МОТИВИ към Присъда № 526/08.10.2013г.

по НОХД №155/2013г. на РС – Разград

Обвинението е повдигнато срещу И.Т.Н. ЕГН ********** за това, че за времето от 06.09.2010г. до 06.10.2010г. в с. Липник, община Разград, обл. Разград, след предварителен сговор с Р. И. С. от гр.Русе, с цел да набави за себе си и за Р. И. С. имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у Д. И.О. *** за това, че ще сключи изгодна сделка за продажба на 4995кг. бяло саламурено сирене в Република Германия, като е причинил имотна вреда в размер на 32 467. 50 лева (големи размери) на “****” ООД гр. Разград с управител М. О.О., представлявано от Д. И.О. – престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 5 във връзка с чл. 209, ал. 1 от НК

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание „ лишаване от свобода” в размер на пет години, като счита така определеното наказание за справедливо и съответно на извършеното деяние, годно да осъществи целите.

Съдът е допуснал и е приел за съвместно разглеждане в наказателното поризводство и граждански иск в размер на 27354.24 лева, предявен от “****” ООД гр. Разград, процесуалният представител, на което счита иска за доказан по основание и размер и моли съда да го уважи изцяло.

Защитниците на подсъдимия пледират за оправдателна присъдат, считат, че подзъщитният им не е участвал в извършване на процесното престъпление, в хода на досъдебното производство е допуснато неотстранимо, съществено нарушение на процесуалните правилана, довело до опорочаване разпознаването на подс. Н..

Подсъдимият И.Н. отрича да е взел каквото и да е участие в престъплението, моли за оправдателна присъда.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.16 от НПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият И.Т.Н. е роден на ***г. в гр. *****, живущ ***, български гражданин, със средно образование, неженен, работи – управител на “**********” ЕООД Русе, осъждан, ЕГН **********.

Св. М. О.О. и лицата В. М. З. и З. Д. И. били съдружници в „****" ООД-гр. Разград. Дружеството имало предмет на дейност производство и търговия с хранителни и млечни продукти и др. дейности, незабранени от закона. Управител на дружеството била М.О.. С генерално пълномощно от 04.04.2011г., нотариално заверено при нотариус Б.К., с район на действие РС-Разград, М.О. упълномощила съпруга си - св.Д. И.О., да представлява „****" ООД-гр. Разград пред съответните държавни органи, както и да представлява дружеството в договорните търговски отношения с други юридически или физически лица, в качеството на управител. Дружеството притежавало мандра в с.Липник, общ. Разград, в която се произвеждало бяло саламурено сирене.

Подсъдимият И.Т.Н. и обв. Р. И. С. живеели в гр.Русе и се познавали отпреди. В началото на м.септември 2010г. двамата решили да си набавят средства, посредством извършване на измами на различни лица, като не уточнили в него момент, кои лица и по какъв начин да измамят.

В изпълнение на намисленото на 06.09.2010г. в с.Липник, общ.Разград в сградата, където се намирала мандрата в с.Липник, отишъл обв.Р. И. С., който се представил на свид.Д. И.О. и му казал, че е търговец на млечни продукти, въпреки че това не отговаряло на действителността. Обв. С. предложил на свид. О. да закупи от мандрата в с.Липник сирене, което да бъде продадено на негов търговски партньор от Република Македония, като след това този македонски гражданин щял да препродаде сиренето в Р Германия. За да убеди свид.О., да се съгласи да сключи тази сделка, обв.С. му предложил изгодна цена за сиренето - 2,80евро/кг. Свид. Д.О. се съгласил, след което се уговорили, през следващите дни отново да се срещнат, за да уточнят детайлите по сделката. На 10.09.2010г. в гр.Русе, обв. С. отново се срещнал с подс. И.Т.Н., като му казал, че проучил мандра в с. Липник, управлявана от свид. Д.О.. Обв. С. обяснил на подс. Н. в детайли начина, по който могат да измамят св. О., за да може последния да се разпореди с голямо количество бяло саламурено сирене, а след това да продадат сиренето и да си разделят парите. Двамата си разпределили ролите и уточнили, че подс. Ил. Н., трябва да се представи пред свид. Д.О. за гражданин на Република Македония, който търгува с храни и млечни продукти, вкл. и сирена, като ги купува от съответни производители в Р България и ги препродава впоследствие в Р Германия. Това било необходимо, за да убедят св.О., да се разпореди със сиренето, без обвиняемите да му заплатят уговорената цена. След това да го продадат, като парите, реализирани от продажбата, да поделят помежду си. Подс. Ил. Н. се съгласил да участва в извършването на измамата. На следващия ден - 11.09.2010г. двамата отишли в с.Липник, общ.Разград, където се срещнали със свид. Д.О., като обв. Р.С. представил подс. Ил.Н. за македонски гражданин с имена „И. Николовски" и обяснил на свид.Д.О., че „И. Николовски" е бизнесмен от Р Македония, имал фирма, с предмет на дейност търговия с млечни продукти, включително и сирене и желаел да закупи от него сирене на изгодна цена, което да бъде препродадено впоследствие в Р Германия, като казал на свидетеля и че след препродажбата на сиренето в Р Германия, ще му заплатят предварително уговорената с него цена на сиренето. Подс. И.Н. потвърдил тези думи на обв. Р.С., като умишлено произнасял думите с акцент, докато разговарял със свид. Д.О., за да го убеди, че действително е македонски гражданин. След това обв. Р.С. и подс. Ил. Н. казали на свид. Д.О., че желаят да закупят на няколко пъти голямо количество сирене от мандрата в с.Липник, собственост на „****" ООД-гр.Разград, като предложили съответна цена, на която сиренето ще бъде закупено от тях, като стойността била общо около 25 000 евро. Свид. Д.О. се съгласил, след което се уговорили, да му се обадят допълнително за първоначалното количество сирене, което ще закупят. На 20.09.2010г. обв. Р.С. се обадил на свид. Д.О. по телефона и му казал, че трябва да изпрати 5 тона сирене на бизнесмена „Николовски", т.е. на подс. Ил. Н., като му обяснил, че ще пристигне камион, който следва да бъде натоварен с 5 тона сирене, което ще бъде продадено в Република Германия от „Николовски". Св. Д.О. казал на обв. Р.С., че сделката ще бъде осъществена на следващия ден - 21.09.2010г, тъй като нямал такова количество сирене в наличност. После свид. Д.О. се обадил на подс. Ил. Н. по телефона и последният също потвърдил думите на обв. Р.С., че желаел да закупи 5 тона сирене, за да го препродаде в Р Германия, след което ще заплати на св. Д.О. уговорената между тях цена на сиренето, като отново се представил за македонски гражданин и бизнесмен с имената „И. Николовски", съзнавайки ясно, че заявеното от него пред св. Д.О. не отговаря на действителността, че нямат намерение с другия обвиняем Р.С. да осъществят сделката, а целта им е, да измамят свидетеля. Междувременно, тъй като подс. Ил. Н. имал регистрирана фирма „ *********** „ ЕООД, която се занимавала с транспорт на товари и по тази причина знаел и ползвал специализиран сайт, в който подобни фирми търсели товари или транспортни средства на другите от бранша, той предоставил необходимите данни за това на обв. Р. С., който се свързал със св. Н., от който наел транспортно средство, което да натовари уговореното количество сирене от мандрата в с. Липник. На следващия ден 21.09.2010г, обв. Р.С. отишъл в с.Липник, заедно със свид. С. С. М., които управлявал т.а., собственост на „***********" ЕООД-гр.София, представлявана от св. Н.. Свид. М. не знаел, че ще бъде извършена измама, тъй като обвиняемият С. бил разговарял предварително с Я.А.Н. - управител на дружеството, да му предостави камион за превоз на сиренето, без да му заяви, че ще извърши престъпление. Св. Н. се съгласил и разпоредил на свид. М., да отидат с обв. С. до с.Липник и да натоварят стоката. След като отишли с камиона в с.Липник, обв. С. се срещнал със свид. Д.О., отново потвърдил пред него, че македонският гражданин „И. Николовски" ще закупи 5 тона сирене, за да го препродаде в РГермания, като част от количеството, което били договорили преди това. За да не се усъмни свид. Д.О. в истинността на сделката, обв. Р.С. подписал запис на заповед за сумата от 25 000 евро в полза на „****" ООД-гр.Разград. Този документ бил изготвен от свид. Д.О., за да гарантират вземането си. Също така били изготвени и съответни документи - инвойсфактура и международна товарителница за количеството сирене, закупено от свид. Д.О., след което в товарния автомобил, управляван от свид. *********** М., били натоварени 4995 кг.сирене в сини тенекии, поставени в палети. После обв. Р. С. и свид. Св. М. си тръгнали, като обв. Р. С. казал на свид.Д.О., че парите от сделката ще бъдат платени след продажба на сиренето. След това обв. Р. С. казал на свид. М., да откара сиренето в гр. София. По пътя от гр. Разград към гр. София, в района на гр. Велико Търново, изтичат часовете за управление на водача Св.М. и той е принуден да спре за нощувка на бензиностанция „ ОМВ „, за което се обадил на св. Н.. Той от своя страна се свързал с обв. Р. С. и му казал, че камионът ще нощува край гр. Велико Търново и на другия ден около 9-10ч. ще е в гр. София. Обв. Р. С. запитал св. Н., дали камионът е редовен да пътува до Р Германия и че може да се донатовари в гр. София, след което да продължи за Германия. Св. Н. дал цена за транспорта до Германия, като в крайна сметка обв. Р. С. казал, камионът да не тръгва от гр. Велико Търново и че може да се донатовари в гр. Русе. Вечерта в изпълнение на намисленото обв. Р. С. намеприл номера на моб. телефон на св. Е. М. и го поканил да погледне сиренето и ако му хареса да го купи. Така св. М., обв. Р. С. и неизвестни лица се срещнали при спрелия на бензиностанция „ ОМВ „, край гр. Велико Търново, камион. Св. М. отворил една от тенекиите, огледал сиренето, опитал да постигне изгодна цена, но не успял да се споразумее с обв. С. и се разделили. На другия /празничен/ ден 22.09.2013г. сутринта, по разпореждане на обв. Р. С., камионът със сиренето потеглил и пристигнал в гр. Русе в бившия Млекозавод, понастоящем „ *********** „, като уговорката била процесното сирене да се разтовари там, да пристигне по голям камион от „***********" ЕООД-гр.София, който освен процесното сирене да донатовари допълнително от „ ***********” и да продължи за Р Германия. В крайна сметка след телефонен разговор между св. Н. и обв. Р. С. и тази уговорка отпаднала. След като разтоварили процесното сирене в гр.Русе, същото било пренатоварено в друг камион с чуждестранна регистрация и продадено от обв. С. на лице, с неустановена в хода на делото самоличност. Парите от продажбата обв. С. задържал за себе си. Няколко дни по-късно подс. И.Н. се обадил на свид. Д.О. по телефона и му обяснил, че не е македонски гражданин, не се казва „И. Николовски" и че двамата с обв. С. са го измамили, като вече говорел без акцент. Впоследствие свид. Д.О. провел няколко телефонни разговора със св. Н. и с обв. Р.С., за да разбере все пак къде са намира сиренето, като последният го уверявал, че не е измамен, а сделката ще се осъществи. Няколко дни по-късно, обаче, обв. С. престанал на отговаря на обажданията на свид. Д.О. и след като изтекъл падежът, предвиден в записа на заповед - 06.10.2010г. до когато трябвало да му бъде платена сумата за продаденото сирене, свид. Д.О. *** за извършената измама от обвиняемия С. и подс. Н..

Назначената по делото оценъчна експертиза сочи, че стойността на сиренето, предмет на престъплението, е в размер на 32 467,50 лева.Тази стойност обуславя квалифициращият признак „Големи размери",тъй като надвишава 70 пъти размера на минималната работна заплата към момента на извършване на деянието.

Назначената по делото съдебно-икономическа експертиза установява, че стойността на процесното бяло саламурено сирене е осчетоводена като загуба в „****" ООД-гр. Разград, в счетоводния баланс за 2010г. с обща стойност 13986,00лв. по себестойност – 2,80лв./кг. за 4995кг.

Подсъдимият И.Т.Н. ЕГН ********** е осъждан.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на доказателствата събрани и непосредствено в хода на съдебното следствие – показанията на свидетелите : Д. О. /и приобщени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1,т.2,пр.2 от НПК/, Л. И. / и приобщени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1,т.2,пр.2 от НПК/, Е. М./ и приобщени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1,т.2,пр.2 от НПК/, М. К. , Г. М., М. К., Ир. К. – Т., Я. Н., приобщени по реда на чл.281, ал.1,т.4,пр.1 от НПК/, както и тези събрани на досъдебното производство: Жалба, Докладна записка, Запис на заповед, Инвойс фактура № 6/21.09.2010г., ЧМР, Удостоверение за произход на стоки, Протоколи от разпознаване на лица, Декларация за облагане доходите на физ. лица на Ил. Н., Справка за съдимост на подсъдимия, Харктеристична справка, Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, Закллючението на вещото лице по назначената СЦИЕ, Заключението на вещото лице по назначената СИЕ.

По доказателствата :

Съдът намира показанията на св. Д. О. за последователни, логични, подробни и прецизни от гледна точка на хронологията на събитията и непротиворечащи на останалия доказателствен материал. Тези показания се подкрепят косвено от показанията на останалите свидетели по делото. По категоричен начин, безсъмнено е установена хронологията на събитията в една последователна и непрекъсната поредица – от срещата на подс. Н. със св. Д. О., ангажирането на транспортното средство, натоварването на процесното сирене, движението на транспортното средство от с. Липник до гр. Велико Търново, опита на обв. Р. С. още в този момент да се разпореди с отчужденото имущество, което доказва, че изначално подс. Н. и обв. Р. С. не са имали намерение да транспортират сиренето до Р Германия, връщането на транспорта в гр. Русе, разтоварването му в „ *********** „ и последващото разпореждане с него.

Относно възражението на защитата за опорочено разпознаване на подс. Н. от страна на св. Д. О., то съдът не споделя това виждане. Видно от снимковия материал приложен по ДП, стр. 34, както и от показанията на св. О., че наред с тази снимка са му били посочени още няколко на други лица, датата на извършване на това идентифициране на подс. Н. – 06.10.2013г., личното посочване на подсъдимия в съдебна зала от св. Д. О., дава увереност на съда да приеме това разпознаване за категорично и несъмнено. Доколкото става въпрос за първоначални ОИМ, то и тази снимка на стр. 34 от ДП и ръкописния текст под нея не могат да бъдат възприети от съда като доказателство, за разлика от приложения по делото Протокол за разпознаване на подс. Н. от 17.01.2011г. от св. Д. О., както и извършеното лично пред съда в хода на съдебното следствие.

Относно стойността на процесното сирене. Съдът не приема заключението на вещото лице по назначената и извършена на ДП съдебно – оценителна експертиза, сочеща на обща стойност 32 467. 50 лева. В обстоятелствената част на заключението от една страна вещото лице констатира, че процесното сирене е предадено на подс. Н. и обв. Р. С. на цена 5,48лв. за килограм, без ДДС или на обща стойност 27 372,60лв., а в крайна сметка с оглед пазарните аналози приема за пазарна цена – 6,50лв. на килограм. Правилно вещото лице е съобразило, че бяло саламурено сирене по БДС, като процесното е започнало да се произвежда от 20.08.2010г. и за период до датата на разпореждане с процесното сирене – 21.09.2010г. е нереално да са осъществени реални сделки с този продукт, в количество, което по безспорен начин да установи някаква пазарна цена. Този факт е отбелязан в заключението на вещото лице, което сочи, че в този период цената на бяло саламурено сирене варира от 5,60лв. – 6,80лв. за килограм, но не сочи защо приема, че справедливата пазарна стойност е точно 6,50лв. за килограм. От друга гледна точка съдът не може да възприеме за справедлива пазарна стойност на процесното сирене, тази по която то е осчетоводено в дружеството – 13 986, 00лв., тъй като това е сторено по себестойност, т.е. само за разходите по суровина, преработване, разходи за раб. заплати, технологични разходи, без никаква печалба за дружеството. В този връзка съдът намира за справедлива обща пазарна стойност на ощетеното имущество именно тази посочена в гр. иск, която от една страна се явява по – благоприятна за подсъдимия, в сравнение с тази посочена от вещото лице, а от друга достатъчна за да овъзмезди справедливо ощетеното ЮЛ.

Безспорно с оглед правната теория и практика деянието е довършено в момента на разпореждане с процесното имущество и настъпване на имотната вреда, което в случая е станало на 21.09.2010г.

Съдът не споделя възражението на защитата, че не е установено и доказано по делото, действително да е настъпила имотна вреда за дружеството и нейния размер с оглед на гореизложеното.

Досежно обогатителната цел на подс. И. Н. и обв. Р. С., до колкото по делото по категоричен и безспорен начин се установява, както имотната вреда и нейната стойност, както и активните им действия по отчуждаване на процесното сирене, то безспорно се установява и наличието на специалната цел – неправомерно да набавят имотна облага за себе си.

Видно от Декларация за облагане доходите на физическите лица подадена от подс. И. Н., в която е декларирал доход за 2009г. в размер на 337,00лв., по категоричен начин се опровергава твърдението му, че „...имам бизнес за милиони евра...”, което безспорно установява, че той не е имал дори и хипотетична възможност да извърши каквато и да било легална сделка в Р Германия с процесното сирене.

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимият И.Т.Н. ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 5 във връзка с чл. 209, ал. 1 от НК.

От обективна страна - подс. Н. осъществил престъплението чрез въздействие върху съзнанието на св. Д. О., като създал и поддържал у пострадалия невярната представа, че е македонски гражданин със сериозен бизнес, който ще закупи от него голямо количество бяло саламурено сирене на изгодна цена и ще му го плати след като го продаде в Р Германия. В резултат от поведението на подс. Н. у св. Д. О. се формирали неправилни представи за действителните факти, свързани с условията и основанието за осъщественото от него имуществено разпореждане. Настъпилото заблуждение от действията на подс. Н. се явява пряка и непосредствена причина измаменото лице - св. Д. О. да вземе решение за разпореждане с имуществения предмет, който се намирал в негова фактическа и разпоредителна власт. Ако в резултат на упражненото от подс. Н. въздействие, измаменият не бил формирал такава представа в съзнанието си, той не би извършил акт на фактическо разпореждане. Вследствие на това имуществено разпореждане за ощетеното ЮЛ „****" ООД-гр. Разград е настъпила реална имотна вреда общ в размер на 27354.24 лева – големи размери – 114 пъти минималната раб. заплата за страната.

От субективна страна : подс. Н. е извършил престъплението при общ пряк умисъл. Действайки при разпределение на ролите с обв. Р. С., чрез задружни усилия, насочени към една цел – имотна облага. Предвиждал, че вследствие на неговото въздействие върху измамения у последния ще възникнат неправилни представи, в резултат на които св. Д. О. ще извърши акт на имуществено разпореждане с процесната стока, като по този начин имуществото поставено под негово разпореждане ще бъде увредено. Наред с това подс. Н. целял имотна облага, както за себе си така и за обв. Р. С., като съзнавал неизбежността на настъпилата имотна вреда за ЮЛ като последица от разпореждането.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 5 във връзка с чл. 209, ал. 1 от НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до осем години.

Според настоящият съдебен състав определянето на наказанието в рамките, посочени от закона не би се явило несъразмерно тежко с оглед на конкретното деяние и отговаря на целите на генералната и специалната превенция по българското наказателно право. Не са налице и изключително смекчаващи отговорността обстоятелства.

Съдът счете, че отегчаващи обстоятелства са високата степен на обществена опасност на деянието от вида на извършеното. Предишните осъждания на подс. Н.. Все пак и най-вече с оглед на целите на специалната превенция, съдът намери, че следва да наложи наказание в размер под средния, предвиден в Закона – три години и шест месеца „лишаване от свобода”. Налице е една престъпна изобретателност упоритост у подсъдимия, през непродължителен период от време да осъществява двете проявни форми на деянието, демонстрирайки явно незачитане на Закона и общочовешки морални ценности, което следва да бъде санкционирано.

От така определеното наказание на основание чл.59, ал.1 от НК следва да бъде приспаднато времето, през което подс. Н. е бил с мярка за неотклонение „ Задържане под стража” по настоящото дело.

Подс. Н. следва да бъде оправдан и за това да е извършил деянието до 06.10.2010г.

По гражданския иск :

Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия. Тази отговорност се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, което в процесния казус безспорно се установи (разбира се, в рамките на изложеното по-горе). По силата на чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В резултат на гореописаното престъпление, на ощетеното ЮЛ „****" ООД-гр. Разград е нанесена имотна вреда в размер на 27354.24 лева. Съдът намира за доказан по основание и размер предявения граждански иск, поради което осъди И.Т.Н., да заплати на “****” ООД гр. Разград, сумата 27354.24 лева, представляваща обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 21.09.2010г. до окончателното изплащане, както и сумата 200 лв. разноски в съдебното производство.

По разноските по делото:

На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия И.Т.Н. да заплати по сметка на Държавния бюджет сумата 50.00 лева, представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд гр. Разград сумата от 100.00лева разноски в съдебното производство и сумата 1094.17лв. държавна такса върху уважената част от гражданския иск.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: