Р Е Ш Е Н И Е
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Разградският
районен съд
На пети
ноември две хиляди и тринадесета
година
в
публично заседание в състав:
Председател: Светлана Чолакова
секретар
П.Т.
прокурор
като разгледа докладваното
от съдията гр.д.№703 по описа за
Производството
е с правно основание чл.26 от ЗЗД, чл.55 от ЗЗД.
Депозирана е искова
молба от К.С.К. срещу “Райфайзенбанк /България/” ЕАД, с която са
предявени обективно съединени искове за установяване недействителността на
деветнадесет клаузи от договор за банков кредит №095275/24.10.2006г. и връщане
на сумата в общ размер на 7830,78лв./изменен в с.з./ включваща 7805,28лв - разлика
от предварително договорени и заплатени анюитетни вноски в периода от
30.04.2008г. до 30.04.2013г. в повече над договореното и сумата 25,50лв. -
платени месечни такси в периода от 01.02.2009г. до 30.05.2013г. Сочи, че с
ответното дружество е сключен договор за банков кредит в размер на 58000лв.,
като кредита следвало да погаси от една изравнителна и 299 равни анюитетни
месечни вноски всяка в размер на 610,87лв. дължими до 15-то число на месеца
считано от 15.12.2006г. до 15.10.2031г., при 12% годишна лихва, представляваща
стойността на банковия ресурс/СБР/ - 4,5% +7,5 пункта надбавка годишно. Договора
бил типов образец, подготвен предварително. Независимо от желанието и да
изменят текстовете на чл.4.3; 4.6; 5.3; 5.7; 9-10.4 вкл.; 11.1; 11.2 и 11.3,
ответникът категорично отказал да преговаря. Още на първия месец, ответника
удържал и 1лв месечна такса, без да е уговорена. След заплащане на вноските за
първите десет месеца, била уведомена от ответника за промяна на СБР на 5%,
което довело до увеличение на месечната вноска, през месец март 2008г, била
уведомена, че СБР е променен на 6,25%, на 04.08.2008г – на 7%, на 06.11.2008г.
– на 8%, от месец януари 2011г. на 7,5%, като тогава била увеличена и месечната
такса на 1,50лв и през месец ноември 2012г., а СБР бил изменен на 6,65%. Сочи,
че от м. ноември 2012г. СБР е намален на
на 6,65%, а вноската на 706лв. Вследствие на увеличения лихвен процент,
платила в повече от договореното, дефакто довело до неоснователно обогатяване
на ответника. Твърди, че клаузите в договора: чл.4.3; 4.6; 5.3; 5.7; 9; 9.1;
9.2; 9.3; 9.4; 9.5; 9.6; 10; 10.1; 10.2; 10.3; 10.4; 11.1; 11.2 и 11.3, са
нищожни уговорени във вреда на потребителя, не отговарят на изискванията за
добросъвестност и водели до нарушавали договорното равноправие. Част от
клаузите зависели само от волята на банката и не подлежали на предоговаряне, че
само от волята на ответника зависи кога и как да променя някои от условията на
договора, че след седемкратно увеличение на лихвата, цената на услугата се
увеличава неколкократно и не съществува възможност да се откаже от последния,
по смисъла на чл.143 т.3 т.10 и т.12 от ЗЗП и т.к. не са уговорени индивидуално.
Клаузите противоречат и на Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно
неравноправните клаузи в потребителските договори. Счита, че част от извършените плащания – тези
в рамките на иска, произтичат от нищожни клаузи, поради което не се дължат и
подлежат на връщане.
Ответникът оспорва
иска. Прави възражение за изтекла погасителна давност за сумите
по главница предхождащи 07.05.2008г., а за лихви тези предхождащи 07.05.2010г.
Сочи, че клаузите в договора не противоречат на императивните норми на ЗЗП.
Признава, че между страните по делото е сключен договор за кредит в размер на
58 000 лв., както и че банката е уведомявала ищеца за всяка промяна на
лихвения процент и погасителния план по договора. Счита, че между страните е
сключен валиден индивидуален договор за банков кредит, че клаузите не са
неравноправни. Лихвеният процент е двукомпонентен и включва фиксирана надбавка
и плаваща банкова база, както и че ищецът не оспорва валидността на чл.4.1 и
чл.4.2, които дефинират вида и начина на изчисляване на лихвата, че стойността
на банковия ресурс е определен сбор от показатели, които са обективни и
променливи, зависими от външни фактори, че тези клаузи не са уговорени във
вреда на потребителя, счита, че тези клаузи не са неравноправни, тъй като в
договора са посочени факторите, които обуславят СБР, че разпоредбата на чл.143,
т.10 и т.12 от ЗЗП не се прилага по отношение на банковите кредити, както и че
в случая се касае за изключение, визирано в чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП, че цената
на парични ресурс е променлива и не е под контрола на банката. Счита, че част
от посочените в исковата молба клаузи/чл.5.3, 5.7,11.1,11.2 и 11.3/, чиято
нищожност се иска да бъде прогласена, са произволно избрани и не кореспондират
с изискванията на чл.20 от ЗЗД, тъй като не могат да се разглеждат изолирано, а
друга част/чл.4.6,9/от чл.9.1 до чл.9.6/, чл.10 /от чл.10.1 до чл.10.4/ е право
на кредитора при неизпълнение да търси обезщетение за забава. По отношение на сумите, чиито връщане се иска
счита, че те са платени на валидно основание – договора за банков кредит, а
събраните такси се дължат според Общите условия и Тарифа на банката, по открита
сметка на ищеца.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически
обстоятелства: Предявените искове са допустими. Кредитополучателят има
качеството на потребител по смисъла на §13 т.1 от ДР на ЗЗП. Договорът за
банков кредит е търговска сделка от категорията на банкови сделки, имаща за
предмет предоставяне на финансова услуга свързана с дейността на кредитните
институции по смисъла на §13 т.12 от ДР на ЗЗП. Кредитът е ипотечен, поради
което попада вън от приложното поле на ЗПК и е налице е правен интерес, тъй
като претенцията попада в приложното поле на ЗЗП.
На
24.10.2006 г. между страните бил сключен договор за банков кредит №095275
в размер на 58000лв, обезпечен с ипотека, който ищецът следвало да погаси от
една изравнителна и 299 равни анюитетни месечни вноски, всяка в размер на
610,87лв., дължими до 15-то число на месеца считано от 15.12.2006г. до
15.10.2031г., при 12% годишна лихва, представляваща стойността на банковия
ресурс/СБР/-4,5% +7,5 пункта надбавка годишно. Ответникът предоставил на ищеца
договорената сума, която била усвоена. След това с последващи писма ищецът бил уведомяван от
ответника за едностранни промени на лихвения % в частта СБР, с приложен към тях
нов погасителен план. Така от 15.09.2007г. договорената лихва от 12% се променяла
на 12,50%, като промяната била по отношение на СБР, който вече бил 5%. От
15.03.2008г. е договорената лихва се увеличила на 13,75%, т.к. СБР е бил размер
на 6,25%. От 15.09.2008г. договорената лихва се променяла на 14,50%, след
промяна на СБР на 7%. От 15.12.2008г. договорената лихва се увеличила на 15,50%, при промяна на СБР на 8%. От 15.02.2011г. лихвата се променила/намаляла/
на 15%, поради промяна на СБР на 7,50% и от 15.11.2012г. - 14,15% след промяна
на СБР на 6,65%. При всички тези промени на лихвения процент, надбавката била в
един и същ размер - 7,50.
Според заключението
на счетоводната експертиза и
изслушването на вещото лице в с.з. се установява, че към датата на сключване на
договора определянето на лихвения % по него, се изчислявал като сбор от СБР и
надбавка като последната била непроменлива величина. СБР включвал МЗР и РФГ. Общо
за периода от 15.12.2006г. до 15.04.2013г. били изпълнени общо 77 месечни
вноски от ищеца на обща стойност 55348,40лв., като разликата внесени в повече
от договореното, била в размер на 7932,54лв. Всяка от вноските с падежна дата 15-то
число на месеца и същите се изпълнявани независимо, че е била налице промяна на
месечната вноска в интервал на увеличенията от първоначално договорената от 610,87лв
до 706лв. към датата на изготвяне на заключението, поради което ответникът не е
начислявал наказателна лихва. СБР е лихвеният процент за съответната валута,
при който банката осигурява ресурс за финансиране на клиенти, увеличен с
разходите по управление на падежната структура на активите и пасивите на
банката и другите законоустановени разходи. СБР се определя от Комитет по
управление на активите и пасивите на банката и може ежемесечно да бъде
преразглеждан и променян при промяна на пазарните условия, представляващи
изменение в едно или повече от посочените в заключението шест условия, които в
своята съвкупност влияят върху него/стр.6 от заключението/. От месец август
2006г. методологията на банката по отношение изчисление на СБР включвала сбор от
основни компонента: разходи за първичен депозитен ресурс, разходи за вторичен
депозитен ресурс и допълнителни разходи. Индексът Софибор е фиксинг на
котировките на необезпечени депозити в български лева предлагани на
междубанковия пазар, който се изготвя към определен час. След сключването на
договора за кредит имало промени в икономическата ситуация както в страната,
така и извън нея. Финансовите пазари изпитвали затруднения в ликвидността,
което се отразявало на индекса Софибор, както и в стойността на лихвите при
срочните депозити за домакинствата и нефинансовите предприятия. СБР включвал
Софибор, ЗМР/задължителни минимални резерви/ и свързаните с ФГВ/фонда за гарантиране
на вземанията/разходи. Стойността на финансовия ресурс се покачвала плавно до
средата на 2010г, а след това също плавно намалява, като тази тенденция
продължавала и до настоящия момент. Промяната на лихвения процент по кредите се
дължал на промяната на СБР. По отношение на кредита и СБР експертизата
заключва, че при спад на междубанковия пазар на СБР по кредита, той се задържа
на по-високи нива, което дава отражение на лихвения процент. По отношение на
допълнителните разходи включени в СБР, банката не би трябвало да може да ги
контролира. Не е налице промяна във фонда гарантиране на влоговете, докато
задължителните минимални резерви като процент се повишавали, същите били променлива
величина, тъй като голяма част от влоговете били на физически лица, на който по
времето на криза банките “посягат”, за да гарантират спестяванията на вложителите.
Съдът кредитира заключението, като компетентно, обосновано и неоспорено от
страните.
Въз
основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните
правни изводи: По отношение на иска за прогласяване нищожността на деветнадесет клаузи в процесния договор поради
това, че са неравноправни, намира следното: Съгласно чл.143 от ЗЗП
неравноправна клауза в договор сключен с потребител е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, регламентирани в тази правна норма, измежду които посочените в
исковата молба: чл.143 т.3 – поставяне изпълнението на задълженията на
търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи
единствено от неговата воля; чл.143 т.10 – при предвидена възможност на
търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора, въз
основа на непредвидено в него основание; т.12. – при предоставяне право на
търговеца или доставчика, да увеличава цената, без потребителят да има право в
тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е
значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключване на договора.
Неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално - чл.146
ал.1 от ЗЗП. Неиндивидуално уговорените клаузи са дефинирани в чл.146 ал.2 от
ЗЗП – изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им, като пример за такива клаузи при договорите
сключвани при общи условия. В чл.144 от ЗЗП са посочени изключенията, при които
определени хипотези, регламентиращи неравноправни клаузи в договори с
потребители визирани в чл.143 от същия, са неприложими. Т.е., за да е нищожна
като неравноправна договорна клауза сключена с потребител, следва да не е
уговорена индивидуално и да осъществява някой от съставите на чл.143 от ЗЗП и заедно
с това, да не попада в изключенията на чл.144 от ЗЗП. Неравноправната клауза се
преценява като се вземат предвид видът на стоката или услугата - предмет на
договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на
сключването, както и всички останали клаузи в договора или на друг договор, от
който зависи – чл.145 ал.1 от ЗЗП. В случая процесните клаузи не са били
индивидуално договорени, т.к. са били изготвени от ответника и ищецът не е
могъл да влияе върху съдържанието им, като тежестта съгласно чл.146 ал.4 от ЗЗП
- дали клаузата е индивидуално уговорена е върху банката, която в случая не е
ангажирала доказателства в този смисъл. Искането за откриване на банкова сметка
***, не е достатъчно да се приема за доказано обратното. Съгласно чл.4.3 от процесния
договор за банков кредит, при промяна на пазарните условия, банката може
едностранно да променя лихвата в частта СБР, като новият лихвен процент влиза в
сила от датата, посочена в уведомлението до кредитополучателя. Установено е в
случая, че лихвеният процент е бил променян шест пъти, за което ответникът е
уведомявал ищеца. Установява се, че това изменение е в резултат на промяната на
СБР, като последният като една от съставните части на лихвения процент, след
сключването на договора е претърпял изменения. Същият се е повишавал до месец
декември 2010г., след което е налице спад, според заключението на вещото лице. Това
кореспондира и с повишаването на лихвения процент по договора, който в този
период е увеличаван, съответно намаляван след месец декември 2010г. /таблица на
л.10 от заключението/. Върху СБР след месец август 2010г. съобразно методика на
банката ответник, влияят три компонента, които явно не се контролират от
банката, според заявеното от в.л. в с.з. Доколкото процесния договор за банков
кредит е сделка сключена с потребител, имаща за предмет финансови инструменти,
чиято цена е свързана с пазарните условия, които са извън контрола на търговеца
или доставчика на финансови услуги, то тя попада в хипотезата на чл.144 ал.3
т.1 от ЗЗП, според която не са неравноправни клаузи на такъв договор, макар да осъществяват
фактическия състав на чл.143 т.7, т.10 и т.12 от ЗЗП, т.е. дори и доставчикът
на финансови услуги, да може да променя едностранно условията на непредвидено
основание и да увеличава цената, без потребителят да има право да в тези случаи
да се откаже от договора, ако окончателната цена е значително завишена
съобразно уговореното, тази клауза няма да е неравноправна, а от там и нищожна,
тъй като попада в изключението на чл.144 ал.3 от ЗЗП. Касае се за обективни факти
на финансовия пазар, довели до увеличаване на някои от компонентите на СБР, съответно
и до неговото увеличение в един период, в какъвто смисъл е заключението на
вещото лице. А лихвата съгласно чл.4.1 от договора представлява сбор от СБР и
надбавка, като в резултат на промяната на СБР е бил променян и лихвения процент
по кредита, което се дължи на промяна в пазарните условия. Това е констатирало
в заключението си вещото лице, а именно, че след сключването на договора са
настъпили изменения в икономическата ситуация в страната, както и извън нея,
финансовите пазари изпитват затруднения в ликвидността, което се отразява на
съответните котировки и при индекса Софибор/който влияе на СБР/, както и в
стойността на лихвите по срочните депозити за домакинства и нефинансови
предприятия, поради което и стойността му се покачва до средата на 2010г. Явно
са били налице обективни причини, независещи от волята на банката, за промяната
на СБР, а от там и на размера на лихвата по кредита. Поради което съдът намира,
че чл.4.3 от процесния договор, не е нищожна клауза. Същата не попада и в хипотезата
на чл.143 т.3 от ЗЗП, който предвижда изпълнението на задълженията на търговеца
или доставчика да е в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено
от неговата воля. В случая явно, а и не е спорно, че ответникът е изпълнил
задълженията си по договора, тъй като е предоставил договорената сума на ищеца
в размер на 58000лв., поради което чл.4.3 от процесния договор, не попада в
обхвата на чл.143 т.3 от ЗЗП. Тук съдът следва да отбележи, че посочената съдебна
практика по случая от ищеца в писмените бележки, в частност решения на окръжни
съдилища, които в случая са окончателни, се отнасят до промяна на лихви по
кредит от друга банка, която след сключване на договора е прибавила и друга
добавка – премия, която влияе на лихвения процент и която не е била уговорена
между страните, като при нейното увеличение съответно е бил увеличаван и
лихвения процент по кредита. В настоящия случай обаче, не се установява
ответникът да е променял лихвения процент въз основа на прибавяне на
допълнителни условия, които да не са включени в договора, поради което част от
посочените решения са неотносими. Следващата визирана от ищеца клауза - чл.4.6 - при
забава в плащането ищецът дължи наказателна лихва за забава в размер на договорената лихва увеличена с 12 пункта
надбавка годишно върху неизплатената част от главницата, не попада в обхвата на
нито една от хипотезите на чл.143 т.3, т.10, не попада в обхвата и на т.12 от
същата разпоредба, тъй като не е доказано, че окончателно определената цена е
значително завишена с цената уговорена при сключване на договора. Не е налице
изпълнението на задължението на ответника да е поставено в зависимост от условие,
зависещо единствено от неговата воля, поради казаното по-горе, т.к. ответникът е
изпълнил задължението си по договора. Не е налице и възможност за едностранна
промяна на условията на договора от страна на банката, въз основа на
непредвидено в него основание. Неоснователен е довода на ищеца, че разпоредбата
е в противоречие с чл.33 от ЗПК, тъй като в случая се касае за ипотечен кредит
и за него не се прилагат разпоредбите на ЗПК. Следващите посочени от ищеца
клаузи на чл.5.3 от договора - банката да събира вземания от сметки на ищеца
произтичащи от и свързани с договора и следващите договорени клаузи, свързани
със заплащане на комисионна при предсрочно погасяване на задължението /чл.5.7/,
случаите, когато кредитът става предсрочно изискуем поради неизпълнение – чл.9
и сл., както правата на банката при неизпълнение - чл.10 и сл. и чл.11.2-3, също
не попадат в хипотезите на чл.143 т.3, т.10 и т.12 от ЗЗП, тъй като както бе
посочено вече, не е налице договорка, съгласно първата посочена разпоредба изпълнението
на задължението на банката да е в зависимост от условие, чието изпълнение да
зависи единствено от нейната воля, тъй като тя е изпълнила задължението си по
договора – предоставила е уговорената сумата на ищеца. Не е налице хипотезата
на чл.143 т.10, тъй като нито една от тези договорени клаузи, не позволява на
ответника да променя едностранно условията на договора въз основа на
непредвидено в него основание, както и не касаят хипотези даващи възможност на
ответника да увеличава цената, без ищеца да има право да се откаже от договора,
тъй като не представляват клаузи свързани с окончателно определена цена на
договора, която да е значително завишена в сравнение с цената уговорена при
сключването му чл.143 т.12 от ЗЗП. Неотносими
са към/чл.10.1,10.2,10.3 и 10.4 от процесния договор/ посочените от ищеца
разпоредби на ЗПК - съответно чл.20, чл.33 от ЗПК, предвид неприложението на
този закон в случая. Не попада в нито една от хипотезите на чл.143 от ЗЗП,
разпоредбата на чл.11.1 от договора. Текстовете на чл.11.2 и 11.3 от договора,
също не противоречат на закона, тъй като цесията е правен институт разрешен от
закона при условията предвидени в него-чл.99 от ЗЗД. На последно място
Директива 93/13/ЕИО на Съвета 05.04.1993г. е транспонирана пълно в текста на
ЗЗП и не съдържа допълнителни клаузи, които да обосноват и защитят твърденията
на ищеца за противоречие на разпоредбите от договора с нея. Поради изложените
съображения искът е недоказан.
С предявеният иск с
правно основание чл.55 ал.1 от ГПК ищецът иска връщане на платената от него
сума в размер на 7830,78 лв., включваща сумата 7805,28лв., представляваща
платени без основание анюитетни вноски в повече от договореното, както и сумата
25,50лв платени месечни такси и представлява репариране на даденото, като
сумата 708,28лв. се претендира въз основа на нищожна клауза - чл.4.3 от
договора за банков кредит. Същата, не представлява дадено на основание нищожна
клауза от договора, предвид изложеното по-горе по отношение на първия иск. Неоснователна
е претенцията и по отношение на сумата от 25,50лв. - заплатени месечни такси,
тъй като съгласно чл.58 ал.1 от ЗКИ, при отпускане на кредита, банката
предоставя своите условия, включително и данни за общите разходи по кредита
включително и дължими такси. Не се установи по делото това да не е сторено от
страна на банката. Таксите се определят едностранно от банката, без да е
предвидено да бъдат определяни по договаряне с кредитополучателя. Заплатената
сума от ищеца е по тарифа на банката, а същият като кредитополучател следва да
заплаща такси съгласно посочената разпоредба, а освен това е налице съгласие от
страна на ищеца, дадено с подписването
на искане за откриване на банкова сметка ***,/л.96/ с което е приел и следва,
че е запознат с Тарифата на банката. Поради което съдът намира искът за
неоснователен, тъй като не е доказан.
Предвид
изхода на делото на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на
ответника, направените разноски по делото. Ответникът е представил списък,
включващ сумата 300лв. за експертиза и 3518лв. юрисконсултско възнаграждение,
последното се дължи на основание чл.78 ал.8 от ГПК. Същото би следвало да се
равнява на адвокатско възнаграждение определено в конкретния случай на
основание чл. чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, тъй като общата цена на исковете е
15661,56лв., или дължимото юрисконсултско възнаграждение е в размер на
763,23лв. Същото е на основание чл.78 ал.8 от ГПК и е определено от закона,
като не се дължи доказването му. В този смисъл е неоснователно искането за
присъждане на претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 3518лв.,
/В т.см. Опр. №399/06.06.2012г. ч.гр.д. №357/12г. на ІІІг.о. ВКС, Опр. №384 от
21.05.2012г. ч.т.д. №296/12г. на І Іт.о ВКС/ като доказаните разноски направени
от ответника са в размер на 1063,23лв./300лв.+763,23лв./
Воден
от гореизложеното, Разградският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.С.К.,
ЕГН**********,*** 36, Търговски дом офис 8, срещу “Райфайзенбанк
/България/” ЕАД, ЕИК****** гр.София, район **** искове за признаване на нищожни като противоречащи на закона-чл.143 т.3,
т.10,т.12, чл.146 ал.2 от ЗЗП от договор за банков кредит №095275/24.10.2006г.
на членовете - чл. 4.3; 4.6; 5.3; 5.7; от 9 до 10.4 вкл.;11.1;11.2 и 11.3,
както и за заплащане на сумата 7830,78 лв., включваща сумата 7805,28лв.,
представляваща разлика от предварително договорените анюитетни вноски и
заплатените в периода от 30.04.2008г. до 30.04.2013г. и платени суми за месечни
такси в размер на 25,50лв. в периода от 01.02.2009г. до 30.05.2013г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА К.С.К., ЕГН**********,*** , ДА ЗАПЛАТИ
на “Райфайзенбанк /България/” ЕАД,
ЕИК****** гр.София, район ****** сумата 1063,23лв./хиляда и шестдесет и три
лева и двадесет и три стотинки/ за разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: