Р Е Ш Е Н И Е

№ 331

гр. Разград, 14.11.2013 г.

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито съдебно заседание на 17.10.2013 г., в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Атанас Христов

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 571 по описа за 2013 г. при участието на секретаря Г.М., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.266, ал.1 във вр. 79, ал.1 , във вр. с чл. 86 ЗЗД от "СТРОИТЕЛНО-ТЪРГОВСКА КООПЕРАЦИЯ"КООПСТРОЙ» - в ликвидация, седалище и адрес на управление: гр.Разград, общ.Разград, обл.Разград, ул."Свети Климент" № 50, ЕИК000494182, представлявана от Недялка С. Петрова — Председател ликвид. комисия, чрез пълномощника си адв. П.П.,***, срещу Г.С.С., ЕГН **********, постоянен адрес: гр.Разград. общ. Разград, обл.Разград, ул."******" № **.

Ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 17 063.07 лв., представляваща остатък от дължимо възнаграждение по Договор за строителство 02.04.2009г. Претендира се и законната лихва върху тази сума от депозирането на ИМ - 05.04.2013г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответникът, чрез пълномощника си адвокат С.С. ***, депозира Отговор на ИМ. Оспорва изцяло исковите претенции. Поддържа, че вземането не е изискуемо, тъй като работите, по договора са лошо изпълнени, а и ответника е развалил договора именно поради лошото изпълнение. Излага подробни съображения. Прави евентуално възражение за прихващане: Поради невъзможността на изпълнителя да изпълни в срок възложената му работа и развалянето на договора претендира дължимо обезщетение за неустойка по реда на чл.262, ал.2 от ЗЗД, в размер на 5000,00 лева.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

По делото е безспорно, че на 02.04.2009г. (втори април, две хиляди и девета година) в гр. Разград, между ответника, в качеството на Възложител и ищеца, в качеството на Строител, бил сключен Договор за строителство, касаещ извършването на СМР на строеж: „Двуетажна жилищна сграда с гараж в УПИ ХV-2061, кв.831-ЗП-120 кв.м. и РЗП-192кв.м.", находища се в град Разград, ул."*****" № **, съгласно представени одобрени проекти и разрешения за строеж до етап груб строеж.

Съгласно раздел І, т.2 от Договора, Стойността на договорните СМР възлиза ориентировъчно на 55 650 лв. без ДДС.

Изготвена била Количествено-стойностна сметка, с описание на видовете СМР - предмет на договора, по части „Строителни конструкции", „Архитектура" и „В и К -хоризонтална канализация".

Съгласно Раздел ІІ, т.3, срокът за изпълнение е 3 месеца и започва да тече, след подписването на Протокол обр.2 за откриване на строителната площадка и определянето на строителна линия и ниво на строежа. Протокол обр. 2 е подписан на 17.04.2009г.

Съгласно т.6, б."а" от Раздел III ПЛАЩАНИЯ на сключения Договор за СМР, Възложителя при започване на работа на строежа, се задължава да заплати аванс в размер на 25% от договорната стойност, който страните ориентировъчно са определили на 14 000 лева.

Междинните плащания са договорирани при достигане на определени етапи - коти на строежа, след съставяне на Протокол Обр. 19, в който се отразяват количествата на реално извършените СМР, по цени от Количествено-стойностната сметка. Договорени са етапите — коти на строежа, при които се извършват междинните плащания.

Съгласно т.6, б."в" от Раздел III ПЛАЩАНИЯ от договора, окончателното плащане се извършва след направа на покривите и съставяне на Акт обр, № 14 за приемане конструкцията на сградата.

СТК "Коопстрой" - в ликвидация, гр.Разград, започнала извършването на договорената работа на 17.04.2009г., съгласно договореното - датата на откриване на работната площадка.

На 27.04.2009г. между ответника и св. Р. П. – технически ръководител при ищеца, възникнал конфликт, относно начина на строителството. Ответника разпоредил строителството да бъде преустановено. За това бригадата на ищеца преустановила работа по обекта. Не били съставени документи за това. След проведени разговори между страните, ответника се съгласил ищеца да продължи работа по обекта, която започнала отново в края на м. май 2009г.

Покривната конструкция не е изпълнена от ищеца, а от ответника по стопански начин по искане на ответника. Ищецът не е включил работи по покривната конструкция в претендираната като дължима сума. Стойността по предварителната КСС към договора за строителство за неизпълнените от строителя покривни работи е 16 228.40 лв. без ДДС или 19 474.08 с ДДС. /вж. и ССЕ – л. 234/.

Ответника изплатил на ищеца сумата от 8 000 лв. от които – 4 000 лв. на 29.05.2009г и още 4 000 лв. 23.07.2009г. Остатъка от дължимите суми не бил заплатен.

Горната фактическа обстановка е безспорна, а и се установява от доказателствения материал.

Видно от приетото заключение на съдебно техническата експертиза, е че договорената ориентировъчна цена от 55 650.36 лв, представлява ориентировъчна сметка и обикновено в хода на строителството възниква технически обстоятелства, които могат да доведат до известни изменения в нея /л. 230/.

Допълнително е извършено от строителя премахване на съществуваща стара постройка, на мястото на която е новия строеж и е включено за разплащане в протокол № 1. Част от материалите, вложени на строежа, са закупени от ответника, и това е отразено /приспаднато в ед. цени/ в протоколи № 1 и №2.

Експертизата е категорична, че изпълнените от ищеца СМР за груб строеж не се отклоняват от уговореното, от издаденото Разрешение за строеж от Община Разград съгласно изискванията на ЗУТ, както и от обичайната строителна практика и е документирано с необходимите строителни книжа, които доказват, че изпълнението е годно за ползване.

Като пълно, обосновано и компетентно изготвено, съдът приема заключението на строителната експертиза.

Свидетелите П., Н. и С. /л.261 – 265, 280-285/ не сочат ответника да е направил конкретни възражения относно работата. Водения от ответника свидетел С. /л.285-286/, сочи че ответника й се е оплаквал от работата на ищеца, но следва да се изтъкне, че възраженията е следвало да бъдат направени пред строителя.

От правна страна.

Договорът за строителство е подвид на договора за изработка, който е и неформален договор. Възнаграждение по чл. 266, ал. 1 ЗЗД се дължи по договор за изработка за извършена и приета работа. Приемането на извършената работа обхваща по същината си два момента: 1) фактическото получаване на изработеното от поръчващия и 2) признанието, че изработеното съответства на поръчаното. Следователно приемане има само когато реалното получаване на изработеното се придружава от изрично или мълчаливо изразено изявление на поръчващия, че счита работата съобразена с договора. Щом приемането обхваща не само просто разместване на фактическата власт, а още и едно изявление, свързано с важни правни последици, ясно е, че то не е само едно фактическо, но и едно правно действие.

Ето защо, основния спор по делото е дали възложителя е приел работата.

В Решение № 34 от 22.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 588/2009 г., II т. о., ТК и в Решение № 118 от 5.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 491/2010 г., II т. о., ТК, постановени в производството по чл. 290 ГПК, е прието, че възнаграждението по чл. 266, ал. 1 ЗЗД, се дължи за изпълнена и приета работа, като тежестта на доказване, че има неизпълнени и лошо изпълнени СМР, е върху възложителя, чието е възражението, че за тях не дължи плащане.

Безспорно е установено, че ответника живее в процесната сграда. Видно от Удостоверение от ОДМВР – Разград, е че от 27.09.2011г. , адресът на който е построена процесната сграда, е регистриран като настоящ и постоянен адрес на ответника /л.47/. Преписа от исковата молба ведно със съобщението и разпореждането по чл. 131 ГПК, са изпратени от съда на този адрес и са получени лично от ответника /л.49/.

Налице е на трайно установена съдебна практика на ВКС, според която когато възложителят е във фактическа власт на изработеното от изпълнителя съоръжение и същото функционира по предназначение, без да е направено възражение за недостатъци, счита се, че работата е извършена и приета от възложителя с конклудентни действия. В този смисъл е р. № 250/11.01.2011 г. по т. д. № 535/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о. постановено по реда на чл. 290 ГПК, така и Определение № 601 от 24.08.2011 г. на ВКС по т. д. № 981/2010 г., II т. о., ТК.

Действително, приемането на извършената работа не съставлява само фактическо действие на поръчващия, но и одобряване на работата. Обстоятелството дали изработеното е съобразено с договора, следва да се установи при обикновен преглед, тъй като твърдените недостатъци, са видими. Не са ангажирани доказателства за това, че при приемането поръчващият е направил някакви възражения за неточно (некачествено) изпълнение, поради което съдът счита, че в случая намира приложение необоримата презумпция по чл. 264, ал. 3 ЗЗД за правилно изпълнена работа. Одобряването на работата обуславя невъзможността за поръчващия да реализира отговорността на изпълнителя по чл. 265, ал. 1 ЗЗД, като иска поправяне на работата, заплащане на разходите, необходими за поправката, или да иска намаляване на възнаграждението. Така и Решение № 1100 от 4.07.2003 г. на ВКС по гр. д. № 1876/2002 г., V г. о.,

Български законник, бр. 10/2003 г., стр. 101, както и Определение № 375 от 18.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 111/2010 г., II т. о., ТК.

По възражението на ответника за липсва приемане на извършената работа тъй като актовете сред които и обр. 19, не са подписани от ответника.

Съдът намира това възражение за неоснователно, не само поради характера на тези протоколи като количествено – стойностни актове за извършени СМР, а не приемателни актове и липсата на обусловеност между задължението за подписване на актове обр.19 и задължението за плащане на приети СМР, но с оглед условията и реда за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. В разпоредбата на чл.7, ал.3 от Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, не е предвидено съставяне на акт образец, респ. приложение № 19, но дори и да се приеме, че по своята същност се касае за акт приложение №7, то неподписването му от страна поканена, но неявила се страна, не го прави недействителен, съгласно чл. 5, ал.4 от цитираната наредба. Страните по договора не са предвидили протоколите обр.19 като документи за приемане на изпълнените СМР на съответните етапи, а само като количествено-стойностна сметка. От друга страна, в отношенията между страните по спора е приложима Наредба № 3/2003 г., към която е налице и изрично препращане в раздел ІV, т. 10 от договора. Така и Решение № 638 от 24.10.2008 г. по т. дело  N  302/ 2008 година на ВКС, ТК, ІІ т.о.

Самият ответник в отговора на ИМ /л. 52/, сочи че е отказал да подпише актовете. С оглед безспорно установения факт, че документите са били представени на ответника и че същият е отказал да ги подпише, съдът счита, че възложителят не е осигурил своето съдействие и участие в процеса по приемането на работата като страна по договора, поради което не може да черпи благоприятни правни последици от неизпълнение на своето задължение по чл. 264, ал. 1 ЗЗД и работата следва да се счита приета. В тази връзка съдът съобразява и практиката на ВКС - Решение № 48 от 31.03.2011 г. по т. д. № 822/2010 г. на ІІ т. о. постановено по реда на чл. 290 ГПК, според която, приемането може да бъде не само изрично, но и с конклудентни действия. За несъстоятелно съдът счита и твърдението на ответника за неизпълнение на процедурата по чл. 5 от Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за изготвяне и съставяне на актове и протоколи по време на строителството, тъй като съгласно разпоредбата на ал. 4, предвиждаща, че липсата на подпис на страната не е основание за обявяване акта или протокола за недействителен, както и на приетото в решение № 638 от 24.10.2008 г. по т. д. № 302/2008 г. на ВКС, ІІ т. о. относно характера на протоколите обр. 19, като количествено-стойностни актове за извършени СМР, а не на приемателни актове. В този смисъл е и Определение № 407 от 08.2012 година по т. дело № 947/2011 година на ВКС, търговска колегия,

По възражението, на ответника за наличие на недостатъци.

Видно от заключението на СТЕ, е че липсват документи за установяване на недостатъци по време на строителството или в гаранционния срок – нито писмени възражения и забележки от ответника по изпълнените СМР, нито двустранни протоколи по чл. 15 от Договора за строителство за установяване на появили се скрити дефекти, нито други приложими документи. Работите предмет на договора са основно със скрит характер, а относно зидариите то довършителните работи вече са изпълнение и също не могат да се видят дефекти. Така при липса на съответните документи не е възможно да се установи имало ли е недостатъци по време на строителството, или появили са се такива след това и дали ответника е поправял нещо, тъй като това не е видно от оглед и не са представени документи. Относно конструкцията на сградата, наличието на подписани от проектанта по част конструктивна актове обр. 7, е писмен документ за липса на недостатъци по нея при подписването на актовете. Същото показва и подписания от проектанта-конструктор акт бр. 14.

Съдът приема вариант І от заключението на СТЕ, съгласно което дължимата от ответника сума по протокол № 1 е 18 408.25 лв. Това е така тъй като ищецът не представи доказателства, за причината довела до влагането на 11 куб.м. бетон в повече от определеното от проектанта. Съгласно заключението, дължимата сума по протокол № 2 е в размер на 4 530.88 лв. Т.е. общо по протокол №1 и № 2 – 22 939.13лв. От тази сума следва да се приспадне заплатената от ответника сума в размер на 8 000 лв. Ето защо, искът се явява основателен и доказан за сумата от 14 939.13 лв., ведно със законната лихва считано от подаването на иска – 05.04.2013г. За разликата до предявения размер от 17 063.07 лв., предявения иск следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

По възражението за прихващане с неустойка за забавено изпълнение.

Действително, строителството не е приключило съгласно уговорения три месечен срок, който е изтекъл на 17.07.2009г., а едва на 31.07.2009г. По делото безспорно се доказа, че по разпореждане на ответника, без съставяне на протокол за дефекти, съгл. чл. 15 от Договора, ищецът е спрял работа за около месец. По делото липсват твърдения от страна на ответника, че ищецът е възпрепятствал съставянето на такъв протокол. Ето защо, съдът намира, че неспазения срок за приключване на СМР не може да се вмени във вина на ищеца. Ето защо, възражението за прихващане с дължимо му обезщетение по реда на чл.262, ал.2 от ЗЗД в размер на 5000,00 лева, следва да бъде отхвърлено като неоснователно и недоказано. Само за пълнота на изложението следва да се изтъкне, че е безспорно, че ответника още в самото начало, не е изпълнил задължението си посочено в раззел ІІІ, т.6, б „а”, а именно при започване на строежа да заплати на строителя аванс в размер на 14 000 лв. Т.е. още в самото начало, ответника е изпаднал в забава.

По разноските.

С оглед изхода на спора, ответника следва да заплати на ищеца, сумата от 1 399.55 лв., представляваща деловодни разноски съразмерно с уважената част от иска, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

Ищецът следва да заплати на ответника сумата от 123.23 лв., представляваща деловодни разноски съобразно отхвърлената част от иска, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Г.С.С., ЕГН **********, постоянен адрес: гр.Разград. общ. Разград, обл.Разград, ул."********" № *** ДА ЗАПЛАТИ на "СТРОИТЕЛНО-ТЪРГОВСКА КООПЕРАЦИЯ "КООПСТРОЙ» - в ликвидация, седалище и адрес на управление: гр.Разград, общ.Разград, обл.Разград, ул."Свети Климент" № 50, ЕИК000494182, представлявана от Недялка С. Петрова — Председател ликвид. комисия, сумата от 14 939.13 лв. /четиринадесет хиляди деветстотин тридесет и девет лева и тринадесет стотинки/, представляваща остатък от дължимо възнаграждение по договор за изработка от 02.04.2009г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 05.04.2013г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. чл.266, ал.1 във вр. 79, ал.1 във вр. с чл. 86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до предявения размер от 17 063.07 лв., като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ приетото за съвместно разглеждане възражение за прихващане от Г.С.С., ЕГН **********, постоянен адрес: гр.Разград. общ. Разград, обл.Разград, ул."******" № ** срещу "СТРОИТЕЛНО-ТЪРГОВСКА КООПЕРАЦИЯ "КООПСТРОЙ» - в ликвидация, седалище и адрес на управление: гр.Разград, общ.Разград, обл.Разград, ул."Свети Климент" № 50, ЕИК000494182, представлявана от Недялка С. Петрова — Председател ликвид. комисия, за сумата от 5 000 лв., представляваща неустойка за забавено изпълнение, съгласно Раздел VІ, т. 17 от по договор за изработка от 02.04.2009г., сключен между страните, на осн. чл. 262, ал.2 ЗЗД, като неоснователно и недоказано.

ОСЪЖДА Г.С.С., ЕГН **********, постоянен адрес: гр.Разград. общ. Разград, обл.Разград, ул."*****" № ** ДА ЗАПЛАТИ на СТРОИТЕЛНО-ТЪРГОВСКА КООПЕРАЦИЯ "КООПСТРОЙ» - в ликвидация, седалище и адрес на управление: гр.Разград, общ.Разград, обл.Разград, ул."Свети Климент" № 50, ЕИК000494182, представлявана от Недялка С. Петрова — Председател ликвид. комисия сумата от 1 399.55 лв. /хиляда триста деветдесет и девет лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща деловодни разноски съразмерно с уважената част от иска, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА СТРОИТЕЛНО-ТЪРГОВСКА КООПЕРАЦИЯ "КООПСТРОЙ» - в ликвидация, седалище и адрес на управление: гр.Разград, общ.Разград, обл.Разград, ул."Свети Климент" № 50, ЕИК000494182, представлявана от Недялка С. Петрова — Председател ликвид. комисия ДА ЗАПЛАТИ на Г.С.С., ЕГН **********, постоянен адрес: гр.Разград. общ. Разград, обл.Разград, ул."******" № ** сумата от 123.23 лв. /сто двадесет и три лева и двадесет и три стотинки/, представляваща деловодни разноски съобразно отхвърлената част от иска, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен съд - Разград от връчването на препис от акт на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: