В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на двадесет и трети септември, две хиляди и тринадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

секретар : В.Д.

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 1542 по описа за 2012 г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

Предявени са два обективно съединени иска на основание чл.286 и сл. от ТЗ във връзка с чл.79 и чл.86 от ЗЗД с цена съответно 4 896,30 лева и 688,91 лева.

Ищецът-“Автобустранс”ЕООД-гр.Разград, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника-ЕТ“К.-Т-Т. Т.”-гр.Разград, да му заплати 4 896,30 лева, представляващи цена-такса за ползване на автогарова услуга за м.март, април и м.май на 2011г. и 688,91 лева лихва за забава, изчислена до постъпване на исковата молба в съда-19.09-2012г. Претендира и законна лихва върху главницата и разноски по делото.

Ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер и настоява за отхвърлянето му с присъждане на разноски по делото. Твърди, че между него и ищецът има сключен писмен договор от 04.02.2002г. съгласно който той дължи заплащане на такса при ползване на автогарова услуга в размер на 4,00 лева на курс с вкл.ДДС, която такса е заплатил изцяло и в срок. Твърди, че договора не е прекратен или изменен и ищецът няма основание да издава фактури с нова единична цена на таксата от 5,70 лева на курс.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: Ищецът е търговско дружество и е собственик на Автогара Разград, единствена на територията на града. Ответникът е лицензиран превозвач, осъществяващ обществен превоз на пътници по автобусни линии, който е задължен съгласно действащото законодателство, при слизане и качване на пътници да ползва автогара и да спазва определено разписание. На 04.02.2002г. страните са сключили безсрочен писмен договор-л.169 от делото, съгласно който са уредили взаимоотношенията си за ползване на автогарата. Съгласно чл.3 и чл.4 от договора, ответникът се е задължил да заплаща до 5-то число на месеца наем за ползване на автогарата и обслужване на пътниците в размер 4,00 лева на курс с вкл.ДДС. С чл.2 от общите разпоредби на договора е уговорена възможност и право на собственика на автогарата „при определени обстоятелства да променя договорените цени, с едномесечно писмено предизвестие”.

Няма спор, а видно и от мотивите на влезлите в сила решения по гр.д.№1880/2010г. и гр.д.№1816/2012г. по описа на РРС, водени между същите страни и касаещи заплащане на такса автогара, но за друг различен период от процесния, считано от 01.01.2010г. ищецът е определил нова наемна цена за всички превозвачи в размер на 5,70 лева на курс. Тази нова цена ответникът е заплащал без възражения до м.юни 2010г.вкл., след което е отказал плащане, а ищецът с уведомително писмо, получено от ЕТ”К.-Т-Т. Т.” на 01.09.2010г., е прекратил сключения договор от 04.02.2002г., като през месеците август, септември и октомври 2010г. автобусите на ответника не били допускани да влизат в автогарата. От месец ноември 2010г., както и понастоящем, започнали отново да влизат в автогарата и да ползват автогарови услуги, като нов писмен договор между страните не е сключван. Не се спори, че ответникът е ползвал автогарови услуги и през месеците: март, април и май на 2011г.

За трите месеца на 2011г. ищецът изготвил и изпратил на ответника три фактури: №1000003266/13.04.2011г. на стойност 1670,10 лева за общо 293 броя ползвания на сектори; №1000003327/04.05.2011г. на стойност 1 601,70 лева за общо 281 броя ползвания на сектори и №1000003411/14.06.2011г. на стойност 1624,50 лева за общо 285 броя ползвания на сектори, като общата стойност на трите фактури е в размер на 4 896,30 лева при единична цена на курс 5,70 лева. Ответникът е отказал получаването на фактурите и ги е върнал обратно на ищеца, като на три пъти е извършил плащане по банков път на ползваната услуга, но при цена 4,00 лева. Ищецът от своя страна е връщал получените суми като неправилно платени.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е изготвило заключение в два варианта при единична цена 4,00 лева и такава при цена 5,70 лева, като за трите месеца е съответно 3 436 лева и 4 896,30 лева, а лихвата за забава съответно 473,41 лева и 674,86 лева. Съгласно заключението и обясненията на вещото лице в съдебно заседание, отразените в дневника на автогарата курсове за м.април са с 4 броя по-малко от фактурираните, а за м.май с 4 броя повече от фактурираните и общия брой курсове за трите месеца не се променя.

Пред вид така приетата фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Предявеният иск за заплащане на цена-такса за ползвана автогарова услуга е основателен и доказан и следва да се уважи.

Пред вид разпоредбата на чл.87 ал.1 от ЗЗД и анализ на взаимоотношенията между страните съдът приема, че писмения договор от 04.02.2002г. е прекратен, считано от 01.09.2010г., когато ответникът е уведомен от ищеца, че договора са прекратява и автобусите му не са били допускани да влизат в автогарата. Ответникът е започнал отново да ползва автогарова услуга, считано от м.ноември 2010г., когато вече му е била известна новата цена на услугата, определена за всички превозвачи. Следователно налице е нов договор, за който не се изисква писмена форма и неоснователно ответникът се позовава на договора от 04.02.2002г. и отказва плащане на ползваната услуга по цена 5,70 лева на курс. Неоснователно повереникът на ответника се позовава и на разпоредбата на чл.293 ал.6 от ТЗ, в случая не е налице изменение или допълнение на сделка, а нов договор след преустановяване действието на този от 2002г. За процесния период ответникът има 859 броя курса за ползвана автогарова услуга и дължи заплащането им по цена определена спрямо всички превозвачи-чл.22 от ЗАП.

На второ място, получавайки изготвените три фактури ответникът е бил длъжен да извърши плащане, като не е сторил това е изпаднал в забава и с оглед разпоредбата на чл.86 от ЗЗД във връзка с чл.294 ал.1 от ТЗ, дължи обезщетение за това в размер на законната лихва от датата на всяка фактура до предявяване на иска. Отказът му да ги получи и връщането им обратно на ищеца, не го освобождава от задължението да плати цената на вече ползвана услуга. Съгласно заключението на вещото по назначената ССЕ обезщетението е в размер на 674,86 лева.

Пред вид разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът дължи заплащане и на направените по делото разноски, които съгласно представения списък по чл.80 от ГПК са в размер на 875,86 лева.

Пред вид изложеното съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ЕТ“К.-Т-Т.Т.” с Булстат-*****, със седалище и адрес на управление-гр.Разград, ж.к.*******, представляван от собственик Т.В.Т. да заплати на “Автобустранс” ЕООД с ЕИК-*****-гр.Разград, бул.********, представлявано от управителя Б.Х.М. сумата 4 896,30 лева, представляваща цена-такса за ползвана автогарова услуга за м.март, април и май на 2011г. по фактури №1000003266/13.04.2011г. за 1 670,10 лева; №1000003327/04.05.2011г. за 1 601,70 лева и №1000003411/14.06.2011г. за 1 624,50 лева, ведно със законна лихва считано от 19.09.2012г.до окончателното й заплащане, както 674,86 лева обезщетение за забава и 875,86 лева разноски по делото.

ОТХВЪРЛЯ иска по чл.86 от ЗЗД до първоначално претендирания размер от 688,91 лева.

Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: