Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 527 11.11.2013 година град
Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
на
девети октомври
две
хиляди и тринадесета година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар
Д.Д.
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
НАХДело № 624 по описа за 2013 г.
За
да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от М.Х.Б. против
наказателно постановление № 398 от 09.07.2013 г. на началник
отдел ОП към ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл. 139 ал.5 от ЗДвП,
на основание чл. 179 ал.3 т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 1 500 лв. и за нарушение на чл. 100 ал.2 от ЗДвП на
основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 20 лв.
Жалбоподателят моли наказателното
постановление да бъде отменено изцяло.
Въззиваемият заявява становище, че жалбата е неоснователна и като законосъобразно
наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Разградският районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 18.06.2013 г., при управление на
МПС –автобус “Ивеко А 49 -12” с рег. № *******, по
път І -2 в близост до КП “Стария кладенец”, посока с. Осенец, жалбоподателят
бил спрян за проверка от контролните органи по ЗДвП. При проверка на изискуемите
документи, проверяващите установили, че по отношение на автобуса/собственост на
“Жеттур” ООД/, не е заплатена винетна такса по чл. 10 от ЗПътищата, както и че не
е премахнат залепения на предното стъкло невалиден месечен стикер категория К-2
с № 0010560, валиден до 14.06.2013 г. За така установеното, което актосъставителят
св. Х. приел, че представлява нарушения на чл. 139 ал.5 и чл. 100 ал.2 от ЗДвП,
бил съставен АУАН с бл. № 526900, който бил предявен и подписан от
жалбоподателя с отбелязване, че той е само шофьор на микробуса. В акта е посочено,
ча първото от осъществените нарушения се изразява в това че водачът, не е
заплатил винетна такса по чл. 10 ал.2 от МП, а второто от тях в това, че не е премахнал посочения невалиден
месечен стикер /винетка/ Въз основа на
акта, на 09.07.2013 г., било издадено и атакуваното НП, в което
административнонаказващият орган е дал описание на осъществените от жалбоподателя нарушения, идентично с това
дадено им в акта, квалифицирал е същите по посочените за виновно нарушени от
актосъставителя текстове на чл. 139 ал.5 и чл. 100 ал.2 от ЗДвП и ги е
санкционирал първото от тях с налагане на административно наказание “глоба” в
размер на 1 500 лв. на осн. чл. 179 ал.3 т.2 от ЗДвП и второто с налагане
на “глоба” в размер на 20 лв. на осн. чл. 185 от ЗДвП.
В хода на съдебното производство, като
свидетел е разпитан актосъставителя, който с показанията си установява
идентична с описаната в АУАН фактическа обстановка. Според представената
справка от административнонаказващият орган, процесното МПС е собственост на
“Жеттур” ООД и се ползва от “Автобустранс” ЕООД.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Като подадена в срок, от надлежна
страна, жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
По отношение на първото от нарушенията
атакуваното НП се явява незаконосъобразно от формална страна. Както в АУАН,
поставил начало на административнонаказателното производство, ака и в самото атакувано
НП е посочено че санкционираното деяние се изразява в това, че водачът
/жалбоподателя Б./ не е заплатил винатна такса по редеа на чл. 10 ал.2 от
ЗПътищата. Правната норма, под която е въведено нарушението е тази на чл. 139 ал.5 от ЗДвП, гласящ : “Движението на определените в Закона за пътищата пътни превозни средства по
републиканските пътища се извършва след заплащане на винетна такса по реда на чл.
10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата.» В приложената санкционна норма – чл. 179 ал.3
от ЗДвП е предвиден вида и размера на следващото се административно наказание
на водач, който управлява пътно превозно средство по
републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса по чл.
10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата,
или на превозното средство е залепен винетен стикер с графично оформление,
което е различно от одобреното, като същото е индивидуализирано в четири точки,
според вида на управляваното МПС. Точка втора е приложима при управление на
пътно превозно средство, предназначено за превоз на пътници с повече от 8
(осем) места за сядане, без мястото на водача, или на пътно превозно средство,
предназначено за превоз на товари с 2 (две) оси, както и на пътните превозни
средства по чл.
10а, ал. 6, т. 3, 4 и 5 от Закона за пътищата с
2 (две) оси или на теглещо ремарке, за което не е платена отделна винетна
такса, и/или които имат максимално допустима маса, по-малка от 12 (дванадесет)
тона. От словесното съдържанието на атакуваното наказателно постановление е
видно, че административнонаказващият
орган е санкционирал жалбоподателя, в качеството му на водач, затова че не е
заплатил дължимата винетна такса. Нито една от двете посочени
по - горе правни норми, не вменява такова задължение в отговорност
на водача. Нещо повече, нормата на чл. 179 ал.3 от Закона, не се интересува от
обстоятелството, кой от субектите на задължението за заплащане на таксата не го
е изпълнил. Изпълнителното деяние на това
нарушение се осъществява чрез управление на
МПС, по отношение на което такава такса не е платена, а не чрез
неплащането на такава. Всъщност субектите на задължението за плащане на таксата
са определени в чл.10а ал.4 от Зпътищата и към тях спадат собствениците и
ползвателите на МПС, какъвто жалбоподателят, видно от представената от
административнонаказващият орган справка, не е. При това положение, налице е
такова противоречие между направеното словесно описание на санкционираното деяние
и приложената от административнонаказващия правна норма, водещо и до
ограничаване правото на защита на субекта на административно нарушение което
представлява самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП, като
незаконосъобразно от формална страна. Отделен остава и въпросът, че при така
извършеното описание на обстоятелствата при които нарушението е осъществено,
неясно остава защо административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателят
следва да бъде санкциониран точно на основание т. 2 на чл. 179 ал.3 от ЗДвП,
доколкото управляваното от него МПС не е индивидуализирано с белези позволяващо
отнасянето му към някоя от различните категори посочени в тази алинея. Не без
значение за законосъобразността на НП от формална страна и при преценка на
съответствиетото му с изисканията на чл. 57 от ЗАНН е и това, че в него се
сочи, че водачът не е заплатил винетна такса по чл. 10 ал.2 от Зпътищата, която
разпоредба касае изисквания досежно размера на дължимите винетни такси
гарантиращи недопускане на дискриминация на международния трафик и нарушаващи
конкуренцията между превозвачите. На практика задълженията за заплащане на
винетни такси в определен размер са залегнали в чл. 10 ал.1 т.1 от ЗП, към
който препраща и 179 ал.3 от ЗДвП и който не е посочен, нито от органа
установил нарушението, нито от административнонаказващият орган.
Ето защо и по изложените съображения,
съдът намира че в тази му част атакуваното НП следва да бъде отменено като
незаконосъобразно на формално основание, като не съответстващо на изискванията
на чл. 57 от ЗАНН.
Що се отнася до второто от
санкционираните нарушения – това по чл. 100 ал.2 от ЗДвП – субект на същото е
водач, който не премахне незабавно винетния стикер след изтичането на
неговата валидност. В случай проверката е осъществена на 18.06.2013 г., а от
доказателствата по делото се установява, че залепения на предното съткло на
управлявания от жалбоподателя автомобил е бил валиден до 14.06.2013 г.
Последното е достатъчно, за да се приеме, че поведението на жалбоподателя
е съставомерно от обективна и субективна
страна по посочената за виновно нарушена разпоредба на ЗДвП. Приложената от
административнонаказващият орган санкционна разпоредба на чл. 185 от ЗДвП е
съответна за така осъщественото деяние. И доколкото размерът на следващото се
съгласно този текст от закона административно наказание «глоба» е абсолютно
определен и възлиза на 20 лв., то в тази му част атакуваното НП следва да бъде
потвърдено, като законосъобразно.
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 398/09.07.2013 г.
на началник отдел ОП към ОД на
МВР Разград, в частта в която за
нарушение на чл. 139 ал.5 от ЗДвП, на основание чл. 179 ал.3 т.2 от ЗДвП на М.Х.Б.
е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 500 лв.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 398/09.07.2013 г.
на началник отдел ОП към ОД на
МВР Разград, в частта в която за
нарушение на чл. 100 ал.2 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП на М.Х.Б. е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 20 лв.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред АС Разград в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: