Р Е Ш Е Н И Е

№ 461, 14.10.2013г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД

На десети Септември 2013 година,

в публично заседание, в състав:

Председател: Николай Борисов

Секретар: Г.А.,

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията НАХД № 548 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивно административнонаказателно производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Постъпила е жалба от К.Г.Ш. ***, ” ****** „ – 1 695, чрез процесуален представител, против Наказателно постановление № 10502/19.12.2008г. на Началник РПУ към ОДМВР - Разград, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП й е наложено административно наказание на основание чл.182, ал.1,т.3, предл. 1 от ЗДвП, “Глоба” в размер на 100.00 лева , за нарушение на чл.100, ал.1,т.1,пр.1 от ЗДвП й е наложено административно наказание на основание чл.183, ал.1,т.1, пр.2 от ЗДвП „ глоба „ в размер на 10,00лв.

Недоволен, жалбоподателят моли съда да отмени НП, изцяло като незаконосъобразено. Навежда доводи за нарушение на процесуалния закон при издаване му, като се позовава на изтекла абсолютна погасителна давност за провеждане на адм. наказателно преследване.

В съдебно заседание, редовно призован жалбоподателят не се явява, не изпраща процесуален представител, депозирани са писмени бележки.

За въззиваемата страна – ОДМВР-гр.Разград не се явява представител.

Контролираща страна РП – Разград, уведомени, не изпращат представител.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното: На 15.12.2008г. около 14,10ч., в с. Ушинци, обл. Разград по път Е – 70 до бистро „ Шанс „, посока гр. Разград, жалбоподателят К.Г. , управлявала л.а. « *****» с рег. № *********, със скорост 80км./ч. при максимално допустима за населено място 50км./ч. Превишава скоростта с 30к./ч. Скоростта е фиксирана с дата и точния час и показана на водача с техн. Средство Радар TR4D с № 303-02. К.Г., нямала и контролен талон към СУМПС или съставен АУАН, който да го замества. Нарушението било констатирано от полицейския служител Д.А., който в присъствие на жалбоподателят и свидетел П.Г., съставил АУАН бл. № 140273 , в който описал нарушението по посочения начин, квалифицирал го като такова по чл.21, ал.1 от ЗДвП и по чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП и го връчил на нарушителя, който го подписал без възражения „ ... нямам възражение...”.

На база съставеният АУАН било издадено и процесното НП № 10502/19.12.2008г. на Началник РПУ към ОДМВР – Разград, в което адм. Наказващият орган по идентичен с АУАН начин описал нарушението, също го квалифицирал като такова по чл.21, ал.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1,т.1,пр.1 от ЗДвП, а основание чл.182, ал.1,т.3, предл. 1 от ЗДвП, “Глоба” й наложил наказание „ глоба „ в размер на 100.00 лева , за нарушението на чл.100, ал.1,т.1,пр.1 от ЗДвП й наложил административно наказание на основание чл.183, ал.1,т.1, пр.2 от ЗДвП „ глоба „ в размер на 10,00лв.

НП редовно връчено на жалбоподателя на 07.06.2013г., жалбата срещу него постъпила при адм. Наказващия орган с пощенско клеймо от 14.06.2013г.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена в законноустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване адм. акт.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Наказателното постановление, както и Актът за установяване на допуснатото от жалбоподателя административно нарушение, касаещи първото нарушение, това по чл.21, ал.1 от ЗДвП са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност форма и съдържание. Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, съдържа се кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните законови разпоредби, нарушени с това деяние и съответните норми, въз основа на които следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя. От изложеното, съдът намира, че с процесното НП ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията, и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират административното нарушение, вменено във вина на нарушителя, поради което по своята форма и съдържание, то отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН от формална страна. В този смисъл съдът намира доводите на жалбоподателя за отмяна на атакуваното НП за несъстоятелни.

Досежно нарушението по чл.100, ал.1,т.1,пр.1 от ЗДвП, сдът при служебна проверка на атакуваният акт, констатира, че то не е описано правилно от обективна страна. Доколкото жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, т.е. притежава редовно издадено СУМПС, то от това следва, че има и контролен талон към него. Обстоятелството, че не носи процесния контролен талон и не го представя при проверка е нарушението, което е осъществено в случая, но то е неправилно описано, поради което следва обжалваното НП в тази част да бъде отменено.

В хода на съдебното производство по делото от приобщените гласни доказателства на свидетелите А. и Г., по категоричен и безспорен начин се установява, както авторството на извършеното нарушение, така и фактическата обстановка по делото. Фактическите констатации описани в АУАН, респективно в обжалваното НП, досежно нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП, съдът приема за доказани. Наказанието наложено на жалбоподателя е точно фиксирано в ЗДвП, при което адм. наказващия орган е действал в условията на обвързана компетентност, т.е. обжалваното НП е правилно и законосъобразно и в тази част следва да бъде потвърдено.

Относно възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, съдът намира, както бе изложено вече, че както АУАН, така и НП са съставени в предвидените за това срокове по ЗАНН – чл.34 от ЗАНН. Доколкото в посоченената разпоредба давността е специална, то не е налице законово основание за прилагане на общата давност по НК, която ще тече след влизане в сила на процесното НП, по което е образувано настоящото въззивно производство. В този смисъл съдът намира възраженията за неоснователни.

Воден от изложените съображения и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 10502/19.12.2008г. на Началник РПУ към ОДМВР - Разград, В ЧАСТТА с която за нарушение на чл.100, ал.1,т.1,пр.1 от ЗДвП на К.Г.Ш. ***, ”***** „ – 1 695 е наложено административно наказание на основание чл.183, ал.1,т.1, пр.2 от ЗДвП „ глоба „ в размер на 10,00лв.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 10502/19.12.2008г. на Началник РПУ към ОДМВР - Разград, В ЧАСТТА с която за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на К.Г.Ш. ***, ” **** „ – 1 695 е наложено административно наказание на основание чл.182, ал.1,т.3, предл. 1 от ЗДвП, “Глоба” в размер на 100.00 лева, като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: