Р Е Ш Е Н И Е
Номер 320 18.10.2013
г. гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Разградският
районен съд
На осми октомври две хиляди и тринадесета година
В
публично заседание в състав:
Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА
секретар
Г.А.
прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1225 по описа за
Производството е с правно основание
чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ.
Депозирана
е искова молба от А.Х.С., с която са предявени обективно съединени искове срещу
Професионална гимназия по ветеринарна медицина и Земеделие “Ал.Стамболийски”
гр.Лозница, за отмяна на заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение, за възстановяване на преди заеманата
длъжност и за заплащане сумата 702лв. като обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за
периода от 25.06.2013г. за период от шест месеца- времето, през което ищеца е
останал без работа в резултат на уволнението. Сочи, че работела на длъжност
“Помощник директор учебно производствена дейност”, като на 25.06.2013г. била
връчена Заповед №583 от същата дата, с която на основание чл.187 т.8 във вр. с
чл.188 т.3 и чл.330 ал.2 т.6 от КТ е наложено наказание “дисциплинарно
уволнение” и е прекратен трудовият договор №** от 18.09.2000г. с мотив, че е
зареждала гориво от бензиностанция за периода 25.06.2012г до 19.10.2012г, за
което не е съставила и представила в счетоводството пътни листи с маршрути,
изминати километри и разход на гориво, с което е ощетен работодателят със
сумата 847,47лв. Твърди, че няма как да попълва пътните листи, няма и заповед
да извършва тази дейност, дори и да е ползвала служебния автомобил, не го е
управлявала. Сочи, че е подписвала разписките съставяни от бензиностанцията,
когато е пътувала с колега. Същите били оформени от името на директора, като
подписите са поставяни от лицата, които служебно са пътували, а тя е полагала
подписа си при служебно пътуване и защото е била с по-висок ранг от колегата,
който е извършвал превоза. Същите са съставяни в два екземпляра, като единият
се предава на работодателят и съответно се изплащат, след като се издаде
фактура и самият директор като МОЛ оформи пътните листи. Твърди, че наказанието
е наложено след двумесечния срок, след него са били поискани и обяснения –
17.06.2013г. Твърди, че от 25.06.2013г. е без работа.
Ответникът ПГВМЗ Лозница счита, че исковете са неоснователни. Сочи, че е
наложил най-тежкото дисциплинарно наказание след като в края на 2012г. се
установило, неотчетено гориво посочено в докладна записка вх.№18 от 28.12.2012г.
С нарочни заповеди било определено разходната норма и начинът и на отчитане
лицата определени да управляват служебния автомобил. Горивото се зареждало от
бензиностанцията и се представяли разписка за кредит подписана от лицето и
пътен лист в счетоводството, след което се издавала фактура от бензиностанцията
за зареденото гориво, като разходът за гориво се отчита и с опис за полагащо и изразходвано гориво за
всеки месец и лице, което го е управлявало. Поемали се и разхода направен от
учител с личен автомобил, когато са изпълнявали задачи или работа свързана с
дейността на гимназията, като в този случай се получава пътен лист от
счетоводството, при зареждане на посочената бензиностанция се издава кредитна
разписка на съответното име. Последвала проверка в счетоводството, която
приключила през месец април 2013г., а на 24.04.2013г. било извършено плащане за
горивото, въпреки неговата неустановеност, поради настояване от страна на
бензиностанцията. На следващия ден при насрещна проверка със счетоводство и
служители от бензиностанцията, при която били представени всички издадени на
името на гимназията кредитни разписки. На 25.04.2013г. се установило, че ищцата
е зареждала гориво, като за получател и посочван директорът, като тя се е
подписвала, без тези кредитни разписки да са представени в счетоводството и към
тях липсва пътен лист, обстоятелство поставящо под съмнение, че направените
пътувания от ищцата са във връзка с работата, освен това имало случай, че по
време на неин отпуск е зареждано гориво. Поради което е подал жалба на
25.04.2013г. в РУП-Лозница. Твърди, че
срокът по чл.194 от КТ е спазен, тъй като нарушителят е открит едва тогава.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните
фактически обстоятелства: Ищцата работила в ответното училище по трудово
правоотношение назначена с трудов договор №** от 18.09.2000г. на различни
длъжности, последната от които е “помощник директор учебно
- производствена дейност” за неопределено време.
Със
заповед №583 от 25.06.2013г., която ищцата отказала да приеме при връчването,
трудовото й правоотношение е прекратено, поради нарушение по чл.187 т.8 пр.1 от КТ – “злоупотреба с
доверието на предприятието”, считано от датата на връчване. В обстоятелствената част е посочено, че за
периода 25.06.2012г. до 19.10.2012г. е зареждала от бензиностанция собственост
на ЕТ “Ст. Г.-НИМ” гр.Лозница – гориво по дати вид и стойност описани
дванадесет броя разписки за кредит за заредени общо 320,10л. на стойност
847,47лв., върху които е положила подписа си. За зареденото гориво не е
съставила и представила в счетоводството на ответника – пътен лист с посочени в
него маршрут, изминати километри и разход на гориво, както и посочените
разписки за кредит, с което си действие е ощетила общо със сумата в размер на
847,47лв. Поведението е квалифицирано по посочената по-горе разпоредба на КТ,
тъй като ищцата е извършила преднамерени
действия – зареждане гориво в автомобил, който не е собственост на училището, с
цел извличане на имотна облага за себе си или други лица.
По
делото е разпитан свидетелят С. М. С. - преподавател в училището, който сочи,
че е пътувал многократно с ищцата с личния си автомобил, като е зареждано
гориво и от “проблемната” бензиностанция, което ставало с изричното съгласие на
директора. Вземал се пътен лист и при зареждането на гориво се вземал и отрязък
– касов бон, който се подписвал от него, като в пътния лист се вписвали имена
на водача на автомобила и километража, след което касовият бон и пътния лист се
предавали в счетоводството. При пътуванията с него, ищцата не е подписвала
касов бон. Същата е пътувала освен с него и с други колеги. Директорът попълвал
пътни листи, ако той управлява. За дестинациите на пътуването и километрите, са
били съставени саморъчно списъци, като са комбинирали по три-четири села. Преди
служебните пътуване директора бил уведомяван устно, но не е била издавана
заповед за командироване. Служебния автомобил се управлявал от различни хора,
при необходимост и ако водачът е шофьор,
със знанието на директора му се давали ключовете, не е имало определен водач на
служебния автомобил, всички, които са имали книжки са го ползвали, а св. С. не
е управлявал този автомобил.
По делото са приложени три броя заповеди
издадени от директора на училището - Заповед №704/02.07.2012г. във връзка с
нормите за служебния автомобил, както и името на лицето отчитащо закупуването и
разходването на гориво, Заповед №365/25.01.2012г. и №081от 18.10.2012г.
определящи лица, което при необходимост управляват служебния автомобил. В
последната заповед е вписано името на лицето И. О., който следва при зареждане
гориво от бензиностанцията, да представя в счетоводството разписка за кредит и
пътен лист.
Видно от писмо на ОД МВР-Разград и РУП
Лозница - преписка № ЛЗ-5423/14.06.2013г. водена по постъпила жалба от ПГВМЗ
“Ал.Стамболийски” гр.Лозница, е била изпратена на РП-Разград, с мнение за
образуване на досъдебно производство срещу ищцата за престъпление по чл.201 от
НК.
Въз основа на така
установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни
изводи: Предявените обективно съединени искове
за признаване, че уволнението, осъществено със заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение 583/25.06.2013г. е незаконно, както и постановяване да
бъде възстановена на заеманата длъжност са основателни и доказани. При спор
работодателят е този, който следва да докаже, че упражненото от него
потестативно право на прекратяване на трудовото правоотношение е
законосъобразно - че са били налице предвидените в закона материално правни
предпоставки за това и че при осъществяването му са спазени всички правила. Наказанието
е наложено за извършено нарушение по чл.187 т.8 от КТ – злоупотреба с доверието
на работодателя. В настоящия случай е установено и за което не се спори, че ищцата
действително е подписала 12 бр. разписки за заредено количество гориво в
периода 25.06.2012.г. – 19.10.2012г., като не е ясно обаче за кой автомобил и
по какъв повод е сторено това. Не са представени и попълнени съответни пътни
листи. Съгласно приложените три броя заповеди на директора на ПГВМЗ/л.28-л.30/,
са определени нормите на служебния автомобил, лицето, което отчита закупуването
и разходването на гориво/В. В./, лицата, които при необходимост управляват
същия автомобил – П. Ат. Ц. и И. О., като на последния със Заповед
№081/18.10.2012г. е вменено да зарежда гориво от бензиностанцията и да
представя разписка за кредит и пътен лист в счетоводството. От показанията на свидетеля С. С. се
установява, че служебните пътувания се осъществявали освен със служебния и с
лични автомобили. Имало е и други лица, които управлявали служебния автомобил, като
зареждането на процесната бензиностанция ставало с изричното съгласие на
директора, като съответно водача на автомобила попълвал пътен лист, който
заедно с разписката за заредено гориво, се предавал в счетоводството. Ищцата
пътувала освен с него и с други колеги.
Съгласно чл.126 т.9 от
КТ работникът и служителят е длъжен да бъде лоялен към работодателя си, като не
злоупотребява с неговото доверие и пази доброто име на предприятието. Неизпълнението
на задължението за лоялност към работодателя съставлява дисциплинарно нарушение
по чл.190 т.4 от КТ – злоупотреба с доверието оказано при възлагане
изпълнението на работата за длъжността. Нарушението може да е в различни форми,
чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между
работник и работодател, компрометиращи действия от страна на работника, когато
с действията е злепоставил работодателя пред трети лица, или пред работниците и
служителите в предприятието, независимо дали тези действия са извършени
умишлено. Не е необходимо, да е била
извлечена имотна облага. От
събраните доказателства не се доказа ищцата да е извършила дисциплинарното
нарушение, за което е наказана. Обект на дисциплинарното нарушение са трудовите
задължения на работника, които следва да изпълнява точно и добросъвестно.
/чл.125 КТ/ Техния обем произтича от съдържанието на конкретното индивидуално
трудово правоотношение, като при изпълнението им работника е длъжен да спазва
законните нареждания на работодателя съгласно разпоредбата на чл.126 т.7 от КТ.
В случая от приложената длъжностна характеристика и посочените по-горе заповеди
на директора на гимназията, не се установява, ищцата да е нарушила някое от
задълженията вмени с първата, или нарежданията на работодателя при така
описаното в нея деяние, съставляващо според ответника нарушение на трудовата
дисциплина. Видно от приложената
длъжностна характеристика/л.5/ и по конкретно т.1.6 от същата, има задължение
за “правилното водене и съхранение на документацията за отчетността на
материалните и стокови ценности, свързани с учебно-производствената дейност”.
Съдът намира, че зарежданото гориво на автомобил, подписването на разписки, и
евентуално липсата на съставени пътни листи, каквото е вменено като нарушение,
не касае правилно водене и съхранение на документацията, за която отговаря.
Това не е нейно задължение. Освен това зареденото гориво е разход за училището,
а не материална или стокова ценност свързана с учебно производствената дейност,
за чието отчитане ищцата отговаря. На следващо място не се доказа ищцата да е
имала задължения съгласно и приложените заповеди на директора - да управлява,
отчита документите при зареждането на гориво на служебния автомобил, а напротив,
такова задължение за отчет е въведено едва със заповедта от 18.10.2012г./а
процесния период на деянието е до 19.10.2012г./ и е вменено на И. О.: “да
зарежда гориво от бензиностанцията и да представя разписка за кредит и пътен
лист в счетоводството”. Не се доказа и подписаните дванадесет броя разписки за заредено гориво,
да се отнасят за друг, а не за служебния автомобил, тъй като в показанията си св.С.
сочи, че зареждането на тази бензиностанция е ставало с изрично устно съгласие
на директора, а тези разписки са заредено гориво от тази бензиностанция.
Действително този свидетел сочи, че е попълвал пътен лист, който заедно с
разписка за заредено гориво е предавал в счетоводството, но той се попълвал
само от водача на автомобил. Явно при липса на правоспособност да управлява
МПС, няма как ищцата да попълва пътен лист. В заповедта за уволнение се сочи,
че ищцата е зареждала гориво на автомобил, който не е бил собственост на
училището, с цел извличане за себе си облага или за други лица. В цитирана в
заповедта докладна записка с вх.№2118/27.12.2012г., послужила за издаването и
се сочи, че към 30.11.2012г. има наличност на гориво на служебния автомобил
общо за 1048,26л., “за периода 01.01.2012г-31.08.2012г. ...отчитането се
извършваше на база пътни листи, без да се посочва закупеното количество гориво
за автомобила”, т.е. явно, че до края на месец август са били съставени и
отчитани пътни листи, като в тях не се е посочвало количеството заредено гориво.
В същия документ/л.21/ е посочено, че през м. октомври 2012г. на база издадени
фактура и отчетени пътни листи, остават за отчитане 126,31л. бензин, а съгласно
приложените и сочени в заповедта за уволнение разписки за този месец подписани
от ищцата количеството заредено гориво е 88,99л, явно има неотчетено с пътни
листи и разписки гориво, зареждано и от други лица, като явно не са били
съставяни пътни листи и от тях. Такова несъвпадение в количеството гориво, се
констатира и с другите два периода посочени в докладната записка. Т.е не се
доказа, че ищцата е ощетила ответника с посочената сума, а само, че за тази
стойност няма попълнени пътни листи. На базата на събраните писмени и гласни
доказателства логични са твърденията на ищцата, че е възможно по устно
нареждане на директора да е подписвала разписките, като явно, че при
пътуванията зареждането от бензиностанцията, е ставало по изрично устно
съгласие на директора. Не се доказа нито, че ищцата е зареждала процесното
количество гориво на автомобил, който не е собственост на училището, нито да е
имала за цел извличане на имотна облага за себе си или други лица/липсват
доказателства за такива лица/, както е посочено в заповедта за уволнение – т.е
преднамерени действия от нейна страна. Единствено е установено, че е подписала
дванадесет броя разписки за заредено количество гориво в посочения период, като
за това явно липсват попълнени пътни листи, което не означава, че не е било
извършено пътуване във връзка със служебни цели, тъй като освен това в
училището не се издават и заповеди за командировка. Видно издадените заповеди
на директора на гимназията, едва в последната - №081 от 18.10.2012г., е въведен
някакъв ред за отчитането на заредено гориво и това задължение е вменено на друг служител, а и периода на процесното
деяние, е преди тази дата. След като ответникът не доказа всички елементи от
състава на дисциплинарното нарушение - фактическия състав в процесната заповед,
остана не доказано извършено нарушение на трудовата дисциплина, както и че
описаните действия на ищцата в същата, са злепоставили ответника.
Тук съдът намира за необходимо да отбележи, че евентуално воденото
наказателно производство срещу ищцата с предмет престъпление по чл.201от
НК/доколкото с такова мнение е приключила полицейската проверка/ състава на
което има различен предмет от предмета на доказване по настоящото производство,
не е основание за спиране на последното по чл.229 ал.1 т.5 от ГПК, каквото искане
бе направено от страна на ответника, тъй като не е необходимо изчакването му за
правилното решение на гражданското дело /В т.см. Опр. №589/28.11.2011г. ВКС
ч.гр.д.№504/2011г. І г.о./
Предвид основателността на първия иск, следва
да бъде уважен и вторият иск, като ищцата следва да бъде възстановена на преди заеманата
длъжност – “помощник директор учебно-производствена дейност”.
По отношение на иска
за заплащане на обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ, в тежест на ищеца е да
докаже, че е претърпял имуществени вреди /пропуснати ползи/ в резултат на
назаконното уволнение, изразяващи се в правото на получава трудово
възнаграждение и периода за това. В случая ищецът черпи права от настъпването
на тези имуществени вреди – в случай, че те са настъпили, на работника се дължи
обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ, в този смисъл е и задължителната практика на
ВКС. По делото ищцата не е ангажирала доказателства за това обстоятелство,
независимо, че и е указано в определението по чл.140 от ГПК /л.70/. Поради
което искът за заплащане на сумата 702лв. като обезщетение за периода от
25.06.2013г. за период от шест месеца, следва да бъде отхвърлен като недоказан.
С оглед основателността
на двата иска ответникът следва да заплати на ищеца на основание чл.78 ал.1 от
ГПК, сумата 180 лв./2/3 от 270лв./ заплатено адвокатско възнаграждение
съразмерно уважените искове.
Ищецът следва да
заплати на ответника на основание чл.78 ал.3 от ГПК, съразмерно отхвърления
един иск сумата от 200лв./1/3 от 600лв./ представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение.
За двата неоценяеми иска ответникът следва да заплати
държавна такса в размер на 30 лв. за всеки един.
Разноски по делото от
бюджета на съда не са направени.
Воден от гореизложеното,
Разградският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА уволнението, наложено на А.Х.С.,
ЕГН ********** *** със заповед №**** г. на директора на Професионална гимназия
по ветеринарна медицина и земеделие “Александър Стамболийски”, гр.Лозница,
обл.Разград за НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и Я ВЪЗСТАНОВЯВА на преди заеманата от нея
длъжност “помощник директор учебно-производствена дейност”.
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от А.Х.С., ЕГН ********** ***
против Професионална гимназия по ветеринарна медицина и земеделие “Александър
Стамболийски”, гр.Лозница, обл.Разград, за заплащане на сумата 702лв. като обезщетение
по чл.225 ал.1 от КТ за периода от 25.06.2013г. за период от шест месеца като
неоснователен.
ОСЪЖДА Професионална гимназия по ветеринарна
медицина и земеделие “Александър Стамболийски”, гр.Лозница, обл.Разград ДА ЗАПЛАТИ на А.Х.С., ЕГН ********** ***
сумата 180лв. /сто и осемдесет лева/ за
разноски.
ОСЪЖДА Професионална гимназия по ветеринарна медицина
и земеделие “Александър Стамболийски”, гр.Лозница, обл.Разград ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на РРС държавна такса 60 лв. /шестдесет лева/.
ОСЪЖДА А.Х.С., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Професионална гимназия по ветеринарна
медицина и земеделие “Александър Стамболийски”, гр.Лозница, обл.Разград сумата
200лв./двеста лева/ за разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от 22.10.2013 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: