Р Е Ш Е Н И Е
№ 270
гр. Разград, 07.10.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на 05.09.2013г.
в състав:
Председател: Атанас Христов
при секретаря В.Д. като разгледа
докладваното от председателя гр. дело № 1060
по описа за 2013 г., за да се произнесе съобрази:
Депозирана е искова молба от В.Т.М. и Б.Л.М.,
чрез пълномощника им адв. Й.К. ***, с която са предявени обективно и субективно
съединени искове срещу ЕТ „РД – Р. Д” гр. Разград и К.Б. Л. за установяване нищожността на :
1.
Договор за заем сключен между ответниците от
дата 05.06.2000г., на осн. чл. 26, ал.1 ЗЗД.
2.
Пълномощно
рег. № ********* на нотариус В. Т., рег. № 312 на НК, с район на действие РС
Разград, на осн. чл.26, ал.2 ЗЗД поради липса на съгласие.
3.
Нотариалното
удостоверяване на пълномощно рег. № *** на нотариус В. Т., рег. № 312 на НК с
район на действие РС Разград, на осн. чл. 472 ГПК /отм./.
4.
Договор
за ипотека, обективиран в НА за договорна ипотека № *** том втори, рег. № ***,
дело *** от 2000г. на нотариус В. Т., рег. № 312 на НК с район на действие РС
Разград. Иска се прогласяването на нищожността му поради:
-
накърняване
добрите нрави – чл. 26, ал.1, пр. 3 ЗЗД;
-
липса
на основание, поради липса на реално предаване на сумата в заем по Договор от
05.06.2000г. – чл. 26, ал.2, пр. 4 ЗЗД;
-
липса на съгласие от страна на ищците, поради нищожност на пълномощно рег. № ****
на нотариус В. Т., рег. № 312 на НК с район на действие РС Разград - чл.42, ал.2 от ЗЗД;
-
липса
на тъждеството на имота и на обезпеченото вземане – чл. 167, ал.2 във вр. с чл.
170 ЗЗД;
5.
Установяване
нищожност на осн. чл. 472 ГПК /отм./, на нотариалното удостоверяване на договор
за ипотека № ***, том втори, рег. № ****, дело *** от 2000г. на нотариус В. Т.,
рег. № 312 на НК с район на действие РС Разград.
В с.з. чрез пълномощника
си адв. К., ищците поддържат ИМ и излагат подробни съображения. Депозират и
писмена защита.
Ответникът К.Б. Л.
депозира отговор на ИМ, в който сочи, че е съгласна изцяло с исковата молба. В
съдебно заседание при редовност в призоваването не се явява и не изпраща
представител.
Ответникът ЕТ „РД – Р. Д” гр. Разград в срока по
чл. 131 ГПК не депозира отговор на ИМ. В
последствие, чрез пълномощника си адв. Жоро Чобанов от АК – Разград, депозира
писмено Становище / л.98-99/, с което намира исковите претенции за недопустими,
а по същество неостнователни. Претендира разноски. Излага подробни съображения.
В с.з., чрез пълномощника си, ответникът поддържа Становището си за
недопустимостта на исковите претенции. След приключване на с.з., депозира
допълнителна молба /л. 125/, в която отново изразява становище за недопустимост
на исковите претенции, а по същество – неоснователност на същите.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
По
възражението на ЕТ „РД – Р. Д” гр. Разград за недопустимостта на
производството, предвид наличие на сила на присъдено нещо.
По делото е безспорно, а и се установява от
събрания доказателствен материал, че:
С решение № 181 от 15.04.2003г. по гр.д. №
340/2002г. по описа на Районен съд Разград, влязло в сила на 15.05.2004г.
/л.22-26 от гр.д. № 1534/2005г. на РРС/ настоящия ответник К.Б. Л. е осъдена да
заплати на втория ответник ЕТ „РД – Р. Д” гр. Разград сумата от 2 000 лв по
договор за заем от 29.02.2000г.; сумата
1 500 лв. по договор за заем от 05.06.2001г., ведно със законната
лихва върху тези суми, считано от 28.02.2002г. до окончателното им изплащане;
сумата 150 лв., представляващи лихва по договора за заем от 05.06.2001г. за
периода 05.06.-05.07.2001г.; както и направените по производството разноски в
размер на 251.97 лв. Отхвърлен е иска за заплащане на лихва, предявен от ЕТ „РД
– Р. Д” против К.Б. Л. до първоначалния му размер от 2 700 лв. като
неоснователен и недоказан.
С Определение /озаглавено Решение/ № 100 от
31.03.2006г. влязло в сила на 27.10.2006г. /л. 44-46 по гр.д. 1534/2006г. на
РРС/, след като е оставено в сила с Определение
№ 199 от 11.10.2006г. по в.гр.д. 289/2006г. по описа на Окръжен съд
Разград /л.13-15 по в.гр.д. 289/2006г. на Окръжен съд Разград /, е прекратено производството
поради недопустимост на предявения от К.Б. Л. против от ЕТ „РД – Р. Д”иск с
правно основание чл. 97, ал.3 ГПК /отм./, с който се иска установяване
неистинност на РКО № 24 от 29.02.2000г.
С решение № 61 от 2103.2007г. по гр.д. №
560/2006г. по описа на РРС /л. 93-96 по гр.д. № 460/06 на РРС/, са отхвърлени предявените от К.Б. Л. против
ЕТ „РД – Р. Д” искове за прогласяване на нищожността на договор за заем от
05.06.2000г. и договорна ипотека - нот.
акт № 191, т.І, д. 689/2000г. на нотариус В. Т., като неоснователни. С решение
№ 123 от 19.06.2007г. по в.гр.д. № 164/2007г. на Окръжен съд Разград / л. 28-31
от в.гр.д. № 164/2007г. на Окръжен съд Разград/, Решение № 61 от 21.03.2007г.
по гр.д. № 560/2006г. по описа на РРС е обезсилено в частта му, с която е
отхвърлен иска за прогласяване на нищожността на договора за заем, като
недопустимо и е прекратено
производството по делото. Решение № 61 от 21.03.2007г. по гр.д. № 560/2006г. по
описа на РРС в частта в която е отхвърлен иска за прогласяване на нищожност на
договорната ипотека е също обезсилено, но е и върнато на РРС за разглеждане в
друг състав. Въззивното решение е оставено в сила с решение № 1407 от
18.12.2008г. по гр.д. № 6064/2007г. на V г.о. на ВКС / л. 23-26 от гр.д. №
6064/2007г. на V г.о. на ВКС /. След връщането на делото в РРС, с Решение № 54 от 30.03.2009г. по гр.д. № 136/2009г. на
РРС / л.16-20 по гр.д. № 136/2009г. на РРС /, е прогласена нищожността на
договора за ипотека сключен под формата на нотариален акт № **, т.*, рег. № ***, дело № ***/2000г.,
като е отхвърлен иска предявен от К.Б. Л. срещу ЕТ „РД – Р. Д” за установяване нищожността
на нотариален акт № , т.*, рег. № ***,
дело № ***/2000г., като неоснователен и недоказан. С решението ЕТ „РД – Р. Д”е
осъден да заплати на К.Б. Л. сумата от 236.80 лв за разноски. С решение № 63 от
16.07.2009г. по в.гр.д. № 135/2008г. на
Окръжен съд – Разград / л. 55-58 от в.гр.д. № 135/2008г. на Окръжен съд –
Разград/, влязло в сила на 05.08.2010г., след недопускането му до касационно
обжалване с Определение № 885 от 05.08.2010г. по гр.д. № 1785/2009г. на ІІІ г.о. на ВКС /л.
39-43 от гр.д. № 1785/2009г. на ВКС/, първоинстанционото решение № 54/30.03.2009г. по гр. д. № 136/09г. на РРС
е отменено в частта му с която съдът е прогласил нищожността на договора за
ипотека и вместо него е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска за
прогласяване нищожността на договора за ипотека. В останалата му част
първоинстанционното решение е оставено в сила.
Всички
горецитирани производства са били са водени между настоящите двама ответника.
Настоящите ищци не са били страни по тях.
С решение № 91 от 04.04.2013г. по гр.д. №
121/2012г. на ІІІ г.о. на ВКС, е оставена без уважение молбата на настоящите
ищци, с която се иска отмяна на осн. чл. 304 ГПК, на Решение № 63 от 16.07.2009г.
по гр.д. № 135/2009г. на РОС, с което се отменя Решение № 54 от 30.03.2009г. по
гр. д. № 236/2009г. на РРС в частта, с
която е прогласена нищожността на договор за ипотека, сключен с нотариален акт
№ ***, т.**, рег. № ***, дело № ***/2000г.
на нотариус В. Т., между В.Т.М., Б.Л.М. и Р. С. Д. като „ЕТ РД- Р. Д” и вместо
това е постановено решение, с което предявеният от К.Б. Л. против Р. С. Д. като
„ЕТ РД- Р. Д” иск за прогласяване нищожността на посочения договор за ипотека е
отхвърлен, като въззивното решение не е допуснато до касационна обжалване с
Определение № 855 от 5.08.2010г. по
гр.д. 1785/2009г. /л. 36-38 от гр.д. № 121/20102г./. В това решение върховната
съдебна инстанция е посочила досежно въззивното решение че: „ Касае
се за установителен иск за нищожност на договор за учредяване на ипотека,
решението по който разпростира своята сила на пресъдено нещо само между
страните по делото, но не и от отношение на неучаствалите в исковото
поризводство страни по атакуваната сделка. Това съдебно решение нито уврежда, нито застрашава правата на
молителите, тъй като не съществува
процесуална пречка, те като ипотекарни длъжници, да предявят срещу същия
ответник /ипотекарен кредитор/ иск за нищожност на договора за ипотека на
същите основания”.
Настоящия съдебен състав изцяло споделя
горецитираното становище на най-висшата съдебна инстанция по граждански дела в
РБ, че силата на пресъдено нещо на решенията
по делата между настоящите двама ответника, не се разпрострира по отношение на
неучаствалите в тях настоящи ищци. Ето защо, възражението на ответника ЕТ „РД –
Р. Д” за недопустимост на настоящото производство се явява неоснователно.
По искането на ЕТ „РД- Р. Д” да бъдат задължени ищците
да представят оригиналите на Пълномощно с рег. № *** от 05.06.2000г. и
Пълномощно с рег. № *** от 06.06.2000г., и двете от на нотариус В. Т., рег. №
312 на НК, с район на действие РС Разград, и ако не сторят това, представените
преписи да се изключат от доказателствата по делото, на осн. чл. 183 ГПК.
Двете пълномощни
са приложени към ИМ /л.14 и л. 15/ в преписи заверени от пълномощника на
ищците, на осн. чл. 32 ЗА. Пълномощните са представени още с ИМ /л.14 и л. 15/,
а както вече по горе се посочи, отговор от ЕТ „РД- Р. Д” на ИМ няма,
респективно липсва и оспорване в срока за отговор на пълномощните.
Както е прието и
в постановеното по реда на чл. 290
ГПК Решение № 231 от 8.08.2012 г. на ВКС по т. д. № 325/2010 г., II т.
о., ТК - завереният от страната
или пълномощника й препис от документ, при преклудирано право за оспорване на
истинността му по реда на чл.
193 ГПК, има
доказателствената сила на оригинала, поради което не подлежи на изключване от
доказателствата по делото.
Искането за представяне
на оригинала на документите, не е направено с оглед твърдение за тяхната неистинност; не е въведено и твърдение
от страна на ЕТ „РД- Р. Д” за липса
на пълна идентичност между копието и оригинала на документа, поради което, в
съответствие с принципа за добросъвестно упражняване на процесуалните права от
страните, съдът намира за неоснователно искането
за представяне на оригинала от пълномощните и изключване на същите от
доказателствения материал при условията на чл.
183 ГПК. Така и Решение
от 20.01.2004 г. на ВКС по гр. д. № 898/2002 г., III г. о.
От фактическа страна.
На 05.06.2000г. /няма спор, че в договора поради техническа грешка е посочена годината
„2001”, вместо „2000”/ между ответниците ЕТ „РД – Р. Д”, представляван от П.
Р. Д. от една страна и от друга страна – ответника К.Б. Л. /лист 13/, с който
страните се споразумели, че ЕТ „РД – Р. Д” дава на К.Б. Л. сумата от 1 500
дойче марки за срок от един месец с месечна лихва от 10 %. При плащане на месечната
лихва същият се продължава с още един месец, но не повече от шест месеца. В т.3
от договора е посочено, че за
обезпечаване на дадената в заем сума, ведно с лихвите и разноските ищците /без
същите да са подписали договора/ учредяват ипотека в полза на заемодателя
върху собствения си недвижим имот находящ се в гр. Разград, ж.к. О., бл. **,
ап. **, съгласно нот. акт № **, том. **, дело
№ ***/93г. на РРС.
С нотариален акт № **, т.*, рег. № *, дело № */2000г. на нотариус В. Т. /л.16/ на
06.06.2000г. е сключен договор за ипотека между ответниците ЕТ „РД – Р. Д”,
представляван от П. Р. Д. от една страна и от друга страна – ответника К.Б. Л.,
с който страните се споразумели, че ЕТ „РД – Р. Д.” дава на К.Б. Л. сумата от
1 500 дойче марки за срок от един месец с месечна лихва от 10 %, платима
при условията на договор за заем, като неплащанена сумата прави цялото вземане
изискуемо. Няма спор, че се касае за същия договор заем от 05.06.2000г. /л.14/,
като същият се сочи в НА, досежно обезпечението му. За обезпечаване на дадената
в заем сума ищците, чрез пълномощника си – ответника К.Б. Л., ипотекират в
полза на ЕТ „РД – Р. Д.” недвижим имот – гараж № *, находящ се в първи партерен
етаж в жилищна сграда ЕПЖБ-*, построен върху държавна земя, кв. пл. № 11 в гр.
Разград, със застроена плащ 24.30 кв.м., както и 2.25% идеални части от общите
части на сградата и правото на строеж върху мястото от 185.39 кв.м. при съседи
: гараж № 2 и гараж № 4. В пълномощното с което се е легитимирала К.Б. Л.
/л.14/ имотът е посочен като гараж № 3, на първи партерен етаж, ул. „О”, ап. *,
бл.*0 в гр. Р. Видно от писмо от Община Разград изх. № 11-04-33.2 и приложеното
към него Удостоверение с изх. № 29 от 01.02.2007г., е че бл. ЕПЖБ-4 находящ се
в парцел за „Жилищен комплекс” от кв. 11, по плана на гр. Разград е с административен
адрес - ул. „***” № *, с входове А, Б и
В. В град Разград няма пътна артерия /улица/ с име „О” – това е името на един
от жилищните комплекси в гр. Разград /лист 19-20/. В пълномощното не е поставен
кръглия печат на нотариуса. В пълномощното е посочено, че паспорта на ищеца Б.Л.М.
***, а според удостоверение от РДВР Разград, същият е издаден от РУ на МВР
Исперих.
Видно от н.а.
№ * т. *І, нот. д. № */1993г. /л.11/, ищцата В.Т.М. е била собственик на
гараж № 3 на І партерен етаж в жилищна сграда ЕПЖБ-*, кв.11, гр. Разград.
По иска за
прогласяване нищожността на Договора за заем сключен между ответниците от дата
05.06.2000г.
По
възражението на ищците, че ответника ЕТ „РД – Р. Д” не е предал на ответника К.Б.
Л. сумата посочена в договора за заем.
Съдът намира възражението за неоснователно. За
пълнота на изложението, следва да се подчертае, че от материалите по делото и
от приложените дела и протокола за разпит по образуваната прокурорска преписка е
ясно, че няма сключен договор на 05.06.2001г., а действителната дата на
сключването му е 05.06.2000г. Предаването на сумата се доказва и от РКО,
възпроизвеждане на клаузите в договора за ипотека и показанията на ответника К.Б.
Л. в хода на прокурорската преписка /така
и приложеното Решение № 1407 от 18.12.2008г. по гр.д. № 6064/2007г. на V г.о.
на ВКС, стр. 25 долу и стр. 26 горе по гр.д. № 6064/2007г. на ВКС/.
По
възражението на ищците, че договора за заем е нищожен, тъй като противоречи на
Закона – 1, ал. 1 ЗБ /отм./.
Съдът
намира това възражение за основателно.
От текста на
разпоредбата на чл.
1, ал. 1 във вр. с чл. 11, ал. 1 от действащия към сключване на договора за заем
Закон за банките (ЗБ) /отм./, следва извод, че даването на заем с лихва
представлява банкова дейност.
С цел запазване и
гарантиране на обществения интерес в ЗБ /отм./ и в и Наредба № 2 от 7.01.2000
г. за лицензиите и разрешенията, издавани от Българската народна банка обн.,
ДВ, бр. 14 от 18.02.2000 г., отм., бр. 6 от 19.01.2007г./ са предвидени
законови изисквания, които ограничават свободното извършване на посочената
дейност и дават възможност осъществяването й да бъде ефективно контролирано.
Въвеждането на
тези специални изисквания, ограничаващи извършването на обичайна търговска
дейност, е необходимо с оглед възможността да бъде осъществяван действен
контрол върху извършването на дейността по кредитиране и са насочени към охрана
на съществен обществения интерес.
Няма спор по
делото, а и видно от материалите в т.ч. и разпита на законния представител на
ЕТ „Р. Д” – Р. С. Д. от приобщеното наказателно производство /л. 113-114 от
сл.д. № 195/02г. по описа на ОСС Разград/, е че със заповед №
100-00340/03.08.1993г. на Управителя на БНБ и началника на управление „банков
надзор” и писмо изх. № 00719/08.12.1993г. на ЕТ „Р. Д” е издадено разрешение
/лицензия/ по реда на Закона за банките и кредитното дело /отм./, да извършва
сделки като обменно бюро. Безспорно
е установено от приобщеното сл.д. № 195/02г. по описа на ОСС Разград, че ЕТ „Р. Д”, чрез управителя си Р. Д. само
през 2000 – та година е дал 22 броя кредита на различни лица, обезпечени с
ипотеки. Т.е. безспорно е че към
момента на отпускането на тази 22 кредита, сред които е и процесния, ЕТ „Р.
Д” не е имал разрешение за извършване
на банкова дейност – отпускане на заеми.
Вярно е, че по
принцип законодателят не инкриминира кредитирането между физически и/или
юридически лица, но само ако се извършва в единични случаи, а не системно, и не
съставлява един от основните източници за издръжката на онзи, който предоставя
кредита. Нито една банкова организация не се създава, за да даде отделен заем
или да дава заеми само спорадично. По действащия към процесния период Закон за банките (ЗБ) /отм./ смисълът и
съдържанието на основната дейност на всяка банка е извършването по занятие на
множество търговски сделки (включително и даването на кредити), предназначени
да й обезпечат източник на постоянен доход. За да осигури нормалното
функциониране на финансово-кредитната система и в частност - да охрани
интересите на масовите вложители и кредитополучатели, законодателят е поставил
банковата дейност под разрешителен (лицензионен) режим, чието неспазване е наказуемо по чл. 252 НК.
Системното заемане на парични средства на широк кръг лица срещу насрещна
материална облага, насочена към обезпечаване на издръжката на заемодателя,
съответства на понятието за банково кредитиране. Точно това е извършил
ответника ЕТ „Р. Д”, чрез управителя си Р. Д., като последователно, многократно
е заемал парични средства на неограничен кръг от лица, при което сделките -
поотделно и в тяхната съвкупност, са били насочени към осигуряване на
необходимите му средства за живот. През периода, през който е даден и процесния
заем, такава по съдържание дейност се е намирала под разрешителен режим (чл. 1, ал. 1 и 3 ЗБ /отм./). От своя страна,
разпоредбата на чл. 252, ал. 1,
пр. 1 НК инкриминира системното извършване на всякакви банкови
сделки, без да прави разлика дали са от един и същ или от различен вид. По
силата на чл. 1, ал. 3 ЗБ /отм./ банковият
кредит (предоставянето на парични средства срещу материална облага като отделен
елемент на системно повтаряща се дейност, извършвана по занятие) е сред
видовете банкови сделки, които сами по себе си, наред с всички останали сделки
по чл. 1, ал. 1 и 2 ЗБ /отм./, са поставени под разрешителен режим /така и Решение № 560 от 21.06.2005 г. на ВКС по н.
д. № 1082/2004 г., I н. о., докладчик заместник-председателят РУМЕН НЕНКОВ/.
В този смисъл е налице константната практика на ВКС, обективирана в:
Предвид константната практика на ВКС постановена по аналогични
случай съгласно, която при която се приема, че дейност като осъществяваната от ЕТ „Р. Д” е съставомерна
по чл. 252 НК, за настоящия съдебен състав е
истинска мистификация какво е мотивирало Районна прокуратура – Разград да не
привлече към наказателна отговорност виновните лица, а вместо това да прекрати
с постановление от 12.11.2002г. наказателното производство по сл.д. №
195/02г. по описа на ОСС - Разград, на осн. чл. 237, ал.1, т.1 във вр. с чл.
21, ал.1 /деянието не съставлява
престъпление/ и чл. 180 НПК /отм./. Само за пълнота на изложението, следва
да се изтъкне, че наказателното
производство се прекратява, ако деянието въобще не съставлява престъпление, а не ако не е такова престъпление за което е било
образувано
/в този смисъл Решение № 409 от
4.07.2002 г. на ВКС по н. д. № 304/2002 г., II н. о., докладчик
зам.-председателят РУМЕН НЕНКОВ/.
"Пазар и
право", бр. 11/2005 г., стр. 36, както и решение на Софийски градски съд,
ГК, II-В състав, постановено на 23.10.2008г. по гр. дело № 4185/2007г.,
недопуснато до касационно обжалване с Определение
№ 438 от 9.07.2010г. на ВКС по т. д. № 789/2009 г., II т. о., ТК; Решение № 267
от 04.ХІ.2011г. на Старозагорския окръжен съд, ІІ граждански състав, по гр.д. №
308/2011г., недопуснато до касационно обжалване с Определение № 1274 от 27.11.2012г. по гр. дело № 250/2012г., ІV г.о. на
ВКС.
Съдът намира, за неоснователно твърдението на ищците, че Договора за заем противоречи на чл. 10, ал.1 ЗЗД предвиждащ, че паричните задължения трябва да се уговарят в местна монета. Това е така, тъй като след изменението в ДВ, бр. 83 от 1999г., това задължение е отпаднало, а Договорът е сключен именно след това изменение.
2. По иска
за установяване нищожността на Пълномощно рег. № */05.06.2000г. на нотариус В. Т.,
рег. № 312 на НК, с район на действие РС Разград, на осн. чл. 26, ал.2 ЗЗД
поради липса на съгласие.
Ищците, сочат че
пълномощното е нищожно тъй като в него липсват техни изявления които да
конкретизират или да са определяеми
относно съществетните условия по договора за ипотека за имота върху който тя се
учредява, обезпеченото вземане, падежът му, размерът на лихвите.
Относно основателността
на това възражение, са налице противоречиви становища, обективирани в задължителна
практика по чл. 290 ГПК. Според ПЪРВОТО
становище, обективирано в Решение № 831 от 4.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2807/2008 г., IV г. о., ГК, за валидността на
упълномощаването е необходимо изявленията да конкретизират /или да са
определяеми относно/ съществените условия по договора за ипотека - имотът,
върху който тя се учредява, обезпеченото вземане, падежът му, размерът на
лихвите.
Според ВТОРОТО становище, намерило израз в Решение № 215 от 25.01. 2011 година по т. д. № 196/2010 г. на ІІ т.о.
на ВКС : Учредяването и обемът на представителната власт в случаите на
доброволно представителство зависят от волята на представлявания, който съгл.
чл.36, ал.1 от ЗЗД е свободен да прецени дали да упълномощи определено лице да
извършва от негово име определени правни действия. В отношенията на
упълномощения представител с третите лица обемът на представителната власт се
определя от пълномощното, в което е изразена външно волята на упълномощителя -
чл.39, ал.1 от ЗЗД. Преценката за съответствието между извършеното от
пълномощника правно действие и волята на упълномощителя се извършва във всеки
отделен случай съобразно очертаните в пълномощното граници на представителната
власт. В константната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд
последователно е застъпвано становище, че извършването на действия и сделки на
разпореждане от името на представлявания предпоставя изрично упълномощаване и
че общото пълномощно за разпореждане не е достатъчно, за да учреди
представителна власт. В решение № 1419/17.01.1995 г. по гр. д. № 877/94 г. на
ВС, ІІ г. о., е прието, че упълномощаването за разпореждане изисква изрично да
се даде представителна власт за извършване на определени разпоредителни
действия като например продажба, ипотека и др., а каква точно е представителната
власт, се определя според употребения в пълномощното израз. Необходимостта от
изрично индивидуализиране на вида на разпоредителното действие в пълномощното е
обоснована и в решение № 2102/17.01.2001 г. на ВКС, ІV г. о., и в решение №
1327/23.12.2008 г. по гр. д. № 5259/2007 г., І г. о. За да е налице валидно
учредена представителна власт с последиците по чл.36, ал.2 от ЗЗД, е достатъчно
с пълномощното да се даде право на пълномощника да се разпорежда с имуществото
на представлявания чрез конкретни разпоредителни сделки или действия -
продажба, дарение, ипотека и т. н. Ако
упълномощителят не е определил в пълномощното съдържанието и съществените
елементи на конкретната сделка или действие, по аргумент от чл.39, ал.1 от ЗЗД
следва да се приеме, че тяхното уговаряне е предоставено на пълномощника,
а доколко уговореното е в интерес на представлявания, е от значение за
отговорността по чл.40 от ЗЗД. Съществените
елементи на конкретната сделка, за чието сключване е учредена представителна
власт, не съставляват задължителен реквизит на пълномощното за извършване
на разпоредителни сделки и действия, след като законът не въвежда нито
диспозитивни, нито императивни правила относно съдържанието на пълномощното.
При отсъствие на законова регламентация упълномощаването
не би могло да се поставя в зависимост от несъществуващи изисквания за
включване в пълномощното на съществените елементи на бъдещото разпоредително
действие или сделка - напр. цената, по която да се извърши продажбата, лицето,
на което да се дари имот или в чиято полза да се предостави залог. В пълна
степен изложеното важи и за пълномощното, с което се учредява представителна
власт за сключване на договор за ипотека върху недвижим имот. Не намират опора в закона аргументите,
че заради предвидената в чл.166, ал.2 от ЗЗД специалност на ипотеката пълномощното за сключване на ипотека
следва да съдържа конкретно посочване на имота, обект на ипотека, размера на
обезпечаваното вземане и кредитора, в чиято полза може да се учреди ипотеката. В
чл.166, ал.2 от ЗЗД законодателят е уредил специалността на ипотеката, а в
чл.167 от ЗЗД е посочил лимитивно реквизитите, които трябва да съдържа
нотариалният акт като форма за валидност на договора за ипотека, но не е
поставил специални изисквания към съдържанието на пълномощното за сключване на
ипотечния договор. При тази законова уредба, ако в самото пълномощно не са
поставени ограничения на представителната власт на пълномощника, валидността на
упълномощаването е обусловена единствено от изричното посочване на ипотеката в
пълномощното като вид разпоредителна сделка, която упълномощеният има право да
извърши от името на упълномощителя. Да се приеме, че договорът за ипотека е
недействителен на основание чл.42, ал.2 от ЗЗД, ако в пълномощното не са
конкретизирани имота, размера на вземането и ипотекарния кредитор, е
равнозначно на недопустимо правоприлагане contra legem. В аналогичен смисъл е и произнасянето в решение № 1327/23.12.2008 г. на
ВКС, І г. о., в което е обосновано становище, че след като пълномощното дава
право на пълномощника да ипотекира имотите на упълномощителя и не предвижда
ограничения на представителната власт, по силата на чл.39, ал.1 от ЗЗД пълномощникът
следва да се счита овластен да уговори условията на ипотечната сделка;
Непосочването на имотите, предмет на ипотеката, и на размера на обезпечените
суми е ирелевантно за обема на представителната власт и за действителността на
сключения договор за ипотека.
Настоящия
съдебен състав споделя горецитираното ВТОРО становище. Пълномощното изхожда от ищците, предхожда
учредяването на ипотеката и е обективирано в изискуемата от чл. 37, ал.2 от ЗЗД
особена форма. Съдържанието на пълномощното отразява ясно и недвусмислено
волята на упълномощителите да предоставят представителна власт на пълномощника К.
Л. „да ме подписва и представлява при
ипотекирането” на процесния гараж, както и „Всички клаузи да се тълкуват разширително и в полза на упълномощеното
лице”. Очертаните по този начин предели на представителната власт
обосновават несъмнен извод не само за извършването на изрично упълномощаване за
учредяване на ипотека върху процесния имот на упълномощителите, но и за
предоставянето на пълна свобода на пълномощника да определи по своя преценка
съдържанието /съществените елементи/ на ипотечната сделка.
3. По иска
с пр. осн. чл. 472 ГПК /отм./, за установяване нищожността на нотариалното
удостоверяване на Пълномощно рег. № */05.06.2000г. на нотариус В. Т., рег. №
312 на НК, с район на действие РС Разград.
Както в писмо с вх. № 8072 от 04.09.2013г. /л.
96/, така и устно в с.з., вещото лице по назначената графическа експертиза, е
категорично че поради слабото качество на копието на процесното пълномощно, не
е възможно изпълнението на поставената задача по съдебно - почерковата
експертиза /досежно авторството на подписа на нотариуса/. Ето защо, напълно
недоказани останаха твърденията на ищците, че подписа на нотариуса в цитираното
пълномощно не е на нотариус В. Т..
Липсата на кръгъл печат в пълномощното не води
до нищожността му.
4. Относно прогласяването на нищожността на договора за ипотека обективиран в НА за договорна ипотека № *, том *, рег. № *,
дело * от 2000г. на нотариус В. Т., рег. № 312 на НК с район на действие РС
Разград.
Правната доктрина и съдебната практика са
категорични, че нищожността се урежда от императивни правни норми от публичен
интерес, има действие по отношение на всички и съдът следи служебно за нея.
Така и постановеното в производство по чл. 290 ГПК, Решение № 384 от 02.11.2011г.
на ВКС по гр.дело 1450/2010г., І г.о.
Ето защо, независимо от това, че ищците не са се
позовали на нищожност на Договора за ипотека, поради нищожност на договора за
заем, съдът дължи произнасяне и по този въпрос.
Договорът за ипотека
е нищожен, поради нищожност на главното задължение, което обезпечава - договора
за заем от 05.06.2000 г., сключен между ответниците. Учредената ипотека е нищожна, поради което ипотечното
право за кредитора - за удовлетворяване на вземането чрез изпълнение върху
имота, собственост на ищците и насрещното задължение за ищеца – длъжник -
собственик да търпи провеждането на това изпълнение, не е възникнало. Върху
ищците не е преминало валидно ипотечно задължение относно дълга на ответника К.
Л. към ответника ЕТ „Р. Д”, поради което ищците не могат да отговарят с имота
си за неизпълнението на задължението на К. Л. към ЕТ „Р. Д”. В този смисъл вж.
Решение № 830 от 28.05.2012 г., постановено по в. гр. д. № 653/2012 г. на СОФИЙСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГК, 1 с-в, което не е допуснато касационно обжалване с Определение
№ 922 от 31.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2781/2013 г., III г. о., ГК.
Ето защо, съдът намира че Договора за ипотека е
нищожен поради липса на основание - чл.
26, ал. 2, пр.4 ЗЗД.
Само с оглед изчерпателност следва да се
отбележи, че унищожаването на сделката от която е възникнало обезпеченото
вземане заличава с обратна сила възникналото облигационно отношение.
Заличаването по същество не е погасяване на вземането, но дори има по- силен
ефект, за това повлича погасяването и на обезпеченията. Задълженията за връщане
на даденото по унищожената/нищожната сделка и за обезпечаване на вредите от
унищожаването имат извъндоговорен характер и не се обезпечават с ипотеката
/така и Професор Методи Марков, „Ипотеката”,
издателство „Сиби”, 2008г., стр. 386/.
Относно
исковете за прогласяването нищожността на Договор за ипотека, обективиран в НА
за договорна ипотека № *, том *, рег. № *, дело * от 2000г. на нотариус В. Т.,
рег. № 312 на НК с район на действие РС Разград, поради:
-
накърняване
добрите нрави – чл. 26, ал.1, пр. 3 ЗЗД;
-
липса
на основание, поради липса на реално предаване на сумата в заем по Договор от
05.06.2000г. – чл. 26, ал.2, пр. 4 ЗЗД;
-
липса на съгласие от страна на ищците, поради нищожност на пълномощно рег. №
3391/05.06.2000г. на нотариус В. Т., рег. № 312 на НК с район на действие РС
Разград -
чл.42, ал.2 от ЗЗД;
-
липса
на тъждеството на имота и на обезпеченото вземане – чл. 167, ал.2 във вр. с чл.
170 ЗЗД;
Съдът намира за неоснователно твърдението на
ищците, че процесния Договор за ипотека накърнява добрите нрави. Същевременно,
както вече се посочи, съдът приема, че процесната
сума по заема е била предадена от ЕТ „РД-Л. Д” на К.Б. Л., поради което не е
налице и сочената липса на основание. Сключеният от К. Л. в качеството й на
пълномощник на ищците договор за ипотека с ответника ЕТ „РД-Л. Д” не надхвърля
обема на представителната власт на пълномощника и не е недействителен спрямо
представляваните при предпоставките на чл. 42, ал.2 от ЗЗД. Не е налице и нищожност на процесното
пълномощно, нито е налице липса на тъждество на имота и на обезпеченото
вземане. Не са налице и пороци водещи до нищожност на пълномощно рег. № */05.06.2000г. на
нотариус В. Т., рег. № 312 на НК с район на действие РС Разград. Ето защо,
исковете за прогласяване на нищожността на Договора за ипотека на тези основания
се явяват неоснователни и недоказани.
По иска за установяване нищожност на осн. чл. 472 ГПК /отм./,
на НА за договорна ипотека №*, том *, рег. № *, дело * от 2000г. на нотариус В.
Т., рег. № 312 на НК с район на действие РС Разград.
Съдът намира този иск за
неоснователен. Това е така, тъй като ищците са били надлежно представлявани в
нотариалното производство, както вече се посочи. Забраната в ЗБ /отм./ за
извършване на банкова дейност без лиценз, не води до нищожност на нотариалното
действие на основание чл. 472 от ГПК
(отм.) във връзка с чл. 470 от ГПК
(отм.), а до нищожност сделката, която противоречи на забраната, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. В този смисъл вж. Решение № 427 от 14.05.2009 г. на ВКС по
гр. д. № 3710/2008 г., I г. о., ГК
По заличаването на ипотеката.
Както вече се посочи, учредената ипотека е нищожна, поради което ипотечното
право за кредитора - за удовлетворяване на вземането чрез изпълнение върху
имота, собственост на ищците и насрещното задължение за ищеца – длъжник -
собственик да търпи провеждането на това изпълнение, не е възникнало.
Дали формално е било извършено заличаване на
вписването на ипотеката е без значение, тъй като важното в случая е наличието
или липса на ипотечно право, обременяващо имота. Заличаването на вписването е последица на обстоятелството, че ипотеката
не съществува. И да не е извършено
заличаването, погасената ипотека юридически не съществува. Единственото действие на заличаването е в
това, че то дава възможност на трети лица да узнаят за несъществуването на
ипотеката. Така и Решение № 358 от 23.04.2010 г. на
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, първи състав, по гр.дело № 172 по описа за 2010 год,
недопуснато до касационно обжалване с Определение №
47 от 20.01.2011 г. на ВКС по дело № 1149/2010 г. ІІІ г.о. Ипотеката може да бъде заличена въз основа на влязло в сила
съдебно решение - чл. 179, ал. 1, пр. 2 ЗЗД,
постановено по уважен установителен иск за признаване за установено или че
обезпеченото вземане не съществува, или че ипотечното право не съществува. Като правна последица от уважаването на
иска съдът ще постанови в диспозитива на решението си и заличаване на
ипотеката. Така и Определение № 61 от 11.02.2010 г. на ВнАС по в. ч. т. д.
№ 587/2009 г., ТО, влязло в законна сила на 27.03.2010 г. както и определение №
205/18.05.2009г. по в. ч. т. д. № 232/09г. на ВнАпС
По разноските.
С определение № 129 от 18.03.2013г. на ВКС по ч.гр.д. № 36/2013г., ІІ
г.о., ищците са освободени от заплащате на ДТ по исковите молби, за сумата над
30 лв. Същите са заплатили и 10 лв. по сметка на РРС за издаване на съдебни
удостоверения, сумата от 11.14 лв. за вписване на ИМ, 1.50 лв. ДТ за копие от
протокол и 3 лв. банкова такса /л. 121/. Т.е. общо разноските на ищците
възлизат на сумата от 55.64 лв.
На осн чл. 78, ал.1 ГПК, ответникът ЕТ „Р. Д” следва да бъде осъден
да заплати на ищците сумата от 6.96 лв. представляваща
разноски за настоящото производство, съразмерно уважените искове.
На осн чл. 78, ал.3 ГПК, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ответника
ЕТ „Р. Д” сумата от 481.25
лв, представляваща разноски за
настоящото производство, съразмерно отхвърлените искове.
Ответникът
ЕТ „Р. Д”, следва да заплати в полза на Районен съд Разград, на осн. чл. 78,
ал. 6 ГПК, сумата от 60 лв. за държавна такса за уважения иск за прогласяване нищожността
на Договора за заем.
Както в постановеното в производство
по чл. 290 ГПК, Решение № 24 от
28.07.2011г. гр. дело № 429/2010г. по на ВКС, ІV г.о. така и постановеното по
реда на чл.278 във вр. с чл.274 ал.3 от ГПК Определение № 44/15.І.2010г. по
ч.гр.д. № 725/2009г. на ВКС ІV ГО, е посочено, че при иск за прогласяване недействителността на договор за учредяване на
ипотека цената на иска се определя
от данъчната оценка на ипотекирания имот – предмет на делото е валидността
на договора за ипотека, но не и валидността на договора относно обезпеченото
вземане, поради което размерът на
вземането няма отношение при определяне цената на иска. От служебно
известното /с оглед представеното при вписване на процесната ИМ в службата по
вписванията при РРС/ Удостоверение за данъчна оценка с изх. №
001789/26.06.2013г. е видно, че данъчната оценка на процесния гараж е в размер
на 11 139.30 лв. Ето защо, на осн. чл. 71, ал.2 във вр. с чл.69 т.4 хипотеза
последна във вр. с т.2 от ГПК, дължимата ДТ за иск за прогласяване недействителността
на договор за учредяване на ипотека, е в размер на 111.39 лв. Същата следва да
бъде заплатена от ответника ЕТ „Р. Д”, в полза на Районен съд Разград, на осн. чл. 78,
ал. 6 ГПК
Така ответникът ЕТ „Р. Д” следва да
заплати по сметка на РРС общо сумата от 171.39 лв. за дължими държавни такси.
По арг. на чл. 78, ал.2 ГПК, ответникът К.Б. Л.
не дължи разноски, тъй като с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото и призна исковите претенции.
Мотивиран от горното, Съдът,
Р Е
Ш И :
ПРОГЛАСЯВА ЗА
НИЩОЖЕН на осн. чл.
26, ал. 1, пр.1 ЗЗД, поради противоречие на Закона - чл.
1, ал. 1 във вр. с чл. 11, ал. 1 от Закона за банките (ЗБ) /отм./, договор
за заем за сумата от 1 500 /хиляда и петстотин Дойче марки/, сключен
05.06.2000г. между заемодателя ЕТ „РД-Р. Д”, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Р., ул. Н. Р. № *, ап.*, представляван
от собственика Р. С. Д., ЕГН ********** и
от друга страна заемателя К.Б. Л., ЕГН **********,***.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от В.Т.М., ЕГН **********,*** и Б.Л.М., ЕГН ********** ***-Р. Д” ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. Р.,
ул. Н. Р. № *, ап.*, представляван от собственика Р. С. Д., ЕГН ********** и К.Б.
Л., ЕГН **********,***, иск за прогласяване
нищожността на Пълномощно рег. № **/05.06.2000г. на нотариус В. Т., рег. № 312
на НК, с район на действие РС Разград, с правно основание чл. 26, ал.2 ЗЗД,
поради липса на съгласие, във вр. с чл. 167 и чл. 170 ЗЗД, като неоснователен и
недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от В.Т.М., ЕГН **********,*** и Б.Л.М., ЕГН ********** ***-Р. Д” ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. Р., ул. Н. Р. № *, ап.*, представляван от
собственика Р. С. Д, ЕГН ********** и К.Б. Л., ЕГН **********,*** иск с пр.
осн. чл. 472 ГПК /отм./, за установяване
нищожността на нотариалното удостоверяване на Пълномощно рег. № ***/05.06.2000г.
на нотариус В. Т., рег. № 312 на НК, с район на действие РС Разград, като
неоснователен и недоказан.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН,
на осн. чл.
26, ал. 2, пр.4 ЗЗД, Договор за ипотека обективиран в нотариален акт № *,
т.*, рег. № *, дело № */2000г. на
нотариус В. Т. от 06.06.2000г., вписан в служба по вписванията при Районен съд
– Разград, с вх. № 1267 от 06.06.2000г., акт № *, том І, дело */2000г., поради
липса на основание предвид нищожността на договора за заем, който обезпечава.
На осн. чл.115,
ал.2 от ЗС, ДАВА НА В.Т.М.,
ЕГН **********,*** и Б.Л.М., ЕГН ********** ***, 6-месечен срок, считано от
влизане на настоящото решение в сила, за отбелязването му в Службата по
вписванията при районен съд Разград. След изтичането на този срок вписването на
исковата молба губи действието си.
ПОСТАНОВЯВА ЗАЛИЧАВАНЕ на
договорната ипотека, учредена с нотариален акт № *, т.*, рег. № *, дело № */2000г. на нотариус В. Т. от 06.06.2000г.,
вписан в служба по вписванията при Районен съд – Разград, с вх. № 1267 от
06.06.2000г., акт № *, том *, дело */2000г.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от В.Т.М., ЕГН **********,*** и Б.Л.М., ЕГН ********** ***-Р. Д” ЕИК ***** със
седалище и адрес на управление гр. Р.,
ул. Н. Р. № *, ап.*, представляван от собственика Р. С. Д., ЕГН ********** и К.Б.
Л., ЕГН **********,***, иск за
установяване на нищожност на осн. чл. 472 ГПК /отм./ на нотариално
удостоверяване на сделката за сключен Договор за ипотека обективиран в
нотариален акт № *, т.*, рег. № *, дело
№ */2000г. на нотариус В. Т. от 06.06.2000г., вписан в служба по
вписванията при Районен съд – Разград, с вх. № 1267 от 06.06.2000г., акт № *,
том *, дело */2000г., като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни и недоказани,
исковете на В.Т.М., ЕГН **********,*** и Б.Л.М., ЕГН ********** ***-Р. Д.” ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. Р.,
ул. Н. Р. № *, ап.*, представляван от собственика Р. С. Д., ЕГН ********** и К.Б.
Л., ЕГН **********,*** за прогласяването нищожността на Договор за ипотека,
обективиран в нотариален акт за договорна ипотека № *, том * рег. № *, дело *
от 2000г. на нотариус В. Т., рег. № 312 на НК с район на действие РС Разград,
поради:
-
накърняване
добрите нрави – чл. 26, ал.1, пр. 3 ЗЗД;
-
липса
на основание, поради липса на реално предаване на сумата в заем по Договор от
05.06.2000г. – чл. 26, ал.2, пр. 4 ЗЗД;
-
липса на съгласие от страна на ищците, поради нищожност на пълномощно рег. № */05.06.2000г.
на нотариус В. Т., рег. № 312 на НК с район на действие РС Разград - чл.42, ал.2 от
ЗЗД;
-
липса
на тъждеството на имота и на обезпеченото вземане – чл. 167, ал.2 във вр. с чл.
170 ЗЗД;
ОСЪЖДА ЕТ
„РД-Р Д.” ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. Р., ул. Н. Р. № *, ап.*, представляван от
собственика Р. С. Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на В.Т.М., ЕГН **********,*** и Б.Л.М., ЕГН **********
***, сумата от 6.96 лв. /шест
лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща
разноски за настоящото производство, съразмерно уважените искове, на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА В.Т.М.,
ЕГН **********,*** и Б.Л.М., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на
ЕТ „РД-Р. Д.”
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. Р., ул. Н. Р. № *, ап.*, представляван от собственика Р. С. Д., ЕГН ********** сумата от 481.25 лв. /четиристотин
и осемдесет и един лева и двадесет и пет
стотинки/, представляваща разноски за настоящото производство, съразмерно
уважените искове, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА ЕТ
„РД-Р. Д” ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Р., ул. Н. Р. № *, ап.*, представляван от
собственика Р. С. Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд
– Разград сумата от 171.39 лв. /сто седемдесет и един лева и тридесет и девет стотинки/, за дължими държавни такси по уважените искове, на осн. чл. 78, ал.6
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Разград, в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: