В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на седми октомври, две хиляди и тринадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

секретар :Г.М.

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №980 по описа за 2013 г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

Предявени са обективно съединени искове на основание чл.344 ал.1 т.1, т.3-в условията на евентуалност, и т.4 от КТ, чл.128 ; чл.224 от КТ и чл.221 ал.1 от КТ.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за незаконно и отмени дисциплинарно му уволнение, извършено със заповед №10 от 09.05.2013г. и в условията на евентуалност да осъди ответника да му заплати обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за времето от 09.05.2013г. до срока на трудовия му договор-22.10.2013г. в размер на 1 737,79 лева. Иска и да му заплати обезщетение по чл.224 от КТ за неползван платен годишен отпуск за 2013г. за 5 дни в размер на 72,96 лева, ведно със законна лихва и заплащане на трудово възнаграждение за м.януари 2013г.-221 лева; за м.февруари 2013г.-321 лева, за м.март 2013г.-321 лева и за м.април 2013г.-72,96 лева. Настоява още да се приеме, че трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ, считано от 14.04.2013г.; да се осъди ответника да му заплати обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ в размер на 2 017,68 лева, представляващи действителните вреди претърпени от него за времето от 14.04.2013г. до 22.10.2013г., ведно със законна лихва, като се допусне поправка на основание за уволнение и се впише в трудовата му книжка. Претендира и разноски по делото.

Ответникът не е депозирал писмен отговор, не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: Ищецът е работел в ответното предприятие на длъжност “техник, поддръжка на компютри” по силата на трудов договор №** от ***г., сключен за срок до 22.10.2013г. На 09.05.2013г. на работника е връчена заповед за дисциплинарно уволнение, като на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ трудовото му правоотношение е прекратено. Видно от заповедта, той е наказан от работодателя си с дисциплинарно уволнение заради „неявяване на работа в продължение на повече от два дни и заради системни нарушения на трудовата дисциплина”. В заповедта не са посочени дните в които ищецът е отсъствал от работа, не са посочени, нито конкретизирани и нарушенията на трудовата дисциплина.

В исковата молба ищецът твърди, че не е изслушан от работодателя преди налагането на дисциплинарното наказание, не са му искани и писмени обяснения. Твърди още, че още преди да получи заповедта за уволнение, със заявление от 08.04.2013г., получено на 14.04.2013г. е уведомил ответника, че прекратява трудовия си договор на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ, поради забавено изплащане на следващото му се трудово възнаграждение: за м.януари на 2013г.-221 лева; за м.февруари 2013г.-321 лева; за м.март 2013г.-321 лева и до 08.04.2013г.-72,96 лева.

Ответникът не представил по делото трудовото досие на ищеца, не е представил и ведомостите за начислено и изплатено на работника трудово възнаграждение за посочените месеци, въпреки вмененото му задължение за това с разпореждането доклад по чл.312 ал.1 във връзка с чл.146 ал.1 и ал.2 от ГПК.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е изготвило заключение въз основа на материалите по делото и твърденията на ищеца в исковата молба, тъй като управителят на ответника е заявил, че предприятието на фирмата е прехвърлено и има нов собственик, не е показал и документи за изплатени суми на ищеца. Съгласно заключението на вещото лице следващото се на ищеца ТВ като чиста сума, след приспадане на дължимите удръжки за социално и здравно осигуряване е: за м.януари 2013г.-173,24 лева; за м.февруари-251,63 лева; за м.март-251,63 лева и за м април-251,63 лева, като от тях ищеца претендира само 72,96 лева до 08.04.2013г. В заключението си вещото лице е посочило още, че обезщетението за неползван платен отпуск за 2013г. от 5 работни дни е в размер, като чиста сума за получаване, от 65,66 лева; обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ при незаконно уволнение за периода 09.05.2013г.-22.10.2013г. е в размер на брутното ТВ от 1780,56 лева, от които работника претендира 1 737,79 лева; а обезщетението по чл.221 ал.1 от КТ за периода от 14.04.2013г.-22.10.2013г.- при прекратяване на трудовото правоотношение от работника без предизвестие, е в размер на брутното ТВ от 1 989,44 лева.

В съдебно заседание повереника на ищеца, заявява, че в условията на евентуалност е предявен иска по чл.225 ал.1 от КТ и настоява да се приеме, че трудовия договор е прекратен на основание 327 ал.1 т.2 от КТ, да се допусне поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка на ищеца.

По делото на два пъти съдът извърши справка в ТР и констатира, че относно фирмата на ответника няма отбелязвания и вписвания за извършено прехвърляне на предприятие или дружествени дялове. Приемо-предавателния протокол, представен като приложение №1 към заключението на вещото лице, не е доказателство за извършена сделка с предприятие по смисъла на чл.15 от ТЗ.

Пред вид така изложеното, съдът приема, пред вид правилата на доказателствената тежест, че ответникът не доказа, че преди налагането на дисциплинарното наказание на ищцата е спазил изискването на чл.193 ал.1 от КТ, да изслуша работника или да приеме обясненията му по конкретни нарушения на трудовата дисциплина. Това нарушение на дисциплинарното производство е абсолютно отменително основание и с оглед разпоредбата на чл.193 ал.2 от КТ, дисциплинарното наказание следва да се отмени без да се разглежда спора по същество, още повече, че в случая не е спазена и разпоредбата на чл.195 от КТ-заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не е мотивирана, не са посочени и нарушенията и кога те са извършени.

Отново пред вид правилата на правилата на доказателствената тежест следва да се приеме, че ищецът работник се е възползвал от правото си да прекрати трудовия договор без предизвестие на основание чл.327 ал.1 т.2, поради забавено изплащане на ТВ. Заявление за това ответникът работодател е получил на 14.04.2013г. и от тази дата трудовия му договор е прекратен на посоченото основание. Затова и следва да се допусне поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата му книжка.

По делото не се установи след уволнението ищецът да е работел на друго място по трудово правоотношение до срока за които е сключен трудовия договор-22.10.2013г. Съгласно заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, действителните вреди претърпени от работника за времето от 14.04.2013г. до 22.10.2013г., изчислени съгласно разпоредбите на чл.221 ал.4 т.1 от КТ, са в размер на 1989,44 лева и ответникът следва да бъде осъден да ги заплати.

Претенцията по чл.225 ал.1 от КТ е предявена в условията на евентуалност и по този иск съдът не следва да се произнася и следва да се остави без разглеждане.

Основателен е иска по чл.224 ал.1 от КТ. Съгласно заключението по ССЕ обезщетението за неползван годишен отпуск за 2013г. за 5 работни дни е в размер на 65,66 лева и работодателят следва да бъде осъден да ги заплати.

Основателно е и искането за заплащане на ТВ за м.януари, февруари, март и април 2013г. и тъй като не се спори, че ищецът е работил при ответника до 08.04.2013г., на основание чл.128 от КТ работодателят му дължи сумата сочена от вещото лице и претендирана от ищеца по месеци- общо 749,46 лева/ за м.януари-173,24 лева, за м.февруари-251,63 лева, за м.март-251,63 и за м.април 72,96 лева.

Пред вид чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищецът направените от него разноски по делото, които съгласно представения списък за разноски по чл.80 от ГПК са в размер на 200 лв., а на районен съд-Разград държавна такса: за иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ-50 лева; за иска по чл.344 ал.1 т.4-50 лева; за иска по чл.128 от КТ-50 лева, за иска по чл.224 по КТ-50 лева и за иска по чл.221 ал.1 от КТ-79,58 лева- общо 279,58 лева, както и платените от бюджета на съда 200 лева депозит за вещо лице.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на Р.Н.С. с ЕГН-********** *** и ОТМЕНЯВА заповед №** от *****г. на управителя Ив. Д. Ив. на ”АКВАТРЕЙД”ООД с ЕИК-***** със седалище и адрес на управление-гр.Разград, ул.”Й.Чобанов” №9, ап.5, с която на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ на работника е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”.

ПРИЕМА за установено, че трудовия договор №**от ****г., сключен между Р.Н.С. с ЕГН-********** и „АКВАТРЕЙД”ООД с ЕИК-****-гр.Разград е прекратен на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ на 14.04.2013г. и ДОПУСКА поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка на работника.

ОСЪЖДА на основание чл.221 ал.1 от КТ “АКВАТРЕЙД”ООД с ЕИК-****-гр.Разград с представител управителя Ив. Д. Ив. да заплати на Р.Н.С. *** обезщетение в размер на 1 989,44 лева, представляващи действителни вреди за времето от 14.04.2013г. до 22.10.2013г., ведно със законна лихва, считано от 12.06.2013г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до първоначално претендирания размер от 2 017,68 лева.

ОСЪЖДА на основание чл.128 ал.1 от КТ „АКВАТРЕЙД”ООД с ЕИК-****-гр.Разград с управител Ив. Д. Ив. да заплати на Р.Н.С. *** трудово възнаграждение за м.01.2013г., за м.02.2013, за м.03.2013г и м.04.2013г. в размер на 749,46 лева, на основание чл.224 ал.1 от КТ обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2013г.в размер на 65,66 лева, като отхвърля първия иск до първоначално претендирания размер от 935,96 лева,а втория до 72,96 лева.

ОСЪЖДА “АКВАТРЕЙД”ООД С ЕИК-*****-гр.Разград да заплати на Р.Н.С. *** сумата от 200 лева разноски по делото, а на районен съд-Разград общо за петте предявени иска и платен депозит за вещо лице 479,58 лева, представляващи държавна такса и разноски по производството.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска по чл.225 ал.1 от КТ в размер на 1 737,79 лева като предявен в условията на евентуалност.

Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: