Мотиви към Решение №569/24.10.2013г., постановено по НАХД №662/2013г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е внесла постановление по реда на чл.375 от НПК срещу обвиняемия П.К.Т. *** за това, че на ***г. в гр. Л. на ул. Ал. Стамболийски” при управление на МПС – лек автомобил “БМВ 318I” с рег. №*** е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.1 от ЗДвП: “Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”, ал.2 “Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят сторостта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението” и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Т.Т.Н. ***, изразяваща се в счупване на лявата раменна кост в областта на шийката, довело до трайно затруднение движението на левия горен крайник – престъпление по чл.343, ал.1, б. “б”, пр.2 във вр. с чл.342, ал.1 от НК. С постановлението се предлага обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, като му бъде наложено административно наказание.

В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа съдържащото се в постановлението предложение срещу обвиняемия.

Обвиняемият лично и чрез защитника си моли да бъде оправдан.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Обвиняемият П.К.Т. е роден на *** ***. Същият е неженен, неосъждан.

Обвиняемият П.Т. е правоспособен водач категория В и М. Притежава СУМПС №2817908006, издадено на 26.09.2012г.

На ***г. около 19,30 ч. обвиняемият управлявял лек автомобил “БМВ 318I” с рег. №**** по ул. “Ал. Стамболийски” в гр. Л., пътувайки към къщата на баба си, която се намирала на главния път за с. Трапище. На първата седалка до него в колата се движела св. Й.А. /негова братовчедка/. Видимостта била добра, като участъка по улицата бил двупосочен, прав, хоризонтален път с широчина 6 м. Пътната настилка била асфалтова, в добро състояние, без повреди и неравности. От двете страни на уличното платно имало тротоари с тревно покритие, като десния е широк 2,0 м., а левия 1,7 м. В посочения час обвиняемият се придвижвал с автомобила от Цеха за преработка на пчелен мед към Стадиона в гр. Л.. При приближаването на процесния автомобил към кръстовището с ул. Хан Крум от десния тротоар на улицата, след кръстовището /срещу дом №13/ върху пътното платно внезапно навлязла пешеходката св. Т.Н., като започнала да пресича платното от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила. Носела в ръцете си саксии с цветя. Свидетелката пресичала посоката на движение на автомобила на обвиняемия, последният опитал да спре, но не успял да го направи своевременно и се стигнало до сблъсък, при което Н. била блъсната с предния ляв ъгъл на лекия автомобил, управляван от обвиняемия и паднала на земята.

От заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза е видно, че в резултат на поизшествието пострадалата Т.Н. е получила: Контузия на главата с разкъсно-контузна рана в областта на челото. Мозъчно сътресение леко изразено по тежест – без загуба на съзнание. Контузия на лявото рамо и счупване на лявата раменна кост в областта на шийката й. Описаните увреждания могат да бъдат получени по начин, както се съобщава по делото – при ПТП на пешеходец блъснат от лек автомобил. Същите увреждания са довели до трайно затруднение движението на левия горен крайник, поради описаното счупване на раменната кост. Средния срок на приключване на оздравителния процес е около три месеца.

От обвиняемия е иззета кръвна проба и видно от заключението на назначената по делото химическа експертиза, в кръвта на водача не е установено наличие на етилов алкохол.

От заключението на назначената по делото автотехническа експертиза се установява следното: Сблъсъкът между лекия автомобил и пешеходката е възникнал върху пътното платно на ул. Ал. Стамболийски в гр. Л., в непосредствена близост до дом №13. Ъгълът на къщата на дом №13 е посочен в протокола за оглед като Ориентир №1. Спрямо дължината на уличното платно сблъсъкът се е осъществил на 2,5 метра след Ориентир №1, а спрямо широчината на 2,2 м. от десния тротоар. Скоростта на управлявания от обвиняемия автомобил непосредствено преди произшествието била 43,1 км/ч. При конкретната пътно-транспортна обстановка и при своевременна реакция водачът П.Т. е имал възможност да избегне сблъсъка чрез аварийно спиране, тъй като пешеходката Т.Н. е попадала извън опасната зона за спиране на автомобила. При приближане на автомобила на обвиняемия, движещ се по ул. Ал. Стамболийски към кръстовището с ул. Хан Крум от десния тротоар на улицата, след кръстовището /срещу дом №13/ върху пътното платно навлязла пешеходката Т. Н. и започнала да го пресича от дясно на ляво спрямо посоката на движение на процесния автомобил. Понеже траекториите на движението им се пресекли се стигнало до сблъсък между тях. Пешеходката била блъсната с предния ляв ъгъл на автомобила, след което се завъртяла около вертикалната си ос и след като изпуснала носените от нея саксии, паднала върху пътната настилка.

Основната причина за произшествието е, както сочи експертизата, че водачът П.Т. е управлявал автомобила без необходимите внимание и концентрация, поради което е реагирал със закъснение 0,75 сек. на възникналата опасност и е блъснал пешеходката. При конкретната пътно-транспортна обстановка и при своевременна реакция водачът П.Т. е имал възможност да избегне сблъсъка чрез аварийно спиране, тъй като пешеходката Т.Н. е попадала извън опасната зона за спиране на автомобила.

Експертизата установява наличие на съпричиняване на произшествието от пешеходката, доколкото същата явно не се е огледала внимателно при пресичане на пътното платно. В началото на пресичането процесният автомобил е остоял на 35 м от мястото на сблъсъка и е могъл преспокойно да бъде възприет визуално от пешеходката, ако същата се беше огледала внимателно.

В съдебното заседание вещото лице уточнява, с оглед изнесените от свидетелите данни за спрял автомобил на ъгъла на ул. Хан Крум и за дърво в двор на ъгъла на ул. Хан Крум, чиито клони били надвиснали над тротоара, че тези данни не са от естество да внесят изменение в изчисленията на експертизата и наличието на тези обекти не е повлияло на видимостта..

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите разпитани от досъдебното производство, както и в съдебното заседание, назначените експертизи, писмените доказателствени материали. Самата пострадала очевидно не е в състояние да възпроизведе точно случилото се с нея. Освен нея очевидци на случилото се са свидетелите Й.А. /която пътувала с обвиняемия/ и Кр. К. /който наблюдавал произшествието от 10-15 м./ и заявеното от тези двама свидетели се покрива в същината си. Основния спорен въпрос по делото е имал ли е водачът възможност да реагира своевременно и да избегне сблъсъка, а на този въпрос отговаря експертизата, от чието заключение се стига до извода, че обвиняемият не е проявил необходимото внимание и концентрация при управлението на автомобила, доколкото ако беше ги проявил, то би успял да избегне сблъсъка. Безспорно е, че немалка вина за произшествието има и самата пострадала, която е пресичала небрежно, но и самият обвиняем не е наблюдавал внимателно пътната обстановка, поради което и не е могъл да реагира своевременно при възникналата опасност. В този смисъл съдът намира заключението на вещото лице за напълно обосновано и изцяло кредитира изводите на експертизата.

Изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи: Обвиняемият Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.1, б. “б”, пр.2 във вр. с чл.342, ал.1 от НК, тъй като на ***г. в гр. Л. на ул. Ал. Стамболийски” при управление на МПС – лек автомобил “БМВ 318I” с рег. №**** е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.1 от ЗДвП: “Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”, ал.2 “Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят сторостта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението” и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Т.Т.Н. ***, изразяваща се в счупване на лявата раменна кост в областта на шийката, довело до трайно затруднение движението на левия горен крайник. В случая водачът без съмнение не е направил всичко възможно за да е готов да реагира при възникване на опасност за движението – допуснал е ситуация при която не е наблюдавал внимателно пътната обстановка, в резултат на което не е бил в готовност да реагира своевревенно и в този смисъл очевидно не е упражнявал адекватен контрол над автомобила си. В резултат се е стигнало до разглежданото пътнотранспортно произшествие при което на пострадалата е причинена средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК. От субективна страна обвиняемият е действал непредпазливо и конкретно при несъзнавана непредпазливост, тъй като не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от деянието си, но в конкретната ситуация е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

При определяне на наказанието на обвинаемия Т. съдът намира, че са налице предпоставките за освобождаването му от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК с налагане на административно наказание, тъй като за извършеното от него непредпазливо престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или пробация, деецът не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред, деянието не е довело до причиняване на имуществени вреди. Чл.78а от НК предвижда административно наказание глоба от 1000 до 5000 лв. Съдът като отчита, че обвиняемият явно няма други противообществени прояви, намира, че същият не е лице с висока степен на обществена опасност, при което и наказанието на обвиняемия следва да се определи в минималния размер, а именно глоба в размер на 1000лв, като този размер на санкцията според съда в случая е достатъчен за поправянето на дееца. Чл.78а, ал.4 от НК предоставя на преценката на съда да наложи или не и наказание лишаване от права. В случая съдът намира, че такова наказание е необходимо, тъй като резултатът от проявената непредпазливост е сериозен и налага по–осезателен укор за да се постигне по –засилено внимание от обвиняемия в бъдеще. При това на осн. чл.78а от НК във вр. с чл.343г от НК на обвиняемия следва да се наложи наказание лишаване от право на управление на МПС за кратък срок , а именно три месеца.

С оглед изхода на делото обвиняемият следва да бъде осъден да заплати и разноските по делото / общо в размер на 363,46 лв за назначените експертизи/ в полза на държавата.

Мотивиран така съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: