В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на седми октомври, две хиляди и тринадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

секретар : Г.М.

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №796 по описа за 2013 г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

Предявени са два обективно съединени иска по чл.242 във връзка с чл.128 от КТ и по чл.220 ал.1 от КТ.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати, след допуснато изменение размера по двата иска сумата 196,89 лева, представляваща неизплатено ТВ за м.юли 2012г и сумата 3 549,92 лева, представляваща командировачни пари-дневни по 35 евро на ден за м.юли и м.август 2012г.; обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ в размер на 276,30 лева. Претендира и законна лихва от завеждането на исковата молба в съда до окончателното плащане на търсените суми и разноски по делото.

Ответникът, бивш работодател на ищеца-„Е”ЕООД-гр.Разград , не депозира писмен отговор, не се явява в съдебно заседание и не взема становище по двата иска.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: Ищецът е работил по трудов договор №38/04.07.2012г. в предприятието на ответника до 26.08.2012г., когато със заповед №26 е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ. В исковата молба ищецът, твърди, че от 06.07.2012г. до прекратяване на договора той е бил командирован в Германия-Щутгарт с предмет на дейност-сглобяване на авточасти, с право на дневни 35 евро. Командировачна заповед по делото не е представена. С разпореждането си –доклад по чл.312 ал.1 във връзка с чл.146 ал.1 и ал.2 от ГПК, на основание чл.190 от ГПК, съдът е задължил ответникът-работодател да представи трудовото досие на работника, както и заповед за командировка, с предупреждение, че при неизпълнение, ще приеме за доказани фактите твърдени в исковата молба-чл.161 от ГПК.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която, дава заключение/л.26-л.29/, че съгласно сключения трудов договор и след приспадане на дължимите суми за социално и здравно осигуряване, ответникът не е заплатил на ищцата ТВ за м.юли 2012г., макар и начислено по ведомост, в размер на 196,89 лева, а за м.август 2012г. е начислен неплатен отпуск. Съгласно заключението, полагащите се командировачни пари за м.юли и м.август на 2012г. са по 1 774,96 лева или общо 3 549,92 лева, а размера на дължимото обезщетение за неспазен срок на предизвестие по чл.220 ал.1 от КТ е в размер на 276,30 лева.

Въз основа на изложеното съдът намира от правна страна следното: Съгласно чл.128 от КТ, работодателят е длъжен в установените в трудовия договор срокове да начислява във ведомости и да изплаща на работника уговореното трудово възнаграждение за извършена работа. В случая, ответникът-работодател е не е изплатил договорената работна заплата за м.юли на 2012г. в размер на 196,89 лева, не е изплатил и договорените командировачни пари-дневни по 35 евро. Пред вид правилата на доказателствената тежест и с оглед разпоредбата на чл.161 от ГПК съдът приема за доказани, че уговорените дневни пари в командировачната заповед са в размера посочен от вещото лице, а именно 3 549,92 лева. Затова посочените суми се дължат на ищеца и ответникът следва да бъде осъден да ги заплати на ищеца, така като са поискани-ведно със законна лихва от датата на постъпване на исковата молба в съда-22.05.2013г. до окончателното плащане.

Относно иска по чл.220 ал.1 от КТ.

Трудовият договор е прекратен на основание чл.325 ал.1 1 от КТ-по взаимно съгласие на страните и предизвестие не се дължи и от двете страни. Право да се иска обезщетение за неспазено предизвестие ищецът няма, за такова може да се претендира само при прекратяване на трудово правоотношение при дължимо предизвестие от страна на работодателя и неспазен срок. Затова втория иск, като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.

Ответникът дължи на ищеца и направените разноски по делото, които изчислени съразмерно уважената част от иска са в размер на 558,79 лева.

Върху присъдените суми, на основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати на районен съд-гр.-Разград 150 лева държавна такса/ 4% върху 3 746,11 лева/ и 150 лева депозит за вещо лице.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА “Е”ЕООД с ЕИК-*** със седалище и адрес на управление гр.Р.***, представлявано от управителя А. Ф. Е. да заплати на Р.И.О. с ЕГН-********** със съдебен адрес ***, офис 11 сумата от 196,89 лева/сто деветдесет и шест лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.юли на 20121г.; 3 549,22 лева /три хиляди петстотин четиридесет и девет лева и двадесет и две стотинки/ дневни командировачни пари за м.юли и м.август на 20212г., ведно със законна лихва върху двете суми, считано от 22.05.2013г. до окончателното плащане, както и 558,79 лева разноски по делото.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.220 ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за неспазен срок на предизвестие в размер на 276,30 лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА “Е”ЕООД с ЕИК-*** -гр.Р.***, представлявано от А. Ф. Е. да заплати на районен съд-гр.Разград 150 лева държавна такса и 150 лева платен депозит за вещо лице. Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните. РАЙОНЕН СЪДИЯ: