МОТИВИ към решение № 517 постановено по нохд № 676/ 2013г. по описа на РС- Разград
Постъпил е обвинителен акт от РП Разград, в което се сочи
че производството е водено по чл.313, ал.1 от НК срещу О.В.М. ЕГН ********** за това, че на
20.12.2011 г. в гр. Разград е потвърдил неистина, че СУМПС е било откраднато в
гр. Генк, Кралство Белгия, в писмена декларация подадена по силата на закон –
чл.160, ал.1 от Закон за движение по пътищата: “Дубликат на свидетелство за
управление или на контролен талон към него се издава, когато свидетелството или
контролния талон е изгубен, откраднат, повреден или унищожен, за което
притежателят подписва декларация” и чл.8, ал.2 от Закон за българските лични
документи: “При изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български
личен документ лицето е длъжно в срок до 3 дни да декларира това в най-близкото
структурно звено на Министерство на вътрешните работи или в дипломатическите
или консулските представителства на Реп. България, в чужбина, а в случаите по
чл.39а – В Министерството на отбраната или в дипломатическите и консулските
представителства на Реп. България в чужбина” пред орган на властта – служител
на сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР – гр. Разград, за удостоверяване на
истинността на посочените обстоятелства.
В
съдебно заседание Прокурор от РП – Разград, депозира предложение, подсъдимият
да бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено адм. наказание
глоба по реда на чл.78а от НК.
Съдът
е преминал към производство по реда на гл. 28 от НК.
В с.з.нарушителят М., нередовно призован не се явява,
налице са данни, че същият е напуснал Р България. За него упълномощен защитник
адв. В.. От името на подзазшитния
признава фактите изложени в обстоятелствената част на обв. Акт, моли за
минимално наказание.
За РП Разград в
с.з. участва представител – Прокурор Рангелова,
който поддържа предложението, като моли съда при определяне размера на
наказанието да вземе предвид многобройните смекчаващи отговорността на обвиняемия
обстоятелства.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното: Обвиняемият О.В.М. е правоспособен водач на МПС и притежавал СУМПС с №***, издадено на 05.04.2007 г. от МВР-Разград.
През месец декември 2011 г. обв. М. пътувал към Р България
с лек автомобил през територията на Р Румъния. За извършено от него нарушение на правилата за движение по пътищата СУМПС с
№***, издадено от МВР-Разград, му било отнето от властите на Р Румъния.
На 20.12.2011 г. обв. М. се явил в сградата на сектор
„Пътна полиция" при ОД на МВР-гр. Разград и
подал заявление за издаване на документ за
самоличност на български гражданин, което било заведено с вх. № 22473/20.12.2011 г. Документите били приети и обработени
от св. М.Ц.-служител от Сектор „Пътна полиция"
при ОД на МВР - гр. Разград.
Обв. М. поискал да му бъде издаден дубликат на СУМПС, тъй като заявил, че същото било откраднато в гр. Генк,
Кралство Белгия. На основание чл. 160, ал. 1
от ЗДвП и чл. 8, ал.2 от ЗБЛД, обв. М. удостоверил това обстоятелство, като подал писмена декларация пред
служител на сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР-гр. Разград. Обв. М. попълнил и подписал лично „Декларация по чл. 17, ал. 1
от Правилника за издаване на БДС"
/загл, ост. и отм./, която представил пред
свидетелката М. Ц. и съответно приложил към заявлението си. Така статусът на СУМПС бил променен в
невалиден-откраднат, а на обв. било издадено
ново СУМПС № ****валидно до 05.04.2017г.
На 16.03.2012 г. в ОД на МВР-гр. Разград
било получено писмо от Главна
дирекция „Охранителна полиция"-София при МВР с рег. № ОВ-2829/13,03.2012 г., към което били приложени 5 бр.,
СУМПС и 1 бр. СРМПС, отнети в Република Румъния, поради
извършени нарушения на правилата за
движение. Същите пристигнали с писмо № КАО-107/13.02.2012 г. и общ Опис № 1/13.02.2012 г. на Посолството на Република България в Букурещ, без да са придружени от
оригинални документи, послужили за отнемането на СУМПС
и СРМПС.
От заключението на назначената в хода на разследването
съдебно-почеркова експертиза е видно, че подписът срещу „Декларатор" в
Декларация по чл. 17, ал. 1 от ПИБДС от О.В.М. от 20.12.2011 г. е положен от О.в.М..
Ръкописният текст, с който е попълнена декларацията и
този, с който са попълнени:
-
заявление вх.
№ 25800/08.07.2011 г.;
-
разписка за
получен отпечатано заявление от 08.07.2011 г. и от 02.05.2012 г.;
- текстът „О. В. М."
срещу
„Долуподписаният" в графата за получаване
на документа на
заявление вх. № 14553/09.08.2005 г. и заявление вх. № 14553/09.08.2005
г. са изписани от едно и също лице.
Обв. М. е неосъждан.
Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна
страна съдът намира следното: Деянието на нарушителя е съставомерно по чл.313, ал.1от
НК. На инкриминираната дата нарушителят умишлено е потвърдил пред орган на
власт – началник
сектор “КАТ – Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Разград, че е изгубил притежаваното от него СУМПС, за което е
знаел, че му е отнето от компетентните власти на Р Румъния. Това деклариране се
изисква по
силата на закон – чл. 160, ал. 1 от ЗДвП във връзка с чл. 8, ал. 2 от ЗБДС. По този начин същият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
цитираното по-горе престъпление. В подкрепа изводите на съда са всички събрани
и проверени по реда на НПК доказателства по делото - показанията на свидетеля М.
Ц., от заключението по назначената и
извършена в досъдебното производство графологическа експертиза, от писмените
доказателства по делото, Справка за съдимост, Декларация, заявление вх. № 25800/08.07.2011 г.
С оглед предвиденото в този текст наказание и
необремененото съдебно минало на нарушителя и
възможностите за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от
НК, съдът намира, че са налице условията по чл.78а от НК и О.В.М. ЕГН **********, следва да бъде освободен от наказателна отговорност,
като бъде реализирана административно-наказателната му такава, а именно - глоба.
Отчитайки превес на смекчаващите отговорността обстоятелства - чисто съдебно
минало и самопризнания, съдът определи глобата към минималния й размер - 1000,00лв.
На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 НПК осъди обв. М., да
заплати в полза на Държавния бюджет сумата от 80.10лв., представляваща разноски, направени на досъдебното производство.
По изложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: