В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на шестнадесети септември, две хиляди и тринадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

секретар : Г.А.

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 1977 по описа за 2012 г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

Искът е с правно основание чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ редакция от 18.05.2012г. Цена на иска 10 000 лева.

Ищецът е подал искова молба на 03.12.2012г., с която настоява съдът да постанови решение, с което да осъди ответника-Прокуратурата на РБ, да му заплати сумата 10 000 лева, като обезщетение за причинени му неимуществени вреди за периода 13.12.1992г.г.-13.12.2007г., в резултат „незаконно обвинение” тъй като по образуваното сл.дело №2434/1992г. на ОСС-Търговище обвинението не е било доказано и не е била оборена презумпцията за невинност. Претендира и законна лихва от датата на прекратяване на наказателното производство-13.12.2007г.

Ответникът-Прокуратура на РБ е получил препис от ИМ и приложенията й, както и разпореждане на съда по чл.131 ал.1 от ГПК от 20.05.2013г. В дадения едномесечен срок е депозирал писмен отговор, с който заявява, че иска е допустим, но неоснователен и настоява за отхвърлянето му. Твърди, че в случая не са налице предпоставките на чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ, че ищецът не конкретизира твърдените за претърпени от него неимуществени вреди и че не сочи доказателства, че те са в резултат именно вследствие повдигнатото обвинение по посоченото следствено дело. Заявява още, че наказателното производство срещу ищеца по сл.д.№2434/1992г. на ОСС-Търговище е прекратено поради изтекла абсолютна давност за наказателно преследване и съгласно чл.8 от ТР №3/2004г. на ОСГК всички процесуални действия извършени от до изтичане на давността са законни и не дават право на обезщетение. С отговора прави и възражение за изтекла погасителна давност относно като на основната претенция, така и относно претенцията за лихви.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: Видно от приложеното като писмено доказателство сл.д.№2434/1992г. на ОСС-Търговище на 13.12.1992г. ищецът е бил привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл.316 във връзка с чл.308 ал.1 от НК и му е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража” до 20.12.1993г., когато мярката е изменена в по-лека-„парична гаранция. Производството по следственото дело е прекратено с Постановление на РП-Попово на 13.12.2007г., поради изтичане на 15 години погасителна давност.

Междувременно в процесния период-13.12.1992г.-13.12.2007г. ищецът е бил осъждан с влезли в сила присъди за други престъпления. Така съгласно представената служебна справка-л.21 от делото на РП-Разград с присъда влязла в сила на 15.08.1996г. по нохд.№229/1995г. на РРС е бил осъден на 9 месеца лишаване от свобода. Наказанието ищецът е започнал да търпи на 07.03.1996г. до 04.09.1996г., а с присъда влязла в сила на 16.01.2006г. по нохд.№203/2002г. на РРС е бил осъден на 6 години „лишаване от свобода” като наказанието е било изтърпяно за времето от 01.06.2006г. до 01.06.2012г. В момента ищецът изтърпява наказание „доживотен затвор”, наложено с присъда по нохд.№439/2006г. на РОС за извършено на 31.05.2006г. престъпление по чл.116 ал.1 т.5, т.6, т.9 и т.12 във връзка с чл.115 от НК и за престъпление по чл.330 ал.3 от НК.

За това, че по сл.д.№2434/1992г. на ОСС-Търговище е бил задържан под стража

ищецът вече на два пъти е предявявал искове срещу Прокуратурата на РБългария на основание чл.2 ал.1 т.1 от ЗОДОВ. Видно от приложеното като писмено доказателства гр.д.№ 117/2008г. по описа на РОС, с влязло в сила на 10.09.2008г. решение предявеният иск в размер на 100 000 лева е отхвърлен като неоснователен и недоказан, а искът в размер на 20 000 лева по гр.д.№1089/2012г. по описа на РРС е оставен без разглеждане като недопустим.

Настоящият иск е предявен на основание чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ, като в исковата молба и допълнителното уточнение със заявление-л.12 от делото, ищецът твърди че е претърпял неимуществени вреди заради „недоказано обвинение и необорена презумпция за невинност” по сл.д.№2434/1992г. на ОСС-Търговище, което прави „обвинението незаконно”.

По делото е разпитана като свидетел майката на ищеца-св.Н.Г., която депозира показания, че заради престоя в полицията в Попово синът й се изнервил, тогава е пропушил цигари, че е изживял задържането много тежко, тъй като неправилно е бил обвинен и че често й е споделял,че няма никаква вина.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Предявеният иск е неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

На първо място, в случая не са налице нито една от предпоставките на чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ в редакцията от 18.05.2012г. в сила към момента на предявяване на иска-03.12.2012г. Наказателното производство срещу ищеца по сл.д.№2434/1992г. на ОСС-Търговище е прекратено поради изтекла абсолютна давност за наказателно преследване на 13.12.2007г. По следственото дело той е бил обвинен в извършване на престъпление по чл.316 във връзка с чл.308 от НК за периода м.септември 1992г.-м.ноември 1992г. Всички процесуални действия, извършени преди изтичане на давността са били законни и не дават право на обезщетение. За да се търси и ангажира отговорността на държавата за заплащане и възмездяване на вреди действията на държавните орган следва да са незаконни, а такива те не са били до изтичане на давността. Това че, законодателят е преценил, че след изтичане на определен период от време следва да се заличи престъпния характер на дадено деяние, не дава право на извършителите да искат заплащане на вреди. В този смисъл е и чл.8 от Тълкувателно решение №3 от 22.04.2005г. на ВКС по т.гр.д.№3/2004г. на ОСГК и в конкретния случай не може да се говори за „недоказано обвинение или незаконно такова”. Наказателното производство по следственото дело е било прекратено не поради това, че деянието не е извършено от ищеца или че извършеното деяние не е престъпление, а поради това, че е изтекла давността изключваща наказателната отговорност.

На второ място, в тежест на ищеца е да докаже причинно следствената връзка между обвинението по следственото дело и изживяните от него отрицателни чувства и емоции. В процесния период от време срещу ищеца са водени и други наказателни дела, на два пъти с влезли в сила присъди той е осъждан с наказание лишаване от свобода за престъпления от общ характер. От показанията на разпитаната по делото свидетелка не може да се направи извод, че търпените от ищеца изнервеност, и несигурност за бъдещето са в резултат именно обвинението по следственото дело, което е било висящо до 13.12.2007г.

Затова предявения иск срещу ответник Прокуратурата на РБългария следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Съгласно чл.10 ал.2 от ЗОДОВ ищецът дължи заплащане на държавна такса 4% върху цената на иска-400 лева.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Я.П. с ЕГН-********** сега в Затвора-гр.Белене против Прокуратурата на РБългария иск за заплащане на обезщетение за причинени му неимуществени вреди в размер на 10 000 лева/десет хиляди лева/ в резултат на „недоказано и незаконно обвинение” по сл.дело №2434/1992г. на ОСС-Търговище, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Р.Я.П. с ЕГН-********** сега в Затвора-гр.Белене да заплати на районен съд-гр.Разград 400 лева държавна такса, определена върху цената на иска.

Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: