Р Е Ш Е
Н И Е
Номер 331
06.11.2013 г. гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Разградският районен съд състав
На двадесет и девети октомври две
хиляди и тринадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: СВЕТЛАНА
ЧОЛАКОВА
секретар Г.А.
прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д.886 по описа за
Производството
е по трудов спор, с правно основание чл.128 т.2 от КТ, чл.224 ал.1 от КТ, чл.222
ал.3 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Депозирана
е искова молба от А.Г.Ю., с която са предявени обективно съединени искове
срещу “К.-Т-Т.Т.”***, за заплащане на:
сума в размер от 138,44 лв., представляваща трудово възнаграждение за периода
01.04.2013г.-18.04.2013г/чиста сума/, сумата 320,85 лв. - неизползван отпуск в
размер на 25дни за 2011г, мораторната лихва от 02.02.2013г. до 02.06.2013г. в
размер на 10,82лв, сумата 320,85 лв. - неизползван отпуск в размер на 25дни за 2012г.,
мораторната лихва от 02.02.2013г. до 02.06.2013г. в размер на 10,82лв., сумата
51,34лв. - неизползван отпуск от 4 дни за 2013г. и сумата 627,44лв.,
представляваща обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ, както и мораторната лихва от
02.02.2013г. до 02.06.2013г. в размер на 21,15лв., като всяка сума ведно със
законната лихва от завеждането на исковата молба. Сочи, че е работил при
ответника по трудов договор на длъжност “шофьор на автобус” №71/25.10.2010г.,
който бил прекратен по взаимно съгласие на страните със заповед
№1/01.02.2013г., т.к. придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
На 05.03.2013г. подписал нов договор с ответника №81 отново на същата длъжност,
който бил прекратен по взаимно съгласие на страните със заповед №2/18.04.2013г.
на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ.
Ответникът оспорва исковете, като
твърди, че претендираните суми са били изплатени на работника, трудовото
възнаграждение в размер на 134,44лв. за положен труд през месец април 2013г., е
изплатено с разчетно-платежна ведомост за месец април 2013г., обезщетенията по
чл.224 ал.1 от КТ и по чл.222 ал.3 от КТ са изплатени с РКО от 04.02.2013г., а
обезщетение за два дни отпуск за 2013г., в размер на 28,18лв., с ведомост от
месец януари 2013г. Единствено не е изплатено обезщетение за два дни отпуск за
2013г. от претендираните от ищеца четири дни за 2013г., което е в размер на
23,16лв. За последното прави възражение за прихващане, с дължима от ищеца сума
от 230лв. получена без основание, тъй като с РКО от 04.02.2013г. му е изплатена
сумата от 1500лв, а е следвало да е в размер на 1270лв. Изплатената в повече
сума на ищеца била с оглед бъдещи трудови ангажименти поети от ответника и
запазване добрия тон в отношенията между страните.
Въз основа
на представените по делото доказателства, съдът установи следната фактическа
обстановка: Ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника. С трудов
договор №71 от 25.10.2010 г. е назначен на длъжноста «шофьор на автобус» с уговорено
основно месечно възнаграждение в размер на 240лв., като трудовото правоотношение
е за определено време със срок на изпитване от шест месеца, след изтичането на
който договорът се превърнал в безсрочен. Със заповед №1/01.02.2013г. на
управителя на дружеството работодател, на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ е
прекратено трудовото правоотношение, тъй като ищецът придобил право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст. На 05.03.2013г. бил сключен нов договор между
страните отново на същата длъжност за неопределено време с основно трудово
възнаграждение в размер на 310лв., който по взаимно съгласие бил прекратен със
Заповед №2/18.04.2013г.
В с.з.
ищецът оспорва истинността на представения от ответника РКО от 04.02.2013г. и
разчетно платежни ведомости за месеците януари и април 2013г., относно
авторството, а именно, че не е подписвал тези документи. Предвид заявлението на
ответника, че ще се ползва от тях е открито производство по реда на 193 от ГПК
и е назначена графологична експретиза, която да изследва подписа в трите
документа, дали са изпълнени от ищеца.
Според
заключението на вещото лице по назначента графологична експертиза, саморъчният
подпис положен върху разходен касов ордер от 04.02.2013г. и разчетно-платежни
ведомости за месец януари и април 2013г. срещу името А.Г.Ю. са положени от
ищеца. Съдът няма причина да не кредитира заключението на вещото лице, тъй като
същото е отговорило компетентно на поставените въпроси, а и същото не е
оспорено от страните.
Според
заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза и
допълнителна такава, чистата сума да получаване от ищеца като трудово
възнаграждение за месец април е в размер на 138,44лв, която е изплатена
съгласно разчетно-платежна ведомост за месец април 2013г. Полагаемият отпуск за
2011, 2012г. и 2013г. съобразно отработеното време е по 50 дни за 2011г, 2012г.
и 4 дни за 2013г. Обезщетението на неползван отпуск за 2011г. и 2012г. в размер
на 641,70лв./713лв.-71,30лв/ е начислено заедно с обезщетението в размер на
627,44лв от две месечни брутни заплати по чл.222 ал.3 от КТ, или общо
1269,14лв. във ведомост за м. февруари 2013г. и изплатени с РКО от 04.02.2013г.
за сумата 1500лв, която е с 230,86лв в повече от дължимото. Обезщетение за два
дни отпуск за 2013г. в размер на 28,18лв. е изплатено с разчетно-платежна
ведомост от месец януари 2013г., в която е начислено заедно със заплатата за м.
януари 2013г. Не е изплатено обезщетението за останалите два дни отпуск за
2013г. в размер на 25,36лв. Лихвата върху тази сума е в размер на 1,32лв.
Според допълнителното заключение на вещото лице, ответникът е подал информация
по декларация образец №1 данни за осигурени лица за месеците януари, февруари и
април 2013г. в ТД на НАП Разград за работника-щец. РКО от 04.02.2013г. е
отразен като разход в касовата книга на ответника електронен вариант, при
спазване на изискванията на ЗС. Сумата от 1500лв. е осчетоводена в
счетоводството на ответника като разход с операция №290/28.02.2013г. Кт с/ка
501-каса; Дт с/ка 429 партида 101-разчети с физически лица Ю.. Съдът кредитира
заключението на вещото лице, като компетентно, обективно и неоспорено.
Въз основа на така установените
фактически обстоятелства, съдът направи следните правни
изводи:
По отношение на
иска за заплащане на обезщетение за неизползван отпуск в размер на 4 дни за
2013г. същият е частично основателен - само за сумата от 25,36лв. Според заключението на вещото
лице по изготвената експертиза, в разчетно-платежна ведомост за месец януари
2013г. са начислени заедно със заплатата за м. януари и обезщетение за два дни
отпуск в размер на 28,18лв, които са изплатени. Не е начислено обезщетение за
два дни неизползван отпуск на ищеца за 2013г./от общо четири/, в размер на
25,36лв. - чиста сума за получаване. Съдът намира за недоказано възражението за
прихващане направено от ответника срещу ищеца, за недължимо платена на
последния сума в размер на 230лв.
Съгласно чл.271 ал.1 от КТ не подлежат на връщане сумите от трудово
възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение, когато те са изплатени
неправилно, ако работникът или служителят е бил недобросъвестен.
Добросъвестността му се предполага до доказване на противното – чл.8 ал.2 КТ ,
т.е. следва да се докаже неговото знание относно липсата на основание за
получаване на сумата. В тежест на ответника работодател е това обстоятелство,
че ищецът към момента на получаването на сумата е знаел, че му се заплащат
230лв. в повече. В случая ответникът не е оборил тази презумция и не е
ангажирал доказателства в този смисъл. Поради което следва да се приеме, че е
налице добросъвестност на работника при получаване на суми по трудово
правоотношение, макар и при липса на основание, като възражението по чл.55 от
ЗЗД се явява неоснователно.
Предявените искове за заплащане на
трудово възнаграждение за периода 01.04.2013г-18.04.2013г, в размер на 138,44лв, обезщетение по
чл.222 ал.3 от КТ в размер на 627,44лв., както и обезщетение за неизползван
отпуск за 2011г, 2012г. са неоснователни, като недоказани. От събраните
доказателства се установява, че в този период трудовото правоотношение между страните е съществувало,
полаган е труд
и за този труд на
ищеца е начислено трудово
възнаграждение, което е
изплатено. Изплатени са и полагащите се обезщетения по чл.224 ал.1 от КТ за
посочения период, както и обезщетението по чл.222 ал.3 от КТ, дължимо при
прекратяване на трудовото правоотношение, когато работникът е придобил право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст. От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че процесните суми са били изплатени на ищеца. Остана
недоказано направеното оспорване истинността на РКО от 04.02.2013г. за получена
от ищеца сума в размер на 1500лв, както и разчетно платежни ведомости за
заплати за месеците януари и април 2013г. за получени суми от ищеца. От
заключението на вещото лице по изготвената графологична експертиза /л.100/ се
установи, че подписът на тези документи
е положен от ищеца. В този смисъл съдът намира за неоснователни доводите
на ищеца по същество, че процесният РКО, тъй като нямал номер съгласно
изискванията на ЗС, не представлява първичен счетоводен документ, както и че
липсата на подадена информация за изплатени обезщетения в декларация обр.1 по
ЗЗДФЛ от ответника в НАП, води до противния извод. На първо място дори и да се
приеме, че липсата на номер на ордера е в разрез с изискванията на закона,
същият е документ подписан от ищеца и представлява разписка за получена сума. Според
разпоредбата на чл.270 ал.3 от КТ трудовото възнаграждение се изплаща лично на
работника по ведомост или срещу разписка. Процесният документ има дата и е
подписан от ищеца, удостоверява получена от ищеца сума в размер на 1500лв.
Освен това същият е осчетоводен в счетоводството на ответника по съответния ред
със съответна счетоводна операция. Неподадена информация за тези доходи на
осигурено лице - обезщетения платени на ищеца от ответника в декларация обр. №1
до ТД на НАП, не води до извода, че сумите не са изплатени, а евентуално до
извършено нарушение във връзка с административните задължения на осигурителя,
което е извън предмета на настоящото производство. Поради което съдът намира,
тези искове за неоснователни, като недоказани.
По отношение на
акцесорния иск по чл.86 от ЗЗД, доколкото е в зависимост от главния, чиято
неоснователност се установи, то неоснователен се явява и акцесорния иск за
мораторна лихва в размер на 10,82лв върху сумата 320,85лв. представляваща
обезщетение за неползван отпуск за 2011г и 2012г. за периода от 02.02.2013г до
02.06.2013г., както и 21,15лв. върху сумата от 627,44лв. за периода от
02.02.2013г. до 02.06.2013г., при което следва да се отхвърли като
неоснователен.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78
ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 5,07лв. съразмерно уважената част от
иска.
Ответникът следва да заплати държавна такса по
сметка на РРС на основание чл.78 ал.6 във вр. с чл.71 ал.1 от ГПК вр. с чл.1 от
Тарифата за държавните такси, което се събират от съдилищата по реда на ГПК, в
размер на 50 лв., както и сума съразмерно уважения иск за платените от бюджета
на съда за вещо лице по съдебно-счетоводната експертиза в размер на 5лв., или
общо в размер на 55лв.
По трудов спор работниците и служителите не дължат заплащане на дължимите към съда държавни разноски за съдебното производство независимо от изхода на делото, но дължат разноските направени от работодателя, когато предявеният иск бъде отхвърлен. С оглед изхода на делото ищецът следва да заплати направените разноски от работодателя за адвокатско възнаграждение, съразмерно отхвърлената част от иска в размер на 98,31лв., на основание чл.78 ал.3 от ГПК.
Воден от гореизложеното, Разградският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЕТ “К-Т-Т.Т.”***, ДА ЗАПЛАТИ на А.Г.Ю., ЕГН**********,***, сумата 25,36 лв. /двадесет и пет лева и
тридесет и шест стотинки/ представляваща обезщетение за два дни неизползван
отпуск за 2013г., ведно със законната лихва считано от 03.06.2013г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до
първоначалния размер от 51,34лв.
ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ на А.Г.Ю., ЕГН**********,***, срещу ЕТ “К.-Т-Т.Т.”***, ЗА ЗАПЛАЩАНЕ
на следните суми: 128,44лв./сто двадесет и осем лева и четиридесет и четири
стотинки/ за трудово възнаграждение за периода 01.04.2013г.-18.04.2013г., 320,85лв./триста и двадесет лева и осемдесет и
пет стотинки/ обезщетение за неизползван отпуск в размер на двадесет и пет дни за
2011г, както и мораторна лихва върху тази сума в размер на 10,82лв./десет лева
и осемдесет и две стотинки/ от 02.02.2013г. до 02.06.2013г., 320,85лв./триста и
двадесет лева и осемдесет и пет стотинки/ обезщетение за неизползван отпуск в
размер на двадесет и пет дни за 2012г., както и мораторна лихва върху тази сума
в размер на 10,82лв./десет лева и осемдесет и две стотинки/ от 02.02.2013г. до
02.06.22013г., 627лв. /шестотин двадесет
и седем лева/ представляваща обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ, както и 21.15лв./двадесет
и един лева и петнадесет стотинки/ върху тази сума мораторна лихва от
02.02.2013г. до 02.06.2013г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ПРИЕМА ЗА НЕДОКАЗАНО на основание чл.194 ал.2 във вр. с чл.193 ал.2 от ГПК,
направеното от ищеца А.Г.Ю., ЕГН********** оспорване истинността на представените
от ответника ЕТ “К-Т-Т.Т.” ЕИК**** документи - РКО от 04.02.2013г разчетно-платежни
ведомости за месец януари 2013г. и месец април 2013г., относно авторството на
подписа на А.Г.Ю., ЕГН**********.
ОТХВЪРЛЯ
възражението за прихващане предявено от ЕТ “К.-Т-Т.Т.” ЕИК**** срещу А.Г.Ю., ЕГН**********, за дължимата сума в размер на
23,16лв., представляваща обезщетение за два дни неизползван отпуск за 2013г.,
със сумата 230лв, получена от ищеца в повече с разходен касов ордер от
04.02.2013г.
ОСЪЖДА ЕТ “К-Т-Т.Т.”***, ДА
ЗАПЛАТИ на А.Г.Ю., ЕГН********** сумата 5,07лв. /пет лева и седем
стотинки/ за разноски.
ОСЪЖДА ЕТ “К-Т-Т.Т.”***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РРС сумата
55лв./петдесет и пет лева/
ОСЪЖДА А.Г.Ю., ЕГН**********,*** ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ “К-Т-Т.Т.”***
сумата 98,31лв./деветдесет и осем лева и тридесет и една стотинки/ за разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните
РАЙОНЕН СЪДИЯ: