Р Е Ш Е Н И Е

№ 527 07.11.2013 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

на девети октомври две хиляди и тринадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Д.Д.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията

НАХДело № 637 по описа за 2013 г.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от К.А.Ф. против наказателно постановление № 7 от 14.01.2013 г. на началник РУП към ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл. 315 ал.1 от Кодекса на застраховането, на основание чл. 315 ал.1 т.1 от КЗ му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 400 лв.

Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като оспорва по същество съставомерността на санкциэнираното нарушение.

Въззиваемият не заявява становище по жалбата.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 07.01.2013 г. в гр. Разград, по ул. “В. Левски”, при управление на МПС –л.а. “*****” с рег. № ******, жалбоподателят бил спрян за проверка от контролните органи по ЗДвП. При проверка на документите на автомобила /собственост на трето лице/ и водача, проверяващите установили, че последният не носи документ удостоверяващ сключването на задължителна застраховка “гражданска отговорност на автомобилистите” за 2013 г., както и че на автомобила не е залепен валиден стикер за такава застраховка. За така установеното, което актосъставителят св. И. приел, че представлява нарушение на чл. 315 ал.1 от КЗ, бил съставенв АУАН с бл. № 586940, който бил предявен и подписан от жалбоподателя с отбелязване, че няма възражения. Въз основа на акта, на 14.01.2013 г., било издадено и атакуваното НП, в което административнонаказващият орган е посочил, че нарушението се изразява в това, че при управление на МПС, на 07.01.2013 г., жалбоподателят няма сключена застраховка “ГО, валидна към момента на проверката. Деянието е квалифицирано, като такова по чл. 315 ал.1 от Кодекса за застраховането и отговорността на Ф. е ангажирана на основание чл. 315 ал.1 т.1 от КЗ, с налагане на административно наказание “глоба” в размер на 400 лв.

Като част от административнонаказателната перписка са представени депозираните от жалбоподателя входа на производството по установяване на административното нарушение писмени доказателства – застрахователна полица № 22112001586864 от 23.06.2012 г. Съдържанието на същата удостоверява, че към датата на съставяне на АУАН, по отношение процесния автомобил “******” с рег. № *****, е бил наличен действащ договор за застраховка “ГО” между лицето посочено, като собственик на МПС и ЗК “****” АД.

В хода на съдебното производство, като свидетел е разпитан актосъставителя, който с показанията си установява идентична с описаната в АУАН фактическа обстановка, сочейки че констатираното от него нарушение се е изразявало, в това, че водачът не е бил в състояние да представи договор за задължителна застраховка “ГО” към момента на проверката.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Като подадена в срок, от надлежна страна, жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Поведението на жалбоподателя е санкционирано по реда на чл. 315 ал.1 т.1 от КЗ. Посочената санкционна норма е приложима спрямо лицата по чл. 249 т.1 или 2 от Кодекса, които не са изпълнили задължението си за сключване на задължителна застраховка “ГО” и спрямо водача при управление на такова превозно средство, по отношение на което това задължение не е изпълнено. Т.е. посоченият текст от закона е приложим само и единствено в хипотезите на липса на сключен договор за задължителна застраховка.

В настоящият случай, в съдържанието на АУАН, въз основа на който е отпочнато административнонаказателното производство, словесно са описани други нарушения. Първото от тях се изразява, че водачът не носи документ за сключена задължителна застраховка, а второто в това, че на предното стъкло на автомобила не е поставен валиден стикер. Правната квалификация и на двете нарушения, обаче не е тази посочена в АУАН, доколкото чрез тях се осъществяват нарушения на разпоредбите на чл. 100 ал.1 т.3 от ЗДвП и чл. 100 ал.3 от ЗДвП, вменяващи в задължение на водачите на МПС съответно да носят документ за задължителна застраховка “ГО” и да залепят валиден стикер на знак за застраховката на предното стъкло на автомобила. Приложимите санкцинни норми, при нарушение на тези текстове не се съдържат в КЗ, а в самия Закон за движение по пътищата /чл. 183 ал.1 т.2 и чл. 179 ал.5/. Ето защо и още в производството по установяване на административното нарушение, с даденото в АУАН словесно описание на един вид нарушения по ЗДвП и правната им квалификация, като друго такова по КЗастраховането, правото на защита на жалбоподателя е било ограничено по токъв начин, лишавайки го въобще от възможността да разбере, какво му е вменено в отговорност. Посоченият порок сам по себе си е достатъчен, за да доведе до извод за незаконосъобразност на атакуваното НП от формална страна, представлявайки основание за неговата отмяна и без последвалото нарушение на изискванията на ЗАНН в самото производство по налагане на административното наказание. В него, административнонаказващият орган пък, е издал едно формално съответстващо на разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН наказателнопостановление, привеждайки словесното описание на нарушението в съответствие с посочената за нарушена и приложена санкционна норма на чл. 315 от КЗ. По този начин обаче, се е стигнало до издаване на наказателно постановление и до санкциониране на отговорността на жалбоподателя, каквото не е било установено с АУАН и спрямо каквото той не е осъществил своето предварително право на защита. Посоченото се дължи именно на обстоятелството, че липсата на сключен договор за задължителна застраховка е нарушение различно от невъзможността да се представи при проверката документ удостоверяващ сключването му, като последното само по себе си, предполага изпълнение на първото от задълженията, а именно това по КЗ.

Ето защо и атакуваното НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно от формална страна.

Воден от изложеното до тук, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 7 от 14.01.2013 г. на началник РУП към ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл. 315 ал.1 от Кодекса на застраховането, на основание чл. 315 ал.1 т.1 от КЗ на К.А.Ф. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 400 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: