МОТИВИ към Присъда № 510/02.10.2013г.

по НОХД №602/2013г. на РС – Разград

Обвинението е повдигнато срещу Б.А.Х. ЕГН ********** за това, че за периода от 10.06.2012г. до 30.11.2012г. в с. О., обл. Разград и в гр. Р., в условията на продължавано престъпление, при условията на посредствено извършителство /чрез дъщеря си М.Р.Х. ***/, чрез използване на специален начин /посредством дебитна карта № *****, издадена от “Юробанк България” АД на С.М.И. ***/, е отнела чужди движими вещи - парична сума в размер на 1700 евро, с левова равностойност 3315,00 лева и парична сума в размер на 3290 лева, всичко на обща стойност 6605,00 лева, от владението на С.М.И. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал.1, т. 4, пр. 3 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26,ал. 1 от НК

Производството по искане на подсъдимата се развива по реда на Глава ХХVІІ от НПК в условията на чл.371,т.2 от НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимата Б. Х. да бъде наложено наказание „ Лишаване от свобода ”, определено към минималния размер, след редукцията по чл.58а от НК. Изтърпяването на наказанието да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за минималния изпитателен срок от три години.

Защитата на подсъдимата Б. Х., с оглед самопризнанието изразено в съдебно заседание, пледира, съдът да наложи наказание лишаване от свобода в размер на 1г. и 6м., като след редукцията по чл.58а, ал.1 от НК, определи такова в размер на 1година,изтърпяването на което да отложи за изпитателен срок в размер на 3 години.

Подсъдимата Б. Х. признава фактите описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тях, признава вината си, моли за минимално наказание.

Съдът, като прецени признанието на подсъдимата, направено по реда на чл. 371,т.2 от НПК и събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимата Б.А.Х. е родена на *** ***, живуща ***, българска гражданка, с начално образование, безработна, омъжена, неосъждана, ЕГН **********.

Съдът приема за установена по делото фактическата обстановка така както е описана в обвинителния акт, а именно: подс. Б.А.Х. ***. През 2011г. тя и св.Х.А.И. *** се сприятелили и често си гостували.

Синът на св. Х. И. - св. С.М.И. имал спестени 1700евро в банкноти. Той притежавал дебитна карта, издадена му от „Юробанк България"АД, в която имал 3315.95лева.

На 10.06.2012г. св. С. И. поставил горепосочената парична сума, в размер на 1700евро, дебитна си карта и листче, на което написал пин - кода на картата си в метална кутия, която скрил в една от стаите на втория етаж на къщата им. Свидетелят обяснил на майка си къде е скрил спестяванията си и дебитната си карта, след което отпътувал за Германия, където започнал работа.

На неустановена в хода на делото дата през м.юни 2012г. подс. Б. Х. отишла на гости на св. Х. И.. Тя знаела, че св. Х. И. и синът й държат спестяванията си в метална кутия, която се намира в една от стаите на втория етаж т.к. на няколко пъти свидетелката й давала пари на заем, които изваждала пред нея от кутията. Подсъдимата решила да открадне пари от тази кутия. След като отишла в дома на св. Х. И., тя помолила последната да купи бира от магазина и й дала пари. Свидетелката се съгласила и излязла от дома си. Тогава подс. Б. Х. се качила на втория етаж на къщата и в една от стаите намерила горепосочената кутия. Подсъдимата отворила кутията и взела намиращите се в нея 1700евро в банкноти /три банкноти, всяка с номинал от 500евро и четири банкноти, всяка с номинал от 50 евро/, дебитната карта и листчето с пин-кода на картата. След това върнала кутията на мястото й и излязла от къщата. На улицата тя срещнала св. Х. И., която се връщала от магазина, но й обяснила, че има работа и се прибрала в дома си с откраднатите от нея дебитна карта, листче с изписан пин-код и парична сума в размер на 1700евро, която в последствие изхарчила за нуждите на семейството си.

На 20.06.2012г. подс. Б. Х. дала дебитната карта и листчето с пин-кода за нея на дъщеря си - св. М.Р.Х., която помолила да изтегли 100лева от картата. Св.М.Х. ***. Същият ден тя изтеглила от банкомат, собственост на „Юробанк България"АД, находящ се на бул."България"№34 в гр.Разград, парична сума в размер на 100лева. Изтеглените пари, дебитната карта и листчето с пин-кода тя дала на майка си.

На 04.07.2012г. подс. Б. Х. отново дала дебитната карта и листчето с пин-кода за нея на дъщеря си, която помолила да изтегли 100лева. Същият ден св.М. Х. изтеглила 100лева от картата от банкомат, собственост на „Юробанк България"АД, находящ се на бул."България"№34 в гр.Разград. Изтеглените пари тя дала на майка си, на която върнала и дебитната карта и листчето с пин-кода.

На 17.10.2012г. подс. Б. Х. отново дала дебитната карта и листчето с пин-кода за нея на дъщеря си, която помолила да изтегли 100лева. Същият ден св. М. Х. изтеглила 100лева от картата от банкомат, собственост на „Търговска банка Д"АД, находящ се на ул."Хемус"№34 в с.О.. Изтеглената парична сума, дебитната карта и листчето с пин-кода тя дала на майка си.

На 18.10.2012г. подс. Б. Х. отново дала дебитната карта и листчето с пин-кода за нея на дъщеря си, като я помолила да изтегли 400лева. Същият ден св. М. Х. изтеглила 400лева от картата от банкомат, собственост на „Уникредит Булбанк"АД, находящ се на пл."Момина чешма" в гр.Разград, която парична сума дала на майка си, като й върнала дебитната карта и листчето с пин-кода.

На 19.10.2012г. подс. Б. Х. отново дала дебитната карта и листчето с пин-кода за нея на дъщеря си, като отново я помолила да изтегли 400лева. Същият ден св. М. Х. изтеглила 400лева от картата от банкомат, собственост на „ЦКБ" АД, находящ се на пл."Ларго" в гр.Разград. Изтеглената парична сума, дебитната карта и листчето с пин-кода тя дала на майка си.

На 20.10.2012г. подс. Б. Х. отново дала дебитната карта и листчето с пин-кода за нея на дъщеря си, като отново я помолила да изтегли 400лева. Същият ден св.М. Х. изтеглила 400лева от картата от банкомат, собственост на „ЦКБ"АД, находящ се на пл."Ларго" в гр.Разград. Тази парична сума, дебитната карта и листчето с пин-кода тя дала на майка си.

На 22.10.2012г. подс. Б. Х. отново дала дебитната карта и листчето с пин-кода за нея на дъщеря си, като пак я помолила да изтегли 400лева. Същият ден св.М.Х. изтеглила 400лева от картата от банкомат, собственост на „ЦКБ"АД, находящ се на ул."Марица"№2 в гр.Разград. Тази парична сума, дебитната карта и листчето с пин-кода свидетелката дала на майка си.

На 25.10.2012г. подс. Б. Х. отново дала дебитната карта и листчето с пин-кода за нея на дъщеря си, като пак я помолила да изтегли 20лева. Същият ден св.М.Х. изтеглила 20лева от картата от банкомат, собственост на „ОББ"АД, находящ се на ул."Св.Св.Кирил и Методий"№4 в гр.Разград. Тази парична сума, дебитната карта и листчето с пин-кода тя дала на майка си.

На 29.10.2012г. подс. Б. Х. отново дала дебитната карта и листчето с пин-кода за нея на дъщеря си, като пак я помолила да изтегли 400лева. Същият ден св. М. Х. изтеглила 400лева от картата от банкомат, собственост на „Първа инвестиционна банка "АД, находящ се на ул,"Кирил и Методий"№13 в гр. Разград. Тази парична сума, дебитната карта и листчето с пин-кода тя дала на майка си.

На 30.10.2012г. подс. Б. Х. отново дала дебитната карта и листчето с пин-кода за нея на дъщеря си, като пак я помолила да изтегли 400лева. Същият ден св. М. Х. изтеглила 400лева от картата от банкомат, собственост на „ЦКБ"АД, находящ се на ул."Марица"№2 в гр.Разград. Изтеглената парична сума, дебитната карта и листчето с пин-кода тя дала на майка си.

На 31.10.2012г. подс. Б. Х. отново дала дебитната карта и листчето с пин-кода за нея на дъщеря си, като пак я помолила да изтегли 400лева. Същият ден св. М. Х. изтеглила 400лева от картата от банкомат, собственост на „ЦКБ"АД, находящ се на пл."Ларго" в гр.Разград. Тази парична сума, дебитната карта и листчето с пин-кода тя дала на майка си.

На 05.11.2012г. подс. Б. Х. отново дала дебитната карта и листчето с пин-кода за нея на дъщеря си, като пак я помолила да изтегли 170лева. Същият ден св. М. Х. изтеглила, чрез две транзакции, съответно парична сума в размер на 100лева и парична сума, в размер на 70 лева от картата, от банкомат, собственост на „ЦКБ”АД, находящ се на пл."Ларго" в гр. Разград. Изтеглената парична сума с общ размер 170 лева, дебитната карта и листчето с пин-кода тя дала на майка си.

На неустановена в хода на делото дата, в периода от 05.11.2012г. до 30.11.2012г., след като изтеглила горепосочената сума, подсъдимата отишла в дома на св. Х. И. и отново помолила свидетелката да купи бира. След като останала сама в къщата на свидетелката, подс. Б. Х. поставила дебитната карта и листчето с пин-кода за нея обратно в кутията, от където ги била взела. В същата кутия тя сложила и лист хартия с изображения, наподобяващи изображенията върху банкнота с номинал от 500евро, в средната част на който, от двете страни, имало надписи "сору".

На 30.11.2012г. св. Х. И. установила извършената от дома й кражба на 1700евро. В последствие тя установила, че от дебитната карта на сина й са извършвани множество транзакции на парични суми и подала жалба до началника на ПУ-гр.З.. След извършена по случая проверка било образувано настоящото досъдебно производство.

От заключението по назначената по делото оценъчна експертиза е видно, че към момента на извършване на деянието левовата равностойност на 1700 евро е в размер на 3315,00 лева.

Видно от заключението по назначената по делото съдебно-икономическа експертиза:

Наличната парична сума към 01.06.2012г. в дебитна карта № ********* на банка «Юробанк България» АД с титуляр С.М.И. ***, е в размер на 3315,95 лева.

За периода 01.06.2012г.-30.11.2012г. са извършени общо 13 транзакции.

Общият размер на изтеглената в периода 01.06.2012г. -30.11.2012г. парична сума е в размер на 3290,00 лева.

С писмо изх. №20-796/1/21.02.2013г. служител на „Първа инвестиционна банка" - гр.София е предоставил за нуждите на разследването компактдиск, съдържащ снимков материал за извършена на 29.10.2012г. транзакция, с откраднатата от подсъдимата дебитна карта, от техен банкомат, находящ се на ул."Кирил и Методий"№13 в гр.Разград.

От заключението по назначената по делото компютърно-техническа експертиза е видно, че :

Представеният за изследване оптичен диск е без надпис, с № LH6113QF12230443 D6, представлява компактдиск тип СD-R 700 МВ/80 MIN и съдържа 10 снимкови файла /кадри/ във формат JPG, поместени в папка „АFIВ7202".

Кадрите са регистрирани от една и съща камера на банкоматно устройство. Записаните изображения са черно-бели, с резолюция 640x480 пиксела, с вкопирани в кадър данни за дата, час/минута/секунда, служебна информация за извършвана операция и след въвеждане на пин код - първите шест и последните четири цифри от номера на използваната карта.

Съгласно вкопираните данни за време кадрите са регистрирани в интервала от 13:20:42ч. до 13:21:24ч. на 29.10.2012г.

Не са установени следи от манипулация/намеса върху записаната информация.

В посочения интервал от време с банкоматното устройство оперира едно лице от видим женски пол, което е със сходни общи черти на главата и лицето с тези на М.Р.Х..

Според вкопираната в кадрите информация, лицето тегли сума в брой от банкоматното устройство.

От проведеното лицево-идентификационно изследване може да се направи извод, че на снимковите кадри вероятно е заснето едно и също лице, посочено като М.Р.Х..

Ракурса на заснемане, контражурното осветление и недостатъчното запълване на кадъра от заснетото лице правят невъзможно извличане на частни идентификационни признаци, позволяващи категорична идентификация на лицето по представения сравнителен снимков материал.

Снимковите файлове са представени в изследователската част на настоящия протокол, подредени в хронологичен ред.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието на подс. Б. Х., които се подкрепят от доказателствата събрани в досъдебното производство: Жалба, Справка за съдимост на подсъдимата, Характеристична справка, Декларация, Заключението на вещото лице по назначената СИЕ, Заключението на вещото лице по назначената компютърно-техническа експертиза, Справка за трансакциите извършени с процесната дебитна карта с приложени банкови документи, от показанията на свидетелите : Х. И., А. Д., С.И., М. Х., които ценени в съвкупност и поотделно, категорично и безспорно установяват обективната истина по делото.

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 195, ал.1, т. 4, пр. 3 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26,ал. 1 от НК.

От обективна страна – за периода от 10.06.2012г. до 30.11.2012г. в с. О., обл. Разград и в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление, при условията на посредствено извършителство /чрез дъщеря си М.Р.Х. ***/, чрез използване на специален начин /посредством дебитна карта № *****, издадена от “Юробанк България” АД на С.М.И. ***/, подсъдимата Б. Х. е отнела чужди движими вещи - парична сума в размер на 1700 евро, с левова равностойност 3315,00 лева и парична сума в размер на 3290 лева, всичко на обща стойност 6605,00 лева, от владението на С.М.И. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

Подсъдимата не казала на дъщеря си за извършената от нея кражба от дома на свидетелите Х. И. и С. И.. Всеки път, когато тя давала откраднатата карта на дъщеря си, последната мислела, че чрез тази карта се получават парите от пенсията, която семейството й получавало за болното й братче и не е предполагала, че теглейки парични суми от тази карта, извършва престъпление.

По този начин в периода от 20.06.2012г. до 05.11.2012г., в с.Острово и в гр.Разград, на 13 пъти, подс. Б. Х. е използвала дъщеря си –св. М. Х., за да отнеме от владението на св. С.М.И.,чрез използване на специален начин /посредством дебитна карта №*******, издадена от „Юробанк България" АД на св. С. И. ***/, парична сума в размер на 3290 лева, която парична сума в последствие обвиняемата изхарчила за нуждите на семейството си.

Св. М. Х. е наказателноотговорно лице по начало, но при осъществяване на горепосочените деяния тя не е действала виновно. В случая е налице посредствено извършителство, т.к. подсъдимата е използвала наказателнонеотговорната си дъщеря, чрез която е извършила общо 13 деяния, съставляващи престъпления по чл.195, ал. 1, т. 4, пр. 3 във вр. с чл. 194, ал,1 от НК.

Извършените от подс. Б. Х. деяния са от един и същи вид, осъществени са през непродължителен период от време, при еднородност на вината, поради което представляват продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.

От субективна страна - подсъдимата е действала при условията на пряк умисъл, знаела е, че отнема вещи, които са чужда собственост, съзнавала е, че за отнемането за фактическото прекъсване на владението върху вещите използва лице, което няма субективно отношение към деянията, както и че отнемането става по специален начин, а самото отнемане не е въз основа на закона и е имала намерение да присвои вещите и се е разпоредила с тях като със свои, като е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е настъпването на общественоопасните последици от него и е искала настъпването на тези последици – да присвои и да се разпореди с предмета на престъплението.

За прецизност относно правната квалификация на деянието следва да се отбелижи и следното : Като се вземе предвид Пост. № 6/1971 г. на ПЛ на ВС, че "предмет на кражба могат да бъдат и всякакъв вид ценни и други книжа" /платежен инструмент напр./, които "материализират имуществени права"... "при кражба дееца може да отнеме вещта от всяко лице/Банка напр./, което я владее или държи"..."престъплението е довършено, когато деецът прекъсне досегашното владение или държане /от банката в случая/ и установи свое такова". Категорично предмет на престъплението кражба е и ценна книга или други, които материализират имуществени права/платежен инструмент по смисъла на чл. 93, т. 24 НК/. След изменението на чл. 249 НК съобразно ЗИДНК ДВ бр. 27/2009 г., използването на платежен инструмент, без съгласието на титуляра може да съставлява и друго по - тежко престъпление, като в конкретния случай, извършеното следва да получи квалификация по чл. 195, ал. 1 НК., т. е. законодателя допуска, че при използването на платежен инструмент може да се извърши и друго престъпление, а не само по чл. 249 НК.

Причини за извършване на престъплението са ниското правосъзнание на подсъдимата, стремежът й да се облагодетелства без полагане на труд, пренебрежение към правовия ред в страната.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 195, ал.1, т. 4, пр. 3 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, законът предвижда наказание “лишаване от свобода” от една до десет години.

Съдът намира за смекчаващи отговорността обстоятелствата в конкретния случай, самопризнанието на подсъдимата, искреното разкаяние изразено пред съда, необремененото й съдебно минало, тежкото социолно положение, от друга страна обаче значителната стойност на противозаконно отнетото имущество, дългия период на извършване на деянията и тяхната многоактност, настойчивостта, с която са извършвани, използването на трето лице при осъществяване на деянията, че следва да определи наказание по общия ред между минимума и средния размер, предвиден в НК. Като подходящ такъв при все пак превес на смекчаващите отговорността обстоятелства намира за справедливо да наложи наказание „ лишаване от свобада „ в размер на три години. Този размер на основание чл. 373, ал.2 от НПК, следва да бъде редуциран / намален / с 1/3 и на подс. Б. Х. следва да бъде наложено наказание „ Лишаване от свобода „ в размер на две години, изтърпяването, на което следва да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 години.

Съдът счита, че така наложеното наказание в най-пълна степен отговаря на целите на генералната и специалната превенция и се явява максимално справедливо и годно да поправи и превъзпита подс. Б. Х..

По разноските по делото:

На основание чл. 189 НПК, съдът осъди подсъдимата да заплати по сметка на Републиканския бюджет, сумата от 194,45лева за направени разноски в досъдебното производство, а по сметка на Районен съд Разград да заплати сумата от 30.00лева за разноски направени в съдебната фаза на производството.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: