Р Е Ш Е Н И Е

№ 522 04.10.2013 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

на четвърти септември две хиляди и тринадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Г.А.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията

АНДело № 593 по описа за 2013 г.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от “В” ЕООД против наказателно постановление № 25-2502471 от 08.07.2013 г. на Директора на дирекция "Инспекция по труда" гр. Търговище, с което за нарушение на чл.2 ал.1 от Наредба за задължитено застраховане на работниците и служителите за риска “трудова злополука”, на основание чл. 413 ал.2 от КТ на жалбоподателя е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 500 лв.

Жалбоподателят моли, като незаконосъобразно от формална страна наказателното постановление да бъде отменено изцяло.

Въззиваемата страна, счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление за законосъобразно, поради което моли то да бъде потвърдено.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 26.05.13 г. и 28.05.2013 г., представители на Д"ИТ" осъществили проверка по работни места на строителен обект “Реконструкция и оборудване на пречиствателна станция за отпадъчни води, гр. Лозница” в гр. Лозница, изпълняван от дружеството жалбоподател. Повод за предприетите действия от контролните органи била претърпяна от Р. А. Р – работник в ЮЛ, на 26.05.2013 г. при работа на процесния обект, трудова злополука. Проверката продължила до 12.06.2013 г., като в хода на същата било установено, че Р. е полагал труд, заемайки длъжността “общ работник” по силата на сключен между него и жалбоподателя трудов договор № 89/01.03.2013 г., както и че към 26.05.2013 г. същият не е бил застрахован от работодателя си за риска “трудова злополука”. Жалбоподателят представил пред проверяващите доказателства за сключен на 28.05.2013 г. договор с такъв предмет – застрахователна полица № 3607131252000005/28.05.2013 г. със ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп”. Въз основа посоченото, контролните органи приели, че до 26.05.2013 г., жалбоподателя не е бил застраховал за риска “трудова злополука” работещия в дружеството, като общ работник Р. Р., който е подлежал на задължително застраховане, като извършващ работа в основната дейност на предприятието, принадлежащо към икономическа дейност с код по КИД – 2008 42 “Строителство на съоръжения” с трудов травматизъм, равен или по – висок от средния за страната, съгласно заповед № РД -01-865 от 30.10.2012 г. на министъра и труда на социалната политика. Посоченото, актосъставителят – св. К., приел за нарушение на чл. 2 ал.1 от Наредба за задължитено застраховане на работниците и служителите за риска “трудова злополука”, за което съставил и АУАН с бл. № 25 – 2502471/12.06.2013 г. Въз основа на акта е издадено и атакуваното НП, в което са описани идентични с изложените по – горе обстоятелства. Нарушението е квалифицирано, като такова по чл. 2 ал.1 от Наредба за задължитено застраховане на работниците и служителите за риска “трудова злополука” и отговорността на жалбоподателя, в качеството му на работодател, е ангажирана на осн. чл. 413 ал.2 от КТ с налагане на административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1500 лв.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз снова на представените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, както и въз основа на показанията на разпитания в хода на съдебно производство актосъставител – св. К.. Същата не се оспорва и от самия жалбоподател.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна, следното:

Като подадена в срок, от надлежна страна, против акт подлежащ на съдебен контрол жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Като издадено от компетентния орган по реда и във формата предвидени в закона, наказателното постановление е законосъобразно от формална страна.

Неоснователни са изтъкнатите от защитата аргументи в тази насока. Съгласно разпоредбата на чл. 52 ал.1 от ЗЗБУТ «Работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат задължително за риска "трудова злополука" за сметка на работодателя при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.» Този акт е посоченият в АУАН и атакуваното НП подзаконов нормативен акт - Наредба за задължитено застраховане на работниците и служителите за риска “трудова злополука”, която съгласно пар.3 от заключителните й разпоредби е издадена именно на основание чл. 52 от Закона. Ето защо и всяко нарушение на Наредбата, представлява неизпълнения на задължение за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, подлежащо на санкциониране по реда на чл. 413 ал.2 от КТ.

Що се отнася до това осъществено ли е санкционираното нарушение от жалбоподателя, съдът намира следното:

Според посочения за нарушен от жалбоподателя, чл.2 ал.1 от Наредбата: «На задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната.». Субект на задължението за сключване на договора според чл. 16 от Наредбата е работодателят. В конкретният случай установено се явява обстоятелството, че към 26.05.2013 г., Р. Р. е осъществявал трудова функция произтичаща от заеманата от него длъжност «общ работник» в предприятието на жалбоподателя. Според попълнената от жалбоподателя идентификационна карта на дружеството, основната дейност на същото е с код 42.91 по Класификацията на икономически дейности 2008 – «строителство на хидротехнически съобръжения». Средният коефициент на трудов травматизъм пък, е определен с посочената в НП заповед № РД-01-865 от 30.10.2012 г. за определяне на коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2013 г. и същият е 0,75, докато ктоефициентът на трудов травматизъм на посочената в т.9 от заповедта икономическа дейност «строителство на съоръжения» е 1,99. Следователно и доколкото осъществяваната от жалбоподателя икономическа дейност, спада към категорията на тези при които коефициентът на трудов травматизъм надхвърля определения за среден за 2013 г., то за жалбоподателят е съществувало задължението да сключи договор за застраховка «трудова злополука» застраховайки работниците и служителите, извършващи работа в основната дейност на предприятието – строителство. Ето защо и като не е сключил такъв по отношение на Реджебов, работещ като общ работник в проверения строителен обект, жалбоподателят е осъществил санкционираното с атакуваното наказателно постановление нарушение. Както бе посочено и по – горе, отговорността на дружеството е ангажирана по относимата към този вид нарушения санкционна правна норма – чл. 413 ал.2 от КТ, касаеща неизпълнения на задължение за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. И доколкото наложеното административно наказание «имуществена санкция» е в минималния предвиден в закона размер от 1 500 лв., то липсват и основания за изменяване на постановлението в този смисъл.

Законосъобразна е и извършената от административнонаказващият орган преценка за немаловажност на нарушението, обективирана в мотивите на атакуваното НП. Настъпилите в резултата на претърпяната от работника трудова злополука вредни последици, изключват приложението на чл. 415в ал.1 от КТ.

Ето защо и като законосъобразно, атакуваното НП следва да бъде потвърдено изцяло.

Воден от изложеното до тук, на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-2502471 от 08.07.2013 г. на Директора на дирекция "Инспекция по труда" гр. Търговище, с което за нарушение на чл.2 ал.1 от Наредба за задължитено застраховане на работниците и служителите за риска “трудова злополука”, на основание чл. 413 ал.2 от КТ на “В” ЕООД е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 500 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград с 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: