Р Е Ш Е Н И Е

№328, 21.11.2013г., гр.Разград.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

на двадесет и пети октомври две хиляди и тринадесета година

в публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Ж.Р.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 536/2013г. по описа на РРС:

Исковете са с правно основание чл.213 КЗ и чл.86 ЗЗД.

Депозирана е искова молба от ЗД”Бул инс”АД, с която моли съда да осъди ответника да заплати 3110.97лв. застрахователно обезщетение за вреди причинени на л.а М. в резултат на ПТП между МПС, управлявано от ответника и МПС, управлявано от А.Х.А.. МПС /М./, управляван от А.А. е бил застрахован по застраховка „Автокаско“ при ищеца, валидна към момента на ПТП. След направена оценка ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 3110.97лв. Въпреки отправената му покана ответникът не е заплатил посочената сума. Представя ОУ по застраховката, ликвидационен акт, контролен талон и СУМПС, уведомление за щета, протокол за ПТП, застрахователна полица, опис-претенция, фактура-опис, работна карта, приемно-предавателен протокол, възлагателно писмо, преводно нареждане, обратна разписка, регресна покана. Има искане за назначаване на автотехническа експертиза.

Ответникът Г.Р.М. е отговорил като твърди, че искът е погасен по давност, поради изтичане на тригодишния давностен срок, считано от датата на увредата. Оспорва да е причинил описаните вреди. Товарния автомобил е бил разтоварил превозваните материали преди предполагаемото разминаване на двата автомобила и не е възможна ситуацията на неукрепен товар, както и да падне материал върху л.а. М. Прави искане за привличане на трето лице-помагач на негова страна. МПС, управлявано от ответника е застраховано в „Евроинс“АД. Има искане за разпит на двама свидетели и третото лице-помагач да представи застрахователен договор № *** г.

Третото лице-помагач „Евроинс“АД оспорва основателността на исковете. Счита, че ответника не е имал противоправно и виновно поведение при настъпването на събитието. В протокола от ПТП е отбелязано, че вредите не са значителни. Оспорва представените от „Балкан Стар“ЕООД фактури. Твърди, че са извършени услуги, които не отговарят на причинените от ПТП вреди. Не е ясна стойността на частите и положения труд. Сочи наличието на противоречие между посочените в „Опис на претенцията“ части и услуги, калкулираните и начислени. Има искане за допълнителна задача към вещото лице.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Ищецът твърди, че на ***г. по път III-204 при разминаване на лек автомобил М. с ДК№ *** и товарен автомобил Ш. с ДК№ ***, управляван от ответника, в резултат на падане на част от останалия товар /фракция камък/ в коша на товарния автомобил, лекият автомобил е претърпял счупване на предно панорамно стъкло, счупен ляв халоген, охлузва предна броня, одраскан преден капак. За целта е съставен протокол за ПТП № ***, в който е отбелязано, че ПТП не е посетено на място. На ответника е съставен АУАН №***г., в който М. е възразил, че автомобилът му е бил разтоварен и всичко е паднало пред Кметството на с.Б.. Въз основа на АУАН Началника на РПУ е издал НП №***г., с което му е наложено адм.наказание „глоба“ в размер на 20лв. В НП е посочено, че същото е необжалваемо, с оглед разпоредбата на чл.198 ал.5 ЗДвП. По делото като свидетел е разпитан кмета на с.Б.- М.М., който твърди че през 2008г. са правили текущи благоустройствено ремонти. Ответникът му е карал баластра. Работата му се състояла в това да докара баластрата в селото, да разтовари коша на самосвала и да се върне обратно.

Собственикът на увредения л.а. М. имал сключена застраховка „Автокаско“, злополука на местата в МПС № ***. Товарният автомобил, управляван от ответника има застраховка „Гражданска отговорност“ № *** в „Евроинс“АД. Собственикът на лекия автомобил е уведомил застрахователя си за щетата по МПС, направен е опис на претенцията, съставен е приемо-предавателен протокол във фирмения автосервиз на „БалканСтар“. От сервиза са издали фактура №*** на стойност 3110.47лв. Застрахователят е признал щетата с ликвидационен акт***г. и е превел сумата с преводно нареждане от ***г. На ***г. ответникът е получил от ищеца регресна покана за процесната сума. Плащане от негова страна няма.

По делото е назначена САЕ според заключението на която описаните увреждания по лекия автомобил принципно могат да бъдат получени след удар върху автомобила от парчета от едра каменна фракция. Описаното охлузване не би могло да се получи, тъй като за него е необходимо триене на две противоположно движещи се тела. Според заключението на вещото лице е практически невъзможно изпадането на остатъци от превозвания товар-едри парчета баластра, при положение че товарното помещение на автомобила е било разтоварено и технически изправно. Общата стойност на щетите /труд и материали/ вещото лице е оценило на 1927.50лв.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: Искът по чл.213 КЗ е неоснователен.

Съгласно разпоредбата на чл.213 и сл. от КЗ, след заплащане на застрахователното обезщетение, за ищеца- застраховател възниква право да се суброгира в правата на застрахования- пострадал от ПТП. Тъй като по силата сключения договор за застраховка “Каско” ищецът е изплатил на трето лице –Агенцията по приватизация установена щета от 3110.47лв., то той е изпълнил това единствено условие, което законодателя е поставил за встъпването. Този факт обосновава наличието на основание за водене на иска.

Ищецът представя административно-наказателна преписка за да докаже наличието на виновно поведение от страна на ответника. Издаденото по отношение на отв.М. НП като необжалваемо, е влязло в сила. Срещу НП ответникът не е могъл да се защити, предвид действието към него момент на разпоредбата на чл.189 ал.5 ЗДвП, която е предвиждала необжалваем минимум от 50лв., но която впоследствие е обявена за противокоституционна. По настоящото дело ответникът за пръв път има възможност реално да се защити и за събира доказателства за обори презумпцията за вина от негова страна. В протокола за ПТП е отбелязано, че мястото не е посетено от Пътна полиция и не са предприемани действия за установяване на фактическата обстановка при ПТП. Не е установено дали е възможно в празния кош на товарния автомобил да има остатъци от каменна фракция и дали изобщо е възможно при празен кош да изпадне каменна фракция. Не е установено и дали кошът е бил изправен. Липсата на данни за тези факти реално е попречила на възможността за преценка относно наличието на вина у ответника, която административно-наказващия орган е следвало да направи. Наложеното адм.наказание „глоба“ в размер на 20лв. е за нарушение на чл.127 ал.1 т.1 ЗДвП- превозва товар, създаващ опасност за участниците в движението, което е в противоречие на изложените в НП мотиви. При липсата на събрани доказателства за виновно и противоправно поведение в административно-наказателното производство и неангажиравенот на такива в настоящото, съдът прави единствения възможен правен извод за липсата на виновно и противоправно поведение.

В тежест на ищеца бе да докаже, че ответникът е станал причина за увредата на л.а. М. Ищецът не доказа наличието на причинна връзка между действията на ответника и настъпилото увреждане на л.а. По делото безспорно е установено, че 1.товарният автомобил се е движел в посока към гр.Р., а лекия автомобил в посока гр.П. и, че 2.товарният автомобил е бил без товар, с изпразнен в с.Б. кош. Според заключението на вещото лице посочените увреждания, без охлузването на предната броня принципно е възможно да се получат от падането на каменна фракция при разминаване. На практика обаче е невъзможно това да стане при технически изправен празен кош. Данни и доказателства за техническа неизправност на коша на товарния автомобил, в частност касаеща затварянето му няма. Експертът е категоричен и за липсата на каквато и да е възможност при разминаване, без докосване на двата автомобила да се получи твърдяното увреждане „охлузване“.

Предвид на това, че ищецът не доказа виновно и противоправно поведение на ответника, както и причинна връзка между действията му и причинената щета, съдът намира че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

В отговора си ответникът е направил възражение за изтекла тригодишна давност в негова полза. Това му възражение е неоснователно. За реграсната претенция по чл213 КЗ законодателят не е предвидил изключение от общата петгодишна давност. Към момента на предявяването на иска-***г. тя не е изтекла.

Ответникът дължи на ищеца направените разноски в размер на 200лв.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЗД ”БУЛ ИНС"АД гр.София, ЕИК *** против Г.Р.М. *** иск по чл.213 ЗК за сумата от 3110.47лв., представляващо изплатено застрахователно обезщетение КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА ЗД ”БУЛ ИНС"АД гр.София, ЕИК *** да заплати на Г.Р.М. *** сумата от 200лв./двеста лева/ разноски по делото.

Решението е постановени при участието на трето лице- помагач “ЕВРОИНС”АД на страната на ответника.

Решението подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: