Р Е Ш Е Н И Е

№ 559 20.11.2013 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

На двадесет и втори октомври две хиляди и тринадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Константин Косев

Секретар: Г.М.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията

НАХДело № 710 по описа за 2013 г.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от С.Я.С. *** против наказателно постановление № *** от *** г. на началник областен отдел “КД-ДАИ” гр. Р., с което за нарушение на чл.40, ал.1, т.1 от Наредба №2 от 15.03.2002г. на МТ за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси и на основание чл.93, ал.2 от Закона за автомобилните превози на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. Жалбоподателят моли наказателното постановление, като незаконосъобразно да бъде отменено изцяло.

В съдебното заседание на РРС повереникът на жалбоподателя поддържа жалбата.

За наказващия орган не се явява представител.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Като подадена против акт подлежащ на съдебен контрол, жалбата е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

С обжалваното Наказателно постановление № *** от *** г. на началник областен отдел “КД-ДАИ” гр. Р. за нарушение на чл.40, ал.1, т.1 от Наредба №2 от 15.03.2002г. на МТ за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси и на основание чл.93, ал.2 от Закона за автомобилните превози на жалбоподателя С.С. е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. Същото наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №*** от *** г., съставен от главен специалист - инспектор при областен отдел “КД-ДАИ”. В акта и НП се сочи, че жалбоподателят е спрян за проверка на *** г. около 10.00 ч. в Р. на А. Р., когато като водач на автобус “М.” с рег. № *** е извършвал обществен превоз на пътници /двадесет пътника снабдени с билети/, по редовна областна автобусна линия от гр. В. в 07.30 ч. за гр. Р. Водачът носел маршрутно разписание, договор за осъществяване на линията от дружеството към което работил / “В.” ООД/, пътен лист. На автобуса била поставена табела с надпис: В. – Р.-Р. –В. При проверката е установено, че водачът С. извършва превоза на пътници по редовна автобусна линия в страната без да носи удостоверение на пътно превозно средство за обществен превоз на пътници в Р България или копие на лиценз на Общността. Прието е, че така е нарушен чл. чл.40, ал.1, т.1 от Наредба №2 от 15.03.2002г. на МТ.

Пред РРС е разпитан като свидетел актосъставителят Г. М., който в показанията си потвърждава изложените в акта и НП обстоятелства. Не е спорен факта, че към момента на процесния превоз и проверката жалбоподателят не е имал в себе си удостоверение за обществен провоз на пътници, нито копие на лиценз на Общността. Копие от лиценз е приложено по делото и както актосъставителят сочи такова било представено след проверката по факс. Същото е отбелязано и в НП. При превоза извършван от жалбоподателя обаче, при самата проверка, последният не е разполагал с такъв документ. С оглед събраните доказателства съдът намира, че фактическата обстановка отразена в акта и наказателното постановление отговаря на действителните обстоятелства.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното: Съдът намира, че АУАН и НП са издадени съобразно нормативните изисквания. Жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение. Същият е извършвал превоз на пътници с автобус, без да има в себе си удостоверение за провоз, издадено за съответното превозно средство или копие от лиценз за общността. Точно такова е обаче изискването на чл.40, ал.1, т.1 от Наредба №2 от 15.03.2002 г. на МТ за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси и несъобразявайки се с това изискване жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. Жалбоподателят не е имал в себе си и копие от лиценз за превози на товари на територията на Общността. Без значение е, че копие на такъв лиценз е представено на наказващия орган по-късно. Със самия факт, че жалбоподателят е извършвал превоза без да има при себе си в автобуса такъв документ той е извършил нарушението. В случая именно жалбоподателят е отговорен в качеството си на водач, извършващ превоз без да носи съответен изискуем документ. Жалбоподателят не е бил в състояние да представи такъв документ на проверяващите, тъй като не го е носил и затова правилно е санкциониран на основание чл.93, ал.2 от ЗАвП, като наложената му глоба е в определения от закона абсолютен размер. Поради всичко изложено съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено, тъй като е законосъобразно.

Воден от изложеното Съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № *** от *** г. на началник областен отдел “КД-ДАИ” гр. Р., с което за нарушение на чл.40, ал.1, т.1 от Наредба №2 от 15.03.2002 г. на МТ за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси и на основание чл.93, ал.2 от Закона за автомобилните превози на С.Я.С. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Разградски Административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: