условия по договорите за пренос на ел. енергия, извлечение от в.”Дневник” и варненски вестник с публикуваните условия, решение на ДКЕВР за одобряване на общите условия и на изменението на чл.38 от същите. Иска назначаване на съдебно-техническа експертиза и допускане на гласни доказателства за извършената проверка и демонтирането на СТИ.

Предявеният иск е допустим – разпоредбата на чл.123 от Закона за енергетиката обосновава наличието на правен интерес от отрицателния установителен иск.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства:Не се спори между страните, че ищеца е ползвател/собственик на недвижим имот, находящ се в гр.Разград, ул.”*******”№***. Той е абонат на “Енерго-Про Продажби”, който доставя ел. енергията в този обект.

С писмо изх.№1766653/05.04.2013 г. ответникът е съобщил на ищеца, че е преизчислил количествата енергия за клиентския номер и е издал фактура на стойност 4637.38лв./2379.10лв+1469.27лв+16.12лв+772.89лв. ДДС/. Видно от приложената към писмото справка за периода 21.09.12г.-31.12.2012г. е начислена енергия за корекция в размер на 13383квтч, за периода 01.01.13г.– 04.03.2013 г. е начислена енергия за корекция в размер на 8265квтч., а за периода 05.03.13г.-07.03.13г. 96квтч или общо 21744кмтч. Не се спори между страните, че за процесния период са начислявани количества за ползвана ел. енергия в обекта на ищеца и той е заплащал същите /л.8/.

В представения констативен протокол №0491948 е посочено, че на клиентски номер 1800000352, аб.№0301207032 в гр.Разград, Лозя е извършена проверка в присъствието на потребителя и е било констатирано, че процесният СТИ е извън класа си на точност и работи с грешка -98%. Неизправността се дължи на разхлабване на винта при клема №1 свързващ моста с клема №2.

Проверката е извършена от П. Н. в присъствието на Г. С. Г.

Според св.Д.Ш. същият е посетил имота по заявка на клиента за включване на нощна енергия. Посетил е имота на 26.03.13г., за което е съставен протокол № 0497321. Според свидетелят електромерът бил монтиран вътре във вилата, а не е извън имота.

Според св.Д. П., съсед по лозе ищецът имал вила, но не живеел в нея. Случвало се е да спи през лятото. Посещавал е имота на ищеца. На гърба на вилата му има стълб, на който е монтирана метална кутия, в която е електромера. Тази кутия е заключена от хора от енергото. Не е виждал да е отворена, нито П. да я отваря.

От представения констативен протокол от БИМ за метрологична експертиза на електромер №АУ-14-093/004.14г. електромерът регистрира преминаващата енергия на двете тарифи с грешка минус 98.00%.Релето превключва. При пристягане на винта при клема №1 свързващ моста с клема №2, електромерът влиза в класа си на точност.

Вещото лице, изготвило съдебно-електротехническа експертиза е депозирало заключение, в което сочи, че СТИ, отчитащо ел. енергията в имота на ищеца е преминало първоначална метрологична проверка в годината на производство, същото е монтирано и не е установено отклонение в измерването или неправомерно въздействие върху СТИ. Констативния протокол за проверката констатира нерегламентирано разхлабване на винт на клема №1 свързващ моста с клема №2, което дава грешка при отчитането на електромера минус 98%. Количеството електроенергия, начислена като корекция технически е възможно да бъде доставена на абоната за процесния период. Няма техническа възможност да се установи от коя дата има неточно отчитане. Показанията на електромера според вещото лице се отчитат ежемесечно, но не е възможно манипулацията да бъде открита при отчитане на показанията на електромера. Манипулацията е възможно да бъде открита с компетентен анализ или със специален софтуер. Няма точен измерител на грешката, поради което корекцията е извършена по правилата на чл.38, ал.3 т.3 от ОУ, като са спазени правилата за това. В допълнителното заключение вещото лице е изчислило по други три начина евентуално потребената ел. Енергия и е установило следните парични стойности: на база 24 часово потреблението в обекта на абоната за периода е 134.821квтч на ден или 22650квтч общо за период от 168дни, при работа на две ел.печки .

Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на “Енерго-Про продажби”АД и Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на “Енерго-Про Мрежи”АД са публикувани на 30.11.2007 г. във в-к”Дневник”и на същата дата във в-к”Янтра днес”. Изменението на чл.38 от Общите условията на “Енерго-Про Мрежи”АД , одобрено с решение на ДКЕВР от 06.04.2009 г. е публикувано на 27.04.2009 г. във в-к”Дневник” и във варненски вестник. В този текст на общите условя е посочено, че в случай на неточно измерване на електрическата енергия, установено при проверка по реда на Общите условия “Енерго-Про Мрежи”АД съставя констативен протокол. Същото юридическо лице изчислява и коригира количеството пренесена ел. енергия в случаите на констатирано при тези общи условия неправомерно въздействие върху СТИ. В ал.3 т.3 на чл.38 е посочен и начина на коригиране на количеството при отклоняване на енергия преди средствата за търговско измерване.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск е допустим – ищецът има интерес от неговото предявяване предвид разпоредбата на чл.123 от Закона за енергетиката.

Разгледан по същество, същият е основателен. В случая ответникът, който по този отрицателен установителен иск носи доказателствената тежест, не е установил какво количество ел. енергия е ползвана от абоната, но не е отчетена от СТИ, при което преизчисляването на електрическата енергия за заплащане не е съобразено с действително консумираната ел. енергия. В случая няма доказателства за какъв период от време е имало такова отклонение или неотчитане, поради което прилагането на клаузата, даваща възможност за едностранна корекция на сметките се явява неравноправна по смисъла на чл.143 т.18 от Закона за защита на потребителите и съобразно чл.146 от с.з. е нищожна, тъй като позволява преизчисляването да не е съобразено с действителната консумация. А потребителят, в случая ищецът дължи стойността на месечно доставената, потребена и измерена ел. енергия посредством законно монтиран и сертифициран електромер. В съответствие с разпоредбата на чл.120 ал.1 от Закона за енергетиката СТИ е собственост на електроразпределителното дружество, поради което негово задължение е да осигури правилното и коректното функциониране на средството и отговорността за некоректното измерване на подадената ел. енергия не е на ищците, които нямат нормативно или договорно задължение да стопанисват и полагат грижи за СТИ като вещ, която не е тяхна. Твърдението на ответното дружество, че СТИ е вещ, дадена на ищеца в заем за послужване не отговаря на обективната действителност, тъй като ищецът като абонат не би могъл да се грижи за поддържането и запазването на вещта, защото достъп до нея има само ответникът. При заема за послужване вещта е в държане на заемателя, т.е. той осъществява фактическата власт, а в отношенията между електроразпределителното дружество и абоната последният няма фактическа власт върху вещта.

Общите условия, на които се позовава ответникът, уреждат случай на обективна отговорност, уговорена в договор, а такава може да се създава само със закон. Клаузата, уреждаща възможността за едностранна корекция на сметки за минал период не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца, доставчика и потребителя, поради което нормата е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.1 и 2 от ЗЗД във вр. с чл.146, ал.1 и чл.143 т.6 и т.18 от Закона за защита на потребителите във вр. с чл.2 ал.2 от Закона за енергетиката. Липсват и твърдения и доказателства за виновни действия или бездействия на ищеца като страна по договора за продажба на електрическа енергия, рефлектирали върху функционирането на средството за търговско измерване и върху точното отчитане на ползваните количества енергия. Коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия противоречи на регламентирания в чл.82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане.

Според редица решения на ВКС , които имат характер на задължителна практика по смисъла на чл.280, ал.1 т.1 от ГПК не съществува законово основание за доставчика на ел. енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период ел. енергия. Такова основание не е предвидено както в Закона за енергетиката от 2003 г., така и в действащата Наредба №6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на ел.енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи. В редица решения /№189/11.04.2011 г. по т.д.№39/2010 г. / състави на ВКС сочат, че доставчикът не може да обосновава правото си на едностранна корекция с Общите условия, приети от него и обвързващи потребителите, както и че подобни клаузи имат неравноправния характер по смисъла на чл.143 т.6 и т.18 от ЗЗП и са нищожни по силата на чл.146, ал.1 от ЗЗП и чл.26 ал.1 от ЗЗД, тъй като нарушават принципа на равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и принципа за защита на интересите на потребителите при търговия с ел.енергия. В решение №79/11.05.2011 г. на ВКС по т.д.№582/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. е посочено, че коригирането на сметките за вече доставена ел.енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия противоречи на регламентирания в чл.82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговороност и е недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане.

Въпреки че по делото има доказателства за установена при проверката нерегламентирана външна намеса върху измервателното средство, същата е ирелевантна и не поражда право за ответника –доставчик да извърши едностранна промяна на изготвените по-рано сметки за разход на електроенергия през посочения период. Наведените по делото твърдения на ответника, че ищецът като абонат е знаял, че потребява електроенергия, която не се отчита изцяло от електромера не бяха доказани. Ето защо, съдът не може да направи извод за виновни действия или бездействия на ищеца, които да са рефлектирали върху функционирането на средството за търговско измерване и върху точното отчитане на ползваните количества енергия.

Начисляването на сума като корекция на сметки за минал период е в противоречие и с чл.13 на Директива 2006/32/ЕО от 05.04.2006 г. относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги, изискващ сметките да се изготвят въз основа на реалното енергийно потребление и информацията да е представена по ясен и разбираем начин.

Твърдението на ответника, че изменението в Закона за енергетиката, обнародвано в бр.54 от 17.07.2012 г. му дава право да прави корекция на сметки не е относимо към настоящия казус. Действително Закона за енергетиката след последното изменение регламентира възможността в Общите условия да се регламентира редът за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата на чл.83 , ал.1 т.6 от с.з. Последната разпоредби посочва, че правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, вкл. за установяване случаите на еизмерена, неправилно и /или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване са част от нормите за устройство и експлоатация на електроенергийната система и тези правила /ал.2/ се приемат от Кимисията /ДКЕВР/ по предложение на енергийните предприятия и се публикуват от енергийните предприятия и комисията на интеренет страниците им.

Към 25.04.2013 г. – датата на изпращане на съобщението до ищеца такива правила не са били регламентирани, следователно не са били и предложени и приети, поради което уведомяването на клиента не е било извършено при спазването на тези правила.

Възражение на ответника за намаляване на адв.възнаграждение на ищеца поради прекомерност е неоснователно. Определеният минимален размер на адв.възнаграждение при цена на иска 4637лв. е 418.24лв., а съгласно пар.2 ДР на Наредба №1 при възражение за прекомерност съдът не може да слезе под трикратния размер на този минимум. Договореното адв.възнаграждение между ищеца и процесуалният му представител е 700лв., т.е. под трикратния размер на минималното адв.възнаграждение за този материален интерес.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че за клиентски номер 1800000352, абонатен №0301207032 П.Н.Й.,*** не дължи на “Енерго-Про Продажби”АД, ЕИК 103533691, гр.Варна, бул. Владислав Варненчик, Бизнес парк Варна, сграда №6 сумата 4637.38лв. по фактура №0097653395/25.04.2013г., начислена за консумирана ел. енергия за периода 21.09.2012г.–07.03.2013г.

ОСЪЖДА “Енерго-Про Продажби”АД ДА ЗАПЛАТИ на Г. Д. М. сумата 885лв. /осемстотин осемдесет и пет лева/ за направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: