Р Е Ш Е Н И Е

№ 460, 11.10.2013г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД

На десети Септември 2013 година,

в публично заседание, в състав:

Председател: Николай Борисов

Секретар: Г.А.,

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията НАХД № 527 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивно административнонаказателно производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Х.Г.Г. ЕГН ********** ***, против Електронен фиш сер. К № *** на МВР ОДМВР – Р., с който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание на основание чл.189, ал.4 вр. Чл.182, ал.1,т.3 от ЗДвП, “Глоба” в размер на 100.00 лева.

Недоволен, жалбоподателят моли съда да отмени ЕФ, изцяло като незаконосъобразен. Навежда доводи за нарушение на материалния процесуалния закон при издаване на обжалваният ЕФ.

В съдебно заседание, редовно призован жалбоподателят се явява лично, по същество не отрича да е извършил нарушението, поддържа доводите изложени във въззивната жалба.

За въззиваемата страна – ОДМВР-гр.Р. не се явява представител.

Контролираща страна РП – Р., уведомени, не изпращат представител.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Издаден е от ОДМВР – Р., Електронен фиш сер. К № ***. Към ЕФ е приложена разпечатка от техническо средство Р. № ***, видеоклип № ***, Сп12232равка в централна база КАТ, относно собствеността върху л.а. „ Ф. Г. ” с рег. № РР ***, Карта – схема за мястото на нарушението. С обжалваният ЕФ на жалбоподателя е вменено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това че на ***г. в 10,22ч., на път ІІ - ***, в с. К., по ул. „ К. и М.” в посока гр. К. с МПС л.а. „ Ф. Г. ” с рег. № РР *** е извършил нарушение за скорост № ***, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № ***, като при разрешена скорост 50км./ч. е установена скорост 77км./ч. и превишаване на резрешената скорост с 27км.ч. – извършено нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДвП, поради което на основание чл.189, ал.4 вр. Чл.182, ал.1,т.3 от ЗДвП е наложена глоба – 100лв. ЕФ е връчен на жалбоподателят на ***г., жалбата срещу него е подадена пред адм. наказващият орган на ***г.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в законноустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване адм. акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

Електронният фиш е издаден от надлежен орган и при спазване на изискуемите за неговата валидност форма и съдържание. Посочени са дата и място на извършване, съдържа се кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните законови разпоредби, нарушени с това деяние и съответните норми, въз основа на които следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на водача. Въз основа на това, съдът намира, че с процесният ЕФ ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията, и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират административното нарушение, вменено във вина на нарушителя, поради което по своята форма и съдържание, той отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП от формална страна.

Досежно възраженията на жалбоподателят, съдът ги намира за неоснователни по следните съображения: От текстовата част на обжалваният ЕФ, категорично се установява, че ЕФ е издаден на физическото лице Х.Г.Г. в качеството му на собственик на автомобила /съгл. разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП/. Безспорно и категорично от приложените по делото писмени доказателства - разпечатка от техническо средство Радар № ***, видеоклип № ***, Карта – схема за мястото на нарушението с посочени точни координати, се установява, че нарушението е извършено в границите на населено място, където съгласно нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП максимално допустимата скорост за движение е 50км/ч., поради което не е необходимо да бъде установяване наличие на друг пътен знак, ограничаващ скоростта на движение в този пътен участък /каквото твърдение в ЕФ не се съдържа/. Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че нарушението е установено в присъствие на контролен орган, доколкото в самият ЕФ е посочено, че нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство без човешка намеса. Никъде в ЗДвП, законодателят не е разграничил правните последици от установени със стационарни или мобилни технически средства, нарушения. От тази гледна точка съдът намира, че полицейския служител изпълнява задължения по техническото обслужване на техническото средство и го придвижва от едно място за контрол до друго, а и духът на зокона – ЗДвП – е при констатиране на нарушенията за скорост максимално да бъде избегното участието на контролни органи, с оглед наложилото се от дълги години съмнение в тяхната безпристрастност и незаинтересованост.

Видно от приложената по делото, Справка в централна база КАТ, относно собствеността върху л.а. „ Ф. Г. ” с рег. № РР ***, безспорно се установява, че жалбоподателят към датата на констатиране на нарушението е собственик на процесното МПС, т.е. той е отговорен за констатираното нарушение.

Безспорно се установява, че издател на ЕФ е ОДМВР – Р., на територията на която е извършено нарушението и е компетентна да го издаде.

От изложеното до тук, съдът констатира, че обжалваният ЕФ съдържа всички реквизити подробно изброени в чл.189, ал.4 от ЗДвП - териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство / ползвателя, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. В този смисъл намира възраженията на жалбоподателя за неоснователни. За прецизност следва да се отбележи, че засечената от мобилната система за контрол скорост е коригирана в ЕФ с допустимата техн. грешка съгласно техническата документация на устройството / която е служебно известна на съда/.

Правилно и законосъобразно адм. Наказващият орган е определил и наложил адм. наказание, което е точно фиксирано в чл. Чл.182, ал.1,т.3 от ЗДвП “Глоба” в размер на 100.00 лева, като в случая е могъл единствено да действа при условията на обвързана компетентност, като след констатиране на нарушението да наложи съответното, конкретно определено по вид и размер адм. наказание.

Воден от изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш сер. К № *** на МВР ОДМВР – Р., с който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на Х.Г.Г. ЕГН ********** *** е наложено административно наказание на основание чл.189, ал.4 вр. Чл.182, ал.1,т.3 от ЗДвП, “Глоба” в размер на 100.00 лева, като правилен и законосъобразен.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: