Мотиви към Присъда №508/01.10.2013г., постановена по НОХД №311/2013г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу С.А.С. и А.С.А. за това, че за времето от 01.05.2012г. до 24.09.2012г. в землището на с. Киченица, община Разград, в условията на продължавано престъпление и предварителен сговор помежду си, като случая не е маловажен, чрез използване на МПС – л.а. ****” с рег. №**** и технически средства - лопата и клещи, са отнели чужди движими вещи – 150 бр. стоманени тръби всяка с дължина 2,5 м., диаметър 70 мм и тегло 12 кг на обща стойност 720 лв от владението и собственост на “ПИЛКО” ЕООД – Разград, представлявано от Ю.Д.Р. ***, без съгласие на собственика с намерение противозаконно да ги присвоят – престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и 2 и т.5 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК за всеки от тях.

В заседанието пред РРС представителят на РРП подържа обвинението, счита го за доказано и предлага на съда да наложи на подсъдимите наказания лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде отложено за съответен изпитателен срок.

Като граждански ищец е конституирано ощетеното юридическо лице “ПИЛКО” ЕООД – Разград, което претендира подсъдимите да бъдат осъдени да му заплатят солидарно сумата от 705,60лв, като обезщетение за имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от 24.09.2012г.

Подсъдимите лично и чрез защитника си отричат виновността си и молят да бъдат оправдани.

Подсъдимият С.А.С. е роден на ***г***. Същият е неженен, безработен и не е осъждан.

Подсъдимият А.С.А. е роден на ***г. в гр. Разград, живее в с. С., обл. Разград. Същият е женен, безработен и се счита неосъждан, доколкото е реабилитиран по предходни осъждания.

Подсъдимият А.С.А. е баща на подсъдимия С.А.С.. Двамата подсъдими живеели в с. С.. Нямали доходи и решили да си набавят парични средства като извършат кражби на метални предмети, които впоследствие да продадат в пункт за изкупуване на вторични суровини. В изпълнение на намисленото един ден за времето от 01.05.2012г. до 24.09.2012г. двамата подсъдими отишли до стопански обект – развъдник на птици, намиращ се в землището на с. Киченица, Община Разград, собственост на на “ПИЛКО” ЕООД – Разград. От едната страна на стопанския двор имало гориста местност, а самият развъдник бил ограден с ограда, направена от метални стоманени тръби, боядисани със сив грунд. Всяка от тръбите била с дължина 2,5 метра, с диаметър 70мм и с тегло 12 кг., като към тях била привързана с тел оградна мрежа. Част от оградата на обекта била изградена в гористата местност, включена в стопанския двор, поради което не била под постоянно наблюдение на охраната на обекта. Подсъдимите отишли по черен път до посочената гориста местност. Били с конска каруца. С помоща на инструмент, чието естество не е установено категорично в хода на делото, срязали телта, с която била привързана оградната мрежа към част от металните тръби, смъкнали мрежата, след което измъкнали част от тръбите, изтегляйки ги от пръстта в която били забити. Натоварили тръбите /тези които успели да измъкнат/ на каруцата и ги прибрали в дома си. В последствие на няколко пъти в периода 01.05.2012г. до 24.09.2012г. подсъдимите се връщали на мястото, като при всеки случай по идентичен начин измъквали тръби от оградата, като срязвали мрежата и откарвали тръбите с каруцата. Така в посочения период подсъдимите отнесли общо 150 стоманени тръби от оградата. Част от тръбите подсъдимите продали в пункт за изкупуване на метални отпадъци, собственост на “****” ЕООД-гр. Разград, намиращ се в гаровата промишлена зона в гр. Разград, а друга част от процесните тръби продали в пункт за изкупуване на метални отпадъци, собственост на ЕТ “*****” ****” –гр. Тутракан, намиращ се в гаровата промишлена зона в гр. Разград, без да заявят на закупчиците в пунктовете, че тръбите са предмет на престъпление.

След разкриване на деянието, с протокол за доброволно предаване от 24.09.2012г. свидетелят Т. Д., работещ като закупчик в пункта, собственост на ЕТ*******” –гр. Тутракан, предал на полицейските служители 3 бр. метални тръби, предмет на обвинението, които били предадени в пункта от подсъдимите. С разписка от 24.09.2012г. тези тръби били върнати на св. Ю.Р., работещ като ръководител “Живо производство” в “ПИЛКО” ЕООД – Разград.

С протокол от 15.10.2012г. св. Т. Д. предал на служител на РУП – гр. Разград 1 бр. компакт диск с видеозаписи от камерите в пункта за изкупуване на цветни отпадъци, където работел. Били предадени и копия от проекти за договорите за продажба.

С протокол за доброволно предаване от 25.09.2012г. св. Д. И., работещ като закупчик в пункта, собственост на “****” ЕООД-гр. Разград предал на служител на РУП – гр. Разград 1 бр. компакт диск с видеозаписи от камерите монтирани в пункта.

От заключението на назначената и изслушана в хода на съдебното следствие оценъчна експертиза се установява, че стойността на тръбите отнети от подсъдимите е общо 720 лв.

От заключението на назначената и изслушана в хода на съдебното следствие видеотехническа експертиза се установява, че в представените записи приобщени с протоколи за доброволно предаване от 15.10.2012г. и 25.09.2012г. не може да се установи дали присъстват подсъдимите. На дисковете има записани видеофайлове. Записа на CD1 е от охранителна камера в пункт за вторични суровини и на изготвените кадри се вижда как няколко човека разтоварват от бял бус тръби и ги слагат на кантар. На записа на CD2 са заснети двама души в същия пункт, които разтоварват от същия вид тръби на кантара. Записа на CD3 е от друга охранителна камера, която се намира в пункт за изкупуване на вторични суровини. На приложените кадри се вижда конска каруца влизаща и излизаща от пункта, като не може да се различат предметите с които е натоварена. В съдебното заседание вещото лице пояснява, че записите съдържат общи признаци, които дават възможност на хора, които познават подсъдимите да ги разпознаят. Затова и полицейските служители гледали записите и познаващи подсъдимите са ги разпознали по записите. Вещото лице е посочило в заключението си, че лицата не могат да бъдат разпознати, доколкото самото вещо лице не може да ги индивидуализира по записите.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана. Същата се установява от показанията на свидетелите Ю.Р., Д.И., Д.Б., Т.Д., К.Б. и М. Е., заключенията по назначените оценъчни експертизи, писмените досказателствени материали. Преценени съвкупно доказателствата по делото водят до несъмнения извод за авторството на подсъдимите в разглежданите деяния. На първо място следва да се посочи, че три от тръбите, предмет на престъплението са открити в пункта на ЕТ “***” –” –гр. Тутракан и същите са разпознати от св. Р. като тръбите от оградата на тяхното предприятие. Свидетелят сочи, че работещите в самото предприятие сами са грундирали тези тръби и той добре ги познава. По тръбите личало къде била връзвана оградната тел. При това съдът намира, че действително тези тръби са от оградата на ощетеното юридическо лице. Тези тръби обаче са били предадени в съответния пункт от двамата подсъдими. Това конкретно сочи св. Т. Д., който е закупчик в пункта. Същият сочи, че на няколко пъти двамата подсъдими идвали в пункта и предавали тръби. Същото сочи и закупчика в другия пункт “*******” ЕООД-гр. Разград – св. Д. И.. Принципно според показанията на тези свидетели подсъдимите возели тръбите в магарешка каруца, като се сочи и на случай когато докарали тръби с микробус. Това се потвърждава и от приложения към видеоекспертизата снимков материал, където е видно, как подсъдимите разтоварват тръби от каруца и от бус. Съдът намира, че на приложените снимки са заснети именно подсъдимите. Наистина експертизата сочи, че не може да установи дали на снимките присъстват подсъдимите, но тук следва да се имат предвид показанията на изкупчиците от пунктовете, които сочат, че това са именно кадрите показващи подсъдимите с превозваните от тях тръби. Очевидно за тези свидетели разпознаването на подсъдимите по тези кадри не съставлява трудност доколкото именно тези свидетели са комуникирали с тях при доставката на тръбите. Същото следва да се отговори и на доводите на защитата относно това, че представените бланкови договори не са подписани и не следва да се ценят като документ. Дори да е така, то пак остават показанията на изкупчиците в пунктовете, които сочат, че именно подсъдимите са доставяли очевидно немалко количество тръби от вида на отнетите от ощетеното юридическо лице. В случая свидетелските показания не оставят съмнение. Колкото до твърденията, че подсъдимите имали тези тръби от немалко години и че същите тръби стояли в двора им, то съдът не намира тези твърдения за верни. Наистина в подкрепа на тази теза подсъдимите сочат свидетели и действително свидетелите С. С. и Т. С. сочат, че виждали тръби наред с други железа в двора на подсъдимите. Имало и ръждясали и боядисани тръби. Тези свидетели обаче не могат да конкретизират тръбите които били виждали в дома на подсъдимите, дават уклончиви отговори, сочат, че тръбите били различни по дължина дебелина и изобщо във всичко, поради което показанията им не могат да бъдат опора за изводи, а и съдът не ги кредитира, доколкото очевидно тези свидетели са в близки отношения с подсъдимите. От показанията на полицейските служители, разпитани по делото, следва да се направи извод, че тръби от вида на процесните не е имало в дома на подсъдимите в периода предшестващ полицейската проверка по случая, защото както сочат тези свидетели, те и в месеците предшестващи проверката са ходили в дома на подсъдимите по други случаи и подобни тръби там не били видели, а несъмнено ако имаше такива, това би им направило впечатление /конкретно показанията на св. Д. Б./. Това следва да се обясни с факта, че всъщност тръбите вземани от подсъдимите от оградата на ощетеното юридическо лице не са се задържали в дома им, а веднага са предавани на пункт за изкупуване на отпадъци, което е и логично като поведение на подсъдимите, с оглед избягване на възможността тези тръби да бъдат намерени в дома им. При това остава безспорният извод, че именно подсъдимите са извършили кражбата на процесните тръби. При това съдът намира, че подсъдимите са извършили кражба на всичките 150 броя тръби според обвинителния акт. Очевидно и от двата изкупвателни пункта изхождат данни, че само двамата подсъдими са доставяли такива тръби. Безспорно е, че подсъдимите са извършили кражба на такива тръби, а съответните липси само конкретизират размера на отнетото. Периодът в който тръбите са изчезнали от оградата съвпада с преиода в който подсъдимите са доставяли тези тръби по изкупвателните пунктове. Даннните по делото не дават възможност да се прецени точния брой на деянията които подсъдимите са извършили – колко пъти точно са отишли на мястото на престъплението и са взели тръби от там. Очевидно е обаче, че става дума за няколко деяния. Става дума за голям брой тръби, които очевидно са превозени на няколко пъти и на няколко пъти са предавани в съответните пунктове – очевидно веднага след поредното деяние. При тава е ясно, че подсъдимите са ползвали притежаваната от тях конска каруца, с която са отнасяли тръбите от местопрестъплението и с която най-често са ги предавали в съответния пункт. При извършване на кражбите подсъдимите са използвали и техническо средство. Не може с категоричност да се каже дали са използвали такова за изкопаване на тръбите, които били забити в земята – данните в това отношение не дават опора за категоричен извод. Но е несъмнено, че със съответно средство подсъдимите са рязали телта свързваща тръбите макар и конкретното естество на това техническо средство да не може да се установи /клещи, ножица за тел или друго/. Иначе подсъдимите не биха могли да извършат деянието. Съдът намира, че обвинението е доказано в изложената част.

Съдът намира, че няма достатъчно доказателства за да се прецени категорично дали подсъдимите са използвали и моторно превозно средство за извършване на престъплението. Наистина налице са данни, че поне в един случай подсъдимите са доставили тръби и с притежавания от тях микробус. На посочения снимков материал обаче се вижда, че тези тръби, разтоварвани от съответния бус са по -къси от тръбите които подсъдимите доставяли с каруцата. При това не е ясно дали тръбите, доставяни с буса са част от процесните или пък са от тях но са рязани. Несъмнено е обаче, че тръбите доставянни с каруцата са част от процесните, тъй като видимо от кадрите са със съответна дължина. При това не е ясно изобщо дали подсъдимите са използвали микрубуса при самото осъществяване на кражбите. Затова и съдът признава подсъдимите за невиновни в тази част на обвинението, поради което и същите следва да бъдат оправдани в тази част.

Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

С действията си подсъдимият С.А.С. е осъществил състава на престъплението “кражба” по чл.195, ал.1, т.4, пр. 2 и т.5 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, тъй като за времето от 01.05.2012г. до 24.09.2012г. в землището на с. Киченица, община Разград, в условията на продължавано престъпление и предварителен сговор с А.С.А., като случая не е маловажен , чрез използване на техническо средство е отнел чужди движими вещи – 150 бр. стоманени тръби всяка с дължина 2,5 м., диаметър 70 мм и тегло 12 кг на обща стойност 720 лв от владението и собственост на “ПИЛКО” ЕООД – Разград, представлявано от Ю.Д.Р. ***, без съгласие на собственика с намерение противозаконно да ги присвои.

С действията си подсъдимият А.С.А. Ганев е осъществил състава на престъплението “кражба” по чл.195, ал.1, т.4, пр. 2 и т.5 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, тъй като за времето от 01.05.2012г. до 24.09.2012г. в землището на с. Киченица, община Разград, в условията на продължавано престъпление и предварителен сговор с С.А.С., като случая не е маловажен , чрез използване на техническо средство е отнел чужди движими вещи – 150 бр. стоманени тръби всяка с дължина 2,5 м., диаметър 70 мм и тегло 12 кг на обща стойност 720 лв от владението и собственост на “ПИЛКО” ЕООД – Разград, представлявано от Ю.Д.Р. ***, без съгласие на собственика с намерение противозаконно да ги присвои.

Двамата подсъдими са отнели посочените вещи без съгласието на собственика, като по този начин са го лишили от владение върху същите и са установили свое владение върху отнетото. Двамата подсъдими са действали задружно като съизвършители – всеки от тях е участвал в изпълнението на престъплението. При това са действали след предварителен сговор, на което сочи, това че са извършили и съответна подготовка за деянията си. Случаят не е маловажен, тъй като става дума за няколко деяния. Подсъдимите са използвали и техническо средство, посредством което са срязвали телта от тръбите. От субективна страна подсъдимите са действали с пряк общ умисъл - всеки от тях е съзнавал обществената опасност на деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и е целял настъпването им. Подсъдимите са извършили няколко идентични деяния, през непродължителен период от време и при еднородност на вината, при което всяко следващо се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, поради което и дейността им се определя като продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.

Индивидуализирайки наказанието на подсъдимия С.А.С. съдът отчита като смекчаващо обстоятелство чистото му съдебно минало, но и отчита че става дума за няколко извършени деяния, което сочи на проявена упоритост и намира, че на същия подсъдим следва да се наложи наказание лишаване от свобода в размер на една година и девет месеца, което съдът намира за справедливо. Тъй като този подсъдим не е осъждан, наложеното му наказание е под три години и следва да се приеме, че за поправянето му не е наложително да изтърпи така определеното наказание, то изтърпяването на същото следва да се отложи за изпитателен срок от три години на основание чл.66, ал.1 от НК. Индивидуализирайки наказанието на подсъдимия А.С.А. съдът също съобразява, че този подсъдим следва да се счита неосъждан, поради това, че е реабилитиран по предходни осъждания. Все пак фактът, че и преди същият е вършил престъпления не може да се пренебрегне и остава като тежест в характеристиката му. Затова и на този подсъдим следва да се наложи по-високо наказание, а именно две години и шест месеца лишаване от свобода. Доколкото все пак и този подсъдим се счита неосъждан, наложеното му наказание е под три години и следва да се приеме, че за поправянето му не е наложително да изтърпи така определеното наказание, то изтърпяването на същото следва да се отложи за изпитателен срок от четири години на основание чл.66, ал.1 от НК. По-дългият изпитателен срок се налага с оглед недобрата характеристика на този подсъдим.

Основателен е предявеният граждански иск от ощетеното юридическо лице “ПИЛКО” ЕООД – Разград. От неправомерното и виновно деяние на подсъдимите на същото юридическо лице са причинени имуществени вреди в размер на 720 лв. От тях невъзстановени са останали вреди в размер на 705,60 лв, в какъвто размер се претендират от гражданския ищец. Поради това на основание чл.45, ал.1 от Закона за задълженията и договорите подсъдимите следва са бъдат осъдени да заплатят на гражданския ищец солидарно сумата от 705,60 лв, ведно със законната лихва от 24.09.2013г. до окончателното плащане.

Подсъдимите следва да бъдат осъдени да заплатят и разноските по делото, както и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: