Р Е Ш Е Н И Е

№ 535 20.11.2013 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

на шестнадесети октомври две хиляди и тринадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Г.М.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията

АНДело № 504 по описа за 2013 г.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от М.В.Р. против наказателно постановление № 446/03.06.2013 г. на Директора на Регионална дирекция по горите гр. Русе, с което за нарушение на чл.84 ал.1 от Закон за лова и опазване на дивеча, на основание чл. 84 ал.1 от ЗЛОД му е наложено наказание “глоба” в размер на 50,00 лв., на осн. чл. 94 ал.1 от ЗЛОД му е наложено наказание “лишаване от право на ловуване” за срок от три години, и на осн. чл. 95 ал.1 от ЗЛОД са отнети вещите, послужили за извършване на нарушението: 2 бр. ножове, 1 бр. раница, 1 бр. найлонов чувал и 5 бр. ловни патрони, кал. 30-06.

Жалбоподателят моли, като незаконосъобразно наказателното постановление да бъде отменено изцяло.

Въззиваемата страна, счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление за законосъобразно, поради което моли то да бъде потвърдено.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 26.01.2013 г., служители на ДЛС “Воден – Ирихисар”, един от които св. Аст., при извършван обход на територията на стопанството, забелязали отпечатъци от стъпки на двама души в падналия същия ден сняг. Следите преминавали в стопанството, навлизайки в неговата територия през дупка в телената ограда, ограничаваща същата от съседно разположено ловно поле на ловна дружинка с. Дянково. Служителите на ДЛС проследили стъпките и установили, че те отново излизат, извън ограждението очертаващо границите на стопанството. От външната страна на оградата, където стъпките свършвали видели две лица. При извършената проверка на носените от тях документи, установили че единият от тях е жалбоподателя Р., а другият св. Г. Г. и уведомили свои колеги, един от които и св. И.Г. – актосъставител. Последният проверил носени от жалбоподателя документи и установил, че той притежава разрешително за индивидуален лов, позволяващо му да ловува в ловностопански район на с. Дянково, разрешение за носене на ловно оръжие, удосотверение за подборно ловуване, билет за лов, членска карта на НЛРС. Въз основа на обясненията на свидетеля Аст. и неговия колега Д. Д., при пристигането на които жалбоподателят бил с извадено от калъфа и сглобено ловно оръжие, което било възприето и от самия актосъставител, той приел, че жалбоподателят е ловувал на територията на ДЛС “Воден – Ирихисар”, поради което и съставил АУАН с бл. № 014177/13.03.2013 г., който бил предявен и подписан от жалбоподателя с възражения, че е бил в собственото си ловно поле. Въз основа на акта, на 03.06.2013 г. било издадено и атакуваното НП, в което като описание на осъщественото от Р. нарушение е посочено, че на 26.01.2013 г., същия е ловувал извън населено място, с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, с разрешително за индивидуален лов, но извън определените в него места, без да е уловил или убил дивеч. Нарушението е квалифицирано, като такова по чл. 84 ал.1 от ЗЛОД и административнонаказателната отговорноста на жалбоподателя е ангажирана с налагане на наказания “глоба” в размер на 50,00 лв. на основание същия текст отзакона и “лишаване от право на ловуване” за срок от три години на основание чл. 94 ал.1 от ЗЛОД, като на осн. чл. 95 ал.1 от същия закон са отнети, като послужили за извършване на нарушението, следните вещи: 2 бр. ножове, 1 бр. раница, 1 бр. найлонов чувал и 5 бр. ловни патрони, кал. 30-06.

Според показанията на допуснатите по искане на защитата свидетели, жалбоподателят и св.Г.Г. не били навлизали в територията на ловното стопанство и стъпките в снега, дали основание на проверяващите да достигнат до обратния извод, не били техни. Двамата посетили разположено в близост до оградата стървенище, което дружинката в Дянково била направила на собствената си територия. Според показанията на св. Х. пък, край мястото на проверката по – рано били минали двама други души, но те не били жалбоподателя и неговия приятел.

Според показанията на служителите на ДЛС, в близост до мястото, където са видели нарушителя не е имало стървенище, не е имало и други хора. От показанията на тези свидетели се установява още, че ДЛС “Воден – Ирихисар” е разположено на територия на няколко общини, като мястото на установяване на нарушението е гранично с ловното поле на дружинката в с. Дянково и разположено на територията на тази община. В показанията си актосъставителя уточнява, че площта на стопанството е над 7 хиляди хектара.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз снова на представените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, както и въз основа на показанията на разпитания в хода на съдебно производство свидетели.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна, следното:

Като подадена в срок, от надлежна страна, против акт подлежащ на съдебен контрол жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Съдът счита, че съдържанието на атакуваното НП не отговаря на изискването на чл. 57 от ЗАНН досежно описание на мястото, където е осъществено нарушението. Действително в постановлението е посочено, че жалбоподателяте ловувал на територията на ДЛС “Воден- Ирихисар”. Според информацията, изнесена на сайта на стопанството http://voden.bg/bg/location.html, то включва части от общините Разград, Завет, Исперих и Главиница и представлява два относително независими горски комплекса с обща площ около 15 000 ха. При това положение, с отбелязването в текста на атакуваното наказателно постановление, че нарушението е извършено на територията на ДЛС “Воден- Ири хисар”, не е изпълнено предписанието на правната норма, поставящо изискване за такава индивидуализация на мястото, въз основа на която не само да бъде преценена териториалната материална компетентност на административнонаказващия орган, но и материалната компетентността на съда, който следва се произнесе по законосъобразността на НП. Действително, изискванията на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН формално са изпълнени, но без посочване на индивидуализиращи белези позволяващи отнасянето на мястото на извършване на нарушението към конкретна административно териториална единица, или чрез посочване на неговите приблизителни георграфски координати, правото на защита на субекта на административно нарушение се явява накърнено. Атакуваното НП страда и от други пороци, налагащи извод за неговата незаконосъобразност от формална страна. В съдържанието на същото е посочено, че жалбоподателя ловувал извън населено място, с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие. Според чл. 43 ал. ал.2 и ал.3 от ЗЛОД, ловуването е убиване, улавяне, преследване и нараняване на дивеч, както и вземане, пренасяне, укриване, съхраняване, обработване, превозване на намерен, ранен и убит дивеч или на разпознаваеми части от него, събиране и вземане на яйца от птици - обект на лов, както и престой или движение на лица извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не и/или със стъпни капани, примки с метално въже и електрически звуковъзпроизвеждащи прибори за привличане на дивеча. Следователно ловуването, в хипотезата на алинея трета на посочения текст от закона се изразява в престой или движение, които могат да осъществяват изпълнителни форми на нарушението по чл. 84 ал.1 във вр. с чл. 43 ал.3 от ЗЛОД. В текста на НП конкретната форма на изпълнително деяние на санкционираното нарушение, не е посочена. Не е посочено дали жалбоподателят е бил в престой, или се е движел, за да приеме административнонаказващият орган, че е осъществил състава на посочения за виновно нарушен текст от закона. Още повече, че според самото описание на нарушението, жалбоподателя е имал разрешително за индивидуален лов. При това положение, защо административнонаказващият орган е приел, че поведението му е съставомерно по чл. 84 от ЗЛОД от съдържанието на атакуваното НП не е видно. Последното се дължи на обсотоятелството, че в съдържанието на постановлението не е посочено къде това разрешително му е позволявало да ловува, на коя точно територия, за да се приеме, че мястото на което е осъществявал лова, е извън тези предели. Ето защо и по изложените съображения, съдът счита че атакуваното НП не отговаря на изискванията на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като в него не е посочено пълно, точно и ясно описание на осъщественото нарушение, мястото на неговото извършване и обстоятелствата при които е извършено, като по този начин е ограничено и правото на защита на наказаното лице, като същото е лишено от възможността да разбере какво конкретно му се вменява в отговорност. Фактът, че посочените по – горе обстоятелства са изяснени в хода на производството въз основа на разпитите на допуснатите по същото свидетели, не променя извода за незаконосъобразност на постановлението от формална страна.

Ето защо и като незаконосъобразно, атакуваното НП следва да бъде отменено изцяло.

Воден от изложеното до тук, на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ наказателно постановление 446/03.06.2013 г. на Директора на Регионална дирекция по горите гр. Русе, с което за нарушение на чл.84 ал.1 от Закон за лова и опазване на дивеча, на основание чл. 84 ал.1 от ЗЛОД на М.В.Р. е наложено наказание “глоба” в размер на 50,00 лв., на осн. чл. 94 ал.1 от ЗЛОД му е наложено наказание “лишаване от право на ловуване” за срок от три години, и на осн. чл. 95 ал.1 от ЗЛОД са отнети вещите, послужили за извършване на нарушението: 2 бр. ножове, 1 бр. раница, 1 бр. найлонов чувал и 5 бр. ловни патрони, кал. 30-06.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград с 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: