Мотиви към Присъда №592/14.11.2013г., постановена по НОХД №605/2013г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимата Д.И.С. *** за това, че на 03.05.2013г. в гр. Разград е намерила чужда движима вещ – мобилен телефон – “Самсунг Галакси” S II, на стойност 630 лв, собственост на Г.М.Й. *** и в продължение на една седмица не е съобщила за нея на собственика, на органите на властта или на този, който я е изгубил – престъпление по чл.207, ал.1 от НК.

Повдигнато е обвинение и срещу М.Р.З. *** за това, че за времето от 03.05.2013г. до 04.05.2013г. в гр. П., в условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага, придобил и спомогнал да бъде отчуждена чужда движима вещ – мобилен телефон “Самсунг Галакси” S II, на стойност 630 лв, собственост на Г.М.Й. *** за която вещ е знаел, че е придобита от другиго – Д.И.С. *** чрез престъпление по чл.207, ал.1 от НК – престъпление по чл.215, ал.2, т.4, пр.2 във вр. с ал.1 от НК

Представителят на РРП подържа обвиненията, счита ги за доказани. Предлага на съда да признае подсъдимите за виновни като им наложи съответни наказания.

Подсъдимите не дават обяснения. Лично и чрез защитниците си молат да бъдат оправдани.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимата Д.И.С. е родена на ***г***. Същата е с основно образование,разведена, безработна, неосъждана.

Подсъдимият М.Р.З. е роден на ***г. в гр. Л., живее в гр. П.. Същият е с основно образование, неженен, осъждан, безработен.

На 15.03.2012г. свидетелката Г.Й. закупила мобилен телефон “Самсунг Галакси” S II. На 03.05.2013г. Й. дала същия телефон на непълнолетната си дъщеря Я.М. да го ползва. Последната същия ден сутринта отишла със свои приятелки да се разхождат в местността “Пчелина” в гр.Разград. За последен път свидетелката Г.Й. се чула с дъщеря си около 10,30 часа. След като се върнали от разходката децата отишли до блока на своя приятелка, където седнали на една пейка и разглеждали снимки, които били направили по време на разходката. След това св. Я.М. прибрала мобилния телефон, който й бил даден от майка й, в раницата си и тръгнала да се прибира. По пътя към дома си тя изгубила мобилния телефон. Около 13,40 св. Й. позвънила на дъщеря си, но тя не отговорила, а малко по- късно, когато отново и позвънила, телефонът бил изключен.

Подсъдимият М.З.,***, а подсъдимитя Д.С. ***. Двамата се познавали от месец февруари 2013г. На 02.05. 2013г. те се уговорили на следващия ден подсъдимият З. *** за да вземе обвиняемата и майка й и да ги откара в болница в гр. Плевен, понеже майката на подсъдимата С. трябвало да бъде оперирана. На 03.05.2013г., около 16.00 часа, подсъдимата С., която по това време се прибирала от пазар, видяла на пътното платно върху асфалта на ул. “Бели Лом” един черен кожен калъф. Помислила, че е портмоне и го взела. Отворила го и видяла, че всъщност в калъфа има телефон. Телефонът бил черен на цвят, марка “Самсунг Галакси” S II. Екранът му не светел, тъй като телефонът бил изключен. Подсъдимата го прибрала в чантата си.

Същия ден в късния следобед подс. З. и брат му пристигнали с автомобил в гр. Разград. Паркирали до реката в близост до съда. След малко дошла и подсъдимата С.. Тримата заедно отишли до дома й, за да вземат майка й. Оттам потеглили за гр. Плевен. По пътя С. разказала на подс. З., че по-рано същия ден била намерила мобилен телефон на пътя. Извадила го от чантата си и му го показала. Подс. З. разгледал телефона и понеже много го харесал казал, че го иска за себе си. Подсъдимата С. му го дала. Вечерта всички пристигнали в гр. Плевен. Подсъдимият З. поставил на телефона СИМ карта, която бил получил от своя позната /св. Д.К./ и започнал да ползва апарата. На следващия ден /04.05.2013г./ подсъдимият разбрал, че телефонът е скъп и може да получи добра цена за него и го продал на св. Г. Ч. за 200 лв.

На 08.05.2013г. подсъдимият откарал подс. С. ***, след което се върнал в гр. Плевен. С. повече не се интересувала какво е направил подсъдимият З. с телефона.

От заключението на назначената оценъчна експертиза е видно, че стойността на мобилния телефон “Самсунг Галакси” S II с IMEI 359959/04/438142/8, който бил предмет на престъплението е 630 лв.

Същият телефон бил предаден от св.Г. Ч. на полицейски служители с протокол от 20.05.2013г., след което бил върнат на св. Г.Й..

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана. Същата се установява от направените от двамата подсъдими признания на досъдебното производство /прочетени по реда на чл.279, ал.1, т.4 от НПК/, показанията на свидетелите писмените доказателствени материали. Макар и да не дават обяснения в съдебната фаза на процеса подсъдимите са дали обяснения пред съдия на досъдебното производство. Същите обяснения са прочетени в хода на съдебното следствие по съответния процесуален ред. В тези свои обяснения и двамата подсъдими са признали от фактическа страна извършените от всеки един от тях деяния. Подсъдимата С. е разказала как е намерила телефона и го е дала на подсъдимия З., като му е обяснила, че го е намерила. Подсъдимият З. също е посочил, че С. му е дала този телефон именно с обяснението, че го е намерила. З. разказва и как впоследствие продал телефона. И двамата подсъдими са заявили, че знаят, че намерена вещ не бива да се задържа от тях. В случая тези, направени от подсъдимите признания на фактите, се подкрепят и от другите доказателства по делото. На първо място сред тези доказателства следва да се посочат показанията на свидетелките Г.Й. и нейната дъщеря Я.М., които описват телефона, обясняват от кога го притежават. Последната свидетелка сочи и обстоятелствата около изгубването на същата вещ. Изгубеният телефон е намерен в св. Ч., който е обяснил, че именно подсъдимият З. му го е продал, обяснявайки му, че му бил подарен от негова приятелка. Че става дума именно за процесния телефон е несъмнено, тъй като свидетелката Г.Й. е дала характеристиките на този телефон на разследващите и именно телефонът с този IMEI e намерен у св. Ч. и впоследствие върнат на пострадалата. Поради изложеното съдът намира, че обстоятелствата изложени в обвинителния акт са напълно доказани.

Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи: С деянието си подсъдимата Д.И.С. *** е осъществила състава на престъпление по чл.207, ал.1 от НК, тъй като на 03.05.2013г. в гр. Разград е намерила чужда движима вещ – мобилен телефон – “Самсунг Галакси” S II, на стойност 630 лв, собственост на Г.М.Й. *** и в продължение на една седмица не е съобщила за нея на собственика, на органите на властта или на този, който я е изгубил. Подсъдимата е намерила чужда вещ, но вместо да я предаде на някое от лицата или органите изброени в закона, тя е дала тази вещ на друго лице, съзнавайки, че това лице ще задържи веща. Давайки моблиния телефон на подс. З., подсъдимата е демонстрирала намерението си да не съобщава за намирането на тази вещ на изброените в закона лица и органи. Така тя е демострирала едно намерение за присвояване. Така или иначе впоследствие едноседмичният срок предвиден в чл.207, ал.1 от НК е изтекъл без в този срок подсъдимата не е съобщила за намирането на веща на някое от посочените в същата норма лица. Подсъдимата е действала очевидно с пряк умисъл, явно съзнавайки законовите си задължения и напълно съзнателно действайки в разрез със тях.

С деянието си подсъдимият М.Р.З. *** е осъществил състава на престъплението по чл.215, ал.2, т.4, пр.2 във вр. с ал.1 от НК, тъй като за времето от 03.05.2013г. до 04.05.2013г. в гр. Плевен, в условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага, придобил и спомогнал да бъде отчуждена чужда движима вещ – мобилен телефон “Самсунг Галакси” S II, на стойност 630 лв, собственост на Г.М.Й. *** за която вещ е знаел, че е придобита от другиго – Д.И.С. *** чрез престъпление по чл.207, ал.1 от НК. Подсъдимият З. е поискал и получил от подсъдимата С. поцесната вещ, знаейки, че това е чужда вещ, която С. е намерила. При това подсъдимият З. очевидно е знаел, че тази вещ е придобита от С. чрез престъпление – знаел е, че това е чужда вещ, която С.намерила и е бил наясно, че давайки му тази вещ С. демонстрира намерението си да не съобщава за същата на собственика, на органите на властта или на този, който я е изгубил. Не е необходимо подсъдимият да е знаел как следва да се квалифицира деянието на С.. Впоследствие подсъдимият отчуждил посочената вещ, като го е направил именно с намерение да си набави облага и с това осъществил вмененият му престъпен състав. При това подсъдимият е действал с пряк умисъл. Деянието му е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. “а” от НК. Подсъдимият е осъждан многократно, но тук с оглед обосноваване на квалификацията “опасен рецидив” следва да се посочи осъждането му по НОХД №300/2010г. на РС Габрово, с присъдата по което дело подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.3 и 4, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и единадесет месеца. Това е именно осъждане за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода повече от една година, като наказанието е търпяно ефективно.

Индивидуализирайки наказанието на подсъдимата С. съдът намира, че спрямо нея са налице основания за освобождаването й от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК. Подсъдимата не е осъждана, не е освобождавана от наказателна отговорност по този ред, щетите са възстановени, а за извършеното от нея деяние се предвижда наказание глоба. Съдът съобразява разпоредбата на чл.78а, ал.5 НК по силата на която разпоредба, ако в особената част се предвижда само наказание глоба, то размерът на глобата, която следва да се наложи на лицето не следва да надхвърля размера по особената част. В случая в особената част се предвижда глоба в размер от 100 до 300 лв и съдът следва да остане в тези рамки при определяне на наказанието. С оглед конкретната тежест на деянието съдът намира, че на подсъдимата С. следва да се определи административно наказание глоба в размер на 200 лв.

Индивидуализирайки наказанието на подсъдимия З., съдът отчита като отегчаващи обстоятелства предишните му осъждания, но като цяло приема, че са налице и многобройни смекчаващи обстоятелства – направените на досъдебното производство признания и изразено съжаление, щетите са възстановени, а и поначало са били в сравнително неголям размер. При това съдът намира, че и предвиденият законов минимум на наказанието лишаване от свобода за извършеното престъпление /3 г./ се явява несъразмерно тежко наказание с оглед конкретната тежест на извършеното деяние. Затова и съдът намира, че в случая следва да се приложи чл.55, ал.1, т.1 от НК и наказанието на подсъдимия да се определи под минилания размер. При това съдът намира, че на подсъдъмия следва да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца. Същото наказание следва да се изтърпи в затвор при строг първоначален режим /чл.60, ал.1 във вр. с чл.61, т.2 от ЗИНЗС/. С оглед разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК съдът намира, че на подсъдимия не следва да се налага наказанието глоба, предвидено наред с наказанието лишаване от свобода.

С оглед изхода на делото подсъдимите следва да бъдат осъдени да заплатят и разноските по делото

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: