№ 473 31.10.2013г. град Разград
Разградският районен съд
на тридесет и първи октомври две хиляди и тринадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КОСЕВ
Секретар: Ж.Р.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията нахд №448 по описа за 2013г., за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е жалба от Е.Г.И. *** срещу Наказателно постановление №229/13 от 16.05.2013г. на ВНД началник на Сектор ПП
–Разград към ОД на МВР Разград, с което на жалбоподателя на основание чл.183,
ал.2, т.1, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.6, т.1 от същия закон е наложено
административно наказание глоба в размер на 20 лв. Счита, че наказателното постановление
е незаконосъобразно, поради което моли съда да го отмени изцяло.
В съдебното заседание жалбоподателят поддържа жалбата си.
Представителят на наказващия орган
ОД на МВР гр.Разград счита жалбата за неоснователна.
За Разградска районна прокуратура не се явява представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на
страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира
следното:
Като подадена в срок от надлежна страна
и срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по
същество, същата се явява неоснователна.
С обжалваното Наказателно постановление №229/13 от 16.05.2013г. на ВНД началник на Сектор ПП
–Разград към ОД на МВР Разград на жалбоподателя Е.И. на основание чл.183, ал.2,
т.1, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.6, т.1 от същия закон е наложено
административно наказание глоба в размер на 20 лв. Същото наказателно постановление
е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №229/10.04.2013г.,
съставен от мл. автоконтрольор към
сектор ПП Разград. В акта и НП е отразено от фактическа страна, че жалбоподателят на 18.03.2013г. около 17,42 часа в гр. Разград на ул. Искър
до сградата на НАП в дясната част пътното платно в зоната на действие на пътен
знак В-27 извършва престой с лек автомобил «ФИАТ МАРЕА» с рег. №***,
собственост на Ив.. В. П. от гр. Д. Нарушението било заснето със система за
видеоконтрол TFR-1M фабр. №603 с клип №1103 с GPS координати EL26.31.3591 и NL 43.31.6372.
Жалбоподателят подписал декларация в която посочил, че на посочената дата
именно той е ползвал автомобила. Прието е, че с деянието си водачът е нарушил
чл.6, ал.1 от ЗДвП.
Пред РРС е разпитан като свидетел полицейския служител Б. Б.
/актосъставителя/, който в показанията си потвърждава обстоятелствата по акта. Сочи,
че били в екип с друг полицейски служител и заснели с мобилна техника
автомобила на жалбоподателя, който бил паркиран на посоченото в акта място. Водачът не бил в автомобила към този
момент. Впоследствие самият жалбоподател попълнил пред полицейските служители
декларация, в който посочил, че именно той е ползвал автомобила същия ден и
самият той не оспорва фактът, че е извършил престой на посоченото място. Всъщност
тези обстоятелства не се оспорват, жапоради което и съдът намира фактическата
обстановка отразена в НП за напълно доказана.
Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна
следното: При издаване на акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление са спазени процесуалните правила установени
от ЗАНН - същите са издадени от компетентни органи и съобразно предвидения от
закона ред. Основното възражение на жалбоподателя е за това, че пърпвоначално в
акта била поставена резолюция, указваща на моловажен случай и в този смисъл на
ненаказуемост, която резолюция впоследствие била заличена и била посочена
санкционната разпоредба, ангажираща отговорността на жалбоподателя. Всъщност
тези обстоятелства не опорочават административнонаказателното производство.
Това е така защото тези резолюции не са актове на юрисдикция, които да се
ползват с някаква окончателна законна сила. Такъв акт е именно издаденото
наказателно постановление и именно то подлежи на контрол. С оглед данните по делото съдът приема, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото
му нарушение. На посочената в акта дата /18.03.2013г./ и на посоченото място жалбоподателят е спрял,
управляваното от него МПС на участък на който паркирането и престоят били
забранени, за което указвал поставен
пътен знак В-27. Не става дума за моментно спиране, а именно за престой,
защото водачът очевидно бил слязъл от автомобила, както сочи актосъставителят и
бил установен по-късно. С това си обаче деяние жалбоподателят е нарушил чл.6,
ал.1 от ЗДвП, който изисква участниците в движението освен с всичко друго да се
съобразяват и с пътните знаци. При това правилно жалбоподателят е санкциониран
на основание чл.183, ал.2, т.1,
пр.1 от ЗДвП, който текст предвижда санкция за неправилен престой или
паркиране. Случаят според настоящия състав не е маловажен, тъй като става дума
за типичен вид нарушения, които често се допускат и очевидно се подценяват от
водачите. С оглед стимулиране на водачите
да спазват законовите изисквания, тези случаи не могат да се третират като
маловажни. Наложеното на жалбоподателя наказание е определено в абсолютния
законов размер и не може да се коригира. Съдът намира, че при ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя материалния и процесуалния закон са правилно
приложени, поради което и наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №229/13 от
16.05.2013г. на ВНД началник на Сектор ПП –Разград към ОД на МВР Разград, с
което на Е.Г.И. *** на основание чл.183, ал.2, т.1, пр.1 от ЗДвП за нарушение
на чл.6, т.1 от същия закон е наложено административно наказание глоба в размер
на 20 лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Разградски административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен
съдия: