Мотиви към Присъда №597/15.11.2013г., постановена по НОХД №851/2013г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия С.А.К. *** за това, че на 24.10.2013г. в гр. Разград е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14 годишна възраст – Б.Й.А., родена на ***г*** чрез употреба на сила, като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си– престъпление по чл.150, ал.1, пр.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК.

Съдебното производство по отношение на подсъдимия е проведено по реда на глава двадесет и седма от НК – съкратено съдебно следствие по чл.370 и сл. от НПК. При провеждане на съдебното заседание е извършено предварително изслушване на подсъдимия, при което той е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. При това положение на основание чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Представителят на РРП подържа обвинението, счита го за доказано. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен като му наложи наказание лишаване от свобода, чието изтърпяване да бъде отложено за съответен изпитателен срок. Счита, че не са налице основанията за освобождаване на непълнолетния подсъдим от наказателна отговорност по реда на чл.61 от НК.

Подсъдимият лично и чрез защитника си моли за освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл.61 от НК и алтернативно за по-леко наказание.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият С.К. е непълнолетен /на 14 г./. Роден е на ***г***. Не е женен, не е осъждан, ученик е в 8-ми клас.

Подсъдимият С.К. и пострадалата Б.А. са съученици в 8-ми клас в ОУ “Тургенев” в гр. Разград. На 24.10.2013г. преди обяд, в едно от междучасията, пострадалата Б. А. отишла до катедрата в класната стая, ползвана от преподавателите и седнала на преподавателския стол зад нея. Малко след това, подсъдимият К., който също бил в класната стая, отишъл при пострадалата и както последната стояла на стола я хванал с ръце и започнал да я опипва в областта на гърдите, като ги стискал. Пострадалата му казала да престане, но подсъдимият не го направил, а продължил да я натиска към стола и продължил да стиска с ръце гърдите й, въпреки че свидетелката се дърпала и се мъчела да го отблъсне. По това време в класната стая били и съучениците на двамата Д. М. и Ф. Ф.. Накрая подсъдимият пуснал пострадалата, разкопчал си панталоните, събул си гащите и показал половия си член на Б. А.. В този момент свидетелите Д. М. и Ф. Ф. се намесили, като отишли при подсъдимия и го изблъскали и така прекратили действията му спрямо пострадалата. Последната уведомила ръководството на училището за случилото се, а оттам била сезирана полицията за извършеното от обвиняемия.

От заключението на назначената на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза е видно, че: В резултат на деянието на пострадалата Б. А. е причинен лек оток на лявото гръдно зърно, който обуславя претърпяна болка и страдание. Същият може да бъде получен по начин, както сочи пострадалата - от упражнен натиск/стискане в областта на лявата млечна жлеза. Възстановителният процес е няколко дена без последици за физическото здраве на пострадалата.

При прегледа на самия подсъдим не са установени следи от увреждания с изключение на охлузвания върху дланно – пръстовите стави на дясната ръка, които нямат отношение към инцидента.

Назначената по делото комплексна съдебно – психиатрична и психологическа експертиза по отношение на освидетелстваната Б. А. дава заключение, че не са налице данни за психическо заболяване или умствена изостаналост на лицето. Поведението на пострадалата е пряко свързано с преживяна травма и суксуално насилие в миналото. Не са регистрирани данни за психотичност и експертизата заключава, че освидетелстваната може да дава достоверни показания за фактите, които имат значение за делото. По време на изследването се регистрира наличие на искреност, не се идентифицират склонности към лъжа или прикриване на истината. Отчитат се симптоми на наличие на травма от преживяното – тъга, затвореност и апатичност, тревожност, депресивни симптоми. Развитието отговаря на възрастта и придобития до момента житейски опит. Интелекта е в норма, но нисък, останал неразвит за възрастта си. Посочените интелектуални затруднения се задълбочават от ограничената и рискова среда на живот от преживяното насилие и слаба обучаемост. Наблюдава се неадекватно умствено и емоционално развитие в сравнение с деца израснали в добри семейства, задръжки в общуването, трудно ориентиране в социалните модели на поведение, сексуализирано поведение, недоверие, несигурност при създаването на контакти. Пострадалата е сдържана, чувствителна, стеснителна. Лесно се привързва. Прагматична, със силен стремеж за откъсване от родителската опека, от всякаква форма на зависимост. Наблюдава се слаб контакт с реалността и същевременно наличие на готовност за общуване. Бедно въображение, конкретност на мисленето. Мнителност и силно защитна нагласа, безпокойство, свързано със сексуални проблеми. Недостиг на контрол над импулсите.

Назначената по делото комплексна съдебно – психиатрична и психологическа експертиза по отношение на подсъдимия дава заключение, че С.К. не страда от психично заболяване. Клиничното изследване отчита наличие на интелектуалния потенциал в норма, интелектуалното развитие отговаря на съответната възраст и придобития житейски опит. Предвид това същият може да участва във фазите на наказателния процес и да дава достоверни обяснения относно факти имащи значение за делото. Кам момента на деянието е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Интелектуалното развитие е в средното ниво, съответно на възрастта и придобития жизнен опит. Експертизата счита, че извършеното деяние се дължи на лекомислие и увлечение, като стремеж на личността, да се себеизяви и да демонстрира своята независимост.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана. Същата се установява от направените от подсъдимия признания, показанията на разпитаните свидетели, заключенията на назначените експертизи, писмените доказателствени материали. В случая направените от подсъдимия признания напълно се подкрепят от другите доказателствени материали и всъщност спор относно фактите по делото не съществува. Поради изложеното съдът намира, че обстоятелствата изложени в обвинителния акт са напълно доказани.

Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи: С деянието си подсъдимият С.А.К. е осъществил състава на престъпление по чл.150, ал.1, пр.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК, тъй като на 24.10.2013г. в гр. Разград е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14 годишна възраст – Б.Й.А., родена на ***г*** чрез употреба на сила, като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Подсъдимият е упражнил сила спрямо пострадалата при деянието си - осъществявайки деянието си той е сломил съпротивата й чрез силови действия - държал я и я натискал към стола на който седяла. Така подсъдимият я е принудил да търпи действията му – опипвал я в областта на гърдите, като ги стискал с ръце. С извършването на тези действия от страна на подсъдимия е довършено и престъплението “блудство” по смисъла на чл.150, ал.1, пр.1 от НК. Действията му са целели възбуждане и удовлетворяване на собственото му полово желание. Във връзка с очертаната цел на дееца е ясно, че същият е действал при пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е целял настъпването на тези последици. Макар и непълнолетен подсъдимият е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, видно и от заключението на назначената експертиза.

С оглед тежестта на извършеното престъпление съдът намира, че не са налице основаниея за приложението на чл.61 от НК. Действително престъплението на подсъдимия е извършено поради увлечение и лекомислие, но самото деяние, с оглед обстоятелствата около извършването му разкрива сериозна степен на обществена опасност, а и самият подсъдим с оглед характеристиката му /която не може да се нарече добра/ явно не е лице спрямо което успешно могат да се приложат обичайните възпитателни мерки.

Индивидуализирайки наказанието на подсъдимия съдът намира, че в случая, макар и да има смекчаващи обстоятелства, то те не са налице изключителни или многобройни такива, които да налагат приложението на чл.55 от НК. Наказанието следва да бъде определено в пределите по чл.63, ал.1, т. 3 от НК. При това като отчита като смекчаващи обстоятелства ниската възраст на подсъдимия и направените признания, както и изразеното съжаление съдът намира, че същото наказание следва да бъде в минимален размер, а именно лишаване от свобода в размер на три месеца. Доколкото са налице предпоставките за условно осъждане и съдът не намира, че за постигане целите на наказанието непълнолетният следва да го изтърпи ефективно, то изпълнението му следва да бъде отложено за изпитателен срок от една година, който е минималния изпитателен срок за непълнолетни.

С оглед изхода на делото подсъдимият следва да понесе и разноските по същото.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: