Производството е по реда на Указа за
борба с дребното хулиганство.
Съставен е акт по УБДХ срещу:
С. А. Ю. роден на ***г. в гр. И., постоянен адрес с.К. община Столична ул. ******** ЕГН **********,*** , български гражданин, с начално образование, неженен, неосъждан, работещ като бояджия в “*********” ЕООД .
Б.М.А. роден на ***г***, ЕГН **********, постоянен адрес *** телефон **, бълг.гражданин, с основно образование, женен, осъждан, работещ в “********” ООД като общ работник.
Районна
прокуратура - Разград, редовно призована по телефона на осн. чл. 178, ал.8 НПК
и съгласно чл. 5, ал. 2 от УБДХ, не изпраща процесуален представител и не
депозира писмено становище.
ОДМВР Разград,
редовно призовано по телефона на осн. чл. 178, ал.8 НПК, не изпраща процесуален
представител и не депозира писмено становище.
РУП – Разград , редовно призовано по телефона на осн. чл. 178, ал.8 НПК, не изпраща процесуален представител и не депозира писмено становище.
В с.з. и двамата нарушители поддържат обясненията си от ДП и изразяват съжаление за случилото се.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на нарушителя, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
На 17.10.2013г. след обяд, нарушителят С. А. Ю. отишъл в бистра „***” в гр. Разград, където пил бира и ракия. В последствие в заведението дошъл и нарушителят Б.М.А., който седнал на друга маса и също консумирал алкохол. В последствие А. започнал да псува Ю.. Тогава Ю. извел от заведението А., ударил му шамар, при което А. Паднал на земята. След това Ю. нанесъл няколко удара с крак в тялото на А.. После двамата нарушители се върнали в заведението. Поради случилото се другите клиенти, възмутено напуснали заведението.
Горната фактическа обстановка се подкрепя от обясненията на незаинтересования свидетел Д. С. – барман в заведението, както и по същество от обясненията на двамата нарушители.
При така
изяснената фактическа обстановка, съдът от ПРАВНА СТРАНА намира, че нарушителите
на горепосочената дата са извършили непристойна проява в резултат на което е
нарушили обществения ред и спокойствие. Поради своята по-ниска степен на обществена
опасност, деянието им не представлява престъпление по чл. 325 от НК, а съдът го
квалифицира като проява на дребно хулиганство, по смисъла на чл. 1, ал. 2 от
УБДХ. Деянието е консумирано виновно от лицата посочени в акта като нарушители
и е налице умисъл при осъществяването му
от дейците.
При индивидуализиране на наказанието, съдът отчете участието на нарушителите в инцидента, степента на обществена опасност на деянието и извършителите му.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства, спрямо двамата нарушители, съдът отчете дадените от тях обяснения, с които способстват за разкриване на обективната истина, както и самокричинтостта им чрез изразеното съжаление.
Относно нарушителят С. А. Ю., съдът отчете и честото му съдебно минало, както и че е бил провокиран от противоправното поведение на другия нарушител.
Като отегчаващо отговорността обстоятелства спрямо двамата нарушители, съдът отчете, че деянието им е осъществено в пияно състояние, както и че със същото са причинили напускането на клиентите на заведението.
Като
отегчаващо отговорността обстоятелство относно Б.М.А., съдът отчете
обремененото му съдебно минало, както и провокативното му поведение.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство относно С. А. Ю., съдът отчете по тежката форма на нарушаване на обществения ред – сбиване.
С оглед обществената опасност на деянието и дейците, както и смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът намери, че на нарушителите следва да бъде наложено по-лекото от двете алтернативни наказания, а именно – Глоба. Досежно размера й, съдът намира че следва да бъде под средния размер, а именно – 200 лв.
Съдът намери, че едно по - ниско наказание не би могло да постигне целите на индивидуалната и генералната превенция
В този смисъл съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/А. Христов/