Р Е Ш Е Н И Е

              Номер           353                              28.11.2013 г.                                       гр.Разград

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На двадесети ноември                                  две хиляди и тринадесета  година

В открито съдебно заседание, в състав:

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:       НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар Г.М.   

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д.  504/2013 г.

 

            Производството е с правно основание чл. 422 от ГПК.

            Депозирана е искова молба от   Д.П.Д. и А.Б.Ф. срещу ЕТ “ИВЕС - Р - Л. К.”, с която е предявен иск за установяване на задължението за заплащане на сумата 4 487,14 лв. наемна цена за стопанската 2010/2011 г.,  ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл.410  в съда и сумата 628,20 лв. обезщетение за забава за периода 01.10.2011 г. – 07.02.2013 г. Иска и заплащане на направените по делото разноски. Сочи, че между ответника и праводателя на ищците е сключен договор за наем на земеделска земя от 09.06.2010 г. с предмет 186,964 дка зем. земи в землището на с.Кривня, както и че с нотариален акт от 30.09.2011г. те са закупили зем. земи и са уведомили ответника за правоприемството. За процесното задължение е била издадена заповед за изпълнение по гр.д.№236/2013 г., срещу която ответникът е депозирал възражение.

            Ответникът оспорва иска. Счита, че между страните няма правоотношение, поради което ищците не са активно легитимирани да предявят иска, че исковата молба е нередовна , тъй като към нея не са приложени доказателства. Считат иска и за неоснователен.

            Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:  На 09.06.2010 г. между “Фонд за земеделска земя Мел Инвест”АДСИЦ и ответника ЕТ “Ивис – Л. К.” е сключен договор за наем на земеделски земи, сред които и имотите №033001 , №027027, №028006, №024023, №002019, №086007, №082002,№018009,№018002,№070004,№064014 в землището на с.Кривня за срок от една година, като размера на арендното плащане е 24 лв. за стопанската 2010/2011 г. С този договор наемодателят се е задължил единствено и само да осигури безпрепятствено ползването на наетите зем. земи, а наемателят е поел редица задължения, сред които и  да приеме под опис зем. земи, да ги ползва и да заплати наемната цена.

            С договор за покупко-продажба, сключен под формата на нотариален акт №41, т.V, рег.№16297, дело №798/2010 г. от 24.09.2010 г. на нотариус с район на действие РС Русе “Фонд за земеделска земя Мел инвест”АДСИЦ продава на ищците Д.Д. и А.Ф. редица земеделски земи, сред които и находящите се в с.Кривня №002019, №018009, №070004, №027027, №086007, №064014, №033001, №018002, №028006, №024023, №082002.

Ищците представят уведомление до ответника, с което го уведомяват, че са придобили правото на собственост по отношение на процесните зем. земи, поради което следва да заплати дължимия наем за стопанската 2010/2011 г. на тях.  Твърдят, че същото е изпратено с обратна разписка. На представената по делото разписка е отбелязано, че подател е “Карина”, и дата 23.11.2012 г. Удостоверен е отказ на ответника да получи пратката.

            С нов договор за замяна с нотариален акт №**, т.*, рег.№***, нот.дело №**** г. от 30.09.2011 г. на нотариус с район на действие РС Русе  е направена замяна между земи на ищците и такива на Л. А. Др. Така ищците са прехвърлили на последния имотите №033001, №064014, №018002, №028006, №024023,№082002,№086007, №027027, №070004,№018009, №002019 в землището на с.Кривня.  В т.4 от договора страните са се договорили, че наемното/арендно плащане дължимо по сключени договори за наем/аренда за стопанската 2010/2011 г. ще бъде получено от всяка от страните за земите, които е притежавала преди замяната, а за стопанската 2011/2012 г. всяка от страните има право да получи арендното плащане за имотите, които е притежавала преди замяната, с изключение на плащането, дължимо от наемателите/арендаторите на имотите, находящи се в землището на с.Николово, и с.Кривня, което ще бъде получено от Л. Др.

            Със заповед №406/12.02.2013 г., издадена по ч.гр.д.№236/2013 г. на РРС е разпоредено ответникът ЕТ “Ивис-Р-Л. К.” да заплати на ищците Д.П.Д. и А.Б.Ф. сумата 4 487,14 лв. главница ведно със законната лихва от 08.02.2013 г. и сумата 628,20 лв. обезщетение за забава за периода 01.10.2011 г. – 07.02.2013 г.

            В декларация, подадена от ответника пред Общинска служба по земеделие гр.Ветово по чл.70 ал.2 от ППЗСПЗЗ за стопанската 2010/2011 г. същият е описал единадесетте процесни ниви, които предстои да бъдат обработвани по договор за наем.

            Според заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза законната лихва върху сумата 4 487,14 лв. за периода 01.10.2011 г. – 07.02.2013 г. е 628,20 лв.

            Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

            Предявеният иск е основателен и доказан.  След сключването на договора за покупко-продажба от 24.09.2010 г., с който ищците са станали собственици на процесните зем. земи, същите са станали страна по наемния договор от 09.06.2010 г., като същият от срочен се е превърнал в безсрочен. Ищците не са прекратили същият преди края на стопанската 2010/2011 г. По силата на този договор и след уведомлението на ответника от ищците, той е трябвало да престира на тях задължението по договора за наем.

            Твърдението на същия, че земите не са му предадени, с което наемодателят не е изпълнил договора е неоснователно. В договора приемането по опис е посочено като задължение на наемателя, а не наемодателя. Освен това с включването на тези земи в заявлението по чл.70, ал.2 от ППЗСПЗЗ ответникът е заявил, че ползва същите на облигационно основание и с тези земи е участвал в масиви за ползване по споразумение, т.е. той е обработвал същите или равностойни на тях по количество и качество земи, отредени му в споразумението за ползване.

            Възражението на ответника, че не дължи тези суми на ищците, тъй като същите не са му съобщили за промяната в правото на собственост по отношение на зем. земи е неоснователно. Късното изпращане на уведомлението /какъвто характер има и искането за издаване на заповед по чл.410 от ГПК/ би могло да има значение само за поставянето на длъжника в забава, но не и за възникването на задължението, тъй като ответникът дори не твърди до изпращането на това уведомление, както и по-късно да е платил на “Фонд за земеделска земя Мел инвест”АДСИЦ, който е страна по договора за наем до датата на продажбата.

            Твърдението на ответника, че ищците нямат право да получат плащането за стопанската 2010/2011 г., тъй като в договора за замяна от 30.09.2011 г. е посочено, че плащането на тези суми ще бъде получено от друго лице е също неоснователно. От граматическото тълкуване на т.4 от този нотариален акт е видно, че това изключение се отнася за стопанската 2011/2012 г. Това е така, тъй като същото е след запетая, а означението на стопанската 2011/2012 г.е след точка и запетая. Следователно всичко, написано преди точката и запетаята се отнася за 2010/2011 стопанска година и само това се отнася за тази година, а това което е написано след точката и запетаята /вкл. ипслед последващата запетая/ се отнася за следващата стопанска година.

            С оглед гореизложеното искът за установяване дължимостта на сумата 4 487,14 лв. – наемно плащане за стопанската 2010/2011 г. е основателен и доказан.

            По отношение на иска за установяване на задължението на ответника за заплащане на обезщетение за забава в изплащането на главницата, съдът счита същият за недоказан. Действително в договора за наем е с уговорен срок на плащане – 30.09.2011 г. Но с оглед промяната на кредитора не може да се приеме, че тук е приложим принципът “срокът кани вместо кредитора”. Тъй като няма доказателства за това, че ответникът е уведомен за задължението си към този кредитор преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК /в обратната разписка за пратката, която е отказал да получи, няма означение, че това е покана за изпълнение или друг подобен документ/, съдът счита, че той не го е поставил в забава преди тази дата, респ. че последният не дължи обезщетение за периода 01.10.2011 г. – 07.02.2013 г. Ето защо този иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

            На основание чл.78 ал.1 от ГПК ищците имат право на направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете им. Същите са направили разноски за 567,18 лв., следователно ответникът им дължи заплащане на 497,53 лв.

            На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от иска. Същият е направил разноски за 1000 лв., следователно ищците му дължат заплащане на 122,81 лв.

                        По гореизложените съображения, Съдът:

 

Р Е Ш И:

 

          ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЕТ “ИВИС-Р-Л. К.”, ЕИК ****** със седалище гр.Р. и адрес на управление бул.*****, че същия дължи на Д.П.Д., ЕГН ********** и А.Б.Ф., ЕГН ********** *** сумата 4 487,14 лв. /четири хиляди четиристотин осемдесет и седем лева и четиринадесет стотинки/ ведно със законната лихва от 11.02.2013 г. - наемна цена за ползване на зем. земи за стопанската 2010/2011 г., за която е издадена заповед за изпълнение №406/12.02.2013 г. по ч.гр.д.№236/2013 г. по описа на Районен съд Разград и ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от Д.П.Д., ЕГН ********** и А.Б.Ф., ЕГН ********** ***-Р-Л. К.”, ЕИК ***** със седалище гр.Р. и адрес на управление бул.”******* за приемане за установено, че последният дължи на ищците сумата 628,20 лв. обезщетение за забава за периода 01.10.2011 г. – 07.02.2013 г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

          ОСЪЖДА ЕТ “ИВИС-Р-Л. К.”, ЕИК ***** със седалище гр.Р. и адрес на управление бул.”******,  ДА ЗАПЛАТИ на Д.П.Д., ЕГН ********** и А.Б.Ф., ЕГН ********** *** сумата 497,53 лв.  /четиристотин деветдесет и седем лева и петдесет и три стотинки/ за направените по делото разноски  /вкл. и адвокатско възнаграждение/.        

          ОСЪЖДА Д.П.Д., ЕГН ********** и А.Б.Ф., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ  на ЕТ “ИВИС-Р-Л. К.”, ЕИК ***** със седалище гр.Р. и адрес на управление бул.”******, сумата 122,87 лв.  /сто двадесет и два лева и осемдесет и седем стотинки/ за направените по делото разноски  /вкл. и адвокатско възнаграждение/.        

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Разградския окръжен съд.

След влизане в сила на решението същото да се докладва на съдията-докладчик по ч.гр.д.№236/2013 г. на РРС за издаване на изпълнителен лист в хитопезата на чл.416 от ГПК.

 

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: