МОТИВИ към ПРИСЪДА № 844/13.11.13 г. по НОХД № 844/13 г. по описа на РРС

Разградска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу З.С.Ш., ЕГН **********, за това че на 31.10.2013 г., в гр. Разград, е управлявал МПС – л.а. “Форд Орион” с рег. №****, без да притежава свидетелство за управление на МПС, като деянието е извършено в едногодишния срок от наказването на подсъдимия по административен ред с НП № 2027/15.11.12 г. , влязло в сила на 02.12.12 г. и НП № 2035/15.11.2012 г., влязло в сила на 02.12.12 г. – и двете издадени от началника на ІV РУП към ОД на МВР Варна, с които му е налагано административно наказание за управление на МПС без съответното свидетелство за управление на такова – престъпление по чл. 343в ал.2 от НК.

Подсъдимият не оспорва фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като изразява съгласие да не се събрат доказателства за тези факти и производството се е развило по реда на чл.371 т.2 от НПК.

Назначеният му служебен защитник, моли да бъде определено наказание “пробация”.

Представитeлят на РРП поддържа обвинението и го счита за доказано. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен за извършеното престъпление по чл. 343в ал.2 от НК НК, като му наложи наказание “лишаване от свобода” в максималния срок предвиден от закона, което наказание да бъде намалено по реда на чл. 58а от НК на една година и четири месеца, които да се търпят ефективно, при първоначален строг режим.

Разградският районен съд, като прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, както и във връзка с направеното самопризнание от подсъдимия, намира за установено от фактическа страна следното:

С наказателно постановление № 2027/15.11.12 г. и НП № 2035/15.11.2012 г.,, и двете издадени от началника на ІV РУП към ОД на МВР Варна и двете влезли в сила на 02.12.2012 г. е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, за това че на 30.10.12 г. в гр. Варна е управлявал МПС с рег. №***, без да притежава свидетелство за правоуправление – нарушение на чл. 150 от ЗДвП и му е наложено следващото се по чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП наказание. Посочените две постановления, са връчени по реда на чл. 58 ал.2 от ЗАНН, като необжалвани са влезли в сила на 02.12.2013 г.

Независимо от обстоятелството че не притежава свидетелство за правоуправление на МПС и че е бил санкциониран по административен ред, с посочените по – горе постановления, за това че шофира лек автомобил без такова свидетелство, Ш. управлявал МПС и на инкриминираната в обвинението дата. На 31.10.2013 г., той карал МПС - лек автомобил “Форд Орион” с рег. № ***в гр. Разград, когато преминавайки по бул. «Априлско въстание», в близост до селсскостопанска аптека по посока на бул. «Странджа» бил спрян за проверка от свидетелите П. и Е. – служители на РУП Разград. Полицейските служители извършили по телефона справка в информационната система на МВР, при което установили, че на името на подсъдимия до този момент не е издавано свидетелство за управление на МПС. Ето защо, св. Емрулов изготвил АУАН с бл. № 941431 от с.д. за установеното от него нарушение на чл.150 от ЗДвП, който бил подписан от обвиняемия с отбелязване че няма възражения.

Видно от представената по делото справка от сектор КАТ “ОДП” Варна, Ш. не притежава свидетелство за управление на МПС удостоверяващо правоспособността му досежно нито една от предвидените в закона категории.

Същевременно, пак от същата се установява, че на подсъдимия са налагани многобройни наказания за нарушения на ЗДвП, като отговорността му за управление на МПС без съответно свидетелство за правоуправление е ангажирана еднократно през 2004г., двукратно през 2006 г. и двукратно през 2011 г. преди издаване на посочените по – горе наказателни постановления. На подсъдимия са налагани административни наказания и за други нарушения на ЗДвП, както и за такива по чл. 315 от КЗ, като само за 2012 г. те са седем на брой.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз основа на събраните в хода на досъдебното производство гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите П. и Е. Същите се подкрепят и от останалите доказателства по делото – АУАН, 2 бр. наказателни постановления и приложената справка от сектор КАТ “ОДП” Варна. Посочените доказателства и доказателствени материали, прочетени и приобщени по предвидения в процесуалния закон ред в хода на съдебното следствие, са взаимно допълващи се и безпротиворечиви, поради което съдът счита, че пресъздават действителната подлежаща на установяване фактическа обстановка и като подкрепящи направеното от подсъдимия самопризнание, счита за истинни и ги кредитира изцяло.

Подсъдимият е осъждан. Последното, преди инкриминираното деяние осъждане, касае осъществени в условията на реална съвкупност четири отделни деяния по чл. 343в ал.2 от НК осъществени за периода от 11.04.2012 г. до 11.10.2012 г. , предмет на НОХД № № 1691/12 г. на РС Варна, 5741/12 г. на РС Варна, 807/12 г. на РРС и 571/12 г. на РС Нови пазар, групирани по ЧНД 2608/13 г. по описа на РС Варна по реда на чл. 25 от НК, с налагане на общо наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване. Предходните три деяния осъществени от подсъдимия през 2011 г. – 2012 г., предмет на НОХД № 2125/12 г. и 4397/12 г. и двете на РС Варна, са такова по чл. 343в ал.2 и две по чл. 343б от НК, за които са му налагани наказания “пробация” включващи задължителните пробационни мерки в максималния предвиден от закона размер от три години и 320 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за три години. Преди осъществяване на последно посочените деяния, подсъдимият е осъждан за престъпление по чл. 343б ал.1 от НК осъществено на 30.06.2011 г., за което му е наложено наказание пробация, с влязъл в сила съдебен акт на 23.11.11 г. по НОХД № 6130/11 г. на РС Варна. За престъпление по чл. 343в ал.2 от НК, осъществено на 30.09.2009 г. по НОХД № 111/2010 г. по описа на РС Търговище, съдебният акт по което е влязъл в сила на 17.03.2010 г., също му е наложено наказание “пробация”, изтърпяно на 26.04.2012 г. Преди посоченото осъждане са налице четири други /извън тези, за които е реабилитиран/ - за престъпления по чл. 343в ал.2 от НК предмет на НОХД № № 189/2009 г. на РС Варна и НОХД № 5750/07 г. на РС Варна, осъществени в съвкупност, са му налагани наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, изпълнението на които е отложено за изпитателен срок от три години /този постановен по последно влезлия в сила съдебен акт е изтекъл на 23.02.2012 г./.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

С деянието си подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 343в ал. 2 от НК. На инкриминираната в обвинението дата, Ш. е управлявал МПС без да притежава свидетелство за управление на такова, в едногодишния срок от наказването му по административен ред за същото деяние. Осъществените от него действия възприети от св. Н. и В., представляват “управление на МПС “, съгласно дадените с Постановление № 1/83 г. на ВС задължителни тълкувания на сочената правна норма. Посочените по – горе две наказателни постановления № 2027/15.11.12 г. и НП № 2035/15.11.2012 г., към този момент са били влезли в законна сила. С тях са били санкционирани идентични фактически действия на Ш., представляващи към момента на осъществяването им – 30.10.2012 г., административни нарушения на чл.150 от ЗДвП. Ето защо и при управлението на процесното МПС на 31.10.2013 г., в гр. Разград подсъдимият е осъществил от обективна страна състава на престъплението по 343в ал.2 от НК, тъй като деянието е било осъществено в едногодишния срок от наказването му по административен ред за посочените по – горе нарушения.

Деянието се явява съставомерно и от субективна страна, като осъществено при пряк умисъл. Ш. е съзнавал обстоятелството, че не притежава СУМПС, поради което няма право да управлява МПС. Знаел е, че многократно е санкциониран за административни нарушения изразяващи се в същите фактически действия, но на инкриминираната дата отново е карал лек автомобил. Обстоятелството, че релевантните към съставомерността на настоящото деяние наказателни постановление, са връчени по реда на чл. 58 ал.2 от ЗАНН на подсъдимия, съдът не счита, че изключва умисъла при осъществяване на настоящото деяние. Видно от съдържанието на НП, те касаят извършени на 30.10.2012 г. нарушения по чл. 150 от ЗДвП, които по своето естество, предполагат присъственото им установяване със съответните кантрални органи. При това положение, следва да се приеме че бездействието на подсъдимия, последващо началото на административнонаказателните производства, обхваща всички съставомерни признаци на престъплението, включително и тези произтичащи от влизане в сила на наказателните постановления.

Съставомерността на деянието от обекивна и субективна страна, предопределя и признаването на подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.343в ал.2 от НК. В случая не са налице предпоставките за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание “глоба” по реда на чл.78а от НК, тъй като обвиняемият е осъждан. Съдът счита, че не са налице и предпоставките на чл. 55 от НК – липсват многобройни или изключителни смегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, което да прави предвиденото в закона най – леко наказание лишаване от свобода, несъразмерно тежко, спрямо осъщественото деяние. Ето защо следващото се такова, следва да бъде определено при условията на чл. 54 от НК. При липса на специален минимум на предвиденото за престъплението по чл. 343в ал.2 вр. с ал.1 от НК наказание лишаване от свобода, неговият размер следва да бъде определян в рамките на три месеца и две години. При индивидуализацията на следващата се санкция, съдът отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство, касаещо степента на обществена опасност на Ш., неговите многоратни предходни осъждания, както и проявената от него упоритост изразяваща се в осъществяване на многобройни идентични административни простъпки и нарушения на други разпоредби уреждащи безопасността на движение по пътищата. Не може да не бъде отчетено и обстоятелството, че от подсъдимия са извършвани и други престъпления по раздел ІІ глава 11 от НК – такива по чл. 343б от НК, както и че настоящото деяние се явява осъществено в условията на специален рецидив спрямо предходните осъждания на подсъдимия за престъплението по чл. 343в ал.2 от НК. Завишена е и степента на обществена опасност на престъплението, като такова по транспорта, съобразно завишения брой на тежки пътно транспортни произшествия. Налаганите на подсъдимия многобройни наказания “пробация” не са постигнали целите на специалната превенция, посочени в чл. 36 от НК. Тези цели не са постигнати и от наложеното ефективно наказание “лишаване от свобода”, осъждането на което предхожда осъществяването на настоящото престъпление. Проявената от подсъдимия престъпна упоритост, изразяваща се в непрестанно управление на различни МПС, в територията на различни съдебни райони, без да е правоспособен водач, дава основание да се заключи, че същия не е изградил критично отношение към своето поведение, въпреки осъжданията до момента и че така наложените му наказания не са постигнали своята възпираща цел. В случая съдът не отчете смегчаващи отговорността обстоятелства. Като такова не може да бъде преценявано отделно и направеното от подсъдимия самопризнание, което се явява определящо за процесуалния ред по който се развива производството. Въз основа на изложеното, счита, че съответно на тежестта на осъщественото деяние се явява наказание “лишаване от свобода”, определено на максимума предвиден в закона, а именно две години лишаване от свобода. Процесуалния ред, по който се е развило производството, задължава на подсъдимия да бъде наложен размер на наказанието, намален с една трета от така определеното, т.е. – една година и четири месеца. Доколкото Ш. е осъждан на наказание лишаване от свобода, а следователно не са налице предпоставките по чл.66 от НК, то определеното с настоящата присъда лишаване от свобода, следва да бъде търпяно ефективно. Тези предходни осъждания са определящи и за следващия се първоначален режим на изтърпяване по реда на чл. 61 от ЗИНЗС - строг, тъй като то изключва подсъдимия от категорията осъдени по чл. 59 от Закона и предопределя типа затворническо заведение, където следва да бъде търпяно – затвор.

На осн. чл. 59 ал.1 от НК, от така определеното наказание следва да бъде приспаднато времето през което подсъдимият търпи мярка за неотклонение “задържане под стража”.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ