РЕШЕНИЕ

№ 300

гр. Разград, 17.10.2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание, проведено 26.09.2013 г., в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Атанас Христов

при участието на секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 840 по описа на съда за 2013г., за да се произнесе взе предвид следното:

Депозирана е искова молба от „Гранекс България” ООД, с адрес София 1606, р-н Красно село, ул. Даскал Манол № 1, вх. Г, ет.4, ап. 42, „Гранекс България” ООД – клон Разград, с адрес гр. Разград, 7200, ж.к. Източна промишлена зона Търговищко шосе, с управител Марк Ван Гой, чрез адвокат М.Х. ***, с която в условията на обективно кумулативно съединяване са предявени против Д.С.В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. *****, ж.к. ********, № **, вх. **, ет. **, ап.**, искове:

І. с правно основание чл. 207, ал.1, т. 2 КТ във вр. с чл. 211 КТ във вр. с чл. 86 ЗЗД, за заплащане от ответника на сумите, както следва:

- сумата от 250 лв. за неотчетен служебен аванс, ведно със законната лихва от завеждането на иска,

- сумата от 22.44 лв. представляващи равностойност на липса от 1 бр. укрепващ колан 10 м. ведно със законната лихва от завеждането на иска,

ІІ. с правно основание чл. 220 КТ във вр. с чл. 86 ЗЗД - сумата от 460.50 лв. – обезщетение за неспазено предизвестие за прекратяване на трудов договор, ведно със законната лихва от завеждането на иска.

Ищецът сочи, че ответникът е бил назначен при него на трудов договор № 107/03.11.2011г. на длъжност шофьор на МПС с товароносимост над 12 т. На 07.01.2013г. ответникът депозирал при ищеца молба с която поискал трудовият му договор да бъде прекратено считано от 07.01.2013г. Със заповед № 79 от 18.01.2013г., на осн. чл. 326, ал.1 КТ трудовият договор бил прекратен от датата на заповедта. Сочи, че ответника му дължи сумата от 250 лв получен аванс. При напускане на работника били констатирани липси, в това число 1 бр. колан 10 м укрепващ на стойност 22.44 лв. Твърди, че ответникът му дължи и сумата от 460.50 лв. – обезщетение за неспазено предизвестие за прекратяване на трудовия договор. Представя писмени доказателства и иска допускане на гласни. Претендира разноски.

Ответникът, чрез пълномощника си адв. К.М. ***, депозира отговор на ИМ. Признава първите два иска. Представя вноска бележка от 26.07.2013г., с която е превел сумата от 272.44 лв. по сметка на ищеца. Досежно третия иск намира същия за частично основателен. Сочи, че с молбата си от 07.01.2013г. е поискал прекратяване на трудовия договор с ищеца, считано от същата дата. Трудовото му правоотношение е било прекратено едва на 18.01.2013г., поради и което е отработил част от 30 дневния срок на предизвестието. Ето защо, сочи че дължи на ищеца обезщетение само за съответната част от срока на предизвестието, който не е спазен. Счита, че иска следва да се уважи за сумата от 188.38лв, като над тази сума до първоначално предявения размер иска следва да бъде отхвърлен. Представя писмени доказателства и претендира разноски.

В с.з. ищецът, чрез пълномощника си адв. Т. П. Б. от АК Русе, с оглед платените от ответника главници за неотчетения аванс и липсващия колан, претендира само законната лихва върху главниците, от подаването на ИМ до заплащането на сумите. Относно иска с правно осн. чл. 220 КТ, го поддържа изцяло. Излага подробни съображения. Претендира разноски.

В с.з. ответникът, чрез пълномощника си адв. К.П.М. ***, поддържа отговора на ИМ и излага подробни съображения.

Съдът, като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните приема за установено от фактическа страна следното:

Няма спор между страните, а и видно от събрания доказателствен материал, е че между страните е било налице валидно трудово правоотношение въз основа на сключен трудов договор № 107 от 03.11.2011г. Ответникът е поискал прекратяване на трудовия договор с молба от 07.01.2012г., считано от същата дата. На същата дата молбата е била входирана с вх. № 1 при работодателя /л.12/. Между страните няма спор, /в т.ч. липсва и оспорване на приетото от съда за обстоятелство ненуждаещо се за доказване в Доклада, на осн. чл. 146, ал.1, т.4 във вр. с т.3 ГПК /, че въпреки искането си за прекратяване правоотношението считано от дата 07.01.2013г., ответникът е продължил да работи при ищеца до 17.01.2013г. вкл., като липсва противопоставяне за това от страна на работодателя. Така трудовото правоотношение е било прекратено едва на 18.01.2013г. със Заповед № 79 от 18.01.2013г. Ответникът е дължал на ищеца претендираните сумите от 250 лв. за неотчетен служебен аванс и сумата от 22.44 лв. представляващи равностойност на липса от 1 бр. укрепващ колан 10 м., но ги е заплатил на 26.07.2013г.

При така установеното от фактическа страна съдът възприе следните правни изводи:

І. По исковете с правно основание чл. 207, ал.1, т. 2 КТ във вр. с чл. 211 КТ във вр. с чл. 86 ЗЗД.

С оглед обстоятелството, че в хода на процеса ответникът заплати претендираните главници, то исковете за главниците следва да бъдат отхвърлени, поради плащането им.

Ответникът следва да заплати на ищеца законната лихва върху главниците за периода от подаването на исковата молба – 23.05.2013г. /вж. пощенски клеймо на плика с който е подадена ИМ – л.20/ до плащането на сумите - 26.07.2013г. /л.47/. Изчислена със софтуерен продукт „Апис финанси”, сумата е в размер на 4.93 лв.

ІІ. По иска с правно основание чл.220, ал.1 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

КТ е предвидил възможност за прекратяване правоотношението от страна на работника - чл. 326, ал. 1 и ал. 2, и за заплащане на обезщетение при неспазен срок на предизвестие по чл. 220, ал. 1 КТ. Всяка от страните, която прекратява трудово правоотношение с предизвестие трябва да го спази. Законодателят предоставя възможност на страната отправила предизвестие да заплати на другата страна, обезщетение определено по реда на чл. 228, ал. 1 КТ. Обезщетението замества първоначално определената престация - спазване на срока на предизвестието с друга - плащане на определена в закона сума. Размерът на обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ се определя по реда на чл. 228, ал. 1 КТ.

Видно от неоспорената от страните Справка /л.64/, е че брутно трудово възнаграждение на ответника за месец декември 2012г., който е месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, е в размер на 460.50 лв.

Както вече се посочи, по дето е безспорно, че ответникът е работил при ищеца до 17.01.2013г. вкл., т.е. от 30 дневния срок за предизвестието по чл. 326, ал.1 КТ, не е спазил само 20 дни /от 18.01.2013г. до 06.02.2013г./. Така ответникът дължи на ищеца обезщетение за неспазения срок на предизвестието в размер на 307 лв., ведно със законната лихва считано от подаването на ИМ 23.05.2013г. /вж. пощенски клеймо на плика с който е подадена ИМ – л.20/, до окончателното изплащане. За разликата над тази сума, до претендирания размер от 460.50 лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

С оглед изхода от делото, ответникът следва да заплати на ищеца, сторените разноски, съразмерно уважените претенции, а именно сумата от 237.17 лв. на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, като за разликата над тази сума до претендирания размер от 300 лв. искането за разноски следва да се отхвърли като неоснователно.

С оглед изхода от делото, ищецът следва да заплати на ответника, сторените разноски, съразмерно отхвърлените претенции /само тези които са неоснователни и недоказани, а не и тези отхвърлени поради плащане в хода на процеса/, а именно сумата от 31.41 лв. на осн. чл. 78, ал.3 ГПК, като за разликата над тази сума до претендирания размер от 150 лв. искането за разноски следва да се отхвърли като неоснователно.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание 86 ЗЗД, във вр. с чл. 207, ал.1, т. 2 КТ във вр. с чл. 211 КТ, Д.С.В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. ******, ж.к. ********, № **, вх. **, ет. **, ап.** да ЗАПЛАТИ на „Гранекс България” ООД, с адрес София 1606, р-н Красно село, ул. Даскал Манол № 1, вх. Г, ет.4, ап. 42, „Гранекс България” ООД – клон Разград, с адрес гр. Разград, 7200, ж.к. Източна промишлена зона Търговищко шосе, с управител Марк Ван Гой, сумата от 4.93 лв. /четири лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща законна лихва за периода от 23.05.2013г. до 26.07.2013г., върху следните суми:

- сумата от 250 лв. за неотчетен служебен аванс,

- сумата от 22.44 лв. представляващи равностойност на липса от 1 бр. укрепващ колан 10 м.

ОТХВЪРЛЯ, предявените искове с правно основание чл. 207, ал.1, т. 2 КТ във вр. с чл. 211 КТ, от „Гранекс България” ООД, с адрес София 1606, р-н Красно село, ул. Даскал Манол № 1, вх. Г, ет.4, ап. 42, „Гранекс България” ООД – клон Разград, с адрес гр. Разград, 7200, ж.к. Източна промишлена зона Търговищко шосе, с управител Марк Ван Гой, ПРОТИВ Д.С.В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. ******, ж.к. ********, № **, вх. **, ет. *, ап.**, за заплащане

на следните суми:

- сумата от 250 лв. за неотчетен служебен аванс,

- сумата от 22.44 лв. представляващи равностойност на липса от 1 бр. укрепващ колан 10 м.,

ПОРАДИ ИЗВЪРШЕНО ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.

ОСЪЖДА на основание чл.220, ал.1 от КТ, Д.С.В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. *******, ж.к. ******, № **, вх. **, ет. **, ап.** да ЗАПЛАТИ на „Гранекс България” ООД, с адрес София 1606, р-н Красно село, ул. Даскал Манол № 1, вх. Г, ет.4, ап. 42, „Гранекс България” ООД – клон Разград, с адрес гр. Разград, 7200, ж.к. Източна промишлена зона Търговищко шосе, с управител Марк Ван Гой сумата от 307 лв. /триста и седем лева/, представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение по трудов Договор № 107 от 03.11.2011г., ведно със законната лихва, считано от 23.05.2013г. до окончателното й изплащане, като за разликата до пълния предявен размер на обезщетението от 460.50 лв., ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Д.С.В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. ******, ж.к. *******, № **, вх. **, ет. **, ап.** да ЗАПЛАТИ на „Гранекс България” ООД, с адрес София 1606, р-н Красно село, ул. Даскал Манол № 1, вх. Г, ет.4, ап. 42, „Гранекс България” ООД – клон Разград, с адрес гр. Разград, 7200, ж.к. Източна промишлена зона Търговищко шосе, с управител Марк Ван Гой сумата от 237.17 лв. /двеста тридесет и седем лева и седемнадесет стотинки/, представляваща деловодни разноски съразмерно уважената част от исковите претенции, като ОТХВЪРЛЯ за разликата над тази сума до претендирания размер от 300 лв. искането за разноски като неоснователно, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА „Гранекс България” ООД, с адрес София 1606, р-н Красно село, ул. Даскал Манол № 1, вх. Г, ет.4, ап. 42, „Гранекс България” ООД – клон Разград, с адрес гр. Разград, 7200, ж.к. Източна промишлена зона Търговищко шосе, с управител Марк Ван Гой да ЗАПЛАТИ на Д.С.В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. *****, ж.к. ****, № **, вх. **, ет. **, ап.**, сумата от 31.41 лв. /тридесет лева и четиридесет и една стотинки/ представляваща деловодни разноски, съразмерно отхвърлената част от исковите претенции, като ОТХВЪРЛЯ за разликата над тази сума до претендирания размер от 150 лв. искането за разноски като неоснователно, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Разград, в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните в препис.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: