Мотиви към Присъда №541/17.10.2013г., постановена по НОХД №594/2013г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия В.П. ***, затова, че на 12.03.2013г. в гр. Разград е причинил средна телесна повреда на Д.Н.Д. от с. гр., изразяваща се в счупване на 12-ти гръден прешлен, довела до трайно затрудняване на движението на снагата на пострадалия - престъпление по чл.129, ал.1 от НК.

В заседанието пред РРС представителят на РРП подържа обвинението и предлага на съда да наложи на подсъдимия съответно наказание.

Пострадалият Д.Н.Д. е предявил граждански иск срещу подсъдимия за сумата от 500 лв за неимуществени вреди от престъплението.

Подсъдимият дава обяснения в които отрича вината си. Твърди, че пострадалият случайно паднал и се наранил без подсъдимият да е имал някакво съприкосновение с него.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият В.П.Й. е роден на ***г***. Същият е със средно специално образование, неженен, неосъждан /реабилитиран/.

Подсъдимият е племенник на св. Р.Н.. Св. Н. и бащата на подсъдимия имали имоти /дворни места/ в съседство и от дълго време водели спорове относно границата на тези имоти. Подсъдимият живеел в имота на баща си, съседен на имота на св. Р. Н.. Пострадалият Д.Д. е бивш колега и приятел на св. Р. Н..

На 12.03.2013г. около 10,30ч. св. Р. Н. и пострадалият Д. посетили имот на Д. в с.Осенец, където Н. му помогнал с градинската работа. Понеже на Д. била извършвана сърдечна операция, той не можел да извършва тежък труд. Двамата се прибрали в гр. Разград около 17,00 часа . Св. Н. паркирал автомобила си пред имота си на ул. “****. Влязъл в имота си да се преоблече, а пострадалият го чакал на улицата за да отидат след това да пият кафе. В това време пред дома на Н. дошъл подсъдимият, носел рулетка, и на висок глас започнал да крещи, че Н. бил завзел неправомерно част от дворното място. Започнал да мери дължината на оградата, а пострадалият му помогнал като държал края на рулетката. След това подсъдимият влязъл в двора на къщата на Н. и двамата се срещнали на пътеката в двора. Подсъдимият В.Й. започнал да вика, че му е завзета част от двора и искал да продължи с измерванията. Св. Н. му отговорил, че ако иска може да извика техническо лице от общината да направи измерване. При това Н. излязъл на улицата, а подсъдимият го последвал. След като излезли на улицата Н. заключил входната врата и отишъл при св. Д., който чакал на два – три метра от входната врата и двамата тръгнали нагоре по улицата. Подсъдимият вървял пред тях, отправяйки закани към Н.. След това ги настигнал, хванал Н. за врата с две ръце и започнал да крещи, че ще го удуши. Св. Д. се намесил, като се приближил до обвиняемия и му казал да пусне Н., защото иначе ще го удуши. Без да каже нищо подсъдимият замахнал с дясната си ръка назад към пострадалия, при което го ударил с предмишницата си в главата. От удара Д. загубил равновесие и паднал на земята на гърба си. Почувствал силна болка в долната част на гърба, чул изпукване. Прехапал си и езика. От болката пострадалия не могъл да се изправи сам. На мястото дошъл св. П. М., който бил чул виковете и видял пострадалия паднал на земята и заедно със св. Н. помогнали на пострадалия да се изправи. Като станал пострадалият изпитвал силна болка в гърба, но помислил, че само е натъртен и не отишъл на лекар веднага. На следващия ден посетил частна клиника, където било установено, че има счупен прешлен и след това бил приет в “Хирургично отделение” в МБАЛ “Св. Иван Рилски” – Разград, където останал пет дни на лечение.

От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на инцидента пострадалият е получил счупване на тялото на 12-ти гръден прешлен, разкъсно-контузна рана в задната част на десния кант на езика и кръвонасядания в поясната област и левия лакът. Счупването на посочения прешлен обуславя трайно затруднение на движението на снагата, а останалите увреждания в съвкупност са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия. Установените травматични увреждания е възможно да бъдат получени, по посочения в обвинението начин - удар в областта на лицето, с опора на левия лакът и прехапване на езика. Срокът за имобилизация относно счупения гръден прешлен е 4-6 месеца, неработоспособността за физически труд е 8-12 месеца и за нефизически 7-8 месеца, а за останалите увреждания до 2 седмици. В съдебното заседание вещото лице уточнява категорично, че пострадалият е паднал назад. Приземяването е станало при падане назад по седалище с едновременно привеждане на тялото напред.

Съдът намира, че изложената по-горе фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите Н., Д. и М., назначената експертиза. Свидетелите Н. и Д. конкретно описват как се е развил инцидента и как подсъдимият е ударил Д. поваляйки го на земята. Съдът има предвид възможната заинтересованост в показанията на тези двама свидетели /и двамата са потърпевши от поведението на подсъдимия/, но в разглеждания случай намира, че казаното от тези двама свидетели следва да се кредитира. Очевидно подсъдимият в яда си е ударил пострадалия за да не му се меси докато се разправя с Н.. При това пострадалият е паднал на земята назад и са настъпили описаните увреждания. Наистина свидетелят П. П., наблюдавал кавгата от разстояние, сочи, че видял как пострадалият тръгнал да се намеси за да помогне на Н., но паднал още преди да стигне до подсъдимия и Н.. Този свидетел сочи, че пострадалият се препънал е паднал напред. Съдът не кредитира казаното от този свидетел. Същият, както сочи, е наблюдавал случката от около петдесет метра и не е ясно дали е могъл да види всичко добре. Отделно от това съдът намира за несъмнен факта, че постадалият е паднал назад – това категорично установява експертизата. Това обстоятелство съвпада с твърденията на свидетелите Н. и пострадалия Д., поради което и съдът изгражда фактическите си изводи именно на показанията на тези двама свидетели. Другите свидетели не са видели самото падане на пострадалия. Колкото до показанията на св. П. П. /баща на подсъдимия/, който сочи, че инцидент не е имало и никой никого не е удрял, то тези показания изобщо не следва да се кредитират. Инцидент е имало за което свидетелстват и свидетелите П. М. и П. П.. Бащата на подсъдимия твърди, че бил на 50 метра, когато видял пострадалия който се препъва и пада. Понеже си продължил пътя, не бил видял нищо повече. Самият подсъдим обаче в обясненията си твърди, че баща му бил при тях при падането на пострадалия и последният дори го бил попитал дали не го е бутнал той. Всъщност от всичко става ясно, че бащата на подсъдимия не е наблюдавал инцидента, а просто подкрепя защитната теза на последния. Подсъдимият в обясненията си очевидно също гради защитна теза /несериозни са обясненията му, че самият пострадал му бил казал, че бил паднал от дърво/, поради което съдът не кредитира твърденията му, доколкото се опровергават от останалите доказателства. Поради изложеното съдът намира, че обстоятелствата очертани в обвинителния акт се явяват доказани.

Въз основа на изложените фактически обстоятелства настоящият състав направи следните правни изводи: подсъдимият В.П. *** е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.129, ал.1 от НК, тъй като на на 12.03.2013г. в гр. Разград е причинил средна телесна повреда на Д.Н.Д. от с. гр., изразяваща се в счупване на 12-ти гръден прешлен, довела до трайно затрудняване на движението на снагата на пострадалия. Подсъдимият е нанесъл удар на пострадалия, при което го е повалил и в резултат са настъпили очертаните в заключението на вещото лице увреждания за пострадалия. Счупен е прешлен на пострадалия, което е довело до трайно затруднение на снагата му, което покрива състава на средната телесна повреда. От субективна страна подсъдимият е действал умишлено – целенасочено е ударил пострадалия, очевидно ядосан от намесата му.

Индивидуализирайки наказанието на подсъдимия съдът съобрази, като смекчаващо обстоятелство това, че подсъдимият се счита неосъждан. При това намира, че на подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от свобода в размер под средния и близък до минималния, а именно лишаване от свобода в размер на осем месеца, който размер съдът намира за справедлив. Тъй като са налице предпоставките за условно осъждане и съдът не намира, че за поправянето на подсъдимият е наложително той да изтърпи наказанието си, то изтърпяването на така определеното наказание на осн. чл.66, ал.1 от НК следва да се отложи за изпитателен срок от три години.

Следва да бъде уважен изцяло и предявеният граждански иск. От неправомерното поведение на подсъдимия на пострадалия са причинени неимуществени вреди, изразяващи се претърпени болки, страдания и продължителни неудобства. Пострадалият претендира обезщетение в размер на 500 лв, който размер е напълно справедлив и в този размер искът следва да бъде уважен.

С оглед изхода на делото подсъдимият следва да бъде осъден да заплати и разноските по същото, както и държавна такса върху размера на гражданския иск.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: