МОТИВИ към присъда № 513/ 03.10.2013 г. постановена по НЧХД № 484/2013 г. по описа на РРС.

С постъпила тъжба от Е.Х.Ю. *** чрез процесуален представител, с която Я.П.С. ***, е обвинен за това че, на 19.05.2013г. в гр. Разград му е причинил лека телесна повреда - престъпление по чл. 130, ал.1 от НК.

Пострадалият е предявил граждански иск срещу подсъдимия в условията на солидарност с неговия родител и законен попечител за причинените от престъплението неимуществени вреди – болки и страдания, с който се претендира за заплащане на обезщетение в размер на 5000,00лв., ведно със законната лихва върху сумата, начиная от датата на увреждането до окончателното й изплащане и съдебните разноски по производството.

Подсъдимия не дава обяснения, но се признава за виновен по повдигнатото му обвинение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 19.05.2013г. Е.Х.Ю., св. Н. К. и двама техни колеги, били командировани служебно от гр. Русе в гр. Разград. С оглед изпълнение на поставените служебни задачи, следобяд св. Н. К. с една от колежките се разделили с частия тъжител в различни квартали на гр. Разград. Е.Х.Ю. около 16,00ч. се движел по бул. „ Априлско въстание” в гр. Разград, когато забелязъл подсъдимия Я.П.С., който се карал с момиче, следствие на което започнал да й нанася побой. Е.Ю. се приближил към тях, с цел да прекрати побоя, като запитал подсъдимия защо удря момичето, на което получил отговор, че това не е негова работа. Тогава Е.Ю. започнал от мобилния си телефон да набира тел. 112, което подразничо и ядосало Я.С., същият се нахвърлил срещу него и започнал да му нанася удари по лицето, съборил го на земята и пролъжил да го рита по главата. Към тях се приближил мъж, поради, което подсъдимият направил опит да избяга от местопроизшествието, но малко по-късно бил заловен от органите на Полицията. На място пристигнал екип на ЦСМП – Разград, който откарал пострадалия Е.Ю. в МБАЛ – Разград. След първоначалния преглед, същият бил настанен за лечение в отделение по Неврохирургия. Оттам Е.Ю. по мобилния си телефон се обадил на св. Н. К., която пристигнала в отделението и от разказа на пострадалия разбрала какво се е случило. На 22.05.2013г. Е.Ю. бил изписан от МБАЛ – Разград. Около 20 дни след инцидента пострадалият бил отпуск поради болест, като посещаван от колегите си в частност от св. Н. К., се забелязва, че изпитва главоболие, неразположеност, трудно говори, изпитва болка и изтръпване в челюстта.

От заключението на вещото лице по назначената и извършена СМЕ се установява, че в следствие на процесния инцидент Е.Х.Ю. е получил контузии по лицето, двете лакетни области и двете колена, счупване без разместване на предната стена на левия максиларен синус. Мозъчно сътресение без изпадане в безсъзнателно състояние. Малка разкъсно-контузна рана над външния ъгъл на лявото око. Кръвонасядания и охлузвания на кожата, на места с оток на меките тъкани в областта на лицето/двете очи и носа/, лигавицата на горната устна, лактите на двете ръце и колена, лявата подбедрица.

Описаните увреждания са резултат от действието на удари с или върху твърди тъпи или тъпоръбести предмети и могат да бъдат получени по посочения начин. Същите са довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалия, със среден срок за приключване на оздравителния процзес около 20дни.

Подсъдимият Я.П.С. е осъждан по НОХД № 111/2013г. по описа на РС – Разград, приключило със споразумение, съгласно което същият се е признал за виновен в извършване на престъпление по смисъла на чл. 198, ал.1, пр.1 вр. чл.63, ал.1,т.3 от НК и е приел да изтърпи наказание „лишаване от свобода” в размер на 9месеца, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от три години.

От приложените по делото Справка от МКБППМН – Разград и Справка – характеристика от Инспектор ДПС при ОДМВР-Разград, се установява, че Я.П.С. е криминално проявен, известен на ДПС при ОДМВР – Разград и МКБППМН – Разград. По отношение на същият в ОДМВР – Разград са заведени 15бр. заявителски материали, предимно за кражби, като във връзка с това от 2006г. до настоящият момент МКБППМН – Разград е налагала възпитателни марки по ЗБППМН, като последната по чл.13, ал.1,т.12 от Закона, в рамките на която подсъдимят е допуснал извършване на нова проява и въпреки това не е бил настанен във ВУИ.

Съдът намира за установена гораната фактическа обстановка, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства – показанията на св. Н. МК., която по същество пресъздава описаното в частната тъжба, както и лични възприятия относно здравословното състояние на пострадалия след инцидента, като макар и косвено в по-голямата си част, дават категорична увереност на съда да възприеме описаната фактическа обстановка. Заключението на вещото лице по назначената СМЕ, изслушано и прието без възражения в съдебно заседание. От писмените доказателства по делото – Епикриза от МБАЛ – Разград, Справка от МКБППМН – Разград, Справка – характеристика от Инспектор ДПС при ОДМВР-Разград, Справка за съдимост,

Установените при освидетелстването на тъжителя увреждания, съвпадат по давност с датата на инцидента, поради което съдът намира за безспорно доказано от фактическа страна обстоятелството, че същите са резултат от действията на подсъдимия.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

С деянието си подс. Я.П.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.130 ал.1 от НК. Съдът намира, че с деянието си подсъдимият е причинил на пострадалия лека телесна повреда по смисъла на посочения текст от закона. По несъмнен начина се установява от обективна страна осъществения престъпен резултат - в следствие на действията на подсъдимия пострадалият е получил контузии по лицето, двете лакетни области и двете колена, счупване без разместване на предната стена на левия максиларен синус. Мозъчно сътресение без изпадане в безсъзнателно състояние. Малка разкъсно-контузна рана над външния ъгъл на лявото око. Кръвонасядания и охлузвания на кожата, на места с оток на меките тъкани в областта на лицето/двете очи и носа/, лигавицата на горната устна, лактите на двете ръце и колена, лявата подбедрица.

Характера на причинените на пострадалия увреждания се установява от заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза. По делото по категоричен начин бе установено и обстоятелството, че именно подсъдимия със своите действия е нарушил неприкосновенноста на здравето на пострадалия, причинявайки му лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК. В подкрепа на тези изводи на съда е установеното от фактическа страна, че С. е нанесъл множество удари по лицето на пострадалия, следствие на които е паднал на земята и е получил уврежданията по двете лакетни области и колената и е продължил да му нанася удари и ритници /комоцио церебри и контузио капитис/ по главата. Горното по категоричен начин доказва и фактът, че именно в резултат от тези действията на подсъдимия на тъжителя е причинено описаното по - горе увреждане на здравето, като е била нарушена физическата му неприкосновенност. Деянието е съставомерно и от субективна страна - действайки при пряк умисъл, деецът е съзнавал, че упражнява физическо насилие на пострадалия и че това ще доведе до увреждане на здравето на последния. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване - искал е да причини лека телесна повреда на пострадалия. За горното свидетелства механизма на причиняване на увреждането.

Съставомерността на деянието от обективна и субективна страна предопределя и ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия. За престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация. При индивидуализацията на наказанието, съдът, намира че са налице единствено отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, свързани с обществената опасност на дееца, който е осъждан. Изключително лощите характеристични данни по делото. Налице е личност в много млада възраст и изключително висока степен на обществена опасност. Прилаганите до момента възпитателни мерки по никакъв начин не са оказали благоприятно въздействие върху личността на подсъдимия, нито последното му осъждане, в изпитателния срок на което, върши процесното нарушение. Такива са и тези свързани с обществената опасност на самото деяние, характера на причиненото телесно увреждане, квалифицирано като такова по алинея първа на чл.130 от НК, проявената жестокост от страна на подсъдимия, публичното място на, което е извършено престъплението и присъствието на други граждани, станали свидетели на акта на насилие. Съдът намира с оглед целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.60 от НК, че по отношение на подс. С. следва да бъде наложено едно засилено по интенцитет наказание, каквото е „ Лишаване от свобода „. Относно размера на наказанието, съдът като съобрази че подсъдимият към момента на приключване на първоинстанционното производство е на 17години и 4 месеца, т.е. на прага на пълнолетието, когато вече и почти оформен и завършен социален индивид, готов да упражнява своите граждански права и задължения, че следва да определи размер малко над минималния предвиден в НК – 4 месеца. Съдът намира така определеното по вид и размер наказание справeдливо и годно да осъществи целите си да превъзпита подсъдимия и да го подготви за общественополезен труд.

Съставомерността на деянието на подсъдимия води до извод за основателността на претенцията по чл.45 от ЗЗД. Безспорно установени по делото са елементите на фактическия състав на института на непозволеното увреждане – противоправното виновно извършено от подсъдимия деяние, причинените неимуществени вреди на пострадалата, причинната връзка между поведението на подсъдимия и престъпния резултат. При съобразяване разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът намира че претенцията за обезщетение в размер на 5000,00 лв., се явява завишена. По делото не се събраха доказателства за съществени физически, или психически негативни изживявания. Причинените увреждания на тъжителяа не бе доказано да са били преодолявани в значителен, продължителен период на оздравяване. Същите, видно и от заключението на вещото лице са от такова естество, щото отзвучават без последствие за здравето на пострадалия и то за изключително кратък период от време. Ето защо, съдът намира за справедливо обезщетение в размер на 1 500,00 лв., в какъвто размер следва да бъде уважен и предявения граждански иск. Законната лихва върху тази сума се следва от датата на увреждането, съгласно разпоредбата на чл.84 ал.3 от ЗЗД. С оглед изхода на делото, следва да бъде уважено и искането за заплащане на сторените от тъжителя съдебни разноски и разноски за адвокатска възнаграждение.

На основание чл. 48 от ЗЗД, следва да бъде ангажирана и солидарната отговорност по предявения граждански иск и на родителя на подс. С. – неговата майка С.С.Ж., която към момента на деянието упражнява родителските права по отношение на подсъдимия. По изложените съображения, съдът осъди подс. С. и С.С.Ж. /майка/ солидарно да заплатят определеното обезщетение и съдебните разноски по водене на делото на пострадалото лице.

Ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия обуславя и осъждането му да заплати по сметка на РС – Разград направените по делото разноски, от които 60 лв. държавна такса върху уважената част от гр. иск и 20 лв. разноски. .

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: