Р Е Ш Е Н И Е

№ 573 29.11.2013 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

на тридесети октомври две хиляди и тринадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Г.М.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията

АНДело № 703 по описа за 2013 г.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Я.В.В. против наказателно постановление № 428 от 11.07.2013 г. на началник отдел ОП към ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл. 6 т.2 от ЗДвП, на основание чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДвП са му наложени административно наказание “глоба” в размер на 100 лв. и наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца и за нарушение на чл. 6 т.1 от ЗДвП на основание чл. 183 ал.3 т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 30 лв.

Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло.

Въззиваемият заявява становище, че жалбата е неоснователна и като законосъобразно наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 30.06.2013 г., около 14,00 ч. при управление на МПС – товарен автомобил “Рено Магнум 46018” с прикачено ремарке “Шварцмюлер Спазе” с рег. № на влекача **** и рег. № на полуремаркето ****, по път І – 2 , с. Осенец в посока гр. Разград, жалбоподателят бил спрян от контролните органи по ЗДвП. Полицейските служители указали на водача да спре на пракинга в с. Осенец, тъй като движението на товарни автомобили било забранено по пътя за периода от 16,00 ч. в петък до 22,00 ч. в неделя и да изчака изтичането на срока на забраната. При разговора с тях, жалбоподателят заявил, че трябва да се придвижи до с. Гецово, където ще спре и където ще дойдат негови колеги. Непосредствено след това, контролните органи се насочили към друг преминаващ по пътя товарен автомобил, а В., привел в движение автомобила и се отправил по пътя, по който се движел в този момент в посока гр. Варна. Полицейските служители го последвали със служебната кола. Не успели да го изпреварят преди с. Гецово и продължили след него. Изпреварили го на разклона за с. Ясеновец, като намалили движението си и му подили сигнал със стоп – палка. Вместо да спре, жалбоподателят направил десен завой и навлязъл в гр. Разград. Там проверяващите успели да го изпреварят отново и спирайки на пътното платно пред него го принудили да спре. Указали му да се върне в с. Осенец, за да спре на паркинга до изтичане на забраната и го съпроводили до мястото, движейки се пред него. Там, актосъставителят – св. И., съставил АУАН с бл. № 908085, в който посочил, че жалбоподателят не изпълнява разпорежданията на органите упълномощени да регулират и контролират движението по пътищата, във връзка с въведена забрана за движение на товарни автомобили над 12 тона за времето до 30.09., като не спира на паркинга в с. Осенец и нарушава пътни знаци В – 14 и В – 18 с указателна табела Т – 10. Нарушенията са квалифицирани от актосъставителя като такива по чл. 6 т.2 от ЗДвП – първото от тях и по чл. 6 т.1 от ЗДвП – второто. Актът бил предявен на жалбоподателя, който го подписал с възражения, че часът на спирането му е бил 14,15 ч. и че е искал да се придвижи до гр. Търговище по път № 49, където няма забрана за движение. Въз основа на акта, на 11.07.2013 г., било издадено и атакуваното НП, в което административнонаказващият орган е дал описание на осъществените от жалбоподателя нарушения, идентично с това дадено им в акта, квалифицирал е същите по посочените за виновно нарушени от актосъставителя текстове на чл. 6 ал.2 от ЗДвП и по чл. 6 т.1 от ЗДвП и ги е санкционирал първото от тях с налагане на административни наказания “глоба” в размер на 100 лв. и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца на осн. чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДвП и второто с налагане на “глоба” в размер на 20 лв. на осн. чл. 183 ал.3 т.5 от ЗДвП.

В хода на съдебното производство, като свидетел е разпитан актосъставителя, който с показанията си установява идентична с описаната в АУАН фактическа обстановка. В показанията си уточнява още, че началният час на въведената забрана за движение е бил 16,00 ч. Жалбоподателят представя като писмени доказателства трудов договор № ****г., който удостоверява обстоятелството, че считано от посочената изпълнява длъжността “шофьор на ученически автобус”.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Като подадена в срок, от надлежна страна, жалбата е допустима, а разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения:

По отношение на първото от нарушенията атакуваното НП се явява законосъобразно от формална страна, като издадено от компетентния за това орган по реда и във формата предвидени от закона. Що се отнася до това осъществено ли е санкционираното нарушение от жалбоподателя и извършено ли е то от него виновно, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 6 ал.1 т.2 от ЗДвП, участниците в движението изпълняват разпорежданията на лицата, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата. В настоящия случай безспорно установено от фактическа страна се явява обстятелството, че на жалбоподателя е било указано да спре управлявания от него автомобил на посоченият от контролните органи паркинг и да престои там до изтичане срока на забраната за движение по пътя, по който той се е движел. Неизпълнението на посоченото разпореждане, представлява и нарушение на чл. 6 ал.1 т.2 от ЗДвП. Обстоятелството, че часът в който тези указания са дадени е предхождал началния час на забраната е ирелевантно при преценка съставомерността на това нарушение изразяващо се в неспазване на даденото устно разпореждане. Същевременно, съдът намира че този час е относим при преценка наличието на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, както сочи и защитата на жалбоподателя. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93 т.9 от НК, чиито разпоредби, съгласно чл.11 от ЗАНН, са субсидиарно приложими в производствата по налагане на административни наказания, по въпросите за отговорността. Според посочената по-горе дефиниция, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Преценката за маловажност на осъщественото нарушение е такава за законосъобразност на НП и същата подлежи на съдебен контрол. В случая съдът счита, че неправилно е преценена тежестта на конкретното нарушение и нарушителя. На първо място, в тази насока следва да бъде посочено, че даденото разпореждане от контролните органи, макар и в свързано с организацията на движение по пътищата обхванати от забраната за движение е предхождало с близо два астрономични часа, началния момент на същата, тъй като официално обявеният и публично оповестен час на забраната е 16,00 ч. При това според посочените от жалбоподателя възражения, а и според дадените пред контролните органи обяснения, придвижването на същия с автомобила е целяло движение на път, който не е обхванат от тази забрана. Следва да бъде съобразено и това че от представената от административнонаказващят орган е видно, че на жалбоподателя не са налагани наказания за нарушения на ЗДвП. Ето защо изложените по – горе обстоятелства, както и липсата на вредни последици произтичащи от настоящото нарушение, обосновават извод, че същото представлява маловажен случай, поради което и атакуваното НП следва да бъде отменено на посоченото основание.

Що се отнася до второто от санкционираните нарушения – това по чл. 6 т.1 от ЗДвП. Даденото в текста на атакуваното НП описание на нарушението «нарушава пътни знаци В – 14 и В – 18 с указателна табела Т – 10”, не съответства на изискванията на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Административнонаказващият орган е следвало да посочи какви са въведените с посочените знаци забрани – по отношение на какви МПС и какво е съдържанието на указателната табела – времето на действие на забраните, за да бъде извършеното описание на нарушението съответно на изискванията на посочената по – горе разпоредба на ЗАНН. С непосочване на съдържанието на указателната табела Т – 10, по изложените по – горе съображения, досежно официално обявения за начален час на забраната за движение и съобразно часа, в който жалбоподателят е бил първоначално спрян от контролните органи, не може да бъде преценено дали неговото поведение е съставомерно по посоченият за виновно нарушен от администативнонаказващият орган текст от закона. Нтарушението на изискванията за пълно точно и ясно описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е осъществено рефлектира пряко върху правото на защита на субекта на административно нарушение и винаги представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно от формална страна. Ето защо и по изложените съображения атакуваното НП следва да бъде отменено и в тази му част.

Воден от изложеното до тук, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 428 от 11.07.2013 г. на началник отдел ОП към ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл. 6 т.2 от ЗДвП, на основание чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДвП на Я.В.В. са наложени административно наказание “глоба” в размер на 100 лв. и наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца и за нарушение на чл. 6 т.1 от ЗДвП на основание чл. 183 ал.3 т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 30 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: