№ 568 20.11.2013г. град Разград
Разградският районен съд
на двадесет и четвърти октомври две хиляди и тринадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КОСЕВ
Секретар: П.Т.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията нахд №503 по описа за 2013г., за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е жалба от Г.П. *** срещу Наказателно постановление №445/03.06.2013г. на директора на Регионална дирекция по горите
– гр. Русе, с което на жалбоподателя на основание чл.96, ал.1 от
Закона за лова и опазване на дивеча и за нарушение на чл.84, ал.1 от същия
закон е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв и на
основание чл.94, ал.1 от същия закон жалбоподателят е лишен от право на
ловуване за срок от три години. Счита,
че наказателното постановление е незаконосъобразно, поради което моли съда да
го отмени изцяло.
В съдебното заседание представителят на жалбоподателя поддържа жалбата. Същата
е позицията и на самия жалбоподател.
Представителят на наказващия орган изразява становище за неоснователност на
жалбата.
За Разградска районна прокуратура не се явява представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на
страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира
следното:
Като подадена в срок от надлежна страна
и срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по
същество, същата се явява основателна.
С обжалваното Наказателно постановление №445/03.06.2013г. на директора на Регионална дирекция по горите
– гр. Русе на жалбоподателя Г.Г. на основание чл.96, ал.1 от Закона
за лова и опазване на дивеча и за нарушение на чл.84, ал.1 от същия закон е
наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв и на основание
чл.94, ал.1 от същия закон жалбоподателят е лишен от право на ловуване за срок
от три години. Същото наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение №445/28.05.2013г., съставен на жалбоподателя от горски стражар
при ДЛС «Воден – Ири Хисар». В акта и НП е отразено от фактическа страна, че на
26.01.2013г. в териториалния обхват на
ДЛС «Воден – Ири Хисар» жалбоподателят е ловувал извън населено място с
извадено от калъф и сглобено оръжие с разрешително за индивидуален лов, но
извън определените в него места без да е уловил или убил дивеч. Прието е, че
така е нарушен чл. 84, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча.
Пред РРС са разпитани свидетелите И. Г. /актосъставителя/, П. А.и Д. Д.
/всичките ловни надзиратели в обекта/, които сочат, че видели следи от две лица
/имало сняг/ които влизали в резервата. Свидетелите проследили дирите донякъде, след това излезли от резервата и
край оградата видели жалбоподателя и още едно лице. Имало дири които излизали
от резервата / минавали през оградата/ и свършвали на мястото на което били
жалбоподателя и спътника му. При това
надзирателите приели, че двамата са излезли от резервата, прескачайки оградата.
И жалбоподателят и спътникът му били със сглобени пушки. Пушката на
жалбоподателя не била заредена, а на спътника му била заредена. Разпитан е и
св. Х., който сочи, че на процесната дата минал на два пъти с каруца до мястото,
където проверяващите били спрели ловците за проверка. Още първия път видял там
жалбоподателя и спътника му, които били извън резервата /извън ограждението/, а
втория път като минавал на връщане вече там били и надзирателите, които
проверявали ловците. Свидетелят сочи, че всъщност няколко пъти минавал покрай
това място между първия път когато видял ловците и момента когато видял да ги
проверяват и все виждал ловците извън резервата. Разпитан е и свидетелят М. Р.
– спътника на жалбоподателя, който сочи, че с жалбоподателя изобщо не са
влизали в резервата, а са обхождали район извън резервата на лов за хищници.
Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна
следното: При издаване на акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В наказателното
постановление и акта не е посочено мястото на извършване на нарушението - посочено е само, че нарушението е извършено
в териториалния обхват на ДЛС
«Воден – Ири Хисар». Мястото на нарушението обаче винаги следва да се свърже с
територията на определено населено място, дори когато става дума за деяние,
което е извършено извън населено място. Това е така защото деянието винаги е извършено
в определена прилежаща към конкретно селище територия или землище на населено
място, което задължително следва да се посочи в НП, за да може да се прецени
къде е извършено деянието, териториалната компетентност на наказващия орган и
териториалната компетентност на съда. В случая, в разрез с изискванията на
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, липсва означение на такова място, което опорочава наказателното
постановление и налага отмяната му на формално основание. Налице е и друго
формално нарушение. Ловуването по смисъла на чл.43, ал.2 от Закона за лова и опазването на
дивеча е «убиване, улавяне, преследване и нараняване на дивеч, както и вземане,
пренасяне, укриване, превозване на намерен, ранен и убит дивеч или на
разпознаваеми части от него, събиране и вземане на яйца от птици - обект на лов». Чл.43, ал.2 от ЗЛОД допълва,
че «ловуване е и престой или движение на
лица извън населени местата с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие,
независимо дали е заредено или не». При
това положение от наказателното постановление следва да е ясно коя хипотеза от
изброените наказващия орган приема, че е налице за да квалифицира дадено деяние като «ловуване» по
смисъла на ЗЛОД. Точно това обаче не е ясно от самото наказателно постановление,
защото в същото не са отразени
категорично конкретни фактически обстоятелства, които да могат да се
определят като «ловуване» по смисъла на чл.43, ал.2 и 3 от ЗЛОД. При това и за
съда не е ясно каква фактическа обстановка е имал предвид наказващия орган –
дали нарушителят по нещо е стрелял или се е придвижвал извън населено място със
сглобено ловно оръжие. Налице е само констатация за извадено и сглобено оръжие,
но не е ясно какво е правено с него. Отделно
от това съдът намира, че вмененото на жалбоподателя нарушение не е доказано по
един категоричен начин. Никой от свидетелите не е видял жалбоподателя на
територията на самото ловно стопанство. Това, че е видян непосредствено до
оградата и имало дири които излизали от ловното стопанство и свършвали на
мястото, където били жалбоподателя и спътника му дава основа за предположения,
но не и за категорични изводи. Затова и изводите на наказващия орган според
съда остават недоказани по несъмнен начин. Поради всичко изложено наказателното
постановление следва да бъде отменено, тъй като според съда се явява незаконосъобразно.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №445/03.06.2013г. на директора на Регионална дирекция по горите
– гр. Русе, с което на Г.П. *** на основание чл.96, ал.1 от Закона за
лова и опазване на дивеча и за нарушение на чл.84, ал.1 от същия закон е
наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв и на основание
чл.94, ал.1 от същия закон жалбоподателят е лишен от право на ловуване за срок
от три години.
Решението подлежи на обжалване
пред Разградски административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен
съдия: