Мотиви към Решение №603/19.11.2013г., постановено по НАХД №572/2013г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е внесла постановление по реда на чл.375 от НПК срещу обвиняемия Г.А.Г. *** за това, че на 25.11.2008г. в гр. Разград съзнателно се е ползвал от неистински документи - Разписка от 01.08.2005г. от П. И. Й. от гр. Разград за получена сума от Г.А.Г. в размер на 7000 лв, Разписка от 01.08.2005г. от П. И. Й. от с.гр. за получена сума от Г.А.Г. от с. гр. в размер на 14000 лв и предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 01.08.2005г. между страните Г.А.Г. от с.гр. и П. И. Й. от с.гр. , представяйки ги пред Районен съд – гр. Разград като приложение към искова молба с вх. №3933/25.11.2008г., по която е образувано гражданско дело №963/2008г. по описа на Районен съд – гр. Разград, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл.316, пр.1 във вр. с чл.309, ал.1 от НК.

В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа съдържащото се в постановлението предложение срещу обвиняемия.

Обвиняемият дава обяснения, в които отрича вината си. Лично и чрез защитника си моли за оправдателно решение.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Обвиняемият Г.А.Г. е роден на ***г. в гр. Разград. Същият е женен, неосъждан.

Обвиняемият Г.Г. *** и се познавал с П. Й.. През 2003г. П. Й. закупил недвижим имот в гр. Разград, ул. *** №**, представляващ 255 от 270 идеални части от дворно място, цялото от 270 кв.м., заедно с построените в него масивна жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 93, 60 кв.м. и склад /масивна пристройка към къщата/ със застроена площ 19,25 кв.м. Сделката била извършена с нотариален акт №156, т.8, рег. №8653, дело №1023/11.12.2003г. от нотариус Б. К. с рег. №** на нотариалната камара с район на действие – Районен съд град Разград.

Обвиняемият желаел да закупи имота на П. Й. и очевидно е контактувал с него по този въпрос. През 2005г. Пенчо Й. се разболял от рак на белите дробове. По това време бившата му съпруга и майка на синовете му св. Р.А. живеела и работела в Германия. Понеже П. Й. не разполагал със средства св. А. изпращала пари в България за лечението му. Въпреки това през м. август 2005г. здравословното състояние на Й. се влошило и на 20.08.2005г. той бил приет в болницата в гр. Русе, където на 01.09.2005г. починал. Имуществото му било наследено от синовете му С. Й. и И. Й..

Около година след смъртта на П. Й. обвиняемият Г.Г. посетил апартамента на св. А. в гр. Разград, където се видял с майка й – св. С. И.. Обвиняемият казал, че е бивш съсед на покойния П. Й. и поръчал синовете на починалия да се свържат с него, за да им даде сумата от 7000 лв, тъй като с П. Й. били сключили предварителен договор за покупко-продажба на имота на ул. *****. Св. И. казала за това на внуците си, но те не се заинтересували, тъй като не вярвали, че баща им би ги лишил от наследство.

Последвали съдебни дела. На 25.11.2008г. обвиняемият депозирал поредна искова молба в Районен съд – гр. Разград срещу С. Й. и И. Й. за заплащане на сумата от 21000 лв, представляваща сума, получена без правно основание от покойния им баща П. Й. или с оглед отпаднало или неосъществено основание, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане. В исковата молба обвиняемият твърдял, че на 01.08.2005г. предоставил на П. Й. с два броя разписки сумата от 21000 лв, съответно 14000 лв по едната разписка и 7000 лв по другата разписка. Като основание за даването на тези пари обвиняемият посочил плащане по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между него и П. Й.. Обвиняемият посочил, че с решение на ВКС бил отхвърлен искът му срещу ответниците с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване на предварителния договор за окончателен. Към исковата молба обвиняемият приложил като писмени доказателства Разписка от 01.08.2005г. от починалия П. И. Й. за това, че е получил от Г.А.Г. /обвиняемия/ сума в размер на 7000 лв, Разписка от 01.08.2005г. от П. И. Й. за това, че е получил от Г.А.Г./ обвинаемия/ сума в размер на 14000 лв и Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 01.08.2005г. между страните Г.А.Г. и П. И. Й. и копие от нотариален акт №156, т.8, рег. №8653, дело №1023/11.12.2003г. от нотариус Б. К. с рег. №**** на нотариалната камара с район на действие – Районен съд град Разград, заверено от адв. Д.Б.. По исковата молба било образувано гр. дело №963/2008г. по описа на Районен съд – гр. Разград. С определение на съдията – докладчик по делото, същите доказателства били приети като относими, необходими и допустими в процеса. В резултат на водените дела, по които били назначавани и съдебни експертизи, ответниците С. Й. и И. Й. били осъдени да заплатят посочените в разписките суми, ведно със законната лихва до окончателното им изплащане. Недвижимият имот бил изнесен на публична продан и възложен на обвиняемия.

На досъдебното производство е назначена графическа експертиза, от заключението на която е видно, че саморъчните подписи в двете процесни разписки и процесният предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и изследван запис на заповедса са подписи на П. Й., но са копирани, вероятно на просвет, от подписа в нотариален акт за покупко –продажба №156 от 11.12.2003г.

В хода на съдебното производство е назначена повторна експертиза, която по същество стига до изводи, идентични с изводите на експертизата от досъдебното производство. Вещото лице установява, че подписите в процесните разписки и предварителен договор не са изпълнени от починалия П. Й., а представляват имитация на подпис на П. Й. по метода на рисуване чрез копиране на оригинала на просвет. Същите подписи са копирани от нотариален акт за покупко –продажба №156, т.8, рег. №8653, дело №1023/11.12.2003г.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите разпитани от досъдебното производство и в съдебното заседание, назначените експертизи, писмените доказателствени материали. По делото са разпитани свидетелите Д.Р. и Ст. Й., които сочат, че знаят, че обвиняемият плащал някакви пари на П. Й. за покупка на имот. Първият свидетел всъщност не познава П. Й., но сочи, че обвиняемият заплатил на едно лице пари през 2005г. , като дори свидетелят му бил дал заем. Свидетелят видял, че обвиняемият и П. Й. си разменили някакви документи. Св. Ст. Й. сочи конкретно, че обвиняемият броил пари на П. П. за покупката на имота, а последният му дал някакви документи. Никой от двамата свидетели обаче не е разбрал какви са тези документи. При това съдът намира, че очевидно обвиняемият и П. Й. са преговаряли за продажбата на имота и очевидно обвиняемият е предал на П.Й. някаква сума явно в тази връзка. Доказателствата по делото не дават възможност за отговор какъв е размера на сумата предадена от обвиняемия на П. Й. и дали същата сума съответства на тази по процесните разписки. Същественото обаче е друго – между обвиняемия и П. Й. не е сключван писмен предварителен договор и П. Й. не е издавал на обвиняемия процесните разписки. Това се установява от експертизите, които установяват, че не П. Й. е подписал тези документи, а подписът му върху тях е имитиран. Съдът няма причина да се съмнява в правилността на посочените експертни заключения и ги кредитира изцяло. В този смисъл обвиняемият при воденето на гражданските дела действително си е служил с неистински частни документи, матириализиращи предварителен договор и две разписки. При това без съмнение обвиняемият е направил това явно съзнавайки, че документите са неистински – за формирането на този извод е достатъчно да се посочи, че обвиняемият е бил наясно, че П. Й. не е подписвал заедно с него писмен предварителен договор, нито му е издавал процесните разписки. При това обвиняемият е бил наясно, че ползва неистински документи. Данните по делото не дават възможност да се установи кой фактически е изготвил неистинските документи.

Изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи: Обвиняемият Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.316, пр.1 във вр. с чл.309, ал.1 от НК, тъй като на 25.11.2008г. в гр. Разград съзнателно се е ползвал от неистински документи - Разписка от 01.08.2005г. от П. И. Й. от гр. Разград за получена сума от Г.А.Г. в размер на 7000 лв, Разписка от 01.08.2005г. от П. И. Й. от с.гр. за получена сума от Г.А.Г. от с. гр. в размер на 14000 лв и предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 01.08.2005г. между страните Г.А.Г. от с.гр. и П. И. Й. от с.гр. , представяйки ги пред Районен съд – гр. Разград като приложение към искова молба с вх. №3933/25.11.2008г., по която е образувано гражданско дело №963/2008г. по описа на Районен съд – гр. Разград, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност. Обвиняемият е представил посочените неистински документи пред съда, ползвайки ги като доказателства по правен спор. Същите документи са били неистински – не са били подписани от П. Й., който е посочен като автор на съответните подписи, които са били имитирани. Обвиняемият е целял да докаже, че в негова полза съществува правото да получи от ответниците по делото процесните суми. Обвиняемият е действал с пряк умисъл –целенасочено. Съзнавал е, че представените документи не са подписани от П. Й. – последният не му е издавал процесните разписки, не е подписвал с обвиняемия процесния предварителен договор, с което обвиняемият е бил наясно. В случая не е основен въпрос дали правото на обвиняемия спрямо ответниците по делото действително е съществувало – съществено за наличието на престъпния състав е това, че обвиняемият си е послужил за доказването на претендираното право именно с неистински частни документи.

При определяне на наказанието на обвинаемия Г. съдът намира, че са налице предпоставките за освобождаването му от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК с налагане на административно наказание, тъй като за извършеното от него умишлено престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до две години, деецът не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред, деянието не е довело до причиняване на съставомерни имуществени вреди. Чл.78а от НК предвижда административно наказание глоба от 1000 до 5000 лв. Съдът като отчита, че извършеното в случая деяние се отличава с висока степен на дързост, доколкото процесните документи са представени пред съд и всъщност са ползвани по редица дела, поради което и наказанието на обвиняемия следва да се определи в размер равен на средния по закона. При това съдът намира, че на обвиняемият следва да се наложи административно наказание глоба в размер на 3000лв, като този размер на санкцията според съда в случая е справедлив и би изиграл необходимата роля за поправянето на дееца.

С оглед изхода на делото обвиняемият следва да бъде осъден да заплати и разноските по делото / в размер на 277,96 лв/ в полза на държавата.

Мотивиран така съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: