№ 475 30.10.2013г. град Разград
Разградският районен съд
на седемнадесети септември две хиляди и тринадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КОСЕВ
Секретар: Ж.Р.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията нахд №444 по описа за 2013г., за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е жалба от И.П.И. ***, срещу Наказателно
постановление №37-0000298/15.05.20013г.
на Началник Областен отдел КД-ДАИ” гр.
Разград, с което на основание чл.93, ал.2 от Закона за
автомобилните превози на жалбоподателя е наложено наказание глоба от 500 лв
за нарушение на чл.31, ал.1, т.8 от Наредба №34 от 06.12.1999г. за таксиметров
превоз на пътници. В жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление
е незаконосъобразно и се моли същото да бъде отменено.
В съдебното заседание на РРС жалбоподателят, чрез повереника си поддържа
жалбата.
За наказващия орган не се явява представител.
За Разградска районна прокуратура не се явява представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на
страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира
следното:
Жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна.
С обжалваното №37-0000298/15.05.20013г. на Началник Областен отдел КД-ДАИ” гр.
Разград, на основание чл.93, ал.2 от Закона за автомобилните
превози на жалбоподателя И.И. е наложено наказание глоба от 500 лв за нарушение
на чл.31, ал.1, т.8 от Наредба №34 от 06.12.1999г. за таксиметров превоз на
пътници. Същото наказателно постановление е издадено въз основа на акт за
установяване на административно нарушение №165787/18.04.2013г.
съставен на жалбоподателя за това, че на 18.04.2013г. около 18,30 часа в гр.
Разград на таксиметрова стоянка “Момина чешма”, жалбоподателят, като водач на
таксиметров автомобил, предстоявал с цел изчакване на пътници, като първи
автомобил от общо 10 автомобила с поставен знак “Такси” и без поставена табела
“не работи” с включен таксиметров апарат
и светеща зелена светлина на индикатора, като при проверката се установило, че
водачът извършва таксиметров превоз на пътници без валидно Удостоверение за
психологическа годност. Представил такова, което било издадено на 15.04.2010г.,
чиято валидност била изтекла на 15.04.2013г.. Посочено е, че така водача
/жалбоподателя/ е нарушил чл.31, ал.1, т.8 от Наредба №34 от
06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници. Водачът имал редовно разрешение
да извършване дейност като водач на таксиметров автомобил.
По делото е разпитан като свидетел актосъставителя П.П. инспектор към
наказващия орган. Същият потвърждава фактическите обстоятелства отразени в акта
и НП. Фактът, че удостоверението за прихологическа годност на водача било
изгубило валидността си на 15.04.2013г. се установява от представеното копие на
същото, посочващо датата на издаването му и доколкото същото удостоверение е
със срок на валидност 3 години /чл.8, ал.2 от Наредба за изискване за
психологическа годност и условията и
реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване
на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на
изпитни комисии/, то този срок в случая е бил изтекъл два дни преди проверката.
Тези обстоятелства не са спорни.
Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна
следното: Наказателното постановление, ангажиращо
наказателната отговорност на жалбоподателя е незаконосъобразно, като съставено
при съществено нарушение на материалния закон. Съдът намира, че приложената санкционна норма в разглеждания случай не
би могла да ангажира отговорността на жалбоподателя. Чл.93, ал.2 от ЗавП, който
е приложен, предвижда отговорност за водач, който не представи в момента на
проверката издаден лиценз, копие от лиценз на Общността, разрешение, документ
за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането
му. Тълкуването на тази разпоредба във връзка с чл.93, ал.1 от ЗАвП налага
извода, че чл.93, ал.2 се прилага не в случаите в които водачът не разполага с
необходимите документи и затова не може да ги представи, а в случаите в които
водачът не носи наличен изискуем документ при превоза или откаже да представи необходим
документ при проверката. Разглеждания случай очевидно не се изразява в отказ на
водача да представи даден документ или в това, че водача не е носил необходим
документ, а в това, че същият е извършвал превоза без изобщо да има определен
изискуем документ – така е отразено и в наказателното постановление, където се
сочи, че се извършва превоз без валидно удостоверение. За такова деяние обаче
жалбоподателят не може да носи отговорност по чл.93, ал.2 от ЗАвП, а евентуално
би могъл да носи такава отговорност по
чл.93, ал.1 от същия закон, която разпоредба предвижда отговорност именно при
извършване на превози без необходимите документи, какъвто очевидно е
разглеждания случай. При това се налага извода, че жалбоподателят не е
осъществил нарушението по чл.93, ал.2 от ЗАвП и незаконосъобразно е
санкциониран по този текст. Допуснатите пороци в НП, касаещи това вменено на жалбоподателя
нарушение са съществени и не могат да се отстранят посредством съдебното
решение, поради което се налага наказателното постановление да бъде отменено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №37-0000298/15.05.20013г.
на Началник Областен отдел КД-ДАИ” гр.
Разград, с което на основание чл.93, ал.2 от Закона за
автомобилните превози на И.П.И. е наложено наказание глоба от 500 лв за
нарушение на чл.31, ал.1, т.8 от Наредба №34 от 06.12.1999г. за таксиметров
превоз на пътници.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд - Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Районен
съдия: