Р Е Ш Е Н И Е
№ 496
гр. Разград, 16.10.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският
районен съд, наказателен състав,
в публичното заседание на 26.09.2013г., в
състав:
Председател: Атанас Христов
при секретаря Ж.Р.,
като разгледа докладваното от председателя
АНД № 636 по описа за 2013 год., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
И.Т.А., ЕГН **********,***
№ **, вх. ** ет.**, ап. *** е
подал жалба против електронен фиш
серия К, № 0643912, издаден от ОД на МВР-Разград, с който на основание чл. 189, ал.4 във вр. чл.182,
ал.2, т. 6 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 350 лв.
Жалбоподателят излага съображения, че фиша е
незаконосъобразен и иска отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и
поддържа жалбата си. Излага подробни мотиви.
АНО при редовност в призоваването не изпраща
представител.
РРП не взема становище по жалбата.
Районният съд, като прецени допустимостта на
жалбата и след анализ на събраните по
делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима. Последната е
подадена в срока по чл. 189, ал.8 ЗДвП
във вр. с чл.59, ал.2 от ЗАНН.
На 09.07.2013г., в 14.59 часа, МПС "Алфа Ромео" с рег. № ***********, собственост на жалбоподателя, се движел извън населено място, по път Е-70
км. 69+800м, след кръстовището с ул. Добруджа /вход за гр. Разград/ посока гр.
Русе, със скорост 147 км/ч при
разрешена такава максимална
Тази фактическа обстановка се доказва по
категоричен начин от събраните по делото доказателства - разпечатка по чл. 189,
ал.5 ЗДвП, протокол за проверка на TFR1-М, справка за собственост на автомобил.
Изложената фактическа обстановка води на следните
правни изводи:
Наказанието за нарушението е правилно
индивидуализирано. Това предпоставя
потвърждаване на електронния фиш.
Следва да се отбележи, че в хода на досъдебното производство по делото не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила. Нарушението е установено с предвидените в закона
способи. Електронния фиш отговаря на
абсолютно всички изисквания, досежно съдържанието и формата му, дадени в чл.189, ал.4 от ЗДвП. Времето
и мястото на извършване на
нарушението са правилно и крайно точно и прецизно индивидуализирани и дават възможност за пълна
защита срещу обвинението. Спазени са
и всички правила на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и измерващото средство е напълно годно да бъде използвано по
неговото предназначение.
Жалбоподателят
нито в административната, нито в съдебната фаза на производството не сочи
доказателства, които да оборят установеното чрез автоматизирано техническо
средство нарушение на правилата за движение по пътищата, извършено от него. В
ЗДвП, чрез разпоредбата на чл.189, ал.5 законодателят е предвидил възможност в
14-дневен срок за собственика на МПС, на който е изпратен ЕФ, ако не той е
управлявал МПС да предостави в съответната териториална структура на
Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението. Такива действия обаче не са предприети от жалбоподателя.
Той се е възползвал от правото си да оспори по съдебен ред ЕФ, но изложените
пред РРС твърдения и доводи не дават основания за отмяната му. РРС счита, че
събраните в административно-наказателното производство и в съдебното такова
писмени и веществени доказателства, сочат, че е било налице нарушение от водача
на лекия автомобил на правилата, въведени със ЗДвП,
и свързани с управление на МПС и движение с определена скорост по пътищата от
републиканската пътна мрежа. Безспорно е установено и доказано, че жалбоподателя
е осъществил от обективна и субективна страна нарушение на разпоредбата на
чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което и правилно е наказан. В този смисъл е и Решение
№ 66 от 20 март 2012г. на Разградският административен съд, по к.н.а.х.д. N 35 по описа за 2012 година.
Неправилен и несъответен на приложимата
законова норма е направеният от жалбоподателя извод, че разпоредбата на чл.189
ал.4 от ЗДвП изисква нарушението да бъде установено с техническо средство, в
отсъствие на контролен орган. При внимателен прочит на разпоредбата е видно, че смисълът й се
изразява в следното: когато е налице
нарушение - установено и заснето с техническо средство, тогава се издава
електронен фиш - в отсъствие на контролен орган и на нарушител. Самият
законодател е посочил, че нарушението следва да бъде установено с «техническо
средство», без да конкретизира дали същото следва да бъде стационарно или
мобилно. От съдържащото се в § 6, т.62 от ДР на ЗДвП определение за „електронен
фиш”, става ясно, че същият представлява „електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно - информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства”. Видно е, че и в самото
определение за електронен фиш не се съдържа изискване данните за нарушенията,
въз основа на които той се издава, да са получени само от стационарни
устройства /стационарни камери/. Настоящият съдебен състав не споделя довода на
жалбоподателя, че разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП не допуска в случаите на
заснемане на нарушенията с техническо средство да присъства и контролен орган.
Този извод на жалбоподателя се дължи на неправилно тълкуване на правната норма.
Поставената запетая след израза «при нарушение, установено и заснето с
техническо средство,» разделя момента на
установяване на нарушението от момента на издаване на електронния фиш. От
внимателния прочит на законовия текст следва, че след като нарушението е
установено и заснето с техническо средство, «в отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба...». Очевидно
идеята на законодателя е била, след като нарушението е заснето и установено с
техническо средство, т.е. по безспорен и изключващ субективния фактор начин,
административно-наказателната отговорност да се търси по облекчен ред, различен
от установения в ЗАНН такъв, а именно - електронният фиш да се издава в
отсъствие на контролен орган и на нарушител, за разлика от съставянето на АУАН,
където задължително присъстват и контролният орган, и нарушителят. Изводът, че
отсъствието на контролен орган и на нарушител се отнася само до издаването на
електронния фиш, следва и от факта, че ако нарушението все пак може да бъде
заснето и установено в отсъствие на контролен орган, то няма как същото да бъде
установено в отсъствие на нарушителя, тъй като нарушението се установява в
момента на извършването му, в който момент неговият автор няма как да не
присъства. В горния смисъл е и съдебната практика /вж. Решение № 72 от 15.03.2012г. по КАНД № 72 по описа за 2012г. на Административен съд – Шумен/.
По възражението,
че в електронния фиш е посочена скорост за движение на МПС от 152 км/ч., а в
разпечатката от техническото средство е посочена скорост от 147 км/ч.
В т.ІІІ 1.4.2 от Техническото описание и инструкция за експлоатация на Мобилна система
за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M /които са служебно известни на съда/, е посочено,
че максимално допустими грешки при измерване на скорост са +/-
По
възраженията, че не е доказано, че издателя на фиша е надлежно оправомощен за
това.
Съгласно чл.
189, ал. 4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от
министъра на вътрешните работи. Всички тези реквизити се съдържат в процесния
електронен фиш. Действително в него не е посочен конкретен „надлежно
оправомощен орган”, но нито ЗАНН, нито ЗДвП поставят такова изискване.
Доколкото ЗДвП предвижда изрична уредба относно съдържанието на електронния
фиш, то спрямо него не могат да намерят приложение нито разпоредбите относно
съставения акт, нито тези относно наказателното постановление. Освен това
следва да се изтъкне и обстоятелството, че електронния фиш едновременно
установява и наказва нарушението, т.е органът, който установява нарушението, се
явява едновременно с това и административнонаказващ орган. Нарушението е
констатирано на територията на Разградска област, а фишът е издаден от ОДМВР - Разград,
която е служба, овластена да контролира движението по пътищата в тази област.
Доколкото законът не поставя изискване за посочване на конкретно лице, издател
на електронният фиш, и подписването на фиша от това лице, съдът не може по пътя
на тълкуването на законовите разпоредби да постави такова изискване. Така и Решение № 92 от 31.05.2013година на Разградският административен съд, по КАН дело
№ 65 по описа за 2013
год.
По възражението, че не е имало обозначение,
че този участък от пътя е под контрол по спазването на правилата за движение от
всички участници в движението.
Вярно е, че
разпоредбата на чл.165, ал.2, т.7 от ЗДвП казва, че определените от министъра
на вътрешните работи служби „обозначават
места за контрол по спазването на правилата за движение от всички участници в
движението, като поставят пътни знаци и техника за видеонаблюдение и контролът
се осъществява само в обхвата на средствата за видеонаблюдение“, но
анализът на тази норма не води до еднозначния извод, че всички места, в които
се осъществява контрол по спазване на правилата за движение по пътищата следва
да са обозначени. Така и Решение №
72 от 03.04.2013г. на Разградският административен съд, по к.н.а.х.д. № 38 по
описа за 2013г.
По
възражението, че в електронния фиш е следвало да има данни за наличие на пътни
знаци за мястото на нарушението.
Както вече по - горе се
посочи, в разпоредбата на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП е посочено какви данни следва да съдържа електронния
фиш. Сред тях не са сочените пътни знаци.
По
възражението, че липсват доказателства за техническата годност и изправност на
автоматизираното измервателно средство.
Видно от протокол за
проверка № 188-ФМИ/03.07.2013г. /л.21/, издаден от Български институт по
метрология, Главна Дирекция „Мерки и измервателни уреди”, отдел „Изследване на
типа средства за измерване”, сектор „Физични и механични измервания”, е че
Мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение с
идент. № 554/10, тип „TFR1-M”, № от ДР 4835, отговаря на
метрологичните изисквания.
Видно от Удостоверение за
одобрен тип средства за измерване № 10.02.4835 от дата 24.02.2010г. /л.21/, е
че на осн. чл. 32, ал.1 от Закона за измерванията, Мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение с идент. № 554/10, тип „TFR1-M”,
е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № 4835. Срока на валидност
е до 24.02.2020г.
По
възражението, че наказващия орган не се е произнесъл дали е налице нормата на
чл. 28 ЗАНН, дали наказанието ще постигне целите на закона, или тези могат да
се постигнат по друг ред, и че липсват каквито и да е данни с колко
жалбоподателя като нарушител е ощетил бюджета и дали въобще е причинил, някакви
вреди.
Видно от справка за
нарушител от региона /л.27/, е че и друг път нарушителят е бил санкциониран за превишаване
на разрешената скорост -
с НП № 410/22.05.2012г., на осн. на чл. 182, ал.4 ЗДвП, с глоба от 200 лв. Т.е.
процесното нарушение, не е изолиран случай за нарушителя. Маловажността на
деянието се определя от неговата по-ниска обществена опасност. Превишаването на
скоростта 57 км/ч над допустимото, макар и да няма вредни последици в случая,
не представлява маловажен случай на административно нарушение. Напротив,
обществената опасност на деянието е изключително висока. Тези деяния са
инкриминирани като нарушения, за да се предотврати настъпването на
пътно-транспортни произшествия, при които могат да бъдат накърнени живота и
здравето на хората, да последват имуществени вреди. В този смисъл и Решение № 127 от 14.12.2009г. на Разградският
административен съд по КНАХ дело № 118/2009 година.
Действително,
АНО не е изложил съображения относно дали деянието е маловажен случай, но
доколкото в разглеждания случай не са налице основания за прилагане на нормата
на чл. 28 от ЗАНН, необсъждайки дали деянието е маловажен случай, АНО не е
допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. В този смисъл
е налице константна съдебна практика – Решение от 11.03.2010г. на
Добричкият Административен съд по к.а.д. № 62/2010 год; Решение № 244 от 28.12.
Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
електронен фиш серия К, № 0643912, издаден от ОД на МВР-Разград на И.Т.А., ЕГН **********,*** № **, вх.**, ет.**, ап.**.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Разград в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: