Мотиви към Присъда №507/01.10.2013г., постановена по НОХД №619/2013г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия И.П.И., затова че на 02/03.03.2013г. в гр. Русе и по главен път І-2 Русе –Варна /до разклона за с. Езерче, община Цар Калоян/ противозаконно е отнел чуждо МПС - л.а. “******” с регистрационен № ******** от владението на М.М.Р. ***, без негово съгласие с намерение да го ползва, като е последвала повреда /тотална щета/ на превозното средство на стойност 1900 лв и деянието е извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 0,93 на хиляда - престъпление по чл.346, ал.2, т.1, пр.1 и т.2, пр.1 от НК.

В заседанието пред РРС представителят на РРП подържа обвинението и предлага на съда да наложи на подсъдимия съответно наказание.

Пострадалият М.М.Р. е предявил граждански иск срещу подсъдимия за сумата от 1900 лв за вреди от престъплението.

Подсъдимият заявява, че се признава за виновен, но не дава обяснения.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият И.П.И. е роден на ***г. в гр. Р.. Същият е със средно образование, женен, осъждан.

Подсъдимият И.И. и пострадалия М.Р. били приятели. Св. Р. имал автомобил “****” с регистрационен № ****, който бил закупил през лятото на 2012г. Автомобилът не бил прехвърлен формално на негово име. Същият не бил в добро техническо състояние и Р. го ремонтирал. На 02.03.2012г. подсъдимият и пострадалият отишли в дома на св. И.Н. ***. Там отишли с автомобила на св. Р., като последният го паркирал пред дома на св. Н., заключил го и двамата с подсъдимия влезли в къщата. Там тримата се почерпили с бира, като всеки изпил по няколко бутилки. Около 22,00 ч. по телефона позвънила съпругата на подсъдимия, която живеела в гр. Варна и двамата са скарали по телефона. Около 22,30 св. Р. заспал на диван в стаята, в която били. Около полунощ пристигнали и други гости. В това време подсъдимият взел ключовете на автомобила на Р., които последният бил оставил на масата, излязъл от къщата и без да има съгласието на пострадалия отключил автомобила му и го привел в движение, потегляйки за гр. Варна за да се види със съпругата си. Управлявайки автомобила по главен път І-2 Русе –Варна до разклона за с. Езерче подсъдимият изгубил контрол над автгомобила , навлязъл в насрещната лента за движение, а след това излязъл извън пътното платно, където автомобилът се преобърнал. След произшествието подсъдимият излязъл от автомобила и отишъл на пътното платно. На мястото пристигнали полицейски служители, след получен сигнал за произшествието. На мястото те установили, че обърнатият автомобил бил управляван от подсъдимия, който бил там - неадекватен и видимо пиян.

Видно от заключението на назначената химическа експертиза, съдържанието на етилов алкохол в кръвта на обвиняемия към момента на даване кръвна проба е 0,93 на хиляда.

От заключението на назначената по делото оценъчна експертиза се установява, че приемливата пазарна стойност на повредения автомобил, който бил със тотална щета е 1900 лв.

Съдът намира, че изложената по-горе фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите, назначените експертизи, протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум, писмените доказателствени материали. Фактически всички доказателства подкрепят обвинението, поради което и обстоятелствата изложени в обвинителния акт се явяват напълно доказани.

Въз основа на изложените фактически обстоятелства настоящият състав направи следните правни изводи: подсъдимият И.П.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по по чл.346, ал.2, т.1, пр.1 и т.2, пр.1 от НК на 02/03.03.2013г. в гр. Русе и по главен път І-2 Русе –Варна /до разклона за с. Езерче, община Цар Калоян/ противозаконно е отнел чуждо МПС - л.а. “*****” с регистрационен № ****** от владението на М.М.Р. ***, без негово съгласие с намерение да го ползва, като е последвала повреда /тотална щета/ на превозното средство на стойност 1900 лв и деянието е извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 0,93 на хиляда. Деянието на подсъдимия осъществява изцяло обективните и субективните признаци на разглеждания престъпен състав. С деянието си подсъдимият е прекъснал владението на собственика върху процесния автомобил и е установил своя фактическа власт върху него, при това без съгласието на собственика – на подсъдимия не му е разрешавано да ползва автомобила и той е бил наясно с това. При това подсъдимият е привел автомобила в движение и го е управлявал, в което се изразява и противозаконното отнемане, предвид липсата на разрешение от собственика на автомобила за подобно ползване. В случая е ясно намерението на подсъдимия да ползва автомобила. Без значение е за какво е възнамерявал да го ползва. При ползването на превозното средство е последвала повреда на същото /квалификация по чл.346, ал.2, т.1 НК/ - подсъдимият е предизвикал ПТП, при което са последвали повреди за отнетото превозно средство, чиято стойност е установена от експертизата. Подсъдимият е извършил деянието в пияно състояние /квалификация по чл.346, ал.2, т.2/. Подсъдимият е действал умишлено /с пряк умисъл/ при отнеменето, съзнавайки общественоопасния характер на деянието.

Индивидуализирайки наказанието на подсъдимия съдът съобрази, като отегчаващо обстоятелство негово предишно соъждане. Като смекчаващо обстоятелство следва да се отчете, че подсъдимият заявява, че признава вината си. При това съдът намира, че справедливото наказание което следва да бъде наложено на подсъдимия е лишаване от свобода за срок от 2 години, чието изтърпяване на осн. чл.66, ал.1 от НК се отлага за изпитателен срок от четири години, тъй като са налице ппредпоставките за условно осъждане /подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода/. По –дългият изпитателен срок се налага с оглед обстоятелството, че подсъдимият и преди е осъждан и очевидно спрямо него е нужно по-осезателно въздействие.

Следва да бъде уважен изцяло и предявеният граждански иск, доколкото вредите нанесени на пострадалия от неправомерното и виновно поведение на подсъдимия се установяват от експертното заключение и в този размер се претендират от пострадалия.

С оглед изхода на делото подсъдимият следва да бъде осъден да заплати и разноските по същото, както и държавна такса върху размера на гражданския иск.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: