Р Е Ш Е Н И Е

Номер 297 02.10.2013 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесет и четвърти септември две хиляди и тринадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

секретар Г.А.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№842 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.415 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “Топлофикация Разград” ЕАД срещу срещу В.Х.Ц., с която при условията на субективно съединяване на исковете са предявени такива за установяване дължимостта на сумите 772,46 лв. за ползвана топлинна енергия за периода 01.11.2009 г. – 16.07.2012. г., като е уточнено в молба /л.34/, че същата е потребена и претендирана като отдадена от сградната инсталация в имот, находящ се в гр.Р.*****ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението и 124,42 лв. обезщетение за забава за периода от 01.01.2010 г. до датата на подаване на заявлението Сочи, че ответникът е потребил топлинна енергия за периода от 01.11.2009г. до 16.07.2012г., за което е било издадено заповед по чл.410 от ГПК по гр.д. №421/2013г. на РРС. Претендира и за заплащане на направените разноски.

Ответникът депозира отговор, като сочи, че в процесния период в жилището, парното е било спряно, отоплява се на дърва, както, че жилището е на последен етаж, като тръбите са на 50см. от пода и не се затоплят.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства: Между страните няма спор, че ответникът е бил собственик на недвижим имот – апартамент в гр.Р.****през процесния период, че същият се намира в топлофицирана етажна собственост, както и че ответникът през процесния период не е ползвал отопление чрез радиатори.

По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №421/2013 г. е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за сумата 772,46 лв. за топлинна енергия отдадена от сградната инсталация за времето 01.11.2009г. до 16.07.2012г. и за сумата 124,42 лв. обезщетение за забава за периода 01.01.2010г до 02.12.2012г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.03.2013г. г. – датата на депозиране на заявлението.

В общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация Разград”ЕАД гр.Разград на потребители за битови нужди се сочи, че купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок – този срок е 30-дневен след изтичане на периода, за който се отнася /чл.32 ал.1/ и при неизпълнение в срок заплаща обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на топлинна енергия – чл.32 ал.6. Според чл.11 ал.5 от общите условия купувачите в сграда – етажна собственост, които спират топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираните термостатни радиаторни вентили остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части.

Според представеното по делото заключение на вещото лице изготвило съдебно-счетоводна експертиза, ищецът е доставял топлинна енергия от топлопреносното дружество чрез абонатна станция №****, като са посочени началото и края на всеки отоплителен сезон, като в жилищната сграда в блока е въведено дялово разпределение Ищецът е извършвал измерване, дялово разпределение и начисление на доставяната топлинна енергия за същия период на тази абонатна станция и съобразно Методиката, определена в Наредба №16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. В апартамента на ответника няма отоплителни тела-радиатори, но са налице лира в банята, водеща се като отоплително тяло с проектна мощност от 506 вата. Цената за времето на процесните отоплителни сезони е начислена на база 144 куб.м. за жилището на ответника, което е 3,41% от общата кубатура на сградата и възлиза съответно на 320,85лв топлинна енергия разпределена за отопление, а тази за загуба сградна инсталация е в размер на 451,61лв., като при изчисляването им е спазена съответната формула, при която величините са правилно избрани и нанесени. Размера на законната лихва върху общата сума от датата на падежа на всяко от задълженията до 02.12.2012 г. е 128,64 лв., а размерът на лихвата върху сумата 451,61лв. от 01.01.2010г до 02.12.2012г. е в размер на 77,36лв. При изготвяне на заключението вещото лице е проверило отчетните карти на абонатната станция, формулярите за отчет и правилността на изчисленията, вкл. и на съответствието между начислената топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и нето кубатурата на жилището на ответника както и издадените двадесет и един броя фактури в счетоводството на ищеца. Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно, обосновано и неоспорено от страните.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като действащата към настоящия момент редакция на чл.415 от ГПК предвижда, след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят да предяви вече установителен, а не осъдителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. Досежно топлоподаването, осъществявано от ищеца се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, Наредба №16-334/06.04.2007 г. и Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация Разград”ЕАД на потребители за битови нужди. Съгласно разпоредбата на чл.153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост присъединени към абонатна станция са потребители на топлинна енергия. Т.е. ответникът е потребител на топлинна енергия в процесния период, което не се оспорва. Между страните са налице облигационни отношения във връзка с продажба на топлинна енергия, поради което ответникът е длъжен да заплаща същата, при условията и по реда на съответната наредба. Разпоредбата на чл.150 ал.1 от Закона за енергетиката предвижда, че “продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. За процесния период е извършвано топлоподаване към абонатната станция. Разпоредбата на чл.11 ал.5 от Общите условия предвижда, че купувачите в сграда – етажна собственост, които спират топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтирани термостатни радиаторни вентили, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Дори и прекратили топлоподаването към отоплителни тела в имота си остават потребители на топлинна енергия отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части в сградата гласи и разпоредбата на чл.153 ал.6 от ЗЕ. Ето защо за ответника остава задължението да заплаща отопление сградна инсталация след като е спрял топлоподаването в неговия апартамент. Според разпоредбата на чл.143 ал.1 от Закона за енергетиката топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация се определя от топлофизичните особености на сградата и на отоплителната инсталация и от външната температура на населеното място за отчетния период. Сградната инсталация в етажната собственост е обща собственост по предназначение – да отоплява вътрешната част на сградата и в тази сграда отношенията по повод ползване, разпределение и заплащане на постъпилата топлинна енергия са отношения между отделните потребители. В този смисъл като обща част сградната инсталация не може да се дели и всеки собственик участва в ползите и в тежестите на същата съразмерно на частта си. След като етажната собственост е взела решение за присъединяване към топлопреносната мрежа всеки собственик придобива правото да ползва постъпващата в сградата топлинна енергия, респ. да участва в тежестите, свързани със сградата инсталация. Всички собственици на имоти в сграда-етажна собственост следва да участват в разпределението на отдадената от сградата инсталация топлинна енергия. Размерът на цената на отоплението от лирата, както и на цената на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация е установен от вещото лице, което не е оспорено от страните. В случая претенцията на ищеца е за заплащане цената на толпинна енергия отдадена от сградната инсталация, видно от молба-уточнение както е посочено в заявлението по реда на чл.410 от ГПК. Тази стойност съгласно заключението на вещото лице е в размер на 451,61лв, за процесния период, а лихвата за забава върху тази сума е в размер на 77,36лв, поради което искът следва да се уважи до този размер, а до първоначално предявеният размер е недоказан.

На ищеца следва да бъдат заплатени на направените разноски в производството съразмерно уважената част от иска, а именно в размер на 162,19лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Х.Ц., ЕГН********** ***, че дължи на “Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Ч.”, ЕИК ******* сумата 451,61лв. /четиристотин петдесет и един лева и шестдесет и една стотинки/ за топлинна енергия отдадена от сградна инсталация за периода 01.11.2009г. до 16.07.2012г., ведно със законната лихва от 20.03.2013г. до окончателното и изплащане, сумата 77,36 лв. /седемдесет и седем лева и тридесет и шест стотинки/ обезщетение за забава за периода 01.01.2010г. до 02.12.2012г. и 25 лв./двадесети пет лева/ разноски, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№421/2013 г. на РРС, като ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ в останалата им част до размера на 772,46 лв. главница за периода 01.11.2009г до 16.07.2012г. и 124,42 лв. лихва върху тази главница като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА В.Х.Ц., ЕГН********** *** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Ч.”, ЕИК ***** сумата 162,19 лв. /сто шестдесет и два лева и деветнадесет стотинки/ за направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията докладчик по ч.гр.д. №421/2013 г. за издаване на изпълнителен лист в хипотезата на чл.416 от ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: