№ 532 11.11.2013
година
град Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
на
единадесети октомври две хиляди и тринадесета година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар
Ж.Р.
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
АНДело № 547 по описа за 2013 г.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Г.В.Г. против наказателно постановление № 37 -
0000139/11.03.2013 г. на началник Областен отдел “КД – ДАИ” гр. Разград, с което
за нарушение на чл.15 пар.7 б. “а” т. i от Регламент 3821/85 г. във
вр. с чл. 78 ал.1 т.2 от ЗАПревози на
основание чл. 93в ал.17 т.1 от Закон за автомобилните превози му е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 1 500 лв.
Жалбоподателят
моли наказателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно от
формална страна. Евентуално прави искане за налагане на по – ниско наказание.
Административнонаказващият орган не изпраща представител и не заявява
становище по жалбата.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 07.02.2013
г. служители на “КД – ДАИ” гр. Разград, на път
І – 2, км.61, на контролен пост “Стария кладенец”, спрели
за проверка жалбоподателя, който управлявал товарен автомобил - влекач “Мерцедес
Атего” с рег. № ******. Проверяващите установили,
че с превозното средство се извършва
превоз на товари за собствена сметка с маршрут гр. Разград – гр. Русе, гр. Русе
– с. Слънчево. При проверка на изискуемите документи по Регламент 3821/85 г., водачът
- жалбоподателят Г., представил
удостоверение по образец за периода от 05,00 ч. на 02.12.2012 г. до 08,00 ч. на
07.02.2013 г. Представил и тахографски
лист от деня на проверката, според записите на който същия е поставен в 12,30
ч. в гр. Русе. Според проверената от
контролните органи заповед № 1118/07.02.2013 г. осъществяваният от
жалбоподателя превоз, следвало да се извърши за периода от 08,00 ч. до 18,00 ч.
Ето защо, като счел, че с превозното
средство се осъществява превоз, попадащ в обхвата на Регламент/ЕО/ № 561/2006
г., актосъставителят И., приел че водача е извършил нарушение на чл.15 пар.7 б. “а” т. i от Регламент 3821/85 г. във вр. с чл. 78 ал.1
т.2 от ЗАПревози, тъй като за периода от 8,00 ч. до 12,30 ч. за
07.02.2013 г. /деня на проверката/ не е в състояние да представи тахографски
лист, всеки ръчен запис или удостоверение за дейности по образец. Актът бил
предявен и подписан от жалбоподателя без възражения. На 11.03.2013
г. било издадено и атакуваното наказателно постановление № 37 - 0000139 на началник Областен отдел “КД – ДАИ” гр. Разград, с
което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
това, че при извършената на 07.02.2013 г. проверка не е представил документ за периода от 08,00 ч. до 12,30 ч. на текущия ден, удостоверяващ
времето на управление, прекъсвания и почивки – нарушение
квалифицирано, като такова по чл.15 пар.7 б. “а”,т. i от Регламент 3821/85 г. във вр. с чл. 78 ал.1
т.2 от ЗАПревози, за което на осн. чл. 93в ал.17 т.1 от Закон за автомобилните
превози му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 500 лв.
Изложените в акта и наказателното
постановление обстоятелства се установяват от показанията на разпитания в хода
на производството актосъставител – св. И..
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ
на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.
Разгледана по същество, тя
е неоснователна по следните съображения:
На първо място следва да
бъде отбелязано, че съдът не споделя изложените от защитата аргументи за
незаконосъобразност на постановлението от формална страна. Приложената от
административнонаказващият орган санкционна разпоредба на чл. 93в ал.17 т.1 от
ЗАПревози, съответства на посочената за виновно нарушена правна норма - чл. 15
пар.7 б. “а”,т. i от Регламент
3821/85 г. във вр. с чл. 78 ал.1 т.2 от ЗАПревози. Действително разпоредбата на
чл. 93 ал.2 от ЗАП, предвижда вида и размера на следващото се административно
наказание, в случаите, когато водач осъществяващ обществен превоз на пътници
или товари не е в състояние да представи в момента на проверката издадения лиценз,
разрешение, документ за регистрация или други документи които се изискват по
този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Нормата на чл.
93в ал.17 т.1 от ЗАПревози, се явява специална по отношение на общата норма на
чл. 93 ал.2. В нея, изрично е посочено че този текст е приложим в случаите,
когато водачът не представи при проверка от контролните органи на изброените в
този текст от закона документи регистриращи времето на управление, прекъсвания
и почивки. Такова е и изискването на текста, по който е квалифицирано
осъщественото от жалбоподателя нарушение – чл. 15 пар.7 б. “а”,т. i от Регламент 3821/85 г. – водачът да е в състояние да представи при
проверка посочените документи.Ето защо и приложената от административнонаказващият
орган санкционна норма е съответна на посочената за виновно нарушена такава,
поради което и изтъкнатите в тази насока аргументи на защитата се явяват
несъстоятелни.
Що се отнася до това
извършено ли е административното нарушение от жалбоподателя и осъществено ли е
то от него виновно, съдът намира следното:
В атакуваното НП за виновно
нарушени от жалбоподателя са посочени нормите на 78 ал.1 т.2 от ЗАПревози,
който препраща към Регламент (ЕИО) № 3821/85, относно изискванията за
контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен
транспорт, и чл.15 пар.7 б.а т. i от Регламента. Последно посочената разпоредба, вменява в задължение
на водачите управляващи превозни
средства снабдени със записващо оборудване да представят при всяко поискване на
контролните органи регистрационните листове за текущата седмица и тези
използвани от водача през предходните 15 дни, а разпоредбата на т.iii вменява и задължението за представяне на всеки ръчен запис или разпечатка,
при условие че такива са извършвани. Изречение последно на б.а от пар.7 сочи,
че след 01.01.08 г. срока, за който следва да се представят такива данни е –
деня на проверката и предходните 28 дни.
Според извършеното описание на санкционираното
нарушение в текста на атакуваното НП, същото се изразява в това, че
жалбоподателят не е представил при проверка от контролните органи документите,
които са регистрирали времето на управление, прекъсванията и почивките му през
текущия ден – 07.02.2013 г. за периода от 08,00 ч. до 12,30 ч. Въз основа на
събраните в хода на производството доказателства, безспорно установено е
осъществяването на така описаното административно нарушение. Водачът не е представил при проверката нито
един от изискуемите документи /тахографски лист, ръчен запис, удостоверение по
чл. 10 ал.1 от наредбата по чл. 89 ал.1/, годни да удостоверят времето на
управление, прекъсвания и почивки за посочения по – горе период. Действително
за деня на проверката тахографски лист е бил представен. Записите в
тахографския лист обаче, установяват, че
той е поставен в автомобила в 12,30 ч. Изискванията на чл. 15 пар.7 от Регламента, както и тези
на ЗАПревози, целят възможност за проверка на посочените по – горе
обстоятелства - време на управление,
прекъсванията и почивките, за всеки един от 24-те часа в денонощието за
посочения в правната норма период от 28 предходни дни и текущия на проверката
ден. Следователно и при невъзможност за представяне на документ касаещ дори и
част от този период / както е в конкретния случай/, нарушението е съставомерно по посочената за
виновно нарушена правна норма – чл. 15
пар.7 б. “а” т. i от Регламент 3821/85 г. във вр. с чл. 78 ал.1
т.2 от ЗАПревози и подлежи на санкциониране по приложеният от
административнанаказващия орган текст на чл.
93в ал.17 т.1 от ЗАПревози. И доколкото следващото се според посочената
разпоредба административно наказание «глоба» е определено в абсолютен размер от
1 500 лв., то липсват и основания за изменение на атакуваното наказателно
постановление в този смисъл. Въпросът за явната несправедливост на наказанието
следващо се по националното законодателства на РБългария, при съпоставяне
същото със законодателството на РГермания, не би могъл да бъде разискван в съдебния акт, постановяван от настоящия
съд.
Извън изложеното остава
обстоятелството, че евентуалното наличе на документ от изброените в посочената
за нарушена правна норма, макар и неотносимо към съставомерността на
нарушението, би могло да постави въпроса за приложение на разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН. Такъв документ обаче, не бе представен и в настоящото производство.
Ето защо и съобразявайки високата степен на обществена опасност на нарушенията
от вида на процесното, засягащи обществените отношения пряко свъзани и с безопасността
на движението по пътищата, съдът намира,
че не се касае до «маловажен случай» по смисъла на Закона.
Ето защо и като законосъобразно, счита
че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло.
Воден
от изложеното до тук и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно наказателно
постановление постановление № 37 - 0000139/11.03.2013 г. на началник Областен отдел “КД – ДАИ” гр. Разград, с което
за нарушение на чл.15 пар.7 б. “а” т. i от Регламент 3821/85 г. във вр. с чл. 78 ал.1
т.2 от ЗАПревози на основание чл. 93в ал.17 т.1 от Закон за автомобилните
превози на Г.В.Г. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1
500 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Разград в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: