Р Е Ш Е Н И Е

№ 303

гр. Разград 09.10.2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ районен СЪД, в публично заседание на 26.09.2013г., проведено в състав:

Районен съдия: Атанас Христов

при участието секретаря Г.А., като разгледа докладваното от съдия гр. дело № 1246 по описа на Разградски районен съд за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Депозирана е искова молба от “Енерго-ПРО Продажби”АД, ЕИК ****, Седалище и адрес на управление гр. Варна 9009, район Владислав Варненчик ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул. ВЛАДИСЛАВ ВАРНЕНЧИК No 258, представляван от Б. Г. М., Б. Д. П., Пл. Ст. Ст., Ян. М. Д., чрез пълномощника си юрисконсулт В.И., против Т.И.П., с ЕГН **********,***.

Иска се да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца :

- сумата 1860.97лв./хиляда осемстотин и шестдесет лева и деветдесет и седем стотинки/ главница по фактури издадени за периода 16.05.10г. - 20.03.13г. ведно със законната лихва, считано от 03.06.2013г. до окончателното им изплащате, по договор за доставка на ел.енергия /неплатени задължения фактури за обект с абонатен номер ******, с кл.ном. ******,

- сумата 81.76 лв./ осемдесет и един лева и седемдесет и шест стотинки/ - моратарорна лихва.

Претендират се и деловодни разноски. Към исковата молба прилага фактури, общи условия.

Ответникът оспорва исковете като недопустими и неоснователни.

С влязло в сила на 25.09.2013г. определение № 2341 от 02.09.2013г. /л. 41-43/ производството по делото е частично прекратено – в ЧАСТТА му относно сумата от 1689.53 лв. представляваща задължение за главница по фактура № 0153214052 от 28.01.2013г. издадена от “ЕНЕРГО – ПРО Продажби” АД, за периода от 28.07.2012г. до 23.01.2013г., на основание чл. 299, ал.2 ГПК.

В с.з. при редовност в призоваването ищецът не изпраща представител. Депозира писмена молба с която подържа исковите си претенции.

Ответникът при редовност в призоваването, не се явява в с.з. и не изпраща представител.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

От приетото за послужване ч. гр.д.№ 891/2013 г. по описа на РРС се установява, че е удовлетворено заявление на ищеца и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против ответника за следните суми:

- сумата 1860.97лв./хиляда осемстотин и шестдесет лева и деветдесет и седем стотинки/ главница по фактури издадени за периода 16.05.10г.-20.03.13г. ведно със законната лихва, считано от 03.06.2013г. до окончателното им изплащате, по договор за доставка на ел.енергия /неплатени задължения фактури за обект с абонатен номер ******, с кл.ном. *****.

- сумата 369.27лв./ триста шестдесет и девет лева и двадесет и седем стотинки/ лихва

- сумата 238.86лв./ двеста тридесет и осем лева и осемдесет и шест стотинки/ - разноски.

Заповедта е връчена на длъжника и в срок е постъпило възражение. Настоящия иск е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ето защо, исковата молба, досежно частта й в която производството не е прекратено, се явява в срок и допустима за разглеждане.

По делото са приети и неоспорени от страните фактури, Справка за консумирана електроенергия относно обект на името на ответника, както и Общи условия на ишеца. Видно от тези доказателствата е, че ответникът е ползвал ел. енергия, стойността на която е обективирана във фактури:

- № 0137960006 от дата 30.06.2010г., с падеж 26.07.2010г.,за сума по фактура 29.10 лв. и лихва към 15.05.2013г. – 8.43 лв

- № 0138275152 от 22.07.2010г. с падеж 25.08.2010г., за сумата по фактура 26.02 лв и лихва към 15.05.20103г. - 7.32 лв

- № 0138913339 от 23.08.2010г. с падеж 27.09.2010г., за сумата по фактура 31.82 лв и лихва към 15.05.20103г. – 8.65 лв

- № 0139458547 от 23.09.2010г. с падеж 25.10.2010г., за сумата по фактура 30.71 лв и лихва към 15.05.20103г. - 8.09 лв

- № 0139998472 от 21.10.2010г. с падеж 25.11.2010г., за сумата по фактура 18.88 лв и лихва към 15.05.20103г. - 4.86 лв

- № 0140428771 от 22.11.2010г. с падеж 27.12.2010г., за сумата по фактура 13.69 лв и лихва към 15.05.20103г. - 3.39 лв

- № 0141028070 от 22.12.2010г. с падеж 25.01.2011г., за сумата по фактура 2.22 лв и лихва към 15.05.20103г. - 0.54 лв

- № 3300848964 от 20.03.2013г. с падеж 20.03.2013г., за сумата по фактура 19.00 лв и лихва към 15.05.20103г. – 0.00 лв

Т.е. дължимата сума по главницата на горецитираните фактури е в размер на 171.44 лв., а мораторната лихва за същата от настъпването на падежа, до 15.05.2013г. възлиза на сумата от 41.28. Относно сумата от 1689.53 представляваща задължение за главница по фактура № 0153214052 от 28.01.2013г., както вече се посочи, производството е прекратено с влязло в сила определение. Досежно претендираната сума за мораторна лихва по тази главница считано от датата на падежа й до 15.05.2013г., в размер на 40.48 лв., искането се явява основателно. Ето защо, общия размер на дължимата мораторна лихва възлиза на сумата от 81.76 лв., което обстоятелство не се оспорва.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявените положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК са допустими – предявени са от заявителя в заповедното производство, имащ правен интерес от установяване със сила на присъдено нещо съществуването и дължимостта на вземането си по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, против която е подадено своевременно възражение от страна на длъжника.

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при такъв иск ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответника да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право.

В разглеждания случай, безспорно установено по делото се явява обстоятелството, че между страните е сключен договор за продажба на ел. енергия, въз основа на подадено от страна на ответника заявление за снабдяване и разпределение на ел. енергия по смисъла на чл. 11 от ОУДПЕЕ на „Е.ОН България Продажби” АД /”Енерго-Про Продажби” АД/. По силата на последния, ответника има качеството на потребител съгласно чл. 4, ал. 1 от ОУ.

Съгласно чл. 17, т. 2 и чл. 26, ал. 1 от Общите условия, потребителят заплаща стойността на използваната в имота ел. енергия и дължимата сума за извършения пренос веднъж месечно.

Съгласно чл. 38 ОУДПЕЕ «Потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими към „Е.ОН България Продажби” АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден”.

При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Искът за мораторна лихва по своята правна природа е акцесорен на основния иск, поради което същият следва съдбата на основния иск.

Безспорно се установи, че задължението на ответника досежно главницата по горецитираните фактури възлиза на сумата от 171.44 лв. Няма и спор, че мораторната лихва върху дължимата главница, възлиза на сумата от 81.76 лв.

Изходът на спора, обуславят частична основателност на искането на ищеца за присъждане на деловодни разноски. Съразмерно с уважената част на исковете в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер общо на 24.18 лв., изразяващи се в заплатена държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Искането заплащане на деловодни разноски за разликата до първоначално претендирания размер от 185.54 лв., следва да се отхвърли като неоснователно /с оглед обстоятелството, че от първоначално претендираната главница в размер на 1860.97 лв., производството е прекратено за сумата от 1689.53 лв./

Водим от горните съображения, разградският районен съд,

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Т.И.П., с ЕГН **********,***, дължи на “Енерго-ПРО Продажби”АД, ЕИК *****, Седалище и адрес на управление гр. Варна 9009, район Владислав Варненчик ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул. ВЛАДИСЛАВ ВАРНЕНЧИК No 258, представляван от Б. Г. М., Б. Д. П.,Пл. Ст. Ст., Ян. М. Д.:

І. сумата 171.44 лв. /сто седемдесет и един лева и четиридесет и четири стотинки/ главница по фактури:

- № 0137960006 от дата 30.06.2010г., с падеж 26.07.2010г.,за сума по фактура 29.10 лв,

- № 0138275152 от 22.07.2010г. с падеж 25.08.2010г., за сумата по фактура 26.02 лв,

- № 0138913339 от 23.08.2010г. с падеж 27.09.2010г., за сумата по фактура 31.82 лв,

- № 0139458547 от 23.09.2010г. с падеж 25.10.2010г., за сумата по фактура 30.71 лв,

- № 0139998472 от 21.10.2010г. с падеж 25.11.2010г., за сумата по фактура 18.88 лв,

- № 0140428771 от 22.11.2010г. с падеж 27.12.2010г., за сумата по фактура 13.69 лв

- № 0141028070 от 22.12.2010г. с падеж 25.01.2011г., за сумата по фактура 2.22 лв,

- № 3300848964 от 20.03.2013г. с падеж 20.03.2013г., за сумата по фактура 19.00 лв,

ведно със законната лихва считано от 03.06.2013г. до окончателното им изплащате, по договор за доставка на ел.енергия за обект с абонатен номер *****, с клиентски номер *******.

ІІ. сумата 81.76 лв./ осемдесет и един лева и седемдесет и шест стотинки/ - моратарорна лихва лихва върху горецитираните суми за периода от настъпване на изискуемостта до 15.05.2013г.

ОСЪЖДА Т.И.П., с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “Енерго-ПРО Продажби”АД, ЕИК 1****, Седалище и адрес на управление гр. Варна 9009, район Владислав Варненчик ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул. ВЛАДИСЛАВ ВАРНЕНЧИК No 258, представляван от Б. Г. М., Б. Д. П., Пл. Ст. Ст., Ян. М. Д., сумата от 24.18 лв. /двадесет и четири лева и осемнадесет стотинки/, представляваща направени съдебно деловодни разноски по настоящото дело, съразмерно с уважената част на исковете, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, като отхвърля искането на ищеца за присъждане на разноски за разликата до претендираня размер от 185.54 лв., като неоснователно.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението да се върне приложеното ч.гр.д. № 891/2013 г. по описа на Районен съд - Разград, ведно с препис от настоящото решение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :