В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на тридесети септември, две хиляди и тринадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

секретар : Г.М.

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №839 по описа за 2013 г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

Предявени са три обективно съединени иска на основание чл.71 ал.1 т.1-3 от ЗЗДискриминация.

Ищецът настоява съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника-Агенция по заетостта-гр.София, че същата чрез териториалното си поделение в гр.Разград извършва спрямо него непряка дискриминация, по критерия възраст и образование по смисъла на чл.4 ал.3 от ЗЗДискриминация, изразяваща се в „неефективни действия от плана си по заетосттане и неосигуряване на заетост”-работа по трудов договор за периода от 10.05.2011г. до 27.05.2013г.; да осъди ответника да преустанови дискриминационното си отношение, както и да го осъди да му заплати обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от нереализирани трудови възнаграждения за период от 10.05.2011г. до 27.05.2013г. в размер на 6000/шест хиляди/ лева, равняващи се на минималната работна заплата за посочения период и 6000 лев, обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в неблагоприятни психични изживявания/болки и страдания/ за същия период. Претендира разноски по делото.

Ответникът с писмения си отговор и в съдебно заседание заявява, че предявените три иска са недопустими и неоснователни, настоява за отхвърлянето им. Счита, че правото на ищеца на равно третиране спрямо другите клиенти на Д”БТ”-гр.Разград по никакъв начин не е било нарушено и че на същия, в качеството му на безработно лице са осигурени равни възможности за ползване и упражняване на правата, гарантирани му от ЗНЗ и ППЗНЗ. Твърди, че за времето на регистрация с ищеца са провеждани редовни срещи от трудовия му посредник, насочван е на работа, но след подбора на работодателите не е наеман на работа. В отговора подробно посочва предоставените на ищеца услуги през процесния период.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: Няма спор, че ищецът е регистриран от 11.11.2008г. към Дирекция „Бюро по труда”-гр.Разград като „зает и търсещ работа”, а от 05.10.2009г. като”безработен и търсещ работа”. На същия са изготвени регистрационен картон и график за поддържане на регистрацията.

Както сам сочи в исковата молба, ищецът вече е предявявал искове срещу ответника по ЗЗДискриминация за извършена спрямо него непряка дискриминация по критерия „възраст” за периода 11.11.2008г.-09.05.2011г. С влязло в сила на 15.10.2012г. решение по гр.д.№783/2011г. по описа на РРС предявените искове за посочения период са отхвърлени като неоснователени и недоказани.

Не се спори също, че за времето на регистрация, включително и през процесния период, ищецът е провеждал редовно срещи с трудовия посредник, бил информиран за свободни работни места/СРМ/ и при проявен от негова страна интерес е получавал насочващи писма-препоръка за конкретно работно място. Така на 17.01.2012г. Ст.Р. е бил информиран от трудовия си посредник за СРМ, обявени от работодатели по проект „подкрепа за заетост; на 23.02.2012г. е бил уведомен за обявено работно място „оператор на водогрейни съоражения”, след проведено интервю ищецът не е одобрен от работодателя за заемане на длъжността; на 18.04.2012г. е информиран за възможността за включване в професионално обучение към ДП”БГЦПО”-гр.Стара Загора. На 25.05.2012г. Р. сключва договор за обучение в БГЦПО-Стара Загора за придобиване на трета квалификационн степен по специалността „техник на транспортна техника”.Обучението е продължило шест месеца, но на положените два изпита теоретичен и практически ищецът е получил оценка „слаб 2”, затова, макар и участвал в курса на Р. не е бил издаден документ за професионална квалификация, допълнително обучение не е било възможно чрез ДБТ и разходи със средства от държавния бюджет. На 28.11.2012г. отново е проведена среща между ищеца и трудовия му посредник и му е предоставена информация за СРМ към момента; на 15.02.2013г. Р. е насочен да кандидатства към СРМ, обявено от ПФК”Лудогорец”. Ищецът обяснява в съдебно заседание, че при среща с представителя на клуба е станало ясно, че търсят „общи работници, с по-ниско образование”. На 09.04.2013г. на ищеца е предоставена информация за СРМ на длъжността „ръководител строителна група-кранис” във фирма „Сичес-Полска” и изискванията за заемането й-владение на английски език; на 16.05.2013г. Р. отново е информиран и поканен да присъства на информационно-мотивационна среща, организирана по проект на ДП БГЦПО за включване в курс и придобиване на специалност. Срещата е осъществена ,но договор ищецът не е подписал.

Независимо, всички тези действия и услуги, предприети от Агенцията по заетостта чрез ДБТ-Разград, за които няма спор, ищецът твърди, че те са неефективни тъй като не са довели до прекратяването на регистрацията му като безработен и до сключване на трудов договор с него, за това е предявил и трите иска по чл.71 ал.1 от ЗЗДискриминация. В съдебно заседание изрично заявява, че няма да сочи други доказателства, въпреки изричното указание на съда, че следва да посочи факти, от които да се направи извод, че той е третиран или поставян в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица.

Пред вид така приетата фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: На първо място, предявеният иск е допустим. Независимо, че между същите страни вече е водено дело по ЗЗДискриминация и е налице влязло в сила решение, то касае друг период от време и не обвързва със сила на присъдено нещо периода от 10.05.2011г. до 27.05.2013г.

На второ място, предявените три иска са неоснователни и недоказани.

Съгласно чл.9 от ЗЗДискр. Върху ищецът лежи тежестта да докаже факти, от които е възможно да се направи извод, че е налице дискриминация по признак „възраст и образование”. Такива факти по делото не се доказаха. Ищецът е бил редовно информиран, консултиран и насочван за заемане на свободни работни места към конкретни работодатели или включване в програми за обучение и заетост. През процесния период, на ищеца в качеството му на безработно лице са били осигурени равни възможности за ползване и упражняване на правата, гарантирани му от ЗНЗ и ППЗНЗ. Отказът на работодателите да приемат ищеца на работа или неуспешното полагане на изпит след преминало обучение в БГЦПО не са резултат от действия на ответника и не могат да се ценят като факти налагащи извода,че по отношение на ищеца е налице дискриминация по признак „възраст и образование”.

Исковете по чл.71 ал.1 т.2 и т.3 от ЗЗДискр. също следва да се отхвърлят, от една страна поради акцесорния им характер и за това, че са обусловени от иска по т.1. Не се установи нарушение в резултат на именно на което ищецът да търпи имуществени и неимуществени вреди.

Независимо изхода на делото, с оглед разпоредбата на чл.75 ал.2 от ЗЗДискр., ищецът не дължи държавни такси.

Пред вид изложеното съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от С.П.Р. с ЕГН-********** *** против АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА ГР.София, със седалище и адрес на управление: гр.София 1000, бул.”Дондуков” №3, три иска по чл.71 ал.1 т.1,2 и 3 от ЗЗДискриминация за извършена непряка дискриминация по критерия „възраст и образование” за периода 10.05.2011г.-27.05.2013г., като неоснователни и недоказани.

Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: