МОТИВИ към Присъда № 525/08.10.2013г.

по НОХД №392/2013г. на РС – Разград

Обвинението е повдигнато срещу М.Н.Н. ЕГН ********** за това, че на 27.04.2011г. в гр. Цар Калоян, обл. Разград, в съучастие като съизвършител с В.С.А. *** противозаконно да е отнел чуждо МПС – л.а. “Ауди А4”, с рег. № **** от владението на С. М. П. от с. гр., без негово съгласие, с намерение да го ползва, като превозното средство е било оставено без надзор в гр. Шумен, а отнемането е извършено с цел имотна облага в размер на 3000 лева от връщането на моторното превозно средство – престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1 и т. 4 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимия Н. да бъде наложено наказание „ лишаване от свобода” в размер на осем години, което да бъде изтърпяно ефективно.

Защитата на подсъдимия – адв. П., пледира за оправдаване на подсъдимия, счита, че обвинението е недоказано.

Подсъдимия М.Н.Н., не се признава за виновен, отрича да е извършил вмененото му във вина деяние, моли за оправдателна присъда.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият М.Н.Н. е роден на ***г***, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********.

Приема за установена по делото следната фактическата обстановка: Св. Сюлман Писанцалъ живее в гр.Цар Калоян. През 2008г. той закупил от св. И.Д. л.а."АУДИ А4" с рег. № **** за сумата от 16000лв. Собствеността на автомобила не била прехвърлена с договор с нотариална заверка на подписите, като св.П. го управлявал с пълномощно.

Св.П. и В. Сл. А. се познавали от преди. Двамата изтърпявали заедно наказание „Лишаване от свобода" в затвора гр.Варна.

Подс.М.Н. и В.А. били приятели и живеели в гр.Варна.

На 27.04.2011г. около 19ч. св.П. се прибрал в дома си в гр.Цар Калоян и паркирал автомобила пред къщата. След това излязъл като оставил контактния ключ на таблото, без да заключва автомобила. Влязъл в дома си, където се бавил около 15 минути. Излизайки от дома си св.П., установил липсата на автомобила и веднага се обадил в РУП-Разград, където съобщил за престъплението. Същия ден било започнато и досъдебното производство.

На следващия ден 28.04.2011г. около 12ч. звъннал мобилния телефон на св.П. Отсреща му се обадил познатия му А. и го попитал какво прави. Свидетелят му разказал, че предната вечер, са му откраднали автомобила. А., който му бил известен по прякор „Вълка" започнал да се смее. След това му казал, че има приятели, които да разпита за автомобила. Уговорили се свидетеля да му се обади по-късно. След около 10 минути провели нов разговор и А. заявил, че автомобила бил в неговите приятели, но трябвало да приготви „откуп" от 3000лв. Казал му да събере парите и да отиде в гр.Варна, след което да му се обади. След около час свидетеля му се обадил и му казал, че е намерил 2000лв. А. му казал, че за толкова пари не може да му помогне. Поставил му условие да събере сумата до 17ч. и дотогава да не го търси. Свидетелят събрал сумата, след което отишъл в полицията, където банкнотите били описани по серийни номера. След това тръгнал за гр.Варна заедно със сина си св. С. П. Междувременно започнала координирано полицейска операция, по установяването на извършителите, включваща и физическо проследяване на свидетелите.

Към 18ч. наближавайки гр.Варна св. П. отново звъннал на А.. Последният му обяснил, че ще го чака на първата бензиностанция на входа на Варна. Двамата се срещнали на въпросното място и се поздравили. А. казал на свидетеля да му предаде парите. Св.П. му заявил,че няма да го направи преди да види автомобила. След като се разправяли известно време А. си тръгнал, като казал на св. П. да не го търси повече. След около 10 минути обаче отново му се обадил по телефона и казал, че още го чака на банзиностанцията. Тогава А. помолил подс. Н. да го закара до гр. Шумен / с автомобила на А./, да го остани там и да се прибере в гр. Варна. Подс. Н. поставил условия, че не трябва да се бави, тъй като имал уговорка с приятелката си вечерта да излязат. А. му казал, че всичко ще приключи за около час – час и половина. Така подс. Н. се съгласил. Той откарал А. с неговия автомобил до бензиностанцията, къдато го чакал св. П. Там А. казал на св. П., че процесния автомобил се намира в гр. Шумен и трябвало да отидат там, но нямал пари за гориво. Тогана св. П. дал на А. 50лв. да зареди гориво в автомобила. Разговора между двамата не бил чут от подс. Н., който през това време стоял в колата на А.. Подс. Н. и А. по указание на последния, тръгнали към гр. Шумен. След тях се движел св. П. заедно със сина си. Приближавайки гр.Шумен по магистралата, в близост до разклона за стария път към гр.Каспичан, А. казал на свидетеля да спре там, като той щял да отиде да докара автомобила. Заявил му, че преди това щял да дойде човек за парите, а след това той щял да докара автомобила. Разговора между двамата се провел до автомобила на св П., като подс. Н. нямал възможност да ги чува. След това подс. Н. и А. потеглили в посока гр. Шумен. На първото голямо кръстовище след околовръстния път на гр. Шумен по посока на града, А. казал на подс. Н. да спре, слязъл от автомобила и казал на подсъдимия, ако иска да го изчака при хората с които били, ако иска да си тръгва за гр. Варна. След известно време А. звъннал на св.П. и му казал, че автомобила му не ще да запали. Последният му казал, че трябва да върти стартера дълго време. Така разбрал, че автомобила му действително е открит.

Междувременно на мястото били изпратени служители на ОДМВР - Шумен – свидетелите И., П., Г. и Ап. Те пристигнали към 19,45ч. и се разположили скрити с видимост към автомобила на свидетеля П.

Към 21ч. към мястото на срещата приближил автомобила на А.. В него стоял подс. Н.. В момента, в който се гласял да спре в близост до автомобила на св. П., полицеските служители изскочили от канавката, в която били скрити и се втурнали към автомобила с подс. Н.. Поради тъмното време, както и факта, че полицейските служители били цивилни и без опознавателни знаци, подс. Н. се уплашил и рязко потеглил с автомобила по посока на гр. Варна, по – късно последван от полицаите, които не успели да го застигнат. Малко след това на св. П. се обадил А. и попитал, къде е неговия човек. св. П. му казал, че е тръгнал към Варна. Измислил версията, че се бил видял със свои познати, от които мъжът се бил уплашил. След това А. казал на свидетеля да тръгне към Шумен и да влезе в града. Там го карал да обикаля известно време, като го насочвал към различни места в града. За последно му казал да кара към Руски паметник. Полицейските служители се движели след св. П.. На кръстовището на ул."Цар Освободител" и ул."Алеко Константинов" те забелязали В.А., който им бил известен от преди. Той бил сам и в същото време говорел по мобилния си телефон. Те пристъпили към задържането му. В момента на операцията свидетели видели в ръцете му два мобилни телефона и ключ за автомобил. А. бил задържан и му бил извършен обиск от разследващия полицай. С протокол за обиск и изземване от 28.04.2011г. от А. били взети ключ за лек автомобил с емблема на „Ауди", два мобилни телефона и дребни монети. А. записал собственоръчно, че въпросния ключ му бил даден от неизвестни лица пет минути преди задържането му. Иззетият ключ веднага бил разпознат от св. П., като ключът от отнетия му автомобил.

Полицейските служители започнали да търсят автомобила на свидетеля. На следващия ден процесния автомобил бил намерен на неохраняем паркинг до жилищен блок в гр.Шумен. На мястото бил извършен оглед. По автомобила нямало щети. Впоследствие св. П. си прибрал автомобила.

Подсъдимият М. Н. е осъждан.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на обясненията на подс. М. Н., които кореспондират с показанията на свидетелите С. П., С. П., Ир. Н., Д. И. и В. А.. От писмените доказателства и доказателствени средства съдържащи се в ДП № 353/2011г. и ДП 154/2011г. по описа на РУ „ Полиция „ – Разград : Жалба, Протокол за обиск и изземване, Протокол за оглед на местопроизшествие, Протокол за оглед на веществени доказателства, Свидетелство за регистрация на МПС част І, Декларация, Справка за съдимост, характеристична справка на подсъдимия.

От посочените доказателства след техния анализ поотделно и в съвкупност категорично и безспорно се установява, че процесното МПС л.а."АУДИ А4" с рег. № ***** към 27.04.2011г. е било във владение на св. С. П. и на тази дата е противозаконно отнето. Не се установява обаче по категоричен и безспорен начин участието на подс. М. Н. в това деяние. Нито от показанията на свидетелите баща и син П., нито от показанията на св. Д. И., нито от Протокола за оглед на местопроизшествие или за обиск и изземване, могат да се извлекат каквито и да било съждения, изводи или доказателства за това. Не се установява с годни доказателства и доказателствени средства и участието на подс. М. Н. и в другото деяние – искането на откуп за връщането на процесния автомобил. Св. А. отрича да е запознал подс. М. Н. с целта на пътуването да гр. Шумен. Подс. Н. не е влизал в пряк диалог със св. С. П. и не е узнавал от него нищо по случая. От показанията на св. С. П. и св. Д. И., категорично се установява, че приближавайки мястото където св. С. П. и сина му са чакали да дойде човек за откупа, не е имал време да разговаря с тях, още по малко да ги пита къде са парите и да им ги иска /каквото е твърдението на държавното обвинение/.

От изложеното, съдът намира обвинителната теза за изцяло недоказана, поради което съдът намира, че подс. М. Н. следва да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение, поради недоказаност на същото.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: