МОТИВИ към присъда № 530/ 09.10.2013 г. постановена по НЧХД № 243/2013 г. по описа на РРС.

С постъпила тъжба от Д.В.Д. против Н.С.П., с която е повдигнато обвинение за това, че на 27.03.2013 г. в гр. Разград, чрез печатно произведение - статия публикувана в бр. 36/3454 от с.д. във вестник “Екип 7”, е разпространила позорни за Д.В.Д. обстоятелства, в качеството му на длъжностно лице – Директор на ПУИ “Христо Ботев”, с. Осенец, а именно: че не е компетентен да изготви списък образец №1, седмичното разписание на часовете и да работи по проекти, че има защита от началника на РИО Разград, който го прикрива в нарушенията му и че изказването му в репортаж излъчен от бТВ на 20.03.2013 г. е пълна глупост - престъпление по чл. 148 ал.2 вр. с ал.1 т.2 и т.3, вр. с чл. 147 ал.1 от НК.

Подсъдимата дава обяснения по повдигнатото й обвинение, като не се признава за виновна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Тъжителят, заема длъжността Директор на ПУИ “Христо Ботев”, с. Осенец, след проведен от МОМН конкурс, по сключен на 20.09.2011 г. трудов договор. Според съдържанието на представената като писмено доказателство по делото длъжностна характеристика за заеманата от него длъжност, в задълженията му е включено изготвянето и представянето на РИО сведение за организацията на дейността в училището/списък – образец № 1/. Подсъдимата, към инкриминирания в тъжбата период e заемала длъжността “учител”, специалност “география и биология” по силата на сключен между нея и тъжителя, в качеството му на представил на учебното заведение работодател, трудов договор № 29/08.11.2012 г. Тъжителят сключил и три граждански договори с подсъдимата / на 03.10.11 г., 02.04.12 г. и 03.09.12 г./, с които и възложил изготвянето на списък – образец № 1 за учебните 2011/2012 и 2012/2013 години, срещу възнаграждение. Със заповед № 3/17.09.12 г. на тъжителя, подсъдимата била включена в двучленна комисия по изготвяне на седмичното разписание, с неконкретизирани в посочения акт функции. На 08.11.2012 г. с нея бил сключен и договор за полагане на допълнителен труд по трудов договор със същия работодател, с който й било възложено изработването и актуализацията на дсписък образец № 1; изработването и актуализацията на седмичното разписание; проверка на задължителната училищна документация и работа по проекти.

По повод жалба с вх. № от 17.06.2013 г. директорът на РИО - св. П. Д., разпоредила проверка приключила с изготвяне от нейна страна на доклад до Министъра на образованието и науката за извършени от страна на тъжителя нарушения и дала задължителни предписания до последния за отстраняване на тези нарушения.

Установено е, в производството по делото, че след дисциплинарното уволнение на подсъдимата от тъжителя в РИО Разград не е постъпвала дължимата актуализация на списък – образец № 1, което е констатирано като нарушение на трудовата дисциплина, наред с други , дали основания на комисията извършила проверка по повод посочената по – горе жалба да направи предложение за налагане на дисциплинарно наказание на тъжителя.

По жалба от 19.02.2013 г. /депозирана от подсъдимата до РИО/, свидетелката Д. дала задължителни указания на тъжителя за отстраняване на допуснати от него нарушения на ППЗНП, със заповед от 15.03.2013 г. Доклад до министъра на образованието, младежта и науката видно от предоставените от РИО материали, свидетелката не изготвила.

По повод жалба от 22.01.2013 г. /отново депозирана от подсъдимата до РИО/, свидетелката Д. дала задължителни предписания на тъжителя за отстраняване на допуснати от него нарушения на ППЗНП. За констатациите от проверката, доклад до Министъра не изготвила.

Със заповед от 01.06.2012 г. по повод депозиран в ДСП сигнал на 14.05.2012 г., препратена на РИО Разград, от свидетелката също била разпоредена проверка, приключила със заповед на последната от 05.07.2012 г., с която са дадени задължителни предписания на тъжителя за спазване изискванията на ППЗНП.

Проверка била извършвана и по повод постъпила в РИО жалба на 03.10.2011 г., която от предоставените писмени доказателства по делото, не е видно с какъв акт е приключила. От същите се установява, че през м. март 2011 г. на тъжителя също са давани задължителни предписания от св. Д., в качеството й на директор на РИО.

Със заповед № РД 12-175/05.06.2012 г. на Министъра на образованието, младежта и науката, на тъжителя било наложено дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение” за установени от РИО Разград нарушения. Проверката, извършена по повод писмото от ДА”Закрила на Детето”, наред с останалите нарушения на изискванията на ЗНП и подзаконовите му нормативни актове, констатирала в протокол с вх. от 02.04.2012 г., че директорът на училището не е осигурил ефективен пропускателен режим в него, че не е осъществил контрол върху водената училищна документация/дневници/, като в някой от тях са допуснати пропуски при оформяне на отсъствията, че две деца са вписани в тези документи, като обучавани в училището, при наличие на заявления от техните родители, че децата им няма да посещават ПУИ и т.н.

Жалбата на подсъдимата от 22.01.2013 г. касае отсъствия на ученици от учебни занятия, които според изложените там твърдения, не се отразяват документално и по предвидения съгласно нормативните изисквания в учебната документация. По разпоредената проверка назначената от св. Д. комисия установила, че е създадена добра организация на пропускателен режим и дежурства на учителите и възпитателите, че учебните занятия се провеждат съгласно утвърдения график и отсъствията на ученици са отразени документално, с незначителни изключения. По жалбата от 19.02.2012 г., касаеща конкретен случай на отсъствие на ученик от учебни занятия, назначената комисия закллючила, че са предприети мерки за предотвратяване на самоволното напускане на учащи на територията на училището. За резултатите от проверките, подсъдимата била уведомена писмено. По повод констатациите при същите, св. Д. в хода на съдебно производство разяснява, че действително нарушения са установени, но същите не са били от такова естество / не са били толкова “сериозни”/, за да послужат като основание за изготвяне на доклад до Министъра на образованието, младежта и науката с предложение за налагане на дисциплинарно наказание на тъжителя.

От събраните по делото доказателства се установява още, че отношенията между тъжителя и подсъдимата преди инкриминирания в обвинението период, са били близки, надхвърлящи рамките на колегиалната вежливост. Самата подсъдима твърди осъществяван спрямо нея психически тормоз от тъжителя в депозираната до РИО жалба от 19.02.2013 г. От представените писмени доказателства по делото е видно още, че на 26.02.2013 г. тъжителят издал заповед, с който задължил подсъдимата да изготви доклад до 06.03.13 г. за състоянието и годността на учебно – технически средства и помагала, който бил депозиран от нея на посчената дата. Със заповед от 08.03.2013 г. я задължил да изготви справка в срок до 13.03.2013 г. , от която да е видно колко неизвинени отсъствия са констатирани в часовете и отразени в дневниците, на ученици които по същото време са били в училището. Във връзка с тази заповед подсъдимата изготвила доклад, който депозирала на 11.03.2013 г. На 15.03.2013 г. тъжителят издал нова заповед, с която указал на подсъдимата до 18.03.2013 г. да допълни предходния си доклад, като посочи дали е информирала своевременно, кога и по какъв начин класните ръководители за отсъствията на учениците и каква е била причината учениците, които са били в училище да не посещават часовете й. И трите заповеди имат за адресат единствено подсъдимата. Именно предприетите по – горе действия на тъжителя са дали и основание на подсъдимата да квалифицира отношението му, по посочения по – горе начин. По подобен начин е възприето това поведение на Д. и от други членове на учителския колектив. От показанията на допуснатите по искане на защитата свидетели се установява, че в период непосредствено предхождащ публикациите в пресата /показанията на св. А. и Д./, тъжителят осъществявал “тормоз” над подсъдимата и започнал да я “преследва”.

Твърденията, които се поддържат от страна на тъжителя – за наличие на интимна връзка между двамата преди инкриминирания период, съдът намира за недоказани в настоящото производство. Действително според показанията на допуснатите по искане на тъжителя свидетели/ св. Д. – негова съпруга и св. Б. – негова сестра/, се установява че и двете са знаели, че между Д. и П. има такава връзка. Това било обяснено на втората свидетелка от самия тъжител, а първата направила извод в тази насока след разпространен в интернет запис на разговор между подсъдимата и тъжителя. Тези показания обаче, съдът не намира за достатъчни, щото по несъмнен начин да доказват това обстоятелство. Действително, както бе посочено и по – горе, от събраните по делото доказателства /гласни и писмени/ се установява, че отношенията между страните в настоящото производство са надхвърляли чисто колегиалните такива, но дали са били поставени на основата на взаимно споделени любов, сексуално привличане, или на споделени общи интереси и следователно са били само приятелски такива, или подсъдимата се е “възползвала” от желанието на тъжителя за интимни контакти, не бе несъмнено установено. Същевременно от всички доказателства по делото безспорно се изяснява настъпилия рязък разрив в тях. Каква е била причината за тази промяна, отново не бе доказано по несъмнен и безспорен начин.

Събраните по делото доказателства установяват и че като цяло психологическия климат в отношенията между работещите в повереното на тъжителя училище, е бил недобър. Констатации за наличие на непреодолени конфликти, изразявано несъгласие с органзацията на работа наложена от тъжителя и напрежение между част от персонала на училището и последния и между членовете на самия персонал, се съдържат и в депозирания доклад от АЗД ДСП, от публикациите във вестника, а се и установяват от събраните в хода на производството гласни доказателствени средства – показанията на св. К., св. Д., св. В., А., Юс..

На фона на така установените от РИО нарушения на изискванията на нормативните актове касаещи организацията на учебния процес и непрекъснато задълбочаващите се междуличностни конфликти в училището, на 28.01.2013 г. ввъ вестник “Екип7” била публикувана статия “Учители от интерната в Осенец в психоза, директорът ги тормозел”. Статията е изготвена от журналист във вестника - М. К. и в нея авторът, позовававйки се на анонимни източници именовани като “учители”, сочи факти, определени като нарушения на нормативните актове в областта на народната просвета, допуснати от тъжителя, в качеството му на директор на ПУИ. Сред тях са: неосигуряването на ефективен пропускателен режим в училището, пропуски във водената училищна документация /невписването на отсъствия в дневниците/, документален отчет на деца, като обучавани в училището, несъответстващ на действителното фактическо положение.

На 15.03.2013 г., във вестника последвала публикация на нова статия от същия журналист, в бр. 31/3449 под заглавие “Осенец на бунт срещу директора на помощното училище”. В нея, се сочи че “близо 150 души” от с. Осенец, искат смяната на Д. в протестна подписка, която е депозирана в МОМН. Сочи се и че подписката е подкрепена от “собственици на имоти в селото и преподаватели от помощното училище” и се цитират изявления на Ц. Н. – кмет на селището. Цитира се и част от титулната страница на подписката “Поради липсата на авторитет и респект на директора сред учениците, същите ежедневно напускат учебното заведение и скитат из селото. Чести са проявите им на влизане в домовете, кражби..Нехайното отношение и бездействие на директора към тези прояви води до злепоставяне и уронване на името на училището пред родители и общественост”. На заглавната страница на вестника е отпечатано и страница от списъка към подписката, съдържащо имената и подписите на 34 души, като под номер две в същия е отбелязано и името на подсъдимата.

На 25.03.2012 г. в брой на в. “Екип7” от същата дата е публикувана статия озаглавена “Изнесените данни за директора Д. са неверни”, в която е отпечатано съдържанието на депозирано в редакцията писмо – опровержение от колектива на ПУИ, относно публикуваната в предходния брой подписка против директора. В него се сочи, че на общо събрание проведено на 18.03.2013 г. всички служители са изказали възмущението си от изнесените неверни данни от учителката Н. П.. Целта която си е поставила тя, според съдържанието на писмото е “да оклевети директора и урони престижа на училището. Чрез изнасяне на неверни данни за директора и училището се преследват лични цели .... Квалификациите, дадени за директора на училището, потвърждават целта на г-жа П. да урони авторитета на директора Д.Д. и да го злепостави пред обществеността..”Към писмото на отделен лист е приложен и списък на учители и служители, които “застават в подкрепа на директора на училището”, подписан от 23 лица.

На 27.03.2013 г., в бр. 36/3454 на същия вестник, е публикувано и инкриминираното «Отворено писмо» до Министъра на образованието, младежта и науката, под редакционно заглавие «Директорът на ПУИ Осенец върши злоупотреби и ме тормози”, подписано от тъжителката като “Н.П. – все още учител в ПУИ Хр. Ботев – с. Осенец.” Писмото отразява критичното отношение на подсъдимата към организацията на работа в ПУИ»Хр. Ботев» с. Осенец , към които тъжителят е посочен като съпричастен, в качеството му на директор на училището и по повод действията му по служба. В тях подсъдимата изразява подкрепа на вече изразено публично в предходна статия на вестник “Екип 7” становище за недостатъчно активно поведение от страна на тъжителя за преодоляване на конкретни проблеми изразяващи се в самоволно напускане на ученици. Изготвянето на писмото и изпращането му до редакцията на вестника, е предшествано от репортаж излъчено по бТВ, касаещ разискваните в публикуваните във вестника статии.

Според показаниятана посочените по – горе свидетелки /Д. и Б./ в описания по – горе период, тъжителят бил под напрежение, притеснявал се от непрекъснатите проверки от РИО, публикациите в пресата му повлияли негативно и му пречели при изпълнение на служебните и лични задължения.

Подсъдимата е с висше образование, омъжена, неосъждана.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

При преценка съставомерността на деянието в конкретния случай, съдът намира че на първо място следва да бъде съобразено обстоятелството, доколко изнесеното от подсъдимата в «отвореното писмо» е израз на правото на свободно изразяване и разпространение на мнение, гарантирано в чл. 39 ал.1 от Конституцията на Република България. Действително посоченото право не може да се приеме като абсолютно. В този смисъл са и въведените в чл. 10, пар.2 от ЕКПЧ и в чл. 39 ал.2 от Конституцията ограничения за упражняването му, съобразно и залегналото в чл.57 ал.2 от същата, общо положение да не се допуска злоупотреба с упражняване на всички права по начин, който накърнява права или законни интереси на другиго. По отношение на клеветата, критерий за преценка съставомерността на деянието е, доколко конкретното изразяване на факти и мнение е обществено значимо и необходимо в контекста на обществения дебат срещу това, дали то се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго, като същевременно границите на приемливата критика по отношение на обществена фигура са разширени, при справедлив баланс между интересите на общността и интересите на индивида. По тези съображения съдът счита, че и инкриминираните изявления на подсъдимата следва да бъдат разглеждани именно при отчитане на посоченото по – горе. В настоящия случай изнесената от нея информация е значима за възникналото обществено напрежение в селището, където се намира и повереното на тъжителя учебно заведение, и безспорно цели осъществяване на засилен контрол върху дейността на последния. По отношение на първият от инкриминсираните изрази - че тъжителят не е компетентен да изготви списък образец №1, седмичното разписание на часовете и да работи по проекти. В качеството си на директор на ПУИ, тъжителят, безспорно е “компетентен” да осъществява посоченаите дейности, доколкото същите представляват част от неговите правомощия, произтичащи от заеманата от него длъжност по силата на нормативните актове, уреждащи обществените отношенията в областта на образованието. Тълкувана по този начин липсата на компетентност, като факт от обективната действителност би могъл да бъде верен или неверен, но той по своята същност не е позорящ. Разгледан като синоним на “способност, умение”, в какъвто контекст е и използван от подсъдимата този израз в инкриминирания материал, съдът счита, че също не осъществява от обективна страна състава на престъплението клевета. Това е така, тъй като се касае до израено от подсъдимата мнение, оценка за определени качества на тъжителя, което е резултат от субективна психическа дейност на същата. Дори да се приеме, че се касае до обстоятелство, чиято истинност подлежи на установяване в настоящото производство, тук следва да бъде отбелязано и че тези нейни съждения, са базирани на наблюдението й върху организацията на дейност на учебно-възпитателния процес в повереното на тъжителя училище, при която на нея са били възлагани осъществяване на именно такива дейности представляващи част от трудовата функция на директора на училището. Следователно касае се до лична оценка от възприятия, в рамките на свободно изразената от подсъдимата воля, съдържаща критика към предходни действия на тъжителя, изразени на фона на публично течащ дебат по повод организацията на работа в училището и на проявявано към нея негативно отношение от страна на Д., чрез използване на властническите правомощия, които той е притежавал спрямо П. в качеството й на негов подчинен. По отношение на вторият от инкриминираните изрази – че тъжителят има защита от началника на РИО Разград, който го прикрива в нарушенията му. Единственият обективно позорящ факт, в същия би могло да бъде твърдението за извършени от тъжителя “нарушения”. А че такива са допускани от него, по делото бе несъмнено доказано. Всяка една от осъществените от компетентния за това орган – регионалния инспекторат по образованието, проверки инициирани по посочените по – горе жалби, е установявала пропуски в дейността му, които са били и основание за издаване от свидетелката Д. на заповеди със задължителни предписания. Твърдението за “прикриване” на тези нарушения, отново представлява оценка на факти, при това същото касае поведението не на тъжителя, а това на свидетелката Д., поради което обективно не би могло да позори честта и достойнството на Д.. Не без значение в случая е и обстоятелството, че за подобни нередности в организацията на работа в училището, в предходен период на тъжителя е наложено дисциплинарно наказание, по повод проверка по депозиран от АЗДетето сигнал. Определящо при произнасянето по същество е това, че в писмото се твърдят като нарушения, същите пропуски, които са били предмет и на адресираните от П. до РИО жалби. Ето защо следва да се приеме, че тези оценъчни съждания, отново са резултат от наблюденията на подсъдимата, които тя е имала върху осъществените от представлявания от св. Д. инспекторат проверки, които по субективно мнение на П. не са констатирали действителната сериозност на нарушенията, или са я неглижирали. Последно изложеното обстоятелство е достатъчно за налагане на извод за несъставомерност на деянието от субективна страна. Доколкото конкретно изразеното мнение, осъществено чрез писмото до министъра на образованието, младежта и науката, на който тъжителят и подсъдимата са институционално подчинени, не е използвано с цел да накърни правата и доброто име на другиго, а цели защита на обществения интерес /касателно дейността на училището/, то именно последното намира превес пред необходимостта от защита на честта, достойнството и доброто име на засегнатия от отправената критика. Ето защо съдът счита, че подсъдимата е упражнила права, гарантирани й от Конституцията - да се изкаже свободно, да сигнализира компетентните органи за констатирани от нея нередности, което изключва и съставомерността на деянието й от субективна страна. Казаното по – горе, досежно несъставомерността от обективна и субективна страна на деянието, се отнася и до третия инкриминиран в тъжбата израз - че изказването на тъжителя пред бТВ е «пълна глупост». За разлика от фактите и обстоятелствата, които имат обективно изражение в действителността, мнението и оценката на фактите и обстоятелствата не подлежат на преценка за истинност. Те са изцяло в обсега на правото на гражданите да изразяват свободно личното си мнение, убеждението си и оценката си за дадено лице или явление. Позорящите факти и/или обстоятелства трябва трябва обективно да са заявени от дееца като реално съществуващи, за да се преценяват евентуално като позорящи, а не да се извеждат като форми на субективна психическа дейност на разгласителя им. Според съдебната практика, начинът на мислене, не може да се криминализира, тъй като резултатите от него не са еднозначни и не подлежат на доказване ( Р № 80-98-II н. о.). При това, за да бъде осъществен от субективна страна съставът на престъплението «клевета», което е умишлено престъпление, необходимо е съзнаването от страна на дееца, че изнесените факти не отговарят на действителността. В случая твърденията на подсъдимата са израз на последователното поддържано от нея становище, за допускани от тъжителя пропуски в организацията на работа в училището и нейните изявления са обективно основани на нейната увереност за истинността им. Всъщност обстоятелството, че отвореното писмо е подписано от подсъдимата, като «все още учител», на което се позовова обвинанието, за да аргументира съставомерноста на деянието от субективна страна, съдът намира че по никой начин не подкрепя този извод. Последното е само израз на нейното субективно възприятие на отношението на тъжителя спрямо нея, като тенденциозно и необективно.

Ето защо и по изложените съображения съдът намира, че подсъдимата следва да бъде призната за невиновна в осъществяване на посочените в тъжбата деяния и да бъде оправдана по така повдигнатите й обвинения - за извършено престъпление по чл. 148 ал.2 вр. с ал.1 т.2 и т.3, вр. с чл. 147 ал.1 от НК.

Що се отнася до предявения граждански иск, съдът намира че по отношение на същия липсват предпоставки за уважаването му. Не бяха установени в хода на поризводството всички елементи от състава на института на непозволеното увреждане, влключващи виновното и противоправно поведение на подсъдимата, настъпалата вреда и причинната връзка между тях. Поради липсата на елементи от обективна, както и субективна страна, на състава на престъплението, за което е повдигнато обвинение с настоящата тъжба, следва да се приеме и че липсват основанията за ангажиране на деликтната отговорност на П.. При това недоказана остана и причинната връзка между причинените на тъжителя неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от деянието описано в тъжбата, доколкото свидетелските показания по делото пряко отнасят настъпилите за тъжителя неблагоприятни нематериални последици, не конкретно с инкриминираната публикация, а с проверките които са били осъществявани от инспектората по повод на жалбите на подсъдимата до РИО и с отпечатването във вестника и на предхождащите материали. Ето защо, съдът счита, че предявения граждански иск следва да бъде отхвърлен изцяло.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: