МОТИВИ към Присъда № 565/23.10.2013г.

по НОХД № 799/2013г. на РС – Разград

Обвинението е повдигнато срещу С.Ю.М., роден на ***г***, български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, ЕГН **********, В ТОВА, ЧЕ: На 22.10.2013г. в гр.Разград, в условията на опасен рецидив е отнел чужда движима вещ – 1бр. велосипед марка „ВУОХ „ на стойност 170,00 лева, от владението на П. Т. Д. от с.гр., без нейно съгласие с намерение противозаконно да го присвои – престъпление по чл.196, ал.1, т.1 във вр.с чл.194, ал.1 от НК.

Производството се развива по реда на Глава ХХVІІ от НПК в условията на чл.371,т.2 от НПК.

В съдебно заседание РРП поддържа повдигнатото обвинение.

Защитника адв. Н.С. *** намира, че деянието представлява маловажен случай на престъплението кражба, поради което моли за наказание Пробация. При условие на евентуалност, моли за минимално наказание ЛС, което да бъде редуцирано, на осн. чл. 58а, ал.1 НК.

Подсъдимия изразява съжаление за случилото се. Моли наказанието му да бъде Пробация или Глоба.

Съдът, като прецени признанието на подсъдимия, направено по реда на чл. 371,т.2 от НПК и събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

С присъда по НОХД № 87/2010г. на РС-Разград, потвърдена с Решение по ВНОХД № 53/2010г. на ОС-Разград, обв.С.Ю.М., е бил признат за виновен, в извършването на престъпление по чл.196, ал.1, т.1 във вр.с чл.194, ал.1 във вр. с чл.18, ал.1 от НК, като му е било наложено наказание 2 години и 6 месеца „Лишаване от свобода” при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип.

Присъдата е влязла в сила на 30.03.2010г.

Това осъждане на обв.М. обуславя квалификацията „Опасен рецидив” по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” от НК на новото деяние, извършено от него.

Свидетелката П. Т. Д. живеела в къща, находяща се на ул. ******* в гр.Р. В двора на къщата си свидетелката държала различни вещи, между които и един велосипед марка „ВУОХ”. На 22.10.2013г. сутринта свидетелката излязла от дома си и отишла на работа. Около 13,00 часа на същия ден - 22.10.2013г., покрай дома на пострадалата Д. минал обв.С.Ю.М.. Същият забелязал, че нямало хора в къщата, след което решил да влезе вътре и да извърши кражба на някоя вещ, за да я продаде след това, и по този начин да си набави средства. В изпълнение на намисленото, обв.М. влязъл през незаключената входна врата в двора на къщата на свид.Д. и от там извършил кражба на един велосипед марка „ВУОХ”, собственост на св.Д., след което излязъл на улицата и подкарал велосипеда. През това време св.Д. се прибирала към дома си от работа заедно със свидетелката Л. Н., нейна съседка и видяла обв.М., като излизал от дома й с велосипеда, след което му викнала да спре, но той избягал. После свидетелката съобщила в РУП-Разград, за извършеното престъпление. Междувременно обв.М. продал велосипеда на свидетеля Ю. С. за сумата от 40 лева, без да му заяви, че вещта е предмет на престъпление.

След разкриване на деянието, с протокол за доброволно предаване от 22.10.2013г. св.Ю. С., предал на служител от РУП-Разград процесната вещ. С постановление от същата дата велосипеда бил върнат на пострадалата Д. от разследващия полицай по делото.

Впоследствие с протокол за доброволно предаване от 22.10.2013г. обвиняемият предал сумата от 40 лв., която получил от продажбата на велосипеда, на служител от РУП-Разград. С постановление от 22.10.2013г. на разследващия полицай по делото, тези пари били върнати на св.Ю. С.

От заключението от назначената по делото оценъчна експертиза е видно, че стойността на вещта, предмет на престъплението, е в размер на 170,00 лв.

Така с деянието си, при пряк умисъл, обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.196, ал.1, т.1 във вр.с чл.194, ал.1 от НК.

От субективна страна - подсъдимият е действал при условията на пряк умисъл, като е знаел, че отнема вещ, която е чужда, съзнавал е обстоятелството, че отнемането не е въз основа на закона и е имал намерение да присвои вещта и да се разпореди с нея като със своя, като е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от него и е искал настъпването на тези последици - да присвои и да се разпореди с предмета на престъплението.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието на подсъдимия, което се подкрепя от доказателствата събрани в досъдебното производство - показанията на свидетелите П.Д. /л.32-34/, Ю.С. /л.35-36/, Л.Н. /л.37-28/, М.Т. /л.39-40/, оценъчна експертиза /л.42-43/., протоколи за доброволно предаване /л.3, л.5/, постановление за връщане на вещи /л.4, л.6/.

По възражението, че деянието представлява маловажен случай, по см. на чл. 93, т.9 НК, респективно е налице нарушение на материалния закон тъй като деянието не следва да се квалифицира като такова по чл. 196 НК.

В чл. 196 НК не е предвиден леконаказуем състав при "маловажен случай", поради което преценка на тази плоскост дефинитивно е изключена от законодателя, без оглед на стойността на предмета на посегателството и другите обстоятелства, визирани в разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК. Или иначе казано, при рецидивната кражба, в хипотезата на опасен рецидив (чл. 29 от НК), "маловажен случай" не е възможен. Привилегировани състави при "маловажен случай" на кражба са предвидени само спрямо основния състав на чл. 194, ал. 1 от НК и спрямо съставите на чл. 195, ал. 1, т. 2 (кражба на вещ без постоянен надзор) и т. 6 (кражба от длъжностно лице) от НК /вж. Решение № 101 от 23.02.2009 г. на ВКС по к. н. д. № 56/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Капка Костадинова/.

Налице е константна съдебна практика, че при кражба извършена при условие на опасен рецидив “маловажен случай” е невъзможен. Така и :

- Решение № 115 от 06. 01. 2011 г. на РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД по внох дело № 307 по описа за 2011 г. /за извършено престъпление по 196, ал. 1, т. 2 НК - кражба на стойност 36 лева и РОС е определил 3г. ЛС /

- Решение № 45 от 10.02.2004 г. на ВКС по н. д. № 655/2003 г., I н. о., докладчик съдията Ружена Керанова

- Решение № 300 от 17 август   2009 година ВКС,   ІІІ н.о. дело № 325/2009 година кражба по чл.196, ал.1, т.2 НК /за кражба на 5 м. мостов кабел на стойност 10,50 лева от стълб за улично осветление е оставена в сила присъда наказание - осем месеца лишаване от свобода ефективно/

- Решение № 387 от 18 октомври 2010 година на ВКС, І н.о. по н.д. № 382/2010 година – ОПИТ за кражба по чл. 196, ал.1, т.1 НК на стойност 41 лв.

-  Решение № 348 от 22.06.2010 г. ВКС , І н.о. наказателно дело   № 296/2010 г.

- Решение № 302 от 19 юни 2012 година ВКС, ІІІ н.о. наказателно дело № 913/2012 г.

Само за пълнота на изложението следва да се изтъкне, че предвид високата обществена опасност на дееца, в случая не намира приложение и нормата на чл. 9, ал. 2 НК.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 196, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от две до десет години.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства, следва да се вземат предвид многобройните осъждания спрямо подсъдимия /л.15 - л. 30 ДП/ извън необходимия минимум за квалифициране на деянието като извършено при условията на опасен рецидив. Подсъдимият е изтърпял наказания ЛС на 12.08.2013г. /л.30 ДП/ и само около два месеца след това е осъществил процесното престъпление, което сочи че същият е личност с трайно установени престъпни навици, проявяващ престъпна упоритост и системно незачитащ обществения ред. Отегчаващо отговорността обстоятелство се явяват и лошите му характеристични данни - видно от характеристичната справка подсъдимият злоупотребява с алкохол.

Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете направените самопризнания още на ДП, с които подсъдимият е съдействал на органите на ДП за разкриване на обективната истина, лошото имотно състояние на подсъдимия, невисоката стойност на предмета на престъплението, както и връщането на веща на собственика, изразената самокритичност, тежкото му семейно положение – полагане на грижи за болна майка. Следва обаче да се изтъкне, че тежкото материално състояние, не може да бъде мотив за извършване на престъпления и нарушаване по недопустим начин законните права и свободи на гражданите. /така и Решение № 406 от 1.12.2008 г. на ВКС по н. д. по № 400/2008 г., II н. о., НК/.

Съдът, с оглед превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства, определи наказание “Лишаване от свобода” за срок само от 3 години и 9 месеца /при среден размер на предвиденото наказание - 6 г./, което между минималния и средния размер на предвиденото наказание и се явява съответно на процесното престъпление, по смисъла на чл. 35, ал. 3 НК. Съдът намира, че едно по - ниско наказание от така определеното, не би постигнало целите на чл. 36 НК.

На основание чл. 58а, ал.1 НК във вр. с 373, ал. 2 от НПК, РРС намали така определеното наказание с една трета и наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, чието изтърпяване съгласно чл.60, ал.1 и чл.61,т.2 от ЗИНЗС следва да се изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален „строг” режим.

По исканото приложение на чл. 55 НК.

Съдът намира, че горецитираните смекчаващи отговорността обстоятелства не са многобройни, нито някое от тях е изключително по смисъла на чл. 55 НК, но дори и да се приеме, че същите са такива, то разпоредбата на чл. 55 НК отново би се явила неприложима, тъй като не е налице една от кумулативните й предпоставки – а именно най-лекото предвидено в закона наказание да се окаже несъразмерно тежко /така и Решение № 35 от 10.02.2003 г. по н. д. № 628/2002 г., ІІ н. о. на ВКС/. Ето защо, исканото приложение на нормата на чл. 55 НК се явява неоснователно.

Само за пълнота на изложението, следва да се изтъкне, че дори и да бяха налице предпоставките на чл. 55 НК, то отново наказанието щеше да бъде ЛС, а не Пробация или Глоба, тъй като в чл. 196, ал.1 т.1 НК има специален минимум на наказанието ЛС – две години, поради което е недопустима замяната на наказанието ЛС с Пробация или Глоба, на осн. чл. 55, ал.1 т.2 НК.

По разноските по делото:

На основание чл. 189, ал.3 във вр. ал.1 НПК, съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на ОДМВР – Разград направените на досъдебното производство разноски в размер 40,00 лева.

По приложението на чл. 59 НК.

На осн. чл. 59, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 НК, съдът приспадна от така наложеното наказание Лишаване от свобода, времето от 22.10.2013г. до 23.10.2013г. включително, през което подсъдимият С.Ю.М., ЕГН **********, е бил задържан по ЗМВР по ДП № 770/2013г. по описа на РУП Разград, и с МНО Задържане под стража по настоящото наказателно производство, като един ден задържане, се зачита за един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

/А. Христов/