Р Е Ш Е Н И Е

Номер 333 21.11.2013 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На тридесети октомври две хиляди и тринадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар Д.Д.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д. №646/2013 г.

Производството е с правно основание чл.327 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от ПК “Съгласие”, със седалище гр.цар Калоян срещу ЗП “Д. П. Д.”, с която е предявен иск за установяване на задължението за заплащане на сумата 1 575,64 лв., стойност на закупени от него стоки – дизелово гориво, сумата и законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Сочи ,че между страните е имало договор за покупко-продажба на дизелово гориво – 772,37 лв., че това количество е било предадено на ответника, но той не е заплатил продажната цена, вкл. и след покана.

Ответникът заявява, че е заплатил процесното количество дизелово гориво.

Предявеният установителен иск е допустим, тъй като за същото задължение има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№182/2013 г. на РРС.

Въз основа на събраните по делото доказателства, Съдът установи следната фактическа обстановка: Ищецът и ответникът са търговци по смисъла на ТЗ. На 27.11.2008 г. ищецът е съставил фактура за закупено от ответника дизелово гориво 772,37 л. на стойност 1313,03 лв., 1575,64 лв. с ДДС. Като начин на плащане е посочено “в брой”, без да е фиксирана дата на плащане. Към тази фактура са приложени касови бонове за платени суми на различни дати на обща стойност 1575,64 лв.

Според свидетелката М., служител при ищеца, ответникът не е заплащал при закупуване на дизеловото гориво, тя е съхранявала при нея касовите бонове, като в долната част на същите отбелязвала, че сумата не е платена, в края на месеца пишела фактура и прилагала към нея касовите бонове /като предварително изрязвала надписа “не е платено”/, а той я плащал само частично. За остатъка оставал задължен. По всички предходни фактури платил сумите, но по процесната отказал да плати остатъка. По този начин ищеца работел и с други земеделски производители до момента, в който касовия апарат бил свързан с НАП.

Според заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза процесната фактура е осчетоводена в счетоводствата на двете страни, като при ищеца това е по сметка 411 клиенти, а при ответника – по сметка 401 доставчици. Същата е включена съответно в дневника за продажби, респ. в дневника за покупки. В счетоводството на ответника има РКО от м.ноември 2008 г. с №170 за взета сума 1 575,64 лв. за плащане на фактурата. При ищеца има осчетоводено частично плащане с ПКО от м.януари 2009 г. в размер на 370 лв. За вещото лице издаването на касовите бонове по този начин означава, че по тях са платени сумите на датите и накрая е издадена фактура.

При така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск за установяване на задължението за заплащане на сумата 1 575,64 лв. е неоснователен и недоказан. В съответствие с разпоредбата на чл.327 от ТЗ при търговска продажба купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. При плащането на цената в брой /както е посочено в процесната фактура/ продавачът следва да издаде фискален бон, който да предаде на купувача. В случая касови бонове са издадени. Към 18.06.2013 г. /датата на подаване на писмения отговор/ тези касови бонове заедно с фактурата са се намирали у ответника. Няма данни същият да ги е придобил по друг начин, освен чрез предаване от ищеца. Ето защо съдът приема, че ответникът е платил сумите по касовите бонове и същите като първични счетоводни документи, отразяващи извършеното плащане са му предадени от ищеца.

На осн. чл.78 от ГПК ап.3 ответникът има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от иска. В случая разноските на ответника са в размер на адвокатското възнаграждение, а именно 300 лв.

По гореизложените съображения, Съдът:

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от ПК”Съгласие”, ЕИК **** със седалище гр.цар Калоян и адрес на управление пл.”Демокрация”, №1 срещу ЗП “Д. П. Д.”, ЕИК **** със седалище гр.Р. и адрес на управление ж.к.****** за установяване задължението на ответника към ищеца за заплащане на сумата 1 757,64 лв. по договор за покупко-продажба на дизелово гориво, за който е издадена фактура №934/27.11.2008 г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА ПК”Съгласие”, ЕИК **** със седалище гр.цар Калоян и адрес на управление пл.”Демокрация”, №1 ДА ЗАПЛАТИ на ЗП “Д. П. Д.”, ЕИК ***** със седалище гр.Р. и адрес на управление ж.к.”****** сумата 300 лв. /триста лева/ за направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на съдебното решение препис от същото да се докладва на съдията-докладчик по ч.гр.д.№182/2013 г. на РРС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: